Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 261209 15.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 34 по
описа за 2019 година.
Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че
е приобретател на вземане срещу ответника, прехвърлено с договор за цесия.
Вземане било възникнало по договор за кредит, сключен между ответника и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД на 07.02.2017г. Поддържа се, че крайният падеж на вземането
за погасителни вноски е настъпил на 08.102017г. като към тази дата ответникът
не бил заплатил изцяло дължимите по договора суми. Поради това срещу ответника
била издадена заповед по чл.410 ГПК за сумите: 498,52 лева главница, 48,34 лева
договорна лихва, 9 лв. такса разходи за събиране на просрочено задължение,
295,62 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, както и 60,90
лв. обезщетение за забава от 12.04.2017г. до 02.10.2018г., както и законната лихва.
Предвид връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде
установено съществуването на вземането.
Ответницата К.Г.Х. чрез особения си представител навежда
доводи за недействителност на договора поради неспазване на изискванията на
чл.22 ЗПК. Счита също, че клаузата за неустойка е нищожна поради заобикаляне на
закона, а тази относно договорната лихва –поради противоречие с добрите нрави.
Твърди, че кредиторът няма право да получи допълнителнатата такса от 9 лв. като
разходи за събиране на вземането, тъй като уговарянето ѝ е с цел да се
заобиколи изискването на чл.33 от ЗПК.
Съдът намери за установено следното:
Установява се от представените
доказателства, че на 07.02.2017г. ответницата сключила с дружеството „Изи Асет
Мениджмънт“АД договор за заем с № ********, по който ѝ била отпусната
сумата 600 лева, при годишен процент на разходите 40,75% и фиксиран лихвен
процент от 35% / лист 6/. Сумата следвало да бъде върната на осем погасителни
вноски, считано от 12.03.2017г. до 08.10.2017г.,
всяка от които по 85,17 лв. Уговорено било също, че при забава в плащането на
погасителни вноски се дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден – чл.8. Според чл.4, ал.1 заемателят се задължава в тридневен
срок от подписването да предостави на заемодателя обезпечение чрез
поръчителство. То следвало да се
предостави от две физически лица, които да отговарят на следните изисквания:
удостоверен със служебна бележка от работодател нетен осигурителен доход над
1000 лв.; работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или
поръчители по друг договор за заем с „Изи Асет Менижмънт“ АД; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други
банкови или финансови институции; или ако имат – кредитната им история в
Централния кредитен регистър при БНБ за една година назад да е със статус не
по-лош от „Редовен“. Втората форма на обезпечение била банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя,
валидна тридесет дни, след крайния срок за заплащане на задълженията по
договора. При неизпълнение на задължението за обезпечаване чл.4, ал.2
предвиждал, че кредиторът има право да начисли неустойка за неизпълнение, която
се разсрочвала на равни части, прибавящи се към месечната вноска / лист 7/.
На 16.11.2010г. между заемодателя
„Изи Асет Мениджмънт“АД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД бил
сключен рамков договор за продажба на вземания, по силата на който вземането по
договора за заем сключен с ответницата, било прехвърлено / лист 12-19/.
Установява се, че на 02.10.2018г. дружеството ищец
подало против ответницата заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му
бъдат заплатени следните суми: 498,52 лева - главница; 9 лв. – такса разходи за
събиране на просрочени погасителни вноски; 48,34лв. договорна лихва за периода
от 11.04.2017г. до 08.10.2017г.; 295,62 лв. –неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 12.04.2017г. до 02.10.2018г.; 60,90 лв. обезщетение
за забава за периода от 12.04.2017г. до 02.10.2018г., както и законната лихва,
считано от подаване на заявлението – 02.10.2018г. до окончателното заплащане. По
заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. №15596/2018г. и издадена
заповед за изпълнение.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
сумата по кредита е усвоена на 07.02.2017г. Ответникът е извършил плащания в
размер на 269,04 лв. След приспадане на погасените суми остава общо задължение
от 851,48 лв. от които: 498,52 лв. главница, 48,34 лв.- договорна лихва; 295,62 лв. неустойка; 9лв.
такса разходи за събиране / лист 110/. Размерът на обезщетението за забава изчислено от
падежа на вноските до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е 60,38
лв.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че между ответницата и
дружеството цедент „Изи Асет Мениджмънт“АД е възникнало правоотношение по
договор за кредит, като уговорената по него сума е била усвоена. Така
сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит,
тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК.
С получаването на сумата за
ответницата е възникнало задължение да заплаща отделните вноски за главница,
възнаградителна лихва, както и обезщетение за забава, доколкото настъпването на
последната не се оспорва.
Неоснователен е доводът на особения
представител за несъответствие на договора за кредит с чл.10, ал.1 ЗПК и чл.11 от ЗПК. Договорът е сключен в писмена
форма и със изискуемото от закона съдържание.
Неоснователен е и доводът за
нищожност на клаузата определяща размера на договорната лихва като
противоречаща на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на
законната лихва. Следва да се отчита, че практиката на Върховния касационен съд
в тази насока, е постановена преди да бъде приета нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК /
обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./. Според нея годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като
елемент в годишния процент на разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля
трикратния размер на законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания
да не се надхвърля ограничението относно общите разходи по кредита, прието с
чл.19, ал.4 ЗПК. В случая годишният
процент на разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя
ограничение – по-малък от петкратния размер на законната лихва.
Основателен е доводът на особения представител за
недължимост на начислената по договора сума от 9 лв. претендирана като разходи за
събиране на просрочени вземания. Съобразно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква от кредитополучателя заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая дейностите визирани в
чл.8 ал.2 и 3 са свързани с управлението
на кредита и попадат под действието на тази забрана. Следва да се има предвид,
че такси, по аргумент от чл. 10а, ал.1 от ЗПК се дължат за допълнителни услуги,
докато действията на кредитополучателя по обезпечаване на събирането на
кредита, включително и по извънсъдебен ред, е грижа за удовлетворяване на
интереса на кредитора, а не дейност по предоставяне на допълнителни ползи за
кредитополучателя.
Основателен е и доводът на ответника за недължимост на
неустойката.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите
вреди.
Уговорената в чл.4, ал.2 неустойка е дължима не при
забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на
акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на
чл.4 ал.1 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове
извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е
така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително
условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от
друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях
длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са
например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и
кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други
кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от
заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите
знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето
на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок
за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка
за начисляване на неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от договора. Съдът
намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е
уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви
нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в
този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че
клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП,
тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск за вземането е частично основателен за следните суми: 498,52
лв. главница, 48,34лв. – договорна лихва и 60,90 лв. обезщетение за забава за
периода 12.04.2017г. -02.10.2018г. В този размер той следва да се уважи, а за
останалата част да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
Страната ищец е била представлявана
от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението му за двете производства
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, както следва:
50 лв. за заповедното и 100 лева за настоящото производство. Така съобразно
направените други разноски и пропорционално уважената част от исковете ищецът
ще следва да получи от ответника 50,25лв. за заповедното и 485,75 лв. за
исковото производство. Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено, на осн чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4
против К.Г.Х. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 498,52 лв. /четиристотин
деветдесет и осем лева и 52 ст./ главница по договор за паричен заем №******** от
07.02.2017г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“АД; 48,34 лв./
четиридесет и осем лева и 34ст./ договорна лихва за периода 11.04.2017г. –
08.10.2017г.; 60,38 лв./шестдесет лева и 38 ст./ обезщетение за забава за
периода от 12.04.2017г. - 02.10.2018г., което вземане е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение № 8653 от 04.10.2018г.
по ч.гр.д.№15596/2018г. на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера от уважените до претендираните 9
лв. разходи за събиране на просрочени вземания, 295,62 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, както и до размера на претендираното
обезщетение за забава от 60,90 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Г.Х. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” АД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 485,75 лв. /четиристотин
осемдесет и пет лева и 75ст./, представляваща деловодни разноски в исковото
производство, както и 50,25 лв./петдесет лева и 25 ст./ - деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 15596/2018г.
на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД