№ 695
гр. Добрич, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20253230100945 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/:
Образувано е по повод искова молба на Й. Г. И., ЕГН: ********** от
***, чрез пълномощника си адв. М. И. - АК гр. Д., с която против
"ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление: ***, са предявени кумулативно обективно
съединени искове:
1. / да бъде отменена като незаконосъобразна заповед №
23/30.01.2025 г., издадена от Изпълнителния член на СД на ответното
дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца - иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
2. / за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето,
през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконното уволнение,
за период от шест месеца, считано от 30.01.2025г. до 30.07.2025, в размер на
по 965 лева за всеки месец или общо 5790 лева /след допуснато по реда на
чл. 214, ал.1, изр. 3от ГПК изменение на размера на предявения иск/ - иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковете се основават на следните фактически обстоятелства:
Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника от 14.09.2020 г.,
като изпълняващ длъжността "***" и с 2 бр. допълнителни споразумения от
31.12.2020 г. и от 31.12.2024 г.. До преди дисциплинарното си уволнение е бил
*** на отдел 3/4 (Дребна черна техника) в продължение на около една година,
като е замествал *** на отдела, когато са отсъствали или са имали почивен
1
ден.
По време на работния процес служителите на ответника са имали
годишни „изпити“ на база знания, по които са били оценявани и съответно е
покачвана категорията им при добри резултати.
Ищецът се е справял много добре на тези изпити и няколко пъти му е
покачвана категорията, тъй като оценките му на тези изпити са 5+ всеки път
(при диапазон от 1 до 6). Па всеки 3 месеца служителите са имали атестации
за това, как се справят с работата и са им поставяни оценки на различни
задължения в работата, като там ищецът също се е справял много добре с
лични оценки вариращи между 78-100 точки (при диапазон от 1 до 100 точки).
На база на тези 3 месечни атестации служителите са получавали бонуси, като
90% от случаите този бонус (премия) ищецът е получавал поради добра
оценка на тези атестации. Освен това, като *** на отдел „Компютри“ и
познаниета на ищеца в ИТ сферата, е помагал и на други колеги при проблем с
компютър или принтер. Ищецът никога не е имал проблеми в работата си нито
с колеги, нито с работодателят си и се е отнасял към всички с уважение.
Като *** ищецът доста често е поддържал контакт е колеги от други
магазини за поръчване на стока за клиенти, правил е заявки към централен
склад за стока, която е нужна в отдела за продажба, като тази стока е всичко
друго освен телефони. Заявките за телефони са правени от служители в
Централен Офис (София) и са разпределяни по магазините. Поръчването на
телефон е ставало единствено от друг магазин във веригата и то само ако
клиент го иска и остави капаро, като бройката на тези телефони в повечето
случаи е само 1.
На 26.01.2025г. е бил извършен „грабеж“ в хипермаркет „Технополис“
Д.. В тази връзка на 29.01.2025 г. около 12:00 - 12:30 часа ищецът е бил
повикан в офиса на магазина и е бил поканен от шефовете си да се подложи на
полиграф в стаичката на касиерките. Ищецът е подписал декларация, че е
съгласен да бъде записан аудио, видео и данните от полиграфа, тъй като
същият не е имал каквито и да било притеснения, камо ли пък за твърдяното
от ответника участие в „грабежа“.
В продължение на около 2 часа ищецът е бил подложен на въпросното
полиграфско изследване, като са му били задавани по около десет пъти едни и
същи въпроси, при което ищецът като всеки нормален човек се е изтощил и
напрегнал. След тези два часа с тяло, покрито от сензори, на ищеца му се
съобщава, че видите ли, не бил искрен?! Ищецът е отговорил, че няма какво
да крие и е бил напълно искрен в казаното, като е настоял да му бъде
отговорено защо считат, че не е бил искрен, след като многократно е
отговорил на един и същи въпроси напълно искрено и честно. В този момент
представителите на работодателя са започнали да го притискат да „признава“,
че е участвал в грабежа. Това грубо и арогантно отношение от лицата
подложили го на полиграф и вменяващи му вина и набеждавайки го, че е
участник в престъпление, ищецът е бил принуден да търпи в продължение на
още три часа. Полиграфът на който е бил подложен, не е предоставен от
органите на реда, а е такъв, който работодателят използвал за собствени
нужди.
2
След като най-накрая са пуснали ищеца да излезе от стаичката, Х. Х. -
*** му е казал: "ела да си подпишеш молбата". без да уточнява каква е тази
молба, а под продължаващите нападки от присъстващите около 7-8 души и в
състояние на стрес от това, какво се случва, ищецът е бил принуден да
подпише молба, със съдържанието на която не е бил запознат.
Сред присъстващите в тази стаичка е имало и полицай от Първо РУ на
МВР на Д. на име М., който е завел ищеца в друга стая, за да му проведе и той
разпит. Ищецът е обяснил на полицейския служител, че няма нищо общо с
това, в което го обвиняват се и няма какво да му каже. Разпитът е продължил
около 30 минути, като полицаят М. е казал на ищеца, че може да го задържат
за 72 часа в районното управление /вероятно да го стресне/, но ищецът отново
му е заявил, че няма какво да каже и няма никакво касателство със случилото
се. След приключване на този разпит, ищецът е бил отведен в Първо РУ на
МВР Д., където му е връчена призовка да се яви като свидетел на 30.01.2025г в
15:30 ч., след което той се е прибрал у дома си.
На следващия ден - 30.01.2025г, около 12:20 ч. ищецът е позвънил на
управителя Х. Х., като го е помолил да му обясни каква е тази молба, която е
бил принуден да подпише предния ден и да поиска копие от същата.
Управителят му е отговорил, че ще му предостави копие, но трябва да го
изчака, защото бил в полицията и давал показания. Това изчакване е
продължило около 30 минути и към 13,00ч. управителят се е появил заедно с
двама служители на ответното дружество от София, като отново са го
накарали да чака още около един час, докато го повикат. В офиса, управителят
Х. Х. вместо да даде на ищеца копие от молбата, както му е обещал и за
каквото всъщност ищецът е отишъл при него, то същият е скъсал молбата
пред ищеца, като му е подал един бял лист и му е казал да напише защо е дал
неверни отговори на полиграфа. Тогава ищецът му е казал, че няма какво да
пише, тъй като не е давал неверни отговори, а е бил искрен и откровен. След
това управителят е заставил ищеца да напише на листа, че отказва да даде
обяснения, но без да го уведоми, че предстои налагане на дисциплинарно
наказание и обясненията, които му се искат са в тази връзка. Според ищеца
това е грубо нарушаване на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание и въвеждане на ищеца в заблуждение в каква връзка му се искат
обяснения.
Непосредствено след това, управителят се е върнал в офиса с колегите от
София, заявявайки на ищеца, че: „ще оправи нещата по друг начин“ и малко
след това е излязъл със заповедта за уволнение, която е връчил на ищеца.
Ищецът бил шокиран от този развой на събитията. Същият ден в 15:30 ч.
ищецът се е явил за разпит в Първо РУ на МВР, като по време на разпита
полицейските служители са взели телефона на ищеца и са излезли с него от
стаята за разпит, вероятно за да търсят някаква информация, като малко преди
да го освободят, са му върнали телефона.
След този ден, ищецът повече не е викан в полицията, нито пък е
привличан в каквото и да било качество в наказателно производство.
Впоследствие от медиите ищецът разбира, че магазинът е ограбен от
някаква организирана престъпна група чужденци, гастролиращи из Европа.
3
Видно от обжалваната заповед N: 23/30.01.2025 г., на ищеца е наложено
наказание „уволнение“ с мотив, че: "На 26.01.2025 г„ в 2,30 ч. е извършен
грабеж в хипермаркет „Технополис- Д.. От страна на „Технополис България“
ЕАД веднага са предприети действия по информиране на органите на МВР, по
започване на проверка на стокови наличности, прегледи на видеозаписи,
комуникация с охраняваща организация и органите на МВР, извършен е
анализ на риска. На 29.01.2025 г., с изричното съгласие на Й. Г. И., ЕГН:
**********, е извършено полиграфско изследване, чрез което е установено, че
Й. Г. И., ЕГН: **********, дава неверни отговори на въпроси, свързани с
негово лично участие в грабежа и има съпричастност към извършеното деяние
на 26.01.2025 г., в 02,30ч.“
В заповедта се сочи, че с оглед започване на дисциплинарно
производство, ищецът е бил поканен с писмо да се яви в „Технополис- Д.“, за
да бъде изслушан от представител на работодателя и да даде писмени
обяснения.
В исковата молба се пояснява, че самият ход на процедурата за налагане
на дисциплинарно наказание изисква да се отправи писмено уведомление за
извършеното нарушение до работодателя, което следва да съдържа трите
имена на нарушителя, длъжност и работно място; точно описание на
извършеното нарушение; време и място, както и обстоятелства при които е
било извършено и доказателствен материал за потвърждаване на фактите.
Поканата следва да е писмена и да е връчена срещу подпис и дата на лицето.
Едва след като получи писмените обяснения работодателят следва да ги
разгледа и да се произнесе. Решението на работодателя се посочва в
мотивирана писмена заповед, където се записва наложеното наказание. Това,
според ищеца, категорично не е сторено от работодателя и не отговаря на
истината соченото в заповедта, а именно, че ищецът е бил поканен с писмо да
даде обяснения. Заявява се, че ищецът не е канен по никакъв начин да даде
обяснения, камо ли пък с писмо, което е съществено нарушение, водещо до
отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Единственото,
което е поискано от него, е да напише на един бял лист защо бил давал
неверни отговори на зададените въпроси на полиграфа.
Според ищеца приложение намира разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ,
съгласно която, когато работодателят предварително не е изслушал работника
или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Твърди се,
че работодателят нито е поискал обяснения от ищеца за твърдените
нарушения, нито го е уведомил, че срещу него има дисциплинарно
производство. В гази връзка ищецът счита, че издадената заповед е
незаконосъобразна и немотивирана, поради което следва да бъде отменена .
Сочи се , че процесната заповед е немотивирана, издадена в нарушение
на чл. 195 от КТ - липсва конкретизация на вменените нарушения, какви са
точно, кога са извършени. Трудовото правоотношение е прекратено само на
основание едни клетентически твърдения от работодателя, набеждаващи
ищеца в извършване на престъпление. Всички изводи работодателят си е
направил въз основа на резултати от полиграфско изследване с апаратура,
4
която нито е доказано, че е лицензирана, нито пък резултатите от същата
служат като доказателства съгласно българското законодателство, камо ли пък
да бъдат основание за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение. От мотивите на заповедта категорично не може да се направи
извод за сочените от ответника дисциплинарни нарушения, а именно: по чл.
190, ал. 1, г. 4, предложение първо от КТ - „Злоупотреба с доверието на
работодателя“ и по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ - „други тежки нарушения на
трудовата дисциплина“, които да са основание за налагане на дисциплинарно
наказание по смисъла на чл. 188, т. 3 от КТ - уволнение.
В срок ищецът представя писмени бележки. Поддържа предявените
искове, като настоява за уважаването им в цялост. Претендира сторените по
делото разноски.
Ответникът в писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва
исковете. Твърди, че уволнението е извършено законосъобразно. Като „***“
Й. И. е разполагал с информация относно местоположението на стоката в
склада, начините за осъществяване на достъп и др. При наличие на подобно
събитие, което е причинило вреди на значителна стойност, е напълно
нормално и обяснимо дружеството-ответник да извърши вътрешна проверка и
разследване на случая. Още повече, че от записите на охранителните камери е
видно, че лицата, извършили грабежа са знаели точно какво търсят и къде да
го намерят. Подходът на престъпниците е бил изключително систематичен и
цЕ.сочен, те не са търсили телефоните, а са се насочили директно към
мястото, на което са съхранявани и освен това не са взели никакви други
скъпо струващи вещи, покрай които са минали. Такова поведение, според
ответното дружество, може да бъде обяснено единствено с факта, че лицата,
извършили грабежа са разполагали с ясна и точна информация, която няма как
да бъде предоставена от друг, освен от служител в магазина. Поради тази
причина дружеството-ответник е потърсило съдействие от „***“ ЕООД за
провеждане на полиграфско изследване на всички служители, които са
разполагали със съответната информация. Това полиграфско изследване е
възложено от „Технополис България“ ЕАД на „***“ ЕООД в рамките на
вътрешното разследване и анализа на риска, извършени от дружеството.
Всеки от служителите, включително и ищеца, е заявил съгласието си да се
подложи на такова изследване. Дружеството- ответник по никакъв начин не е
упражнило принуда. На всички ясно е било обяснено, че полиграфското
изследване ще се проведе само и единствено ако дадения служител изрази
изричното си съгласие за това. Единственият служител, който не е преминал
успешно полиграфското изследване, е именно ищецът - Й. Г. И..
Според ответника остава без обяснение факта защо ищецът така се е
напрегнал и стресирал, при условие че се твърди, че той няма нищо общо с
грабежа. На него били задавани въпроси в нормална среда и обкръжение, след
като е заявил съгласие да участва в полиграфско изследване. Същият не е бил
в килия, не е бил с белезници, нито е бил обект на физическо насилие.
Пояснява се, че сензорите не причиняват болка и няма как да са
източник на стрес, а са нормална част от полиграфското изследване.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че от ищеца не са поискани
5
обяснения във връзка с процедурата по чл. 190 от КТ. Решението на
работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца се
основава на резултатите от полиграфското изследване и цялостното поведение
на ищеца след грабежа, извършен на 26.01.2025 г. Това поведение на ищеца
съставлява основанието, въз основа на което е извършено уволнението на
ищеца, а именно чл. 190, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 187, т. 8, т.9 и т. 10 КТ -
злоупотреба с доверието на работодателя. Този вид дисциплинарно нарушение
предпоставя умишлено нарушение на трудовите задължения, изразяващо се в
използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане
на опредЕ. облага за служителя или за другиго. Като служител, натоварен с
функции на „***“, възползвайки се от служебното си положение, ищецът е
допуснал действия или бездействия в разрез със задължението си за лоялност,
което според ответника съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което
законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение.
С поведението си ищецът е компрометирал оказаното му от
работодателя доверие. На първо място , според ответника, с полиграфското
изследване е доказано, че ищецът е давал неверни отговори на въпроси,
свързани с неговото лично участие в грабежа, извършен на 26.01.2025 г. На
следващо място цялостното поведение на ищеца и отказът му да даде
обяснения, когато такива са му поискани по предвидения в закона ред, води до
обоснования извод от страна на работодателя, че ищецът е бил съпричастен
към грабежа, извършен на 26.01.2025 г. в магазин „Технополис“ в гр. Д..
Нарушението е особено тежко, защото е свързано със засягане отношенията
на доверие между страните по трудовия договор.
В обобщение се сочи, че Заповед № 23/30.01.2025 г., издадена от
дружеството-ответник, отговаря на всички законови изисквания. Същата е
надлежно мотивирана, като в нея са описани обективните и субективни
признаци на нарушението, извършено от ищеца - установена е полиграфско
изследване, в което ищецът е участвал доброволно, съпричастност към
грабеж, извършен на 26.01.2025 г. и последващ отказ за даване на обяснения
по случая, както и е посочен вида на наложеното наказание - дисциплинарно
уволнение и конкретното правно основание - чл. 190, ал.1, т. 4 от КТ във
връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Твърди се, че при издаването на заповедта за
уволнение работодателят е спазил всички законови изисквания във връзка с
производството по налагане на дисциплинарно наказание, визирани в
разпоредбите начл. 193 от КТ.
В срок ответникът представя писмени бележки. Поддържа депозирания
отговор на исковата молба, като настоява за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл.
190, ал. 1, т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на
ищеца, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл.225,
ал.1 от КТ - за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
6
времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконното
уволнение, за период от шест месеца/
Съдебният контрол за законосъобразност на прекратяването на трудовия
договор се изразява в проверка за съответствие между приложеното от
работодателя основание за уволнение и настъпването на правнорелевантните
факти, необходими за приложението на използваното основание за уволнение.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи в условията
на пълно и главно доказване съществувалото трудово правоотношение между
страните, по силата на което е заемала сочената в исковата молба длъжност,
прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание
/обстоятелства, които не са спорни/,
Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание
и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без
предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника или
служителя. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение
съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни
признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали
събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на
визираното в мотивите нарушение. В тежест на работодателят, като носител
на субективното право да налага дисциплинарно наказание, е да докаже при
оспорване, по пътя на пълното, пряко и главно доказване , че го е упражнил
законосъобразно, вкл. че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че
неговите действия във връзка с налагането на наказанието са съобразени с
процесуално и материално - правните норми.
В тежест на ищеца е да докаже във връзка с предявения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ, че в посочения период действително не е била зает по трудово
правоотношение, както и размера на иска, определен от размера на брутното
трудово възнаграждение през последния пълен работен месец преди
уволнението.
По делото не е спорно, че между страните е сключен трудов договор №
6040/09/09.2020 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „***“, с
място на работа в ***, магазин „ Технополис“, с работно време по чл, 136 от
КТ - петдневна работна седмица и 40 часа седмично работно време, при
сумирано изчисляване на работно време по чл.142 от КТ, установено за
период от три календарни месеца, съобразно изработен от работодателя
график.
Със заповед №23/30.01.2025 г., издадена на осн. чл. 192, ал. 1 и в
изпълнение на чл. 195, ал. 1 от КТ, е прекратен трудовият договор с Й. Г. И.,
чрез дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1 от КТ поради злоупотреба с
доверие на работодателя (т. 4) и други тежки нарушения на трудовата
дисциплина (т. 7) , конкретно визирани в чл. 187, т. 8 и 9 от КТ. Заповедта е
връчена на адресата на 30.01.2025г., като от този момент тя е произвела
своето действие.
Като фактически обстоятелства, свързани с извършените нарушения в
мотивите на заповед № 23/30.01.2025 г. е отразено, че на 26.01.2025 г., в 02.30
ч. е извършен грабеж в хипермаркет Технополис - Д.. От страна на
7
„Технополис България” ЕАД веднага са предприети действия по информиране
на органите на МВР, по започване на проверка на стокови наличности,
прегледи на видеозаписи, комуникация с охраняваща организация и органите
на МВР, извършен е анализ на риска. На 29.01. 2025 г . с изрично съгласие на
Й. Г. И., ЕГН **********, е проведено полиграфско изследване, чрез което е
установено, че Й. Г. И., ЕГН **********, дава неверни отговори на въпроси,
свързани с негово лично участие в грабежа и има съпричастност към
извършното деяние на 26.01.2025 г.. в 02.30 ч. С оглед започване на процедура
по налагане на дисциплинарно наказание работодателят е поискал от Й. Г. И.,
ЕГН ********** писмени обяснения. С писмо Й. Г. И. е поканен да се яви в
„Технополис-Д., за да бъде изслушан от представител на работодателя или да
даде писмени обяснения. В заключение е констатирано, че извършеното от Й.
Г. И., ЕГН **********, съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.
1, т. 4, предложение първо от КТ - „злоупотреба с доверието на работодателя"
и по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ - „други тежки нарушения на трудовата
дисциплина”, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание по
смисъла на чл. 188, т. 3 от КТ - уволнение.
На 30.01.2025г. с уведомление с изх. № 75/30.01.2025г. работодателят е
поканил ищеца да даде писмени обяснения по повод извършения на
26.01.2025г. грабеж в магазина на „Технополис България“ ЕАД в гр. Д. , като в
същото се съдържат твърдения, че на проведеното полиграфско изследване
ищецът е дал неверни отговори във връзка с личното му участие в грабежа,
поради което той има съпричастност към извършеното. В уведомлението се
съдържа отбелязване, че на 30.01.2025г. в 14:10 часа Й. И. отказал го да
получи, съответно да даде писмени или устни обстоятелства , като е отразено,
че свидетели на отказа на ищеца са следните лица: Х. И. Х. /***/, М. Д. М. /***
/ и Д. А. Д. / ***/.
Работодателят е посочил в заповед № 23/30.01.2025 г. няколко
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 от КТ, с извършването на
които е обосновал дисциплинарната отговорност на ищцата и налагането на
наказанието по чл. 190, ал. 1 от КТ. Първото от тях е по чл. 190, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя; второто е
по чл. 190, ал. 1, т. 7 (други тежки нарушения на трудовата дисциплина) .
По искане на ищеца са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля И. А. И., който споделя, че по време на грабежа бил в
отпуск. Свидетелят пояснява, че от няколко месеца вече не работи при
ответното дружество. От колеги разбрал за служилото се на 26.01.2025г.
Никой друг освен ищецът не бил подлаган на полиграфско изследване. Описва
Й. И., който му е бил пряк ръководител в магазин „Технополис“ гр. Д. като
съвестен служител. За трите години, през които е работил при ответника,
свидетелят пояснява, че е имало само една забележка към ищеца –
акумулаторът на колата му паднал и той закъснял за работа. Не знае дали
някой друг служител освен Й. И. да е бил разпитван в полицията във връзка с
грабежа.
Основателно е възражението на ищеца за неизпълнено задължения на
работодателя по чл. 193 от КТ преди да му наложи дисциплинарното
8
наказание. Разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ установява задължението за
изслушване или за приемане на писмените обяснения на нарушителя на
трудовата дисциплина, като съществен елемент на дисциплинарната
процедура. Непоискването на обяснения е въздигнато от закона-чл. 193 ал. 2
от КТ в абсолютно отменително основание. Неизвършването на действието
прави незаконно дисциплинарното наказание само на процесуално основание
и тъкмо поради това законът повелява на съда да не разглежда спора по
същество и го задължава да отмени дисциплинарното наказание, поради
презумпцията, че наказанието е наложено без да са преценени всички
обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за
защита на работника.
Субектът на дисциплинарната власт трябва да поиска обясненията в
рамките на дисциплинарната процедура и по повод на решаването на въпроса
за дисциплинарното наказване. В рамките на започнало дисциплинарно
производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата
дисциплина, работодателят уведомява работника/служителя за започналата
срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно
наказание с точно посочване на нарушенията, за които иска предварително
неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна
оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на
работника/служителя към нарушението, а по отношение подлежащото на
наказание лице, писмените обяснения, респ. изслушване, се явяват
единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита.
Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно
нарушение не е формален акт - въведено е с оглед осигуряване възможност на
защита на работника и същевременно - с оглед възможност на работодателя да
прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно
нарушение. Съдържателно изискване на закона е, работникът да е разполагал
с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в
обстоятелствата. Това, дали на работника е предоставена реална възможност
да даде обяснения за нарушението в разумен и достатъчен срок се преценява с
оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Разумен и достатъчен е този
срок за писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличеният,
след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен и съдържателен
коментар на твърденията, или отговор на въпросите в писмена форма, да
изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал
нарушението. Работникът или служителят може да даде обяснение, но той не
е в положение да доказва. Искането е било връчено на ищеца в 14:10 часа при
условията на отказ, като в същото няма посочен срок за даване на обяснения.
Процесната заповед е издадена на същия ден – 30.01.2025г. Изложеното води
до извод, че служителят е бил лишен от възможността да даде обяснения в
подкрепа на защитната си позиция не по своя вина, а поради непредоставяне
на срок.
В тежест на работодателя е да установи, че служителят е имал
възможността в разумен срок да даде или ако желае да откаже да даде
обяснения за вмененото му нарушение - в този смисъл Решение с № № 29/ 03.
9
05. 2022 г. по гр. д. № 1971/2021 г., ГК, III ГО на ВКС, решение № 226/22. 05.
2012 г. по гр. д. № 917/2011 г., IV г.
При така установените факти, следва да се приеме, че дисциплинарното
наказание е наложено в нарушение на чл. 193, ал.1 от КТ, без да бъдат приети
обясненията на служителя, за което не му е бил предоставен разумен срок.
Отказът на ищеца да получи поканата за даване на обяснения не засяга
редовността на връчването, но не отменя задължението на работодателя да му
предостави разумен срок за обяснения. На практика от служителя са били
изискани обяснения незабавно. Според настоящия съдебен състав ищецът е
бил лишен от реалната възможност да даде обяснения за твърдяното
нарушение.
Дисциплинарната процедура е опорочена, което обуславя незаконност на
уволнението само на посоченото основание. Съгласно чл. 192, ал.2 от КТ,
когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя
или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество. Имено такава е и настоящата
хипотеза.
За пълнота на изложението следва да се добави, че по делото не се
установи ищецът да е злоупотребил с доверието на работодателя си, както и
да е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина. По правило
злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или
служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил
преднамерени /умишлени/ действия, с цел извличане на имотна облага за себе
си или за трето лице. Злоупотреба с доверие на работодателя е налице и в
случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът с действията
си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са
извършени умишлено, включително при нарушаване на приети етични
правила и норми за поведение. Когато с поведението си работникът
злепоставя работодателят пред колектива и трети лица и това се отразява или
е възможно да се отрази неблагоприятно на конкркуретнтноспособността,
ефективността и авторитета на предприятието е налице уронване на доброто
име на предприятието. Естествено е възможно поведението на работника
едновременно да представлява злоупотреба с доверие и да води до уронване
на доброто име, като въпрос на фактическа преценка е дали са се проявили
заедно тези форми на нелоялно отношение към работодателя. За да е налице
нарушение на трудовата дисциплина, свързано с накърняване на доверието на
работодателя, работникът следва да действа недобросъвестно.
По делото не е спорно, че уволнението на ищеца е вследствие
констатация на работодателя, че ищецът е съпричастен към извършения на
26.01.2025г. в 02.30 часа в магазин „Технополис“ – гр. Д. грабеж на 182 бр.
телефонни апарати на обща стойност 320 000 лева. Не е спорно, че ответното
дружество е достигнало до този извод, след като служителят се е подложил на
полиграфско изследване на 29.01.2025г., извършено от „***“ ЕООД, по време
на което му са задавани следните въпроси: „Дали знае със сигурност кой е
присвоил откраднатите телефони от „Технополис“ – Д. на 26 януари тази
година“; „Дали се е уговорил с някого да бъде извършена кражбата на
10
телефоните от „Технополис“ – Д. на 26 януари тази година“; „Дали може да
посочи къде се намират част от откраднатите телефони в момента“ и „Дали е
участвал в изнасянето на откраднатите телефони от „Технополис“ – Д. на 26
януари тази година“. Установява се, че полиграфското изследване е извършено
на 29.01.2025г., а резултатите от него са обективирани писмено на 03.02.2025г.
На зададените въпроси Й. И. е дал отрицателни отговори. В резултатите от
изследването е направен следният изводи: „Установено е значителна
психофизиологична реактивност от страна на изследваното лице на
релевантните въпроси. Резултат : Лъжа“ . Резултатите от полиграфското
изследване са обективирани писмено на 03.02.2025г. , т.е. след издаване на
процесната уволнителна заповед на 30.01.2025г.
В хода на съдебното производство ответникът не е ангажирал други
доказателства, във връзка с поддържаното твърдения, че ищецът е
„съпричастен“ към извършения грабеж. По делото не са ангажирани
твърдения, а и доказателства каква е формата на съпричастност на Й. И. към
описаното деяние. По принцип съпричастността към престъпление, в
контекста на Наказателния кодекс /НК/ , се изразява в съучастие, което може
да бъде извършителство, подбудителство или помагачество. Съучастието е
предвидено в чл. 20 от НК/. Установява се от Уведомление от 16.05.2025г.,
издадено от ОД на МВР град Д. /л. 116 от делото/, че за извършения грабеж е
образувано ДП № 84/2025г. по описа на 01 РУ гр. Д. - за извършено
престъпление по чл. 196а, вр. чл. 195, ал.3 и 4, вр. чл. 194, ал.1 от НК, по което
ДП ответното дружество има качеството на ощетено юридическо лице и в
рамките на което ищецът Й. И. е разпитван в качеството на свидетел. Няма
данни, а и твърдения в рамките на ДП № 84/2025г. по описа на 01 РУ гр. Д.
служителят да е бил привлечен в качеството на обвиняем. Доказателства,
установяващи извършването на посоченото в заповедта за уволнение
нарушение / участие в извършения на 26.01.2025 г.. в 02.30 ч. грабежа / от
страна на служителя не са ангажирани. Резултатът от полиграфското
изследване, който не е предвиден като средство или способ в НПК и ГПК,
няма доказателствена стойност. Следва да бъде отчетено, че резултатите от
изследването са обективирани писмено няколко дни след издаване на
процесната заповед, т.е. изготвени са след издаването и връчването на
заповедта за уволнение.
С оглед гореизложеното искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява
основателен, като следва да бъде отменена като незаконосъобразна заповед №
23/30.01.2025 г., издадена от Изпълнителния член на СД на ответното
дружество.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е една от предпоставките
за постановяване на положителен за ищеца диспозитив досежно иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Другите предпоставки са оставянето на
ищеца без работа по причина на уволнението през процесния период и
установяване на размера на брутното трудово възнаграждение за последния
пълен работен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение.
Не е спорно, че ищецът след уволнението не е започнал нова работа.
Съгласно константната съдебна практика/Решение №11.03.2001 г. по гр. д. №
11
1513/2009 г. IV г. о. на ВКС/ достатъчно доказателство за оставането без
работа на незаконно уволнен работник е обстоятелството, че в трудовата му
книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг
работодател. В този смисъл съдът приема, че е налице първата от
допълнителните предпоствки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Причинната връзка също е налице, защото оставането без работа на ищеца е
следствие на уволнението, като обстоятелството, че не е могъл да си намери
нова работа, не може да се вмени във вина на ищеца. Претенцията следва да се
уважи в пълен размер. Видно от заключението по изслушаната и неоспорена
от страните ССчЕ брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец
септември 2024 г. – пълен отработен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото възнаграждение, е в размер на 965 лв. или общо за шестте месеца –
5790 лв. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъде
уважен в посочените размери.
Необсъдените доводи и възражения съдът намира за неотносими.
Относно отговорността за разноски:
В полза на ищеца са дължи разноски, както следва: 1200 лв. - адвокатско
възнаграждение .
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Добричкия районен съд държавна такса в размер на 274,40 лева /50
лева по неоценяемия иск по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и 22224,40 лева по
оценяемия иск по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, както и сумата
от 300 лева, представляваща авансово изплатено от бюджетните средства на
Добричкия районен съд възнаграждение за вещото лице по изслушаната и
приета по делото съдебно-икономическа експертиза.
Така мотивиран, ДРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Й. Г. И., ЕГН: ********** от
***, извършено със Заповед № 23/30.01.2025 г. на Изпълнителния член на
Съвета на директорите на "ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: ***,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, р-н „Младост’", жк. „Младост“, бул. „Околовръстен път“,
и го ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ,
ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, р-н
„Младост’", жк. „Младост“, бул. „Околовръстен път“, да заплати на Й. Г. И.,
ЕГН: ********** от ***, сумата от 5790 лв., представляваща обезщетение за
период от шест месеца, в който ищецът е останала без работа след
уволнението.
12
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 КТ, "ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК: ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична община, р-н „Младост’", жк. „Младост“, бул.
„Околовръстен път“, да заплати на Й. Г. И., ЕГН: ********** от ***, сумата от
1200 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: ***, представлявано
от ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, р-н
„Младост’", жк. „Младост“, бул. „Околовръстен път“, да заплати в полза на
Държавата по бюджетната сметка на Добричкия районен съд държавна в
размер на 274,40 лева, както и сумата от 300,00 лева, представляваща
авансово изплатено от бюджетните средства на Добричкия районен съд
възнаграждение за вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-
икономическа експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок, който тече от датата на обявяването му - 04.08.2025г., на
основание чл. 315, ал. 2 от КТ.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
13