№ 18884
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20231110169074 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу И. В. К., с която са предявени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 3 528,75 лева, представляваща главница, ведно
със законната лихва за забава считано от 21.12.2022 г.- датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане,
сумата от ***,66 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2019 г. до
09.12.2021 г. и сумата от 404,68 лева представляваща мораторна лихва за период от
10.12.2021 г. до 21.12.2022 г.
Ищецът – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД излага в исковата молба, че
на 15.04.2019 год. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответника е
сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-16944049 с усвояване CREX-16943955, по силата
на който на ответника бил отпуснат кредит и била предоставена кредитна карта
„Mastercard” с персонален идентификационен номер. Твърди се, че в периода от
15.04.2019 г. до 09.12.2021 г., ответникът е усвоил част от отпуснатия му кредитен
лимит посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор
на кредитора“, като в периода от 15.04.2019 год. до 09.12.2021 год. е усвоил общо 2500
лева. Сочи, че договорната лихва е фиксирана, като годишният лихвен процент е в
размер на 35 %. Поддържа, че кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си.
Посочва, че на ответника е начислена лихва в размер на ***,66 лева за периода от
15.04.2019 г. до 09.12.2021 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е
1
начислявано обезщетение в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди, че съгласно договора ответникът дължи и такси. Излага, че И. К. не е
изпълнявал задълженията си по последния. Твърди, че на 10.12.2021 год. между него и
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е подписано Приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 год., с предмет
вземания, сред които и това към ответника. Моли съда да постанови съдебно решение,
по силата на което да признае за установено, че И. В. К. му дължи процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът-И. В. К. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва да е имал качеството на
картодържател на процесната кредитна карта за периода от 15.04.2019 г. до 09.04.2019
г. Навежда доводи за неравноправност на клаузите в процесния договор поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК. Твърди, че липсва методика за определяне на
ГПР, както и компонентите, които са включени в него. Счита, че договорът е
нищожен, тъй като противоречи на закона и на добрите нрави. Посочва, че
уговореният лихвен процент надвишава 3 пъти размера на законната лихва, действала
в периода на договора. Твърди още, че лихвеният процент е неясно определен. Твърди,
че липсва погасителен план, който да съдържа информация за погасителните вноски,
както и разбивка на всяка погасителна вноска Твърди, че договорът за кредит е
нищожен, на основание чл.10,ал.1 ЗПК, защото шрифтът на договора, застрахователни
договори и ОУ е по – малък от 12. Посочва, че договорът за застраховка е условие за
сключване на договора за кредит, а застрахователната премия не е посочена в договора
като част от ГПР. Сочи, че от договора не става ясно дали е следвало да получи цялата
сума предмет на договора, като сочи, че 2% от нея е удържана авансово. Твърди
нарушение на чл.11,ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Оспорва кредитът да е обявен за предсрочно
изискуем. Оспорва сключената между първоначалния кредитор и ищеца цесия да му е
била съобщена надлежно. Посочва, че е погасил изцяло задълженията си по договора в
полза на първоначалния кредитор. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен
срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата
хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва
2
да бъде разгледан по същество.
Основателността на главния иск е обусловена от установяването, в условията на
пълно и главно доказване, на следните обстоятелства от ищеца: сключването на
валиден договор за цесия, по силата на който цедентът "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" – клон България е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
вземането си към ответника, че предишният кредитор е съобщил на длъжника за
прехвърлянето, както и че процесното вземане съществува на соченото основание –
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-16944049. В доказателствена тежест на ответника е при
установяване на горните факти да докаже погасяване на задълженията на падежа.
На първо място, следва да се осъществи проверка относно материалноправната
легитимация на ищеца. В подкрепа на твърденията за придобИ.е на процесните
притезания по делото е приобщен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България. В чл. 2 е посочено, че
вземанията, предмет на сделката, са индивидуализирани в Приложение № 1, което от
датата на подписването става неразделна част от договора. Представено е и
Приложение № 1 от 10.12.2021г., в което под № 119 е отбелязан Договор № CARD-
16944049 с кредитополучател И. В. К.. В приложението се съдържа конкретна
информация за вземането – основанието, от което произтича, длъжника, както и
неговия размер, поради което следва да се приеме, че последното е достатъчно
индивидуализирано и валидно прехвърлено на цесионера.
Съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия
състав на сделката и правата преминават към цесионера от момента на нейното
сключване. Значението на уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с това, че
стабилизира правата в лицето на цесионера и задължението не би могло да бъде
изпълнено валидно другиму. В константната си съдебна практика ВКС възприема, че
правнорелевантно за действието на цесията е съобщаването от цедента на длъжника,
освен ако старият кредитор не овласти новия. /в този смисъл Решение № 123 от
24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д.
№ 1711/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на
ВКС, I т.о., Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III т.о./.
Установява се в разглежданата хипотеза, че Д.Т.Д. в качеството си на „законен“
представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ – клон София е упълномощил
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с представителна власт да уведомява
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключения Рамков договор от
19.08.2019г. От приобщената пощенска пратка /л. 19/ е видно, че уведомителното
писмо за извършеното прехвърляне по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не е достигнало до И. В. К.,
3
доколкото е отбелязано, че пратката е върната като непотърсена от адресата.
Следва да се посочи обаче, че уведомлението, изходящо от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до ответника с получаване на препис от нея, представлява надлежно
съобщаване на цесията съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето поражда
действие и за длъжника. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК това следва да съобразява
като фактическо обстоятелство от значение за спорното право, настъпило след
предявяване иска. В тази връзка, неоснователно се явява възражението на ответника,
че не е бил уведомен за извършеното прехвърляне и че уведомяването за извършената
цесия чрез препис от исковата молба е допустимо единствено при осъдителни искове.
Поради изложените съображения съдът намира, че процесният договор за цесия е
произвел действие спрямо ответната страна, което обосновава извод за доказаност на
активната и пасивната материална легитимация по предявения установителен иск.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ – клон България и И. В. К. е сключен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 16944049. От
съдържанието на договора е видно, че на ответника е отпуснат револвиращ кредит в
размер на 2 500 лв., като съобразно чл. 2 за осигуряване на възможност за теглене в
брой от банкомати и плащания чрез терминални устройства кредиторът издава на
клиента кредитна карта „Мастъркард“. Дневният лимит за теглене на пари в брой е
1 000 лв., а за покупки на ПОС – до размера на кредитния лимит – т.е. 2 500 лв.
Страните са постигнали съгласие, че се дължи лихва върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. Отбелязан е лихвен процент от 35 % и
ГПР от 44.90 %. Уговорена е месечна такса за обслужване на стойност от 4 лв. и
законна лихва за забава в размер на 10 % + ОЛП на БНБ. Стойността на минималната
месечна вноска по кредита е диференцирана в зависимост от усвоения кредитен
лимит.
Основен спорен въпрос между страните е действителността на процесния
договор за револвиращ кредит. При преценката за валидния характер на
облигационното правоотношение следва да се вземе предвид, че кредитополучателят е
физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото
да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази
връзка, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1
ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната
защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Нещо повече, при извършване на преценка относно
4
действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени
от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от
императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1
от горната Директива 93/13/ЕИО. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС,
обективирана в Решения по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, дело Salvat
Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C-168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco
Espanol de Credito SA – C-618/1.
С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдържание на
договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на
изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора,
доколкото последните се обезпечава информираността и правото на свободен избор на
стоки и услуги от потребителя.
Като твърдян порок на договора за револвиращ кредит е посочено неспазването
на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр за посочване на ГПР. Съгласно § 1, т. 1 ДР
на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От анализа на представения по делото договор /л. 9/ е видно, че ГПР е 44.90 %.
В чл. 20 е отбелязано, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на
кредита е усвоен незабавно и изцяло в срок от една година и се погасява на равни
месечни погасителни вноски с неизменни до края на срока разходи. Формално
погледнато изглежда да са спазени повелителните правила на закона – посочен е
размер на ГПР и същият не надхвърля законоустановения размер по чл. 19, ал. 4 ЗПКр.
Липсват обаче допълнителни сведения относно начина на формиране на посочения
процент на разходите, алгоритъма за изчисляване, както и какви компоненти са
включени в тази величина. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя –
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, т.е. по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Действително, при договорите за револвиращ кредит сумата в
5
рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват
отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, чието плащане да е
разсрочено на части. Това се дължи на обстоятелството, че няма как априори да е
известно дали и каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, кога и каква
част ще се връща. Тези особености на договора за револвиращ кредит обаче не
освобождават кредитодателя от задължението ясно да посочи компонентите, които
формират ГПР, което в случая не е направено. Посочен е ГЛП по кредита, който е
фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.
Същевременно, двете стойности са различни, от което се налага извод, че в ГПР са
включени и други суми извън ГЛП, които не са посочени. Аргумент в тази насока
може да бъде изведен и от експертното заключение, според което при формиране на
ГПР в 44.90 % са взети предвид усвоената сума от 2 500 лв., ГЛП 35 %, изплащане на
равни вноски и 48 лв. месечни такси, представляващи нефинансиран разход по
кредита, платим с всяка погасителна вноска.
Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи
обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на кредитния продукт.
Действително, двете величини са с различни математически измерения, но винаги
възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. В този
порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който
се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Следователно, основателно се явява наведеното в исковата молба възражение за
недействителност поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Установената нищожност на съществен елемент от императивно уреденото
съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР
съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата
липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора
за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. /в този
смисъл Решение № 50013 от 05.08.2024г. по т.д. № 1646/2022 г. на ВКС, II т. о./.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи,
отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
При недействителност на сделката, по аргумент от чл. 23 ЗПКр потребителят връща
6
само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разноски.
Основателността на исковата претенция обаче е обусловена не само от
сключването на договор за револвиращ кредит, но и от усвояването на сумата. С чл. 3
и чл. 4 от процесната сделка са предвидени различни алтернативи за усвояването на
кредита – чрез ползване на услугата превод на пари по сметка или покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като за последната се
подписва приложение към договора. От приложените писмени доказателства /л. 6/ се
установява, че на 15.04.2019г. ответникът е усвоил част от уговорения кредитен лимит
за сумата от 2 229 лв., с която е финансирано закупуването на стока – смартфон
“Apple”, iPhone Xs/Xs Max. Според уговорените между страните параметри кредитът
подлежи на връщане на 18 погасителни вноски, всяка от които в размер на 123,83 лв.
Усвояването на посочената сума се потвърждава и от издадената на името на И. К.
фактура, в която в графа начин на плащане е отбелязана забележка CREX-16943655.
Същевременно, от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият
размер на усвоените средства е 9 288,36 лв., в това число 2 229 лв. разсрочена покупка
на равни вноски, усвоена по CREX-16943655 и 7 059,36 лв. усвоени суми по картата по
CARD-16944049. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че ищецът в
качеството на кредитодател е изпълнил произтичащите от съглашението задължения за
предоставянето на средства по уговорения между страните револвиращ кредит.
Предвид синалагматичния характер на договора, за ответната страна е възникнало
задължението да върне изцяло усвоените суми на обща стойност от 9 288,36 лв.
Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза в погашение на
задълженията по кредитното правоотношение кредитополучателят е извършил
плащания на обща стойност от 7 259,38 лв. В експертизата е посочено, че при
кредитните карти плащането се приспада автоматично от усвоения кредитен лимит и в
месечните задължения не се посочват отделни пера, които се погасяват с постъпилото
плащане. Вещото лице е дало заключение, че приложеният ред на погасяване е: такси,
лихви и главница. Непогасеният остатък от усвоените суми е определен в размер на
3 491,04 лв. за извършени транзакции по картата в периода от 13.04.2020г. до
16.06.2021г. В тази част съдът не кредитира експертното заключение с оглед
достигнатите изводи за наличие на недействителни клаузи. Остатъчната стойност е
определена като разлика между усвоената сума /9 288,36 лв./ и размера на погасените
главници /5 797,32 лв./ за периода от 28.05.2019г. до 10.06.2021г. Същевременно обаче
от експертизата се установява, че 79,20 лв. са разпределени за погасяване на месечни
такси и 1 382,86 лв. за лихви. Съобразно чл. 23 ЗПК обаче потребителят дължи чистата
стойност на кредита, без такси и лихви, поради което от 3 491,04 лв. следва да се
приспадне сумата от 1 462,06 лв. /представляваща сбор от разпределените за такси и
лихва суми/.
7
Аргумент в тази насока може да бъде изведен от Решение по съединени д. С-
154/15, д. С-307-15, д. С-308/15 по описа на Съда на Европейския съюз. В посоченото
решение е възприето, че за постигането на целите на Директива 93/13/ЕИО е
необходима външна намеса, като съдилищата трябва да разполагат с адекватни и
ефективни средства. За да е напълно ефективна предвидената потребителска защита,
не е достатъчно съдът, който е констатирал служебно неравноправния характер на
дадена уговорка, просто да прогласи нейната нищожност, а да може да изведе всички
последици от това заключение – обявената за неравноправна договорна клауза трябва
принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя да не породи правни
последици за потребителя. В тази връзка, установяване по съдебен ред на
неравноправността на подобна уговорка поначало трябва да води до връщането на
потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал при
липсата на тази клауза. От тук следва задължението на националния съд да изключи
действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането на суми,
оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен ефект по
отношение на тези суми. Да се възприеме, че платените суми, разпределени за
погасяване на лихви и такси суми, не следва да се приспаднат, а за тяхното
възстановяване потребителят би следвало да предяви кондикционна претенция би
осуетило както потребителската защита, предоставена с Правото на Европейския съюз,
така и би противоречало на принципа за неоснователно обогатяване. Поради тези
съображения, непогасеният остатък по кредитното отношение се явява в размер на
2 028,98 лв. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства процесната
сума да е заплатена, поради което следва да се приеме, че в полза на ищеца цесионер е
възникнало притезание за сумата от 2 028,98 лв.
Поради гореизложените съображения за недействителност и дължимост
единствено на чистата стойност по кредита, следва да се приеме, че не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалното възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията за договорна и мораторна лихва.
По разноските: В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
право на разноски възниква в полза и на двете страни. В установения срок ищецът е
представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира: 90,88 лв. – разноски за
държавна такса в настоящото дело, 250 лв. –депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение. Предвид вида и
количеството на предоставената правна помощ и съобразявайки чл. 37, ал. 1 ЗПП във
8
вр. чл. 23 и сл. НЗПП следва да се присъди сумата от 100 лв. Следва да се присъдят и
извършените в заповедното производство 90,88 лв. – разноски за държавна такса,
както и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Предвид уважената част от иска, в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 259,76 лв. Ответникът също е
представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира 250 лв. – депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза, 900 лв. – адвокатско възнаграждение, както и искане
да съдът да определи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната адвокатска
защита по ч.гр. д. № 69676/2022г. на СРС. Съобразявайки характера на заповедното
производство, липсата на фактическа и правна сложност, както и обема на
извършените процесуални действия, настоящият състав намира, че в полза на адв. Й.
Л. – П. следва да се присъди сумата от 200 лв. в заповедното производство. С оглед
отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да се присъди
636,53 лв.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99
ЗЗД, че И. В. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „О.К.“, бл. ***, вх. А, ет. 1,
ап. 2, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 2 028,98 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-16944049, вземанията по който са прехвърлени с
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК - 21.12.2022г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за разликата над присъдената главница от 2 028,98 лв. до пълния
предявен размер от 3 528,75 лева и искът за възнаградителна лихва в размер на
3 528,75 лв. за периода от 15.04.2019 г. до 09.12.2021г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу И. В. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „О.К.“, бл. ***, вх. А, ет. 1, ап. 2, установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 404,68 лева
представляваща мораторна лихва за период от 10.12.2021 г. до 21.12.2022 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. В. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „О.К.“, бл. ***,
9
вх. А, ет. 1, ап. 2, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 259,76 лева, представляваща сторените в настоящото и заповедното производство
разноски съобразно уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, да заплати на И. В. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „О.К.“, бл. ***, вх. А, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
636,53 лева, представляваща сторените в заповедното и исковото производство
разноски разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 да заплати на адв. Й. Л. – П., САК, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 1а, партер, офис 16, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 200,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10