Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата,
на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар
Михаела Митова, разгледа търг. дело № 2360 по описа за 2020 година и взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба
на длъжника „И.М.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, за откриване на
производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Молителят излага твърдения, че към 09.10.2020 г. е неплатежоспособен
търговец и съответно свръхзадължен, което било установимо от приложения към
молбата опис и оценка на активите и пасивите.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител
е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с
капитал 500 лева, внесен изцяло, възникнало като правен субект на 28.12.2018
г..
В представен
списък на кредиторите молителят изрично признава, че към 30.10.2020 г. в
правната му сфера са налице задължения към доставчици и публичноправни такива
(данъчни и осигурителни) в размер на общо 124335,34 лева.
От
извършена служебна справка в ИИСКИР ИКАР не се установява молителят „И.М.Г.“
ЕООД да е носител на вещни права върху недвижими имоти. Справка в
централизираната база за собственост върху МПС установява, че дружеството не е
регистрирано и като титуляр на вещни права с обект ППС.
В
производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалите
събрани в производството доказателства и въз основа на същото приема за
установено следното.
Към
31.12.2019 г. 4 % от активите на дружеството са дълготрайни и представляват
компютърна техника, останалите активи са краткотрайни и представляват вземания
от клиенти, суровини и материали и парични средства в размер на 6000 лева. Към
30.09.2020 г. дружеството вече не разполага с дълготрайни активи, а само с
краткотрайни такива, които възлизат на сума в размер на 17000 лева, от която
7000 лева парични средства в наличност. Пасивите на дружеството към 31.12.2018
г. възлизат на 110000 лева, отразени като краткосрочни. През следващата
календарна година пасивите нарастват със 18,18 % и достигат 130000 лева, като всички
представляват краткосрочни задължения. Това състояние се запазва и към
30.09.2020 г. към който момент задълженията са в размер на 124335,34 лева, като
част от тези задължения са публичноправни и касаят данъчни периоди от 2019 г. и
от 2020 г..
Съотношението
на покритие на пасивите с активи е неблагоприятно както за 2019 г., така и за
2020 г., като към 31.12.2019 г. 1 лев задължения са покрити с 0,23 лева активи,
а към 30.09.2020 г. - с едва 0,13 лева.
В
нито един момент от изследвания период показателите за ликвидност не
съответстват на референтните стойности, като общата ликвидност за 2019 г. е
0,2182, респ. за 2020 г. - 0,1308 и
съвпада с бързата и незабавната ликвидност. Дружеството в нито един момент не е
било финансово автономно и способно да покрива задълженията си със собствени
средства. Стойностите на финансова автономност и задлъжнялост само потвърждават
неблагоприятната тенденция на декапитализиране на дружеството и поставянето му
в зависимост от кредиторите още от учредяването му през м.12.2018 г.. Към
приключване на устните състезания състоянието на невъзможност „И.М.Г.“ ЕООД да
посреща задълженията си към кредиторите е трайно и необратимо.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата
не са ангажирани.
Молбата
на „И.М.Г.“ ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално
легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен. Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност
са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност - общото
основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото. Това основание молителят
въвежда като кумулативно на неплатежоспособността.
Според чл. 608,
ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са
очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи,
че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
Затова
уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение №
54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от
10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от
16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено
в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и
реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към
приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му
характер по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно
продължителен период назад.
Както
се посочи, неплатежоспособността е обективно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на
търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите
задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В
конкретния случай, всички задължения за финансовата 2019 г. и 2020 г., за които
са налице счетоводни данни, са краткосрочни и изискуеми – същите са формирани от
публично-правни задължения, които са с настъпил падеж и от задължения към
доставчици.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал),
не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения,
тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не
означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на
търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции,
съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето
защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични
средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този
актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи
текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да
може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи
на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
В настоящият случай „И.М.Г.“ ЕООД още от учредяването си
като правен субект през 2018 г. е поело съществени задължения, които не са били
покрити от собствен капитал, което е довело до изпадане в затруднено финансово
състояние през 2019 г., което към 30.09.2020 г. не е преодоляно и показателите
за ликвидност за целия период не са съответствали на установените от практиката
стойности за икономическа стабилност. Дружеството практически не разполага с
активи, чрез които да погасява изискуемите си публичноправни и частноправни краткосрочни
задължения. Затова всички показатели за ликвидност през финансовата 2019 г. са
с неблогоприятна стойност, която през 2020 г. продължава да намалява.
Тази
финансово-икономическа картина, установена за отчетната 2019 г. бележи
единствено влошаване, като през 2020 г. се увеличават публично-правните задължения,
размерът на които нараства чрез акумулиране на лихви. При това положение, е
налице трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си
задължения, която невъзможност не е преодоляна към приключване на устните
състезания в настоящото производство.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда
презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на
някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма
съмнение, че „И.М.Г.“ ЕООД е спряло
плащанията на публичноправни задължения, възникнали през 2019 г. което обосновава
прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително
фактът-презумпционна предпоставка се признава от самия молител. Ето защо, следва
да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение
на въведената законова презумпция, което изисква съдът да определи началната
дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на
неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице
трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г. по
т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115
от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90
от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от
23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал.
1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно
икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране на
плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Или началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът
приема, че към 31.12.2019 г. показателят за обща ликвидност е много под референтната стойност от 1, а именно
0,2182, като краткосрочните активи на „И.М.Г.“ ЕООД не са били достатъчни за
покриване на краткосрочните му парични задължения. Затова като начална дата на
неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2019 г., към която
затрудненията на молителя имат траен характер и не представляват проявление на
временни затруднения в дейността на предприятието, тъй като това състояние не е
преодоляно и през 2020 г., когато се твърди дружеството да е преустановило
осъществяването на търговска дейност, чрез която би могло да кумулира входящи
парични потоци.
В
молбата на „И.М.Г.“ ЕООД се претендира в условията на кумулативност да е налице
и свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност, поради което ако това състояние предхожда
неплатежоспособността, то ще е основанието за откриване на производство по несъстоятелност,
защото поглъща неплатежоспособността.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо
имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му
задължения (чл. 742 ТЗ). В решение №201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на
ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от неплатежоспособността, при
свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е нужно задълженията да
са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите
задължения.
Двете основания за откриване на производството по
несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, са самостоятелни.
Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност, както в случая, или
евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на
двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда
момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на
свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на
решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена
по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита
действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй като
е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да
са вписани активи, които не са действително придобити. Към 31.12.2018 г.
не се установява правната сфера на молителя да е била обременена с пасиви, като
при наличие на активи от 1000 лева, дружеството не е свръхзадължено. В този смисъл, вещото лице изрично уточнява, че за
целия изследван период: 2019 г. – 30.09.2020 г. задълженията на „И.М.Г.“
ЕООД са превишавали активите, като дружеството не е разполагало със собствен
капитал, т. е. настъпило е състояние на
свръхзадълженост, което обаче съвпада с момента на настъпилото на
31.12.2019 г. състояние на неплатежоспособност, затова тъй като към приключване
на устните състезания са налице и двете основания за откриване на производство
по несъстоятелност, при съвпадаща дата на неплатежоспособността и
свръхзадължеността, охраняването на интересите на всички кредитори налага да
бъде открито производство по несъстоятелност и на двете основания.
Предвид липсата
на данни за наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за
покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на
сумата 6000 лева, указано им с определение от 03.12.2020 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност и производството да бъде спряно, още повече, че молителят в
хода на устните състезания прави такова искане. В тази хипотеза временен синдик
не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание на
кредиторите.
Съгласно чл. 620,
ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „И.М.Г.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда
дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева, която да бъде
събрана от масата на несъстоятелността.
Така
мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „И.М.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2019 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение на „И.М.Г.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „И.М.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „И.М.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.
СПИРА производството по
т. дело № 2360/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл.
632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „И.М.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество
или ако се депозира по сметка на СГС, а именно:********, BIC *** – ********, необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6000 (шест
хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако
в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено,
като се постанови заличаване от търговския регистър на „И.М.Г.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище ***.
ОСЪЖДА „И.М.Г.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище ***, на основание чл.
620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: