Решение по дело №6649/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8806
Дата: 3 декември 2013 г. (в сила от 22 април 2014 г.)
Съдия: Нина Стойчева Янакиева
Дело: 20121100106649
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   

                      гр.С., 03.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, гражданска колегия, І отд.,  5 с-в,  в публично заседание на  двадесети ноември  .............…………..…………………

през две хиляди и тринадесета   година……...в състав:

                                                                       Съдия:  НИНА СТОЙЧЕВА

При секретаря  … ..П.С.................….и в присъствието на

Прокурора ………...................………...…като разгледа докладваното  от  съдия Стойчева…………...….…………...гр. дело №  6649.....…по описа

за  2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са   обективно кумулативно съединени  искове  с правно основание чл. 240   ал. 1  ЗЗД и  чл.86 ал.1  от ЗЗД  от Г.К.Л. срещу П.Ф.Ц..   

          Ищецът  Г.Л.   твърди в исковата си молба,   с ответника е сключил устен  договор за заем, като на 07.04.2010г.   е дал  на ответника на заем  сумата  от   50 000 евро. Уговорено било  ответникът да върне заетата сума на ищеца на десет равни месечни вноски от по 5 000 евро, начиная от месец май 2010г.  За  получената  на заем сума,   ответникът издал  разписка  

Ответникът не  върнал на ищеца заетата сума, за периода от датата на падежа и до настоящия момент, поради което ищецът  изпратил до ответника изрична нотариална покана, с която претендирал вземането си.

Ищецът  претендира  сумата от  50 000 евро. Предявява и  и акцесорен иск с правно осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД  за обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 31.03.2011г. до 27.03.2011 г.-датата на завеждане на исковата молба,  в размер на  5 709,52 лв. Претендира законова лихва от датата на завеждане на исковата молба да пълното изплащане на сумата.

Ищецът  твърди, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът  не  му е върнал  дължимите   му по договорите   за заем сума, посочени по-горе.  Моли съда да постанови решение, с което да осъди   ответника да му възстанови   исковите суми, непретендира   законова лихва от датата  на завеждане на исковата молба.  Ангажира доказателства.  Претендира разноски.

Ответникът  представя писмен отговор. Оспорва  предявените искове по основание и размер. Твърди,че процесния договор за заем е нищожен като симулативен, т.к. при сключването му страните не са желаели настъпването на неговите последици. Не твърди сключване на действителна прикрита сделка.

Моли съда да постанови решение,    с което да   отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.                                                             

Съдът, след като прецени събраните  по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност и на осн.  чл. 235 ГПК, намира за установено следното :

От фактическа страна: По делото е представена  саморъчно  написана разписка, изходяща от ответника,видно от съдържанието на която ответникът е получил от ищеца сумата от 50 000 евро. Уговорено е връщането на получената  сума да стане на десет вноски по 5 000 евро, считано от месец май 2010г. Разписката е оспорена от ответната страна.

 По делото е допусната и приета като неоспорена съдебно-графологическа експертиза, съгл. чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Експертизата е ползвала сравнителен материал предоставен от ответника. Съгл. заключението на СГЕ,  ръкописният текст на разписката е написан от ответника, подписът е положен от ответника, ръкописния текст и подписа с голяма степен на вероятност са изписани с един и същи пишещ прибор.

По делото е представена нотариална покана от ищеца до ответника, редовно връчена на същия на 16.01.2012г. ,      с която ищецът кани ответника да му върне получената  сума от 50 000 евро в едномесечен срок.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Същото не е оспорено от страните по делото. Със същото е  определена мораторната лихва за процесния период върху претендираната главница.

Други, относими към спора доказателства не са ангажирани от страните.

От правна страна:  Ищцовата страна твърди, че процесната сума,  посочена в  разписката е предоставена от ищеца на ответника по договор за заем. 

Съгл. разп. на чл.240 ал.1 от ЗЗД  с  договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договърт за заем е неформален, реален  договор, за действителността,  на който не се изисква писмена форма.

За да бъде доказано, обаче сключването на действителен договор за паричен  заем за суми над 5000 лв., в редакцията  на сега действащото законодателство     е необходима винаги писмена форма, предвид разп. на чл.164 ал.1 от  сега действащия ГПК. Доколкото договорът за заем е реален договор следва да бъде доказано и реалното предаване на сумата, чрез надлежни писмени доказателства.

В случая съдът приема за надлежно писмено доказателство представената    разписка. Съгл. заключението на СГЕ тя е написана от ответника, подписана е от него, т.е. изхожда от издателя си, следователно има и противопоставима дата спрямо същия и доказва съществуването на облигационни отношение по договор за заем ,възникнали с реалното предявен на сумата, посочена в разписката от ищеца на ответника.  

Разписката съставлява  оригинерно доказателство,  свидетелстващо и удостоверяващо  твърдяната от ищеца  каузална сделка – договор за заем, независимо от обстоятелството,  че в същата не посочено основание за получаване на сумата от ответника. Всяко реално  получаване на определена парична сума със задължение да бъде върната , поражда между  даващия сумата и получаващия сумата отношения по договор за заем, ако изрично не посочено друго основание за даване на сумата.

  Съдът намира, че разписката  доказва  наличие   на облигационни отношения  по договор за заем  между  страните по делото относно сумата от 50 000 евро.

Предвид уговорения ред за връщане на сумата и предвид представенат нотариална покана съдът намира, че сумата от 50 000 евро е станала изискуема за ищеца към м.май 2010г.

По възражението на ответника за нищожност на договора за заем поради симулация: това възражение е изключително общо и абстрактно направено,  поради което същото не  е прието за разглеждане в процеса. Твърди се единствено нищожност на договора за заем поради симулация,  без да се сочат конкретни обстоятелства, относими към твърдяната симулация, въпреки дадените указания от съда и дадената възможност за конкретизиране на възражението. Не се сочи прикрита сделка, не се сочат други облигационни отношения,  възникнали медзу страните,  като  не се оспорва   получаването на суммата от 50 000 евро по процесната разписка. 

Предвид изложеното, съдът намира, че предявения главен  иск  следва да бъде изцяло уважен  като основателен и доказан.

Предвид изхода по предявения главен иск следва да бъде уважен и предявения  акцесорен иск за мораторни лихви до претендирания увеличен размер, съгл. заключението на ССЕ.

С оглед изхода на делото  и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат  присъдени направените по делото разноски в размер на 6 658, 33 лв., съгласно представен  от ищцовата страна и неоспорен от ответната страна списък на разноските.

          Водим от  горното, съдът :       

 

                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА   П.Ф.Ц.   с ЕГН  **********,***  да заплати наГ. К.Л. с ЕГН *********,***,съдебен адрес гр.С., ул.“Г.Б.“ № *, ет.1, адв. К.Е.Г.   на основание чл. 240  ал. 1 ЗЗД сумата  50 000 евро  (петдесет хиляди евро) , ведно със законната лихва от 27.03.2012г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане  и сумата от 5 709,48 евро (пет хиляди седемстотин и девет лева и 49 евро), съставляваща мораторна лихва за периода от 31.05.2011г. до 27.03.2012г.  на основание чл.86 ал.1 от ГПК и сумата от 6 658,33 лв. (шест хиляди шестотин петдесет и осем лева и 33 лева),  деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Ф.Ц.   с ЕГН  **********,***  да заплати по сметка на СГС сумата от 150 лв.(сто и петдесет лева) заплатен от бюджета на съда депозит за съд. експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в  двуседмичен  срок от съобщаването на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ :