№ 43
гр. Козлодуй, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова
Административно наказателно дело № 20251440200155 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. К., с ЕГН:**********, от с.Бутан,
общ.Козлодуй,ул." Иван Вазов "37, против Наказателно постановление №24-
0288-000501 от 12.09.2024 година изд. от Началник РУ в ОДМВР Враца, РУ
Козлодуй, с което на С. С. К., с ЕГН:**********, на основание чл.175 ал.3,
пр.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00/двеста лева/ и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6/шест/ месеца, за нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП, и на основание на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по
чл.147, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
20.00/ двадесет/лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание
представлява се от упълномощен защитник адв. М. Г..
В жалбата се навеждат доводи за отмяна на цялото НП.
В жалбата и в открито съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя поддържа жалбата. Навежда твърдения за неправилно,
незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган Началника на РУ - Козлодуй, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направеното оплакване, намира следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесетдневен срок,
предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Наказателно постановление№24-0288-000501 от 12.09.2024
1
година, издадено от Началник РУ в ОДМВР Враца, РУ Козлодуй,
административнонаказателната отговорност на С. С. К., с ЕГН:**********, е
ангажирана за това, че на 20.08.2024 г. в 09:30 часа, в с. Бутан, обл. Враца по
ул. Георги Димитров срещу дом №2, управлява лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. *********, собственост на Бисер Милчев Бориславов, ЕГН
**********, регистрирано, но с липсващ преден регистрационен номер на
МПС. Без задължителен годишен технически преглед на автомобила в срок.
За така извършените нарушения на водача бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 563/2024г., с бланков
№ 0566427/20.08.2024г., с който актосъставителят Т. И. Р. квалифицирал
нарушенията по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и 147, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя С. С. К. били наложени посочените по-горе административни
наказания.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
По т.1 от НП
Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право
на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в
три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по
него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Следователно за да е
осъществено от обективна страна посоченото административно нарушение е
необходимо първо - моторното превозно средство да е регистрирано и второ
табелите с регистрационните номера да не са поставени на определените за
това места.
Тези места са определени в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 10, ал. 5 от
последната е посочено, че "табелите с регистрационен номер се закрепват
2
отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно
сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част,
така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При
закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на
графиката и символите на номера".
Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Формално при така изложената фактическа обстановка жалбоподателят е
осъществил нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – отнасящо се
само до непоставяне на предната регистрационна табела на определеното за
това място, но като се прецениха всички обстоятелства от значение за
административната отговорност, според съда са налице основания за
квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Това е така, тъй като се доказа, че жалбоподателят С. С. К. е управлявала на
процесната дата и място МПС – лек автомобил, „Фолксваген пасат“, с рег.
*********, което МПС е било надлежно регистрирано, имало е издадени
регистрационни табели, като задната такава е била поставена на определеното
за това място, а предната, както се установи от показанията на разпитаните
свидетели е била поставена на предна дясна седалка, когато жалбоподателката
е била спряна от полицейските служители.
Жалбоподателят С. С. К. в описанието на жалбата си сочи също, че същия
ден действително е управлявала лек автомобил „Фолскваген Пасат“, с
рег.*********, като същият е бил с преден регистрационен номер, но
непосредствено преди да и бъде извършена проверка от органите на РУ
Козлодуй в предната броня на автомобила се е ударило куче и е паднала
бронята с предния номер. Същата твърди, че не е успяла да сложи номера и
тръгнала към майстор, по пътя била спряна от полицейските служители.
При тези обстоятелства според съда са били налице основания за
квалифициране на случая като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото самото административно наказание се прие от настоящата
инстанция за деяние с явно незначителна обществена опасност. Настоящият
съдебен състав достигна до това заключение, тъй като управляваното от
санкционирания МПС е било регистрирано, имало е издадени по съответния
ред регистрационни табели, в момента на проверката е липсвала само
предната регистрационна табела, същевременно е имало поставена такава на
определеното за това място в задната част на автомобила. Това обстоятелство
не е било пречка да се установи дали изобщо автомобилът е бил регистриран,
тъй като е бил с поставена една регистрационна табела – задната. Не е за
пренебрегване и факта, че жалбоподателят се е движил без предна
регистрационна табела, като сочи, че се е насочила към майстор, който да я
постави на определеното за целта място.
Жалбоподателката твърди, че не е имала възможност да предприеме
необходимите мерки и за да я постави. Отделно от това следва да се вземе
предвид и ниската обществена опасност и на самия водач и неговото
3
процесуално поведение в хода на цялостното административно производство,
младата и възраст, семейното и материално положение - същата е сравнително
млад човек – на 28 години.
Същата е с чисто съдебно минало, видно представеното по делото
допълнително споразумение към трудов договор № 10 от 15.11.2024г.
жалбоподателката полага труд, за който получава доходи в размер на 1077
лева, което е минималната месечна работна заплата за страната.
От приложените по делото удостоверения за раждане се установява, че
същата има две малолетни деца, за които се грижи сама. Пътува за да изкарва
прехраната си в отдалечено работно място от селото, в което живее, а именно
село Борован, което налага постоянно същата да управлява моторно превозно
средство, за да може да стигне до работното си място.
Безспорно са налице смекчаващи отговорността обстоятелства - факта, че
не е санкционирана с влезли в сила наказателни постановления и не са
налагани административни наказания за нарушения по ЗДвП, непосредствено
преди да се извърши проверка е станал инцидент с куче и е тръгнала на
майстор да бъде поставен падналият по пътя регистрационен номер.
Дори и минимално предвиденият размер на административното наказание
за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, каквито са и наложени, се
явява несъответно на незначителната обществена опасност на деянието и
дееца. Очевидно, обществената опасност на деянието и на дееца са значително
по- ниски, отколкото опасността при други сходни деяния, от същия вид.
Посочените по горе обстоятелства послужиха на съда да приеме случая за
маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което пък и налага
отпадането на административната отговорност за процесното
административно нарушение.
Предвид изложеното, наказващият орган е следвало да съобрази, че се
касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
Съдът намира, че може да приложи разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от
ЗАНН и да отмени наказателното постановление, като предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Съдът намира, че няма пречка да приложи тази разпоредба от закона, тъй
като чл.189з от ЗДвП не забранява това и не следва да се тълкува в смисъл, че
нарушенията по ЗДвП не могат да бъдат маловажни. Съгласно този текст – за
нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от Закона за
административните нарушения и наказания.
Т.е. АНО не може да предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание и
административнонаказателното производство не може да приключи със
споразумение между наказващия орган и нарушителя.
4
Разпоредбата не забранява на съда да отмени НП и да предупреди
нарушителя, като никъде в текста не се говори за маловажен случай, като
основание за това.
По т.2 от НП
По отношение на второто посочено в акта и постановлението нарушение,
съдът намира за установено следното:
Съгласно сочената за нарушена в процесното наказателно постановление
разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, включително и пътните превозни
средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите
и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи.
При сравнително тълкуване на нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП със
санкционната разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП /предвиждаща
административнонаказателна отговорност за собственика на МПС или
длъжностно лице, което не го представи в определения срок за технически
преглед/, се следва извода, че задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е за
собственика на ППС.
В случая не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че
санкционираният за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП водач С. С. К., не е
собственик на моторното превозно средство, поради което и за него не е
съществувало задължение да го представя за технически преглед.
Нито актосъставителят, нито наказващият орган са съобразили факта, кое
лице може да е годен субект на задължението да представи съответното
превозно средство за годишен технически преглед по смисъла на чл. 147, ал.1
от ЗДвП.
В тази връзка нормата на чл. 181, т.1 от ЗДвП категорично очертава кръга
на задължените лица, и те са собственикът или длъжностно лице, на което е
поверено МПС, които без уважителни причини не представят в определения
срок превозно средство за технически преглед. Видно от съдържанието на НП,
е посочено чия собственост е автомобила.
Неясно е защо АНО е преценил, че водача е собственик и че именно той е
следвало да представи ППС за технически преглед.
Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач,
който не е собственик на превозното средство, да го представя за проверка на
техническата му изправност, е недопустимо да му се налага административно
наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП за нарушение на
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на това нарушение, съдът констатира и непълно фактическо
описание на деянието, доколкото в акта и наказателното постановление не е
5
посочено нито какъв е срокът за представяне на конкретното МПС за годишен
технически преглед (в чл. 147, ал.3, т. 1 от ЗДвП впрочем са установени
различни срокове за представяне на леки автомобили за годишен технически
преглед в зависимост от датата на регистрацията им като нови), нито кога е
изтекъл този срок, който пропуск съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като нарушителят не е в състояние да узнае с всички факти,
попадащи в обективния състав на нарушението, за което е обвинен, нито да
организира своевременна и адекватна защита срещу обвинението.
По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено и в частта му по т.2.
Ето защо и поради горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0288-000501 от 12.09.2024
година изд. от Началник РУ в ОДМВР Враца, РУ Козлодуй, с което на С. С. К.,
с ЕГН:**********, на основание чл.175 ал.3, пр.2 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на
200.00/двеста лева/ и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6/шест/
месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, и на основание на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20.00/ двадесет/лева.
На основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН, ПРЕДУПРЕЖДАВА С. С. К.,
ЕГН:**********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде
наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Враца на основанията предвидени в Наказателно процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
6