Р Е Ш Е Н И Е
Г.Т., 30.10.2014г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено
на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И. …………………………………………...
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00511 по описа за
2013г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Подадена е искова молба от М.С.Д., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника адв. П.И.,***, с посочен съдебен
адрес за призоваване: ул.”Д-р И.П.” № ********, срещу:
1.С.П.С., ЕГН ********** ***, П.П.С., ЕГН ********** ***
и П.С.С., ЕГН ********** ***, за постановяване на решение, по силата на което
се признае за установено, че Договор за покупко-продажба на ПИ, сключен на
07.09.2010г., обективиран в НА № 145, том ІХ, рег.№
3606, дело № 875/2010г. на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС,
вписан под вх.№ 2353/07.09.2010г., акт № 31, том ІХ, дело № 1522/2010г. на СлВп при ГТРС, за имоти: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на трайно ползване
НИВА с площ от 129,530 дка, ІІ категория, местност „М.”, имот № 043041 по
картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при граници и съседи
имоти: № 000032, № 043042, № 043028, № 043027, № 043026, № 000118, който имот е
образуван от имот № 043011; СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА с площ от 245 кв.м по
нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ с начин на трайно ползване
„стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204 дка, имот с № 085019 по
картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при граници имоти: №
085024, № 085016, № 085012, № 085023, който имот е образуван от имот № 000085, е
нищожен на основание чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави;
2.Г.Й.Б., ЕГН ********** *** и съпругата му М.И.Б.,
ЕГН ********** /непосочени данни, впоследствие
представени такива след отстраняване на нередовността/, за постановяване на
решение, с което на основание чл.108 ЗС двамата да бъдат осъдени да предадат
собствеността и владението на ищцата върху земеделска земя с начин на трайно ползване
НИВА с площ от 129,530 дка, ІІ категория, местност „М.”, имот № 043041 по
картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т. и склад за растителна
защита с площ от 245 кв.м по нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ
с начин на трайно ползване „стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204
дка, имот с № 085019 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т.;
3.П.П.С., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника
да заплати на ищцата следните суми: 18 780 лева, представляващи неплатени арендни възнаграждения за стопанските 2009-2010г. в размер
на 4 533 лева, 2010-2011г. в размер на 4 533 лева, 2011-2012г. в
размер на 5 181 лева и 2012-2013г. в размер на 4 533 лева, която сума
е дължима по Договор за аренда акт № 79, том І, дело № 693/2008г., сключен
между наследодателя на ищцата М. М. в качеството на арендодател
и ЧЗП П.П.С.; 3 600 лева, представляващи обезщетение за лишаване от
ползване на ½ ид.части от склад за растителна
защита с площ от 245 кв.м по нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ
с начин на трайно ползване „стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204
дка, имот с № 085019 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т.
за периода на стопанските 2010-2011г., 2011-2012г. и 2012-2013г.
С определение от 15.11.2013г. съдът е разделил
обективно кумулативно съединените искове срещу С.П.С., ЕГН ********** ***, П.П.С.,
ЕГН ********** *** и П.С.С., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД
– нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави и срещу Г.Й.Б., ЕГН **********
и М.И.Б., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.108 ЗС, предмет на
настоящото производство, от облигационните искове срещу П.П.С., ЕГН ********** ***,
за осъждане на ответника да заплати на ищцата неплатени арендни
възнаграждения за периода 2009-2013г., дължими по Договор за аренда акт № 79,
том І, дело № 693/2008г. и иск за обезщетение за лишаване от ползване на
½ ид.части от склад за растителна защита за
периода на стопанските 2010-2013г., предмет на друго производство.
Ответниците С.П.С., П.П.С. и П.С.С. считат исковата
молба в частта, с която се иска нищожност на Договор за покупко-продажба на ПИ,
сключен на 07.09.2010г., обективиран в НА № 145, том
ІХ, рег.№ 3606, дело № 875/2010г. на нотариус № 313 при НК с район на действие
ГТРС, вписан под вх.№ 2353/07.09.2010г., акт № 31, том ІХ, дело № 1522/2010г.
на СлВп при ГТРС, на основание чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД
– поради накърняване на добрите нрави, като допустима, но нередовна поради
липса на субективен обхват на петитума на исковата
молба. Във връзка с обстоятелствата се навеждат твърдения, че продажбата на процесните имоти е извършена по изричното искане на М. М. –
на 07.09.2010г. сделката не била извършена поради невъзможност от страна на
нотариуса, поради което бил упълномощен брат му П.С.. Намерението за продажба
било известно на всички близки, включително и от сестрата на М. М., като
двамата били в изключително влошени взаимоотношения. Навеждат се твърдения за
законосъобразността на упълномощителната сделка и за
близостта между страните по прехвърлителната сделка.
Ответниците Г.Й.Б. и М.И.Б. сочат, че ако е налице
нищожност на процесния нотариален акт, то те не биха
могли да придобият процесните имоти. Считат, че е
налице нередовност на исковата молба с
оглед липса на твърдения, обуславящи активната процесуална легитимация на
ищеца. Оспорва се в тази връзка основателността на исковете. С оглед
обстоятелството, че ищцата извлича интереса си от предявяване на иска от
твърдението за нищожност по чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД, оспорват това твърдение, като
същевременно се прави искане за привличане на трети лица-помагачи праводателите на процесния имот,
а именно С.П.С. и П.П.С..
С определение № 361 от 30.12.2013г. съдът е
конституирал като трети лица-помагачи на ответниците Б. С.С. и П.С.. Същите
считат предявения иск по чл.108 ЗС за неоснователен и молят за неговото
отхвърляне. В тази връзка се развиват твърдения, посочени и в отговора им на
иска по чл.40 ЗЗД.
Районният съд, след преценка
на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложените по делото
документи се установява, че ищцата и ответникът П.С.С. са сестра и брат на
починалия М. С. М., а ответниците С.П.С. и П.П.С. са синове на ответника П.С..
Видно от Договор за покупко-продажба на ПИ, сключен на
07.09.2010г., обективиран в НА № 145, том ІХ, рег.№
3606, дело № 875/2010г. на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС,
вписан под вх.№ 2353/07.09.2010г., акт № 31, том ІХ, дело № 1522/2010г. на СлВп при ГТРС, М. С. М. чрез пълномощника си П.С.С. продава
на С.П.С. и П.П.С.
в равни идеални части за всеки един от тях собствените си ПИ, а именно: ЗЕМЕДЕЛСКА
ЗЕМЯ с начин на трайно ползване НИВА с площ от 129,530 дка, ІІ категория,
местност „М.”, имот № 043041 по картата на възстановената собственост на с.О.,
общ.Г.Т., при граници и съседи имоти: № 000032, № 043042, № 043028, № 043027, №
043026, № 000118, който имот е образуван от имот № 043011; СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА
ЗАЩИТА с площ от 245 кв.м по нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ
с начин на трайно ползване „стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204
дка, имот с № 085019 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т.,
при граници имоти: № 085024, № 085016, № 085012, № 085023, който имот е
образуван от имот № 000085, за сумата от 18 600 лева, при данъчна оценка
18 500,50 лева.
С Договор за покупко-продажба на ПИ № 17 от
18.01.2013г., том І, рег.№ 79, дело № 17/2013г. на нотариус № 176 при НК с
район на действие ГТРС, вписан под вх.рег.№ 174/18.01.2013г., акт № 59, том І,
дело № 47/2013г. на СлВп при ГТРС, С.П.С. и П.П.С. продават на Г.Й.Б.
(по време на брака му с М.И.Б.) процесните два имота за сумата от 104 000 лева, при
данъчна оценка 18 428,20 лева.
От приложеното към нотариалното дело № 875/2010г. на
нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС пълномощно, с което М. С. М. е
упълномощил П.С.С. да се разпореди, в това число да продава, дарява, заменя,
поделя и др. посочените по-горе недвижими имоти, в полза на когото намери за
добре, на цена и при условия, каквито намери за добре, да получава продажна
цена или заменено имущество, е видно, че упълномощителят
е положил отпечатък от десен палец в пълномощното поради болест, а нотариалното
удостоверяване е извършено в дома на лицето, в какъвто смисъл е изричната
отметка върху него. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа – рег.№ 4762
от 03.09.2010г., и съдържанието на документа – рег.№ * от 03.09.2010г., акт №
105, том І на нотариус Ю.Д.-К., вписана под № 519 при НК с район на действие
ДРС.
По делото са приложени като доказателства прокурорска
преписка № 65/2013г. по описа на РП-Г.Т., гр.дело № 185/2011г. по описа на ДОС, нотариално
дело № 875/2010г. на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС.
По делото е допусната ССчЕ, заключението по което не е
оспорено от страните като цяло (ответникът П.С. е оспорил оценката на склада
като завишена), а съдът приема като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице пазарната
цена на процесните имоти към момента на продажбата
през 2010г. – 07.09.2010г., е била 84 350 лева за имот - ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с
начин на трайно ползване НИВА с площ от 129,530 дка, ІІ категория, местност „М.”,
имот № 043041 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., съответно
14 404 лева за имот - СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА с площ от 245 кв.м по
нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ с начин на трайно ползване
„стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204 дка, имот с № 085019 по
картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т..
В рамките на производството са ангажирани гласни
доказателства относно установяване на обстоятелствата по сключване на
първоначалната (процесната) сделка от 07.09.2010г.
Според св.С. Ж., н. № ** при НК с район на действие
ГТРС, изповядала процесната сделка, познавала
продавача, преди това извършвал и други сделки с имоти. Месец преди това идвал,
за да вземе документите по сделка, като същевременно попитал дали може тя да го
снабди с необходимото за прехвърляне на нива и стопанска сграда. Заявил, че
иска да прехвърли тези имоти на племенниците си,които били там с баща си, в
отговор на грижите, които полагали за него. Впоследствие забравила за известно
време за ангажимента си, а когато имала готовност, се заинтересувала кога може
да стане сделката. Разбрала, че човекът не може да дойде, бил на легло.
Предложила да се изготви пълномощно, което било изпълнено чрез нотариус К.,
която посетила М. в дома му. Изненадала се, че той е болен, затова и не бързала
в началото. Знаела за лошите взаимоотношения между братята и сестрата, тъй като
те правили доброволна делба при нея, а тя била недоволна за това, че получила
няколко парчета земя, а не в цялост, както направили братята за себе си.
Потвърждава за разговори за споразумение между брата и сестрата след смъртта на
М., но ги свързва по-скоро като заплаха, че ако П. не се съгласи, няма да си
намери адвокат да му води делата.
Св.В. И. Н., д. ищцата, описва в. си М. като работлив
до последно, правещ си сметката. Разполагал е с пари, дал пари на майка й,
после тя му ги върнала, имал бизнес контакти с брат си П.. За него земята била
най-голямото богатство. Сочи отношенията между майка си и вуйчо си П. като
влошени от времето на делбата на земята, а след това П. давал по-малка рента на
сестра си. Та се ядосала и продала земите си на братя Павлови, а братята й
много се разсърдили, защото ги дала на хора извън семейството. Впоследствие с М.
възстановила взаимоотношенията. Споделил с нея, че е болен от рак през лятото
на 2010г., около Богородица /средата на август/. Попитал свидетелката, дали би
го гледала, защото брат му искал да припише апартамента на сина му С., за да го
гледа. Към края на август го видели случайно, изпитвал големи болки. Знае за
това, че нотариус К. е изготвила пълномощното, с което е извършена процесната сделка, по настояване на нотариус Ж.. Знае, че
племенниците й С. и П. са го придружавали при лечението при проф.Темелков.
Св.Николай Савов Николов е зет на ищцата. Смята, че
починалият М. е бил работен, жизнен, влюбен в работата си, роден да гледа земя,
която обработвал заедно с брат си П., като първоначално обработвали и земята на
тъща му. Знае за конфликт при извършване на доброволна делба, както и за
рентата, поради което си продала земите на братя Павлови. След това братята й
били сърдити. Видели се на Коледа 2009г. и след около два месеца. От съпругата
си знае, че когато дошла в дома му нотариус Кадикянова,
е положил палец, тъй като бил зле. Заявява, че най-близките му хора са били
брат му П. и неговите синове – племенниците му П. и С.,*** до къща.
Св.Хр.М. М. заявява, че баща
й е първи братовчед на П. и М.. Земите им първоначално обработвал М., а след
това П.. На Коледа през 2009г. се оплакал от болки след побой. От М. знаела за
караници с М. заради продадени земи, обиждал я, не искал да я види, заявявал,
че не му е сестра. Дъщерята на М. искала от нея да свидетелства по дело, но
отказала, оттогава не искала да говори с нея. Знае, че за М. са се грижили
жената на П. и сина му С., лично установила това. М. много се гордеел с П.,
държал снимката му на компютъра. Смятал на него да даде занаята си. След
смъртта на баща й през август разбрала за болестта на М..
Св.С.Д.Р. е съседка на М. в Д. от 34-35 години. За нея
той бил добър и работлив, трудолюбив. Не познава сестра му, не я е виждала.
През зимите разговаряла с майка му, от нея знаела, че той най-много говорел за
племенниците си П. и С., близък бил с брат си П. и съпругата му Парашкева. Не е
чувала за конфликти, започнал да се оплаква от болки след нанесения му побой,
за което разбрала от П. и С., с които са били съседи и непрекъснато идвали при М..
Преди да почине М. говорел, че има намерение да даде апартамента на С., а
земите на С. и П., тъй като ги имал като синове. Един ден през лятото на 2010г.
присъствала на даване на пари от страна на П. на М., който заявил, че това,
което е намислил, ще стане. Бил вече на 70г., щял да предостави земята на
младите. Парите били за това.
Съдът е допуснал и личното явяване на ответниците П.С.,
С. и П. Стоянови и ищцата М.Д. за даване на обяснения по реда на чл.176 ГПК.
Според П.С. с брат му М. са били едно семейство, тъй
като той не бил женен, нямал семейство, а неговите деца отраснали с него. Поради
тази причина, когато имал нужда от пари при лечението си, можел да продаде една
земя за повече пари, но решил да я остави в семейството, поради което предложил
на брат си да я вземе за данъчната й оценка. Отчел се за сделката веднага, при
предаването на парите била и съседката на М. Стойка Димитрова.
На допуснатите въпроси по реда на чл.176 ГПК (л.246-247
от делото) С.П.С. отговаря по следния начин: не е присъствал на среща между
нотариус Ж. и неговия чичо на 20.08.2010г. относно желанието му да прехвърли на
него и брат му имоти, поради което и не знае дали са били налични документите
за прехвърлянето им; не е заплащал лечението на чичо си при проф. Темелков;
смъртта на чичо му е била изненадваща, след побоя започнали неволите му; нямал
представа, че е болен от рак; водил го на лекар след побоя от овчари, както и
на свиждане тогава и след това при проф. Темелков, взел го на изписването му
оттам; не знаел от какво е опериран при професора; смята, че М. е бил оптимист,
дори сключил сделки за земя; чичо му бил заведен до клиниката на професора от
техен братовчед – Диян.
На допуснатите въпроси по реда на чл.176 ГПК
(л.245-246 от делото) П.П.С. отговаря по следния начин: закарал е чичо си при
нотариус Ж. с неговата кола около 20.08.2010г., за да прибере документите по
сключена сделка за земя и казал на нотариуса да подготви документите за сделка
с процесните имоти, оставил й чанта с документи;
водил е вуйчо си на лекар преди 2010г.; чичо му не е споделял с него от какво болен, казвал е единствено, че има счупени
ребра, болки в корема; не е споделял от какво е бил опериран, не го е водил в
клиниката на проф. Темелков, ходил е там само за свиждане, не е бил и на
изписването; смъртта на чичо му била за него изненадваща, бил оптимист и му
говорел как ще обработват съвместно земите; след операцията баща му П., майка
му Парашкева и брат му С. се грижели за М..
Ищцата М.Д. категорично отказва да се яви в съдебна
зала и даде обяснения по реда на чл.176 ГПК. Процесуалният й представител
заявява, че се страхувала от пътя и че не искала да вижда брат си. Въпреки
предупрежденията от негова страна, че последиците ще бъдат в нейна вреда, тя не
би се явила и при възлагане на процедурата по делегация. В случая, с оглед
позицията на ищцата, съдът намира, че следва да се приложи нормата на чл.176,
ал.3 ГПК, а именно: да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на
които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна
причина.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.26,
ал.2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съд. От доказателствата по делото е видно, че ищцата
е подала исковата молба в качеството си на наследник – сестра, на починалия упълномощител
М. С. М., който е наследен и от брат си П.С.С.. От това следва, че ищцата може
да претендира само ½ от правата по процесната
сделка, поради което за останалите ½ от тези права исковата молба е
недопустима – както по отношение на иска по реда на чл.40 вр.
чл.26, ал.ал.1, предл.трето ЗЗД, така и по отношение
иска по реда на чл.108 ЗС, в който смисъл и за която част съдът следва да
постанови прекратителни определения.
Нормата на чл.40 ЗЗД урежда хипотеза, в която третото
лице, с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя,
е недобросъвестно - когато представителят и лицето, с което той договаря, се
споразумеят във вреда на представлявания. Хипотезата на чл.40 ЗЗД предпоставя
осъществяването на два правопораждащи факта: договор,
сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване
между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали
договорът е сключен във вреда на упълномощителя се
извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на
представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на
интереса на представлявания може да има различни проявни
форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната
икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя
е неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя
права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт.
Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване
между упълномощителя и третото лице във вреда на
представлявания. В чл.40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото
лице, поради което ищецът, позоваващ се на тази недобросъвестност, следва да я
установи. В производството по иска за прогласяване недействителност на
увреждащата сделка ищецът следва да установи намерението за увреждане на
пълномощника и третото лице. Преценка за това намерение се извършва въз основа
на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с
третото лице.
В тази насока върховните съдии (вж. Определение № 24
от 15.01.2013г. по гр.дело № 717/2012г., І г.о. на ВКС) при прегледа на
представените съдебни актове от жалбоподателя не откриват противоречие с
обжалваното решение, тъй като по делата, по които са постановени, са били
представени доказателства само за разлика в цените на имотите, и въз основа на
тези данни е направен извод, че сделките увреждат упълномощителя,
като сочат в този смисъл Решение № 160/14.03.2006г.
по гр.д.№ 325/2004г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 597/28.05.2008г. по гр.д.№
2365/2007г., І г.о., Решение № 746/17.12.2009г. по гр.д.№ 844/2998г. на Д.ки окръжен съд, Решение № 615 от 15.10.2010г. по гр.д.№ 1208/2009г.,
ІІІ г.о. и Решение № 934/13.09.2010г. по гр.д.№ 3657/2008г. на ІV г.о.,
последните две постановени по реда на чл.290 ГПК. Те се позовават на
Определение № 1324/18.10.2011г., по гр.д.№ 262/2011г. на ВКС, ІV г.о., където
се приема, че знанието на третото лице за увреждането е елемент от състава на
чл.40 ЗЗД и то винаги съществува когато пълномощникът договаря сам със себе си,
но това определение е постановено в производство по чл.288 ГПК и не съставлява
съдебна практика или практика на ВКС от кръга на тези актове, описани в т.2 и 3
от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, даващи основание за допускане на касационно
обжалване. Освен това от съдържанието на определението е видно, че то е
постановено и при друга фактическа обстановка. Същевременно, доколкото в
определението се възпроизвежда съществуващата съдебна практика, се приема, че в
настоящия случай обжалваното решение не й противоречи. Това е така, защото по
делото са били събрани и други доказателства освен тези за разликата в цените,
които съдът е обсъдил в тяхната цялост и взаимна връзка, за да обоснове извода,
че като е договарял сам със себе си по пълномощно, дадено му от неговата майка,
ответникът не е увредил интересите й и продажбите не накърняват добрите нрави. Прави
се извод, че този подход на въззивния съд е в
съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с Решение №
841/19.01.2010г. по гр.д.№ 3530/2008г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК, в което е прието, че преценката дали договорът е сключен във вреда
на упълномощителя, се извършва при отчитане на всички
обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите за сключване
на договора. В конкретния случай съдът е отчел обстоятелствата, че упълномощителят е син на упълномощителката,
грижил се е за нея и между тях са съществували отношения на обич и
привързаност, което не прави неморално упълномощаването на ответника да продаде
имотите сам на себе си и на посочената в договорите цена. В този смисъл се сочи
и Определение № 708 от 07.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 1804/2010г., III г.о.
Твърдението, че пълномощникът на продавача, е
договарял с приобретателите на процесните
по настоящото дело имоти във вреда на представляваното лице, определяйки
продажна цена многократно по – ниска от пазарната им стойност, не се споделя от
съда. С пълномощното М. С. М. е предоставил на пълномощника П.С.С. свободата да
се разпореди, в това число да продава, дарява, заменя, поделя и др. посочените
по-горе недвижими имоти, в полза на когото намери за добре, на цена и при
условия, каквито намери за добре, да получава продажна цена или заменено
имущество. Независимо от наличието на съдебна практика, че в този случай
пълномощникът следва да осъществи представителната власт с грижата на добър
стопанин, т.е. да договори най – малко средната пазарна цена (според вещото
лице пазарната цена на процесните имоти към момента
на продажбата - 07.09.2010г., е била 84 350 лева за имот - ЗЕМЕДЕЛСКА
ЗЕМЯ, съответно 14 404 лева за имот - СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА), а в
настоящия случай пълномощникът е договорил продажна цена (18 600 лева),
малко по – висока от данъчната оценка и че представителят винаги трябва да
действа с оглед интереса на представлявания, настоящият състав приема, че случаят
не попада в кръга на обичайните, при което се приема да е налице договаряне във
вреда на представляваното лице. Това е така, тъй като страните по сделката са
баща - упълномощен и синове, а упълномощителят – брат
на упълномощения и чичо на двамата приобретатели.
Всички разпитани в производството свидетели без изключение свидетелстват, че М.
е имал общи дела със своя брат П., слабост към неговите синове П. и С., че е
имал намерение да предаде постепенно бизнеса си на тях (те са семейството), за
разлика от взаимоотношенията между ищцата и нейните братя – съществували са
караници относно подялбата на семейните имоти, а впоследствие, след като
сестрата продала полагащите й се по наследство имоти на трети лица, двамата
братя са й били силно разгневени. Самата дъщеря на ищцата и нейният зет
потвърждават това, а процесуалният представител на ищцата заявява, че не се
спори за тези особено близки отношения и не желае разпит на свидетели за
установяване на тези обстоятелства (л.145 от делото), т.е. безспорно се
установява, че между страните по сделката е съществувала тясна връзка на обич и
привързаност. Същевременно по никакъв начин ищцата не е доказала наличие на
втората предпоставка за нищожност на сделката по смисъла на чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД,
а именно споразумяване между упълномощителя и третото
лице във вреда на представлявания, да се установи намерението за увреждане на
пълномощника и третото лице (така Решение № 194 от 07.06.2012г. по гр.д.№
869/2011г. по описа на ДОС, влязло в сила). Както заявява св.А., съседка на
починалия М. М.: „Те (С. и П.) постоянно бяха там (жилището на чичо им М.),
като че ли бяха едно семейство… Че иска апартамента да бъде на С., а земята да
се раздели между двамата – С. и П..” Същата свидетелка е присъствала и на
момента, в който брата П. (упълномощеното лице) предава пакет с пари на брат си
М. (упълномощител) за извършената сделка с процесните имоти, при което М. заявява, че това, което е
намислил, ще го изпълни (л.235-236 от делото). За намерението на М. да
прехвърли процесните имоти на своите племенници
свидетелстват и показанията на нотариус Ж., според която той заявил, че желае
тези имоти да прехвърли на двете момчета – П. и С., във връзка с грижите, които
те полагали за него, след което оставя документи за изповядане
на сделката при съгласието на нотариуса да ги доокомплектова (л.223 от делото).
Същевременно ищцата отказва да се яви в съдебна зала да даде обяснения по реда
на чл.176 ГПК на въпроси именно за близките отношения между ответниците П., С.
и П. и М., поради което съдът приема, че те съответстват на казаното в това
отношение от всички свидетели.
С оглед пълната
липса на доказателства за наличие на второто условие - споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания
по иска по чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл.трето
ЗЗД – нищожност на процесния договор поради накърняване
на добрите нрави, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен за
½ ид.части от имотите, предмет на този договор
(за останалите ½ ид.части искът е недопустим).
При т.нар. ревандикационен
иск по чл.108 ЗС ищецът следва да докаже: 1) че е собственик на вещта, предмет
на иска, 2) че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3) че
ответникът владее или държи вещта без основание. Ответникът, като лице, което
противопоставя възражения, че има вещни права върху същата, които му дават
право да упражнява фактическата власт върху същата вещ, следва да докаже, че е
получил фактическата власт на годно правно основание.
При констатираната неоснователност на иска за
нищожност на процесния договор на основание чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД
– поради накърняване на добрите нрави, ищецът не е доказал, че е носител на
правото на собственост до размера на ½ ид.части
от процесните имоти, респективно, че ответниците Г. и
М. Б. упражняват фактическата власт върху този обем от тях, на негодно правно
основание, тъй като Договор за покупко-продажба на ПИ № 17 от 18.01.2013г., том
І, рег.№ 79, дело № 17/2013г. на нотариус № 176 при НК с район на действие
ГТРС, вписан под вх.рег.№ 174/18.01.2013г., акт № 59, том І, дело № 47/2013г.
на СлВп при ГТРС, С.П.С. и П.П.С. продават на Г.Й.Б. (по време на
брака му с М.И.Б.) е предизвикал вещно-прехвърлителното си действие по отношение на процесните имоти, поради което искът по реда на чл.108 ЗС
срещу тези ответници до размера от ½ ид.части
от двата имота следва да се отхвърли като неоснователен (за останалите ½
ид.части искът е недопустим).
Предвид изхода на спора ответниците имат
право на разноските по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на по
1 650 лева за всеки от тях. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК на
третите лица помагачи не се дължат разноски.
Водим от горното ГТРС
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 00511/2013г. по описа на ГТРС в частта на предявения от М.С.Д., ЕГН ********** ***, против С.П.С.,
ЕГН ********** ***, П.П.С., ЕГН ********** *** и П.С.С., ЕГН ********** ***,
иск да се признае за нищожен на основание чл.40 вр.
чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД - поради накърняване на
добрите нрави, Договор за покупко-продажба на ПИ, сключен на 07.09.2010г., обективиран в НА № 145, том ІХ, рег.№ 3606, дело №
875/2010г. на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС, вписан под вх.№
2353/07.09.2010г., акт № 31, том ІХ, дело № 1522/2010г. на СлВп
при ГТРС, за имоти: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с
начин на трайно ползване НИВА с площ от 129,530 дка, ІІ категория, местност „М.”,
имот № 043041 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при
граници и съседи имоти: № 000032, № 043042, № 043028, № 043027, № 043026, № 000118,
който имот е образуван от имот № 043011; СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА с площ от
245 кв.м по нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ с начин на
трайно ползване „стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204 дка, имот
с № 085019 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при
граници имоти: № 085024, № 085016, № 085012, № 085023, който имот е образуван
от имот № 000085,
поради недопустимост на предявения иск до
размера от ½ ид.части от посочените недвижими
имоти.
Постановеното в тази си част по правната си същност е
определение, поради което подлежи на обжалване пред ДОС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 00511/2013г. по описа на
ГТРС в частта на предявения от М.С.Д.,
ЕГН ********** ***, против Г.Й.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН ********** ***,
иск на основание чл.108 ЗС двамата ответници да бъдат осъдени да предадат
собствеността и владението на ищцата върху следните недвижими имоти: ЗЕМЕДЕЛСКА
ЗЕМЯ с начин на трайно ползване НИВА с площ от 129,530 дка, ІІ категория,
местност „М.”, имот № 043041 по картата на възстановената собственост на с.О.,
общ.Г.Т., при граници и съседи имоти: № 000032, № 043042, № 043028, № 043027, №
043026, № 000118, който имот е образуван от имот № 043011; СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА
ЗАЩИТА с площ от 245 кв.м по нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ
с начин на трайно ползване „стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204
дка, имот с № 085019 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т.,
при граници имоти: № 085024, № 085016, № 085012, № 085023, който имот е
образуван от имот № 000085, поради недопустимост на
предявения иск до размера от ½ ид.части от
посочените недвижими имоти.
Постановеното в тази си част по правната си същност е
определение, поради което подлежи на обжалване пред ДОС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Д., ЕГН ********** ***,
против С.П.С., ЕГН ********** ***, П.П.С., ЕГН ********** *** и П.С.С., ЕГН **********
***, иск да се признае за нищожен на основание чл.40 вр.
чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД - поради накърняване на
добрите нрави, Договор за покупко-продажба на ПИ, сключен на 07.09.2010г., обективиран в НА № 145, том ІХ, рег.№ 3606, дело №
875/2010г. на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС, вписан под вх.№
2353/07.09.2010г., акт № 31, том ІХ, дело № 1522/2010г. на СлВп
при ГТРС, за имоти: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с
начин на трайно ползване НИВА с площ от 129,530 дка, ІІ категория, местност „М.”,
имот № 043041 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при
граници и съседи имоти: № 000032, № 043042, № 043028, № 043027, № 043026, №
000118, който имот е образуван от имот № 043011; СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА с
площ от 245 кв.м по нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ с начин
на трайно ползване „стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204 дка,
имот с № 085019 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при
граници имоти: № 085024, № 085016, № 085012, № 085023, който имот е образуван
от имот № 000085, като неоснователен и недоказан до размера от ½ ид.части от посочените недвижими имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Д., ЕГН ********** ***,
против Г.Й.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН ********** ***, иск на основание
чл.108 ЗС двамата ответници да бъдат осъдени да предадат собствеността и
владението на ищцата върху следните недвижими имоти: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с начин на
трайно ползване НИВА с площ от 129,530 дка, ІІ категория, местност „М.”, имот №
043041 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при граници
и съседи имоти: № 000032, № 043042, № 043028, № 043027, № 043026, № 000118,
който имот е образуван от имот № 043011; СКЛАД ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА с площ от
245 кв.м по нотариален акт, а по скица 246 кв.м, построен в ПИ с начин на
трайно ползване „стопански двор”, частна собственост с площ от 6,204 дка, имот
с № 085019 по картата на възстановената собственост на с.О., общ.Г.Т., при
граници имоти: № 085024, № 085016, № 085012, № 085023, който имот е образуван
от имот № 000085, като неоснователен и недоказан до размера от ½ ид.части от посочените недвижими имоти.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.С., ЕГН ********** ***, сумата от 1 650 лева (хиляда шестстотин и
петдесет), представляваща сторените разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.П.С., ЕГН ********** ***, сумата от 1 650 лева (хиляда шестстотин и
петдесет), представляваща сторените разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.С., ЕГН ********** ***, сумата от 1 650 лева (хиляда шестстотин и
петдесет), представляваща сторените разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 1 650 лева (хиляда шестстотин и
петдесет), представляваща сторените разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 1 650 лева (хиляда шестстотин и
петдесет), представляваща сторените разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трети лица – помагачи на страната на ответниците Г.Й.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН ********** ***, а
именно - С.П.С., ЕГН ********** ***, П.П.С., ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: