Р
Е Ш Е Н И Е
София,
13.12.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО , І-3 състав, в открито заседание
на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 3111
г. по описа за 2016 г. и
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
на 10.09.2004 г. страните Н.К. – в качеството на купувач, и О.Л.Т. – в
качеството на продавач, сключили предварителен договор за покупко - продажба на
недвижим имот, по силата на който ответникът се задължил да прехвърли на ищцата
собствеността на недвижим имот, подробно описан в исковата молба. За периода
10.09.2004 г. – 08.05.2008 г. ищцата платила на ответника сума в размер на
13257, 20 евро, за което отвеникът издал разписки.
На 22.05.2008 г. ищцата получила две
писма от ответника и лицето С.С.Ч.с идентично съдържание за разваляне на
предварителния договор за покупко – продажба на процесния имот.
След направена справка в Агенция по
вписванията ищцата установила, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот
от 26.11.2007 г. процесния имот е продаден от ответника на трето лице – С.С.Ч..
На 05.06.2008 г. ищцата завела иск за
установяване на недействителността на договора за продажба на недвижим имот по
нотариален акт от 26.11.2007 г. и за обявяване на предварителния договор за
окончателен. С влязло в сила решение по гр.д. № 2540/2011 г. по описа на СРС искът
е отхвърлен.
Ищцата отправила покана до ответника,
получена от негов пълномощник на 09.10.2013 г., с която го поканила да
възстанови заплатената сума в 7-дневен срок. Плащане не е последвало, поради
което според ищцата ответникът дължи лихва за забава в размер на 3221, 02 евро
за периода от 17.10.2013 г. до 07.03.2016 г.
Пред вид изложеното моли съда да осъди
ответника О.Л.Т. да й заплати сумата в размер на 13257, 20
евро, ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от 17.10.2013 г. до
07.03.2016 г. в размер на 3221, 02 евро, ведно със законната лихва от
завеждането на иска до окончателно плащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
предявения иск изцяло по основание и по размер като неоснователен.
Твърди, че,
съгласно уговореното в процесния предварителен договоро за покупко – продажба
на недвижим имот, поради забава в плащанията от страна на ищцата, отвеникът и С.С.Ч.развалили
процесния предварителен договор, считано от 15.05.2008 г.
Сочи,
че с нотариална покана от 05.08.2013 г., получена на 09.10.2013 г., ищцата
признала, че процесният предварителен договор е развален.
Твърди,
че с договор за цесия от 13.07.2016 г. С.С.Ч.е прехвърлило на ответника всички
свои вземания срещу ищцата, произтичащи от процесния предварителен договр за
покупко – продабжа.
Възразява
за изтекла погасителна давност.
Прави
възражение за прихващане с насрещни вземания срещу ищцата, произтичащи от
неизправноста на ищцата и развалянето на процесния договор. Твърди, че ищцата е
осъдена да заплати съдебни разноски по водените от нея дела относно процесния
предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот на ответника и на
лицето С.С.Ч..
Предвид изложеното моли съда да
отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски в производството.
Съдът като взе предвид представените
и приети по делото доказателства и становища на страните приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен иск
с основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане сумата в размер на 13257, 20 евро, -
представляваща заплатени вноски по развален предварителен договор за
покупко-продажба, ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от
17.10.2013 г. до 07.03.2016 г. в размер на 3221, 02 евро, ведно със законната лихва от
завеждането на иска до окончателно плащане на сумите.
С иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 2 - ро от ЗЗД
разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще
осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо
престацията, което правоотношение не е осъществено. За да са налице вторият и
третият фактически състави на неоснователното обогатяване, в тежест на ищеца е
да установи, че е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване
на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него
разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е
възникнало, или, че макар и възникнало, последното е отпаднало с обратна сила.
Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е било да
докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице
основание за получаване, респ. за задържане на полученото.
Неоснователното
обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който
изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано.
Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за
неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на
обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на
правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези
елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване.
Фактическия
състав на разпоредбата на чл.55, ал.1 пр. 3 ЗЗД, изисква да е налице отпаднало
основание, което основание е съществувало при получаването на престацията, но
след това отпада с обратна сила, т.е. правното основание е съществувало и е
било валидно, но впоследствие, в резултат на упражняване на потестативно право,
каквото е правото за едностранно разваляне на договор, то е отпаднало с обратна
сила и е заличило правните последици от момента на тяхното възникване. В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на неоснователното обогатяване.
По делото е
представен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, от който
е видно, че страните се задължават да сключат окончателен договор, съгласно
който О.Т. ще продаде на Н.К. процесния недвижим имот след изплащане на
уговорената сума. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Договора в случай,
че Купувача забави не плащати три последователни вноски два път, то продавачът
има право право да развали договора и да се разпореди с имота по начин и
условия, каквито намери за добре, като задържа десет месечни вноски, които се
счиатат за задатък по договора.
Видоно от
представените по делото разплащателни сметки ищцата е плащала редовно и
съобразно уговорките задълженията си. Закъснение е настъпило за месеците
февруари, март, април и май 2008 г., като тя е платила дължимите вноски на
08.05.2008 г., а продавачът-ответник е приел плащането на съответните суми. По
делото е представено уведомление от страната на ответника, съгласно което той
съобщава на ищцата, че на основание чл. 14, ал. 4 разваля процесния договор.
Предвид
изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на ответника О.Т. за
изтичане не погасителна давност, тъй като договорът между страните не е
развален към 15.05.2008 г.
По делото
безспорно се доказа, че ищцата е плащала редовно своите задължения, поради
което не са се породили в полза на продавача съответните правомощия да развали
договора поради неизпълнение на купувача.
От ищцовата
страна е предявен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, чл. 135 от ЗЗД и чл.
19, ал. 3 от ЗЗД, като с влязло в законна сила решение на 27.11.2012 г.
претенциите й са отхвърлени. Настоящият състав на съда приема именно този
момент – 27.11.2012 г. за начален момент, от който започва да тече давностният
срок.
В хода на
производството не бяха ангажирани доказателства от срана на ответника О.Т. за
наличие на вземане по отношение на ищцата, с което да може да се направи
прихващане. Напротив, видно от представените доказателства срещу ищцата е
образувано изпълнително дело № 20138510400438 по описа на ЧСИ М.П.за сумите в
размер на 5 126, 52 лв., наложен е запор на трудовото възнаграждение на
ищцата, като към 12.01.2017 г. за погасяване на задълженията са постъпили суми
в общ размер 2 179 лв.
Неоснователни
се явяват и възраженията на ответника за прихващане с правото му да задържи
десет месечни вноски в размер на 2 946 евро. Видно от уговреното в
процесния договор между страните продавачът има право да развали договора и задържи
десет месечни вноски при повторно неплащане на три вноски. На базата на представените
по делото доказателства съдът приема, че такова неизпълнение от страна на
ищцата – купувач по предварителния договор не е налице. Безспорно се доказа
забавяне на плащанията за месеците
февруари, март, април и май 2008 г., но на 08.05.2008 г. ищцата е платила тези задълженията,
като плащането й е прието от продавача.
Предвид изложеното
настоящият състав на съда намира, че не са налице предпоставките, уговорени в
процесния договор, даващи право на продавача да задържи десет месечни вноски
като задатък.
По отношение
на направеното възражение на ответника за прихващане с вземане в размер на
40 600 лв. по силата на чл. 14, ал. 3 от процесния предварителен договор
от 10.09.2004 г., изразяващо се в обезщетение за ползването на процесния
договор, настоящият състав на съда намира, че в хода на производството не бяха
ангажирани достатъчно доказателства. Съгласно чл. 14, ал. 3 ако договорът бъде
развален по вина на купувача, продавачът има право и на възнаграждение за
периода на ползването на имота от купувача. В хода на делото не бяха ангажирани
доказателства, обуславящи развалянето на договора по вина на купувача.
Напротив, с едностранно волеизявление от страна на продавача и приобретателя на
имота е съобщено на ищцата – купувач, че процесният договор е развален.
В хода на
производството не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на
ответника, че ищцата е ползвала процесния имот за периода от 10.09.2004 г. до 31.12.2012
г. От разпита на свидетелката Т.Т.Р.– позната на ответника, се установява, че
към месец декември 2012 г. в апартамента не е живял никой. Свидетелката твърди,
че в процесния имот е открила документи и фактури от ЧЕЗ на името на ищцата. Ноторно
известно е, че за да се извърши смяна на партидата в ЧЕЗ е необходимо
представяне на документ за собственост, с какъвто ищцата не е разполагала,
поради което настоящият състав на съда не кредитира тези свидетелски показания
като неотговарящи на обективната истина.
Предвид
изложеното съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 25 917, 82
лв. – представляваща левовата равностойност на платените месечни вноски по
предаварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2004 г., а, пред вид този
изход на спора – следва да бъде присъдена и претендираната лихва за забава
върху тази сума за периода от 17.10.2013 г. до 07.03.2016 г. в размер на
6 298, 38 лв. ( 3221, 02 евро ), ведно със законната лихва от момента на
завеждане на исковата молба до окончателно плащане на сумите.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. М.В. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във
вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сума в размер на 1 496, 48 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и тъй като
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото,
ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за заплати по
сметка на СГС сума в размер на 1 288, 64 лв. – държавна такса.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.Л.Т. ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.К., ЕГН: **********, 25 917,
82 лв. – представляваща левовата равностойност на платените месечни вноски по
предаварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2004 г., ведно с лихва за
забава върху тази сума за периода от 17.10.2013 г. до 07.03.2016 г. в размер на
6 298, 38 лв. ( 3221, 02 евро ), ведно със законната лихва от момента на
завеждане на исковата молба до окончателно плащане на сумите
ОСЪЖДА О.Л.Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата в размер 1
288, 64
лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА на
основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ********ЗАПЛАТИ на
адвокат М.В.,
с адрес: ***, офис 17 адвокатско възнаграждение в размер на 1 496, 48 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: