Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1145
гр.
Бургас, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 421 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № КГ-2220/14.12.2018 г., издадено от председател на ДАМТН,
с което на основание чл. 67, ал. 2 ЗЕВИ на жалбоподателя е било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000 лева за нарушение по чл. 47,
ал. 2 ЗЕВИ.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното НП. Сочи се, че горивото не е било предназначено за продажби, а
за извънпътна техника на дружеството-жалбоподател на територията на
пристанището. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно уведомени,
представляват се от адв. П.. Поддържа жалбата и представя писмени бележки с
подробно изложени доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
За АНО, редовно уведомени, представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 23.08.2018 г. свидетелите Г.Ч. и П.В.
и двамата на длъжност инспектори в отдел „Инспекция на качеството на течните
горива“ в ГД „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН извършили
проверка на обект - бензиностанция, управляван от „А.“ ЕООД, намиращ се в гр.
Бургас, Пристанище Е., като от бензиноколонка № 1 е била взета проба от течно
гориво - гориво за дизелови двигатели. От извършената експертиза на взетата
проба се установило, че полученият резултат за съдържание на биогориво в течно
гориво се отклонява от допустимата гранична стойност както следва, а именно -
съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)” е 0,05 %, при норма минимум 6 % обемни, съгласно изискванията на
ЗЕВИ. Процесното гориво е било предназначено за дейността на
дружеството-жалбоподател, като за периода месец август 2018 г. не са били
извършвани продажби на гориво на трети лица.
Срещу дружеството-жалбоподател бил
съставен АУАН и издадено НП, с което бил санкциониран за това, че в качеството
си на краен разпространител е предоставило на пазара течно гориво за дизелови
двигатели, което не съответства на изискванията на чл. 47, ал. 2 ЗЕВИ.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства
и гласни доказателствени средства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи, в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство са били допуснати
съществени нарушения, които обуславят отмяна на обжалвания акт.
Безспорно по делото се установява от показанията на свидетелите Ч. и В., че
е била извършена проверка на бензиноколонка, разположена на Пристанище Е. в гр.
Бургас, стопанисвана от жалбоподателя, като е била взета проба от дизелово
гориво. От изготвена експертиза от оторизирана лаборатория се установява, че в
изпробваното течно гориво съдържанието на биогориво се отклонява от допустимата
гранична стойност, поради което не отговаря на изискванията за съдържание на
биодизел в гориво за дизелови двигатели. От показанията на свидетеля В.С.–
директор на пристанище Е. се установява, че процесното гориво се използва
единствено за нуждите на техниката на дружеството-жалбоподател за придвижването
й на територията на пристанището. Показанията на свидетеля С. се потвърждават
от изготвена по делото и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
заключението на която дизеловото гориво е било отчетено от „А.“ ЕООД като разход за дейността на дружеството,
като не са били отчетени продажби на гориво на други лица за периода месец
август 2018 г.
При така установеното по делото съдът намира, че
неправилно АНО е достигнал до извода, че процесното гориво е било предлагано на
пазара от жалбоподателя. Следователно след като дружеството-жалбоподател не е
предлагал на пазара процесното гориво, неправилно спрямо него е била приложена
санкционната разпоредба на чл. 67, ал. 2 ЗЕВИ.
В чл. 2,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор
на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от
13 август 2008 г.) е дадена дефиниция на понятието
„предоставяне на пазара“, което означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или
използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу
заплащане или безплатно. От събраните доказателства по
делото се установява, че процесното гориво е било предназначено за зареждане на
собствена на жалбоподателя извънпътна техника, а не за доставяне за
дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, т.е. горивото не е било предназначено за други лица,
а единствено за задоволяване на нуждите на дейността на жалбоподателя на
територията на пристанището. В показанията си свидетелят В., който е участвал
при извършване на проверката посочва, че за дизеловото гориво за извънпътна
техника няма изискване да се съдържа биокомпонент, както е при дизеловото
гориво, предназначено за зареждане на моторни превозни средства. Ето защо след
като съдът достигна до извод, че бензиноколонката се използва единствено за
зареждане на техника, действаща на територията на пристанището и собственост на
жалбоподателя, не е било задължително съгласно нормативните изисквания
съдържащото се в нея дизелово гориво да съдържа биодизел минимум 6 процента обемни, каквито са изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ. В хода на процеса не се
събраха доказателства, които категорично да установяват, че с горивото са били
зареждани МПС с дизелови двигатели. Дори свидетелят В. в разпита посочва, че по
време на проверката не е имало моторни превозни средства, които да чакат да
зареждат.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2220/14.12.2018 г., издадено от председателя на ДАМТН, с което на основание
чл. 67, ал. 2 ЗЕВИ на „А.“ ЕООД, ЕИК ********* е било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 50000 лева за нарушение по чл. 47,
ал. 2 ЗЕВИ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС