№ 465
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110114038 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Е.П.П. АД, ЕИК ****, гр.
Варна срещу И.К. в условията на обективно кумулативно съединяване искове по реда на чл.
415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване
на вземане в размер на 1 186, 14 лв., претендирана като цена на доставена електроенергия за
периода от 27.11.2020г. до 25.01.2021г. за обект, находящ се в гр. Варна, **** с клиентски
номер **********, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 04.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 33, 67 лв.,
считано от падежа на всяко задължение по всяка фактура до 28.05.2021г., по следните
фактури, както следва:
1./ № **********/13.01.2021г. в размер на 601, 82 лв. и обезщетение за забава в
размер на 19, 39 лв. за периода от 01.02.2021г. до 28.05.2021г.;
2./ № **********/15.02.2021г. в размер на 584, 32 лв. и обезщетение за забава в
размер на 14, 28 лв. за периода от 01.03.2021г. до 28.05.2021г., за които суми е издадена
заповед 2300/07.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
7960/2021г. на Районен съд – Варна.
Исковете са основани на твърдения, че 27.11.2020г. до 25.01.2021г. ищецът Е.П.П.
АД е доставил до обект, находящ се в гр. Варна, **** електроенергия, която е останала
незаплатена от абоната И.К.. Твърди се, че е налице неизпълнение на основно задължение,
произтичащо от чл. 17, т.2 ОУДПЕЕЕМ всеки абонат да заплаща в срок стойността на
използваната електрическа енергия.
Претендира се и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на падежа на всяко задължение по всяка фактура до 28.05.2021г., както и
заплащане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Правният интерес от предявяване на установителните искове ищецът обосновава с
хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
1
В срока за отговор на исковата молба, ответникът И.К., чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове.
Оспорва се в обекта на ответника да е доставена електроенергия, чрез законно
монтирано и технически изправно средство за търговско измерване, поради което се
настоява за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 2300/07.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7960/2021г. на Районен съд –
Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват, че за времето от 08.02.2020г. до
08.02.2021г., И.К. е имала качеството на наемател по сключен със собственика на обект,
находящ се в гр. Варна, ****А, договор за наем от 08.02.2020г.
Въз основа на договора на наем, собственикът на обекта, имащ и качество на
потребител на електрическа енергия, е дал съгласие И.К. да „встъпи в договорни отношения
със Е.П.П. АД.“
Ползването на електрифицирания имот за времето от 08.02.2020г. до 08.02.2021г.,
през което ищцовото дружество е издало двете фактури с отчетен период от 27.11.2020г. до
25.01.2021г., сочи, че ответникът И.К. има качество на потребител на ел. енергия по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на за времето от
Е.П.П. АД.
От изслушаното заключение на допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и
кредитирано от съда, се установява, че на 17.02.2020г. в процесния обект е монтиран
електромер, който към момента на твърдяната доставка на ел. енергия, представлява
метрологично годно и технически изправно средство за търговско измерване.
Отчетената електроенергия от общо11 894 кв.ч. за времето от 27.11.2020г. до
25.01.2021г. може да бъде доставена за период от общо 59 дни, тъй като техническите
параметри на присъединителните съоръжения и допустимия продължителен ток допускат
това. Стойността на електроенергията е математически точно изчислена, съобразно
одобрените от КЕВР цени.
Въз основа на изложеното, съдът приема за времето от 27.11.2020г. до 25.01.2021г., в
ползвания от И.К. имот е била доставена електроенергия, отчетена, чрез законно монтирано,
технически изправно и метрологично годно средство за търговско измерване, която подлежи
на заплащане в претендираните размери, ведно със законна лихва върху всяка сума по всяка
от издадените фактури, поради което исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъдат уважени.
Забавеното изпълнение на парично задължение, дължимо в срока, указан във всяка
фактура, обуславя извод за основателност и на иска по чл. 86 ЗЗД за посочените периоди в
претендираните размери.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
съдебно - деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 7960/2021г. по описа на
Районен съд – Варна в размер на 75 лв., а за настоящото сумата от 650 лв., на осн. чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК.
Възнаграждението на юрисконсулта следва да бъде определено в размер на 200 лв.,
съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.К.К., ЕГН
**********, гр. Варна, **** ДЪЛЖИ на Е.П.П. АД, ЕИК ****, гр. Варна сумата от 1 186, 14
лв. /хиляда сто осемдесет и шест лева и четиринадесет ст./, представляваща цена на
доставена електроенергия за периода от 27.11.2020г. до 25.01.2021г. за обект, находящ се в
гр. Варна, **** с клиентски номер **********, ведно със законната лихва от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
04.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер
на 33, 67 лв. /тридесет и три лева и шестдесет и седем ст./, считано от падежа на всяко
задължение по всяка фактура до 28.05.2021г., по следните фактури, както следва:
1./ № **********/13.01.2021г. в размер на 601, 82 лв. и обезщетение за забава в
размер на 19, 39 лв. за периода от 01.02.2021г. до 28.05.2021г.;
2./ № **********/15.02.2021г. в размер на 584, 32 лв. и обезщетение за забава в
размер на 14, 28 лв. за периода от 01.03.2021г. до 28.05.2021г., за които суми е издадена
заповед 2300/07.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
7960/2021г. на Районен съд – Варна по предявените от Е.П.П. АД, ЕИК ****, гр. Варна
срещу че И.К.К., ЕГН **********, гр. Варна, **** искове по реда на чл. 415 ГПК с правно
осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН **********, гр. Варна, **** ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П. АД,
ЕИК ****, гр. Варна сумата от 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които за производството по ч.гр.д. №
7960/2021г. по описа на Районен съд – Варна сумата от 75 лв., а за настоящото сумата от 650
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3