№ 21331
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110112644 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „**********“ ЕООД срещу А. М. М. по
реда на чл. 422 ГПК в условията на кумулативно обективно съединение установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 14 527,04 лв., представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № *********/05.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.10.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 1
748,47 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2022 г. до 09.05.2023 г., и
сумата от 857,95 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2022 г. до
19.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 54285/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че на 05.04.2022 г. между „**********“ ЕАД и ответника А. М. М. е
сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който кредиторът
предоставил на ответника сума в размер на 14 979,38 лв., която последният се задължил да
върне до 05.04.2027 г. на 60 равни месечни вноски, платими на пето число на съответния
месец. Договорът бил сключен при уговорен между страните годишен лихвен процент в
размер на 30,39% и годишен процент на разходите в размер на 34,95%, като общата
дължима сума по договора с включен ГПР по кредита била в размер на 29 293,20 лв.
Потребителят пожелал и сключването на застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ в
размер на 4 379,96 лв. и застраховка „Bank пакет 3 сметка“ в размер на 599,42 лв. Ищецът
твърди, че ответникът просрочил плащането на три поредни месечни вноски с падежи на
05.10.2022 г., 05.11.2022 г. и 05.12.2022 г., поради което на основание чл. 16.2 от договора за
потребителски кредит цялото непогасено задължение на ответника било обявено за
предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите просрочени
месечни вноски. За настъпването на предсрочната изискуемост длъжникът бил надлежно
уведомен на 09.05.2023 г. Считано от тази дата, върху непогасената главница започнала да се
начислява законна лихва по чл. 9.4 от договора. Ищецът твърди, че придобил вземанията на
ответника по процесния договор за кредит, ведно с всички негови привилегии, обезпечения
и принадлежности, по силата на сключен с цедента „**********“ ЕАД договор за продажба
1
на вземания /цесия/ от 25.04.2024 г., като ответникът бил уведомен за извършената цесия от
цесионера „**********“ ЕООД чрез уведомително писмо на посочения в договора за
потребителски кредит адрес. В случай че уведомяването за извършената цесия се приеме за
ненадлежно извършено, длъжникът следва да се счита за уведомен с получаване на препис
от исковата молба и приложенията към нея. С тези съображения претендира от ответника
сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за нищожност на
процесния договор за кредит. Твърди, че същият е сключен, без да е спазена предвидената от
закона форма по чл. 10, ал. 1 ЗПК и без да са посочени компонентите, послужили за
изчисляване размера на ГПР – същият бил посочен единствено като процент. Описаните в
договора такси и разходи по кредита, в т.ч., такса за разглеждане на искането за кредит.
еднократна такса за оценка на риска, такса за сключването на сочените две застраховки и
застрахователни премии, не са включени като разход в общия размер на ГПР. Ответникът
излага, че размерът на ГПР бил грешно посочен, тъй като действителният би надвишил
максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че сключването на договора
в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК водело до неговата пълна
недействителност. В договора липсвало и посочване на размера на дължимата от
кредитополучателя договорна лихва. Счита, че посочването на погрешен размер на ГПР по
кредита представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2
ЗЗП. Не били спазени и условията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – в договора не била посочена
последователността на разпределение на погасителните вноски между различните
неизплатени суми. С оглед нищожността на целия договор за потребителски кредит,
ответникът счита, че дължи връщане единствено на чистата стойност на отпуснатата
главница, която в случая била изцяло погасена чрез плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. дело №54285/2023 г. по описа на Софийски районен съд
по същото на 16.10.2023г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на „**********“ ЕАД срещу А.
М. М.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по
чл. 414 ГПК е депозирал възражение срещу нея. След издаване на заповедта за изпълнение с
договор за цесия, сключен на 25.04.2024г. „**********“ АД е прехвърлило на „**********“
ЕООД пакет от вземания, в т.ч. процесното срещу А. ********* М. по договор за
потребителски кредит № *********/05.04.2022г. В тази хипотеза цесионерът е процесуално
легитимиран да предяви установителния иск за вземанията по заповедта за изпълнение,
издадена в полза на цедента /по арг. от разрешението по т. 10б от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС. Ответникът е уведомен за цесията най-
късно с връчване на препис от исковата молба с приложенията за отговор по чл. 131 ГПК,
поради което следва да се приеме, че същата е породила действие спрямо него.
Установителният иск е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4
ГПК. Предвид изложеното съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от
предявените установителни искови претенции и същите са процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл.
240 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
За основателност на иска за реално изпълнение по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК,
вр. чл. 240 ЗЗД ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1 наличието на валиден
договор за предоставяне на потребителски кредит, с посоченото в исковата молба
съдържание; 2 кредиторът да е предоставил, съответно, длъжникът да усвоил сумата по
отпуснатия потребителски кредит; 3 Осъществяването на предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на задължението по целия кредит, както и надлежното й обявяване
2
на длъжника; 4 клаузите от договора да са индивидуално уговорени.
В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
лихвата.
В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.
С изготвения по делото окончателен доклад съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, е обявил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между „**********“ ЕАД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № *********/05.04.2022 г.
Освен безспорния им характер, горните обстоятелства се установяват и от приетия
препис от Договор за потребителски кредит, в който е посочено, че размерът на кредита е
10000 лева, общ размер на застрахователна премия от 4979,38 лева, от която затраховка
Bank пакет 3 сметка (bill) в размер на 599,42 лева и застраховка Bank пакет 3 КРЕДИТ +
сметка (bill) в размер на 4379,96 лева, общ размер на кредита – 14 979,38 лв.
Съгласно чл. 7.2.3 в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани
от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща
дължимата за конкретната застраховка /конкретните застраховки/, се превежда от кредитора,
за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по
банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора.
В чл. 9. 1 е посочено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит,
изразен като годишен лихвен процент, е 30,39 %.
Съгласно чл. 10 от договора годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин е 34,95 %.
Общата дължима сума от потребителя е 29 293,20 лева.
Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят
не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение
потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен
агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.
Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
при сключването на договорите за застраховка, ответникът "**********" ЕАД е действал в
качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA,
Франция.
От приетото и кредитирано от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че съгласно счетоводните записи на ищеца, застраховката в размер на 4 979,38
лева е включена в размера на кредита /10 000 лева/ и общият размер на главницата е 14
979,38 лева. Вещото лице е посочило два варианта на изчислени на процесния ГПР по
кредита, като съдът намира за релевантен посочения втори такъв, съгласно който, при
приемане, че сумата за застраховка представлява разход по кредита, годишният процент на
разходите възлиза на стойност 70,30 %. Вещото лице изяснява, че общата сума, която
кредитополучателят е изплатил на "**********" АД за погасяване на задълженията по
Договора за потребителски кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е 3 735,99 лв. Вещото лице е изчислило, че от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /03.10.2023г./ до датата на цесията
/25.04.2024г./ са платени общо 1 150 лв. в полза на "**********" АД. От датата на цесията
до 17.09.2025г. са платени общо 6042,72 лв., от които видно от таблицата на стр. 6 и 7 от
екзпертизата 5042,72 лв. са платени по сметка на съдебния изпълнител.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху действителността на
3
процесния договор за паричен заем, съобразно наведените с отговора на исковата молба
възражения.
В тази насока, съдът намира следното:
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията
между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното
поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 34,95 %, с
което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В същото време,
обаче, от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи
се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР – в чл. 10 от договора е посочено формално
кои са взетите предвид допускания при изчисление на размера на ГПР, но не и кои са
конкретните разходи, които са съобразени при изчисляване на този размер по точно тази
сделка, сключена с длъжника. Така не може да се установи дали в посочения размер на ГПР
са включени всички общи разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ.
дали посоченият размер от 34, 95 % е правилно изчислен.
Същевременно, очевидно е, че уговореният размер от 34, 95 % не отразява реалния
ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно
застрахователната премия в общ размер от 4979,38 лв., която съгласно легалната дефиниция
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В посочената разпоредба се
предвижда, че "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая, премията за предоставената
допълнителна услуга по застраховане на кредита несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е
била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване
на договора за кредит, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните погасителни
вноски (част от дължимата ежемесечно главница, която се олихвява с уговорения годишен
лихвен процент от 30, 39 %), без заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато
неизпълнение от страна на кредитополучателя.
4
Горният извод на съда не се разколебава и след анализа на приложената по делото
декларация / на л. 15 от делото/, която обективира формално съгласие за сключване на
застраховката, както и клаузата на чл. 19 от договора, съобразно която потребителят не е
длъжен да сключва застраховка. В тази връзка следва да бъде съобразено задължителното за
българските съдилища Решение на Съда на ЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, съобразно
което член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да осигури по-голяма
защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" (Решение от 16 юли2020 г. по дело C-
686/19, т. 31 и цитираната съдебна практика), което включва всички разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора (Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14, т. 84), а за да обезпечи тази
защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да
гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да
бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (Решение от
11 септември 2019 г. по дело C-383/18, т. 30).
При съобразяване на гореизложеното съдът намира, че предоставянето на кредита в
случая е било обусловено от сключването на договорите за застраховка – всички клаузи на
договора са част от предварително изготвено от банката типово съдържание на договор за
потребителски кредит при тези параметри, върху което потребителят не е имал възможност
да влияе и което има изцяло декларативен характер. Макар формално в договора да е
посочено, че сключването на застраховка се извършва по желание на потребителя, видно е,
че размерът на застрахователната премия е бил предварително определен и е включен в
съдържанието на договора за кредит още при неговото сключване като част от размера на
главницата по погасителния план /Решение № 5231 от 11.08.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
812/2025 г./.
Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, поради отсъствието на
съществен елемент на договора за потребителски кредит - а именно клауза, коректно
посочваща годишния процент на разходите, договорът се явява недействителен по смисъла
на чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. /В
този смисъл - решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС,
както и решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., решение №
262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., решение № 262316 от 06.04.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г. /.
Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на
чистата стойност на кредита.
В конкретния случай, съдът приема, че по делото са налични доказателства за
усвояването на сумата от 10 000 лева, както и за заплащането от страна на
кредитополучателя в полза на кредитодателя на сумите от 3 735,99 лв. / до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, 1150 лева /до цедирането на
вземането/ и 6 042,72 лв. /от датата на цесията до 27.09.2025г.,/ от които 1000 лв. не са
платени по изпълнителното дело.
Правното значение на извършеното от длъжника плащане в изпълнителното
производство за исковия процес, който се развива по реда на чл. 422 ГПК, е разяснено в т. 9
5
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК. С
него е прието, че по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти,
които са от значение за спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на
иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422
ГПК. Посочено е, че в хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение
преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за
незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Правото на обратен
изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в
изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента
на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към
момента на осъщественото принудително изпълнение (какъвто не е разглеждания случай).
Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща
установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на
неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на
съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство
искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма
да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е
съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид
изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен
лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
След като претендираните от ищеца вземания са погасени в хода на изпълнителното
производство и с оглед дадените разяснения с горепосоченото тълкувателно решение, се
налага извода, че това обстоятелство не може да послужи като основание за отхвърляне на
предявените искови претенции. Доколкото принудителното изпълнение вече е реализирано
въз основа на постановената заповед за изпълнение, съдебно признатото вземане в полза на
кредитора не може да послужи като основание за последващ изпълнителен процес, а
отношенията между страните във връзка със спорното право вече са уредени.
С оглед на това, от сумата от 10000 лева следва да се приспадне всичко платено от
длъжника извън изпълнителното производство, при което се получава разликата от 4 114,01
лв., до който размер претенцията на ищеца, заявена с иска по чл. 422 ГПК, се явява
основателна и следва да бъде уважена, а за горницата над тази сума до сумата от 14 527,04
лева – следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане.
По претенциите за възнаградителна лихва и мораторно обезщетение:
Разпоредбата на 23 ЗПК санкционира кредитодателя, като отнема правото му на
възнаградителната и мораторна лихва, като той има право да търси единствено чистата
стойност на кредита, т. е. главницата.
Вземанията по клаузи на недействителния договор извън чистата стойност на
главницата не са дължими, с оглед на това тези претенции следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Дължи се единствено законна лихва от дата на подаване на заявлението, тъй като
същата има характер на законна последица от уважаването на иска.
С оглед на това, предявените искове за договорна възнаградителна лихва и мораторно
обезщетение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, и двете страни по делото имат право на разноски, съразмерно
на уважената, респективно - на отхвърлената част от спора, като съдът дължи произнасяне и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.
6
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има правно на разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
Ищецът претендира и доказва извършването на разноски за сумите от 985,34 лева
/държавни такси и депозит за ССчЕ/, като е претендирал и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на сумата от 150 лева
за заповедното производство и 300 лева за исковото производство. Общо разноски в
заповедното и исковото производство – 1435,34 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 182,08 лева – разноски в заповедното и исковото производство пред СРС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира
присъждането на 200 лв. за разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. М. оказал му безплатна правна защита в заповедното и
исковото произвдство.
С оглед действителната правна сложност на спора, реално извършената от адвоката
дейност и продължителността на производството, съдът намира, че за подаденото в
заповедното производство възражение на адвоката се следват 50 лв., както и сумата от 400
лева за оказаната на ответника в исковото производство правна защита. Доколкото
адвокатът е представил доказателства за регистрация по ДДС, горната сума следва да бъде
присъдена, ведно с данъка – т. е. общо 540 лева с ДДС.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на ответника ще се присъдят
151,97 лв. за разноски, а в полза на адв. М. следва да бъде присъдена общо сумата от 515,18
лева с ДДС за разноски в заповедното и исковото производство пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по предявения от
„**********“ ЕООД с ЕИК ********** /като частен правоприемник на "**********" ЕАД,
ЕИК **********/, срещу ответника А. М. М. с ЕГН ********* с адрес гр. София, кв. „Зона
Б-5, бл. 6, вх. 2, ет. 10, ап. 133 иск с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
съществуването на вземанията за сумата от 4114,01 лева, представляваща непогасена част от
главница по Договор за потребителски кредит № *********/05.04.2022г. с на "**********"
ЕАД, ЕИК **********, ведно със законна лихва от 03.10.2023г. /датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда/ до окончателното
плащане, съгласно издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.10.2023
г. по ч. гр. д. №54285/2023 г. на СРС, 113 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за гавница по
договора за кредит за разликата над уважения размер от 4114,01 лева до пълно
претендирания размер от 14527,04 лв., ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 1 748,47 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 05.01.2022 г. до 09.05.2023 г.и ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска за сумата от 857,95 лв., представляваща мораторна лихва за период от
05.01.2022 г. до 19.09.2023 г.
ОСЪЖДА А. М. М. с ЕГН ********* с адрес гр. София, кв. „Зона Б-5, бл. 6, вх. 2, ет.
10, ап. 133 да заплати на „**********“ ЕООД с ЕИК ********** на основание чл. 78, ал 1
ГПК сумата от 182,08 лева за разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД с ЕИК ********** да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на А. М. М. с ЕГН ********* с адрес гр. София, кв. „Зона Б-5, бл. 6, вх. 2, ет. 10,
ап. 133 сумата от 151,97лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД с ЕИК ********** да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., на адв. Д. М. М. от САК, личен номер на адвокат **********, сумата от общо
7
515,18 лева с ДДС лева – разноски в заповедното и исковото производство пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8