№ 54
гр. Плевен, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря И. П. Ц.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА Търговско дело
№ 20234400900132 по описа за 2023 година
На 06.12.2023 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от
М. И. Н., с ЕГН: ********** срещу „ЗД БУЛ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК:
*********, в която се твърди, че на 01.09.2023 г. около 11:00 ч., на път ПП-3,
км. 116 + 148, водачът на лек автомобил BMW 318 i комби с рег. № *** – З. М.
К., с ЕГН: ********** при двиЖ.е в посока към гр. Плевен е предприел
неподсигурена маневра за изпреварване в разрешен участък от пътя, като е
навлязъл в лентата за насрещно двиЖ.е и тъй като не е успял да завърши
маневрата, се е ударил челно в движещия се правомерно в своята пътна лента
лек автомобил ДАЧИЯ Сандеро с рег. № ***, управляван от ищеца М. И. Н..
Твърди се, че ищецът работел като шофьор-пласьор в „СТАРС АУТО
2008“ ООД и че като такъв на 01.09.2023 г. изпълнявал курс до гр.Тетевен.
Малко преди разклона за с. *** видял ТИР и автомобил, движещи се насрещно
в другото платно, при което автомобилът предприел маневра да изпревари
ТИРА и изминал половината от дължината на ТИРА. Ищецът незабавно се
прибрал плътно вдясно до канавката, но автомобилът продължил да
изпреварва ТИРА, при което се ударили челно. Ударът бил много силен и
единственото, което ищецът могъл да направи, било да стисне силно волана.
При така реализираното ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Твърди се, че по случая било образувано ДП ЗМ №208/2023 г. по описа
на ОД на МВР-Плевен, по което разследването все още не е приключило.
Твърди се, че към 01.09.2023 г. била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил BMW 318 i
комби с рег. № ***, сключена със „ЗД БУЛ ИНС“АД-гр. София, съгласно
полица №BG/02/123002672746.
1
Твърди се, че при ПТП ищецът претърпял тежки телесни увреждания и
бил откаран по спешност от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-
гр. Плевен. Там бил настанен в Първа хирургична клиника с оплаквания от
силна болка в корема, гадене, позиви за дефекация, болка в дясното коляно. На
01.09.2023 г. претърпял операция по спешност: анастомоза на дебело черво с
дебело черво. На 05.09.2023 г. се наложила втора операция по спешност:
постоянна колостомия.
М. И. Н. бил изписан от Първа хирургична клиника на 16.09.2023 г., но
на 18.09.2023 г. отново постъпил там с оплаквания от болка, оток и
зачервяване на кожата на корема вляво от оперативен белег от предходна
лапаротомия по повод на травматична перфорация на дебелото черво, висока
температура до 38.5 градуса два дни и втрисане. Извършена била трета
операция: Laparotomia. Evacuatio abscessi. Lavage. Drainage N II.
М. И. Н. бил изписан от Първа хирургична клиника на 28.09.2023 г. и на
12.10.2023 г. посетил д-р С. К. с оплаквания от невъзможност за сгъване и
разгъване на коляното, невъзможност за двиЖ.е и стъпване на крака, свързани
с травма на дясната колянна става получена при ПТП. Констатирано било
наличие на първично санирал цикатраксис в зоната на лигаментум пателе с
невъзможност да екстензира активна колянна става, болезненост при натиск в
зоната и наличие на „празнина“. Дадени били указания относно двигателния
режим и бил насрочен преглед след 20 дни.
М. И. Н. посетил на 20.10.2023 г. д-р К. Е. със същите оплаквания като
тези от 12.10.2023 г. Поставена му била диагноза: изкълчване на пателата и
била предписана ортеза за 10 дни.
Междувременно продължили оплакванията на ищеца в коремната област
– болки и фебрилитет и той постъпил на 24.10.2023 г. в УМБАЛ „Света
Марина – Плевен“, където му била направена четвърта коремна операция:
корекция колостома, фиксиране на колостома за коремната стена, обща
анастезия. По повод установена увреда на дясно коляно били дадени
препоръки за операция на същото след като приключи лечението на коремната
травма. Ищецът бил изписан на 26.10.2023 г.
М. И. Н. посетил на 27.11.2023 г. д-р Я. П. по повод: грижа за друг
изкуствен отвор на храносмилателния тракт и бил насочен към ОЛКК за
продължаване на временната нетрудоспособност за 30 дни, считано от
26.11.2023 г.
Твърди се, че ищецът е в дома си 24/7 в легнало полоЖ.е с извадена
извън коремната кухина част от червата - колостома, за да може да
функционират. Твърди се, че не е ясно кога ще бъде извършена операция и ще
бъде безопасно за него да се възстанови червото му, за да бъде зашит стомаха
му напълно и да започне възстановителен процес, който ще продължи от две
до пет години.
Твърди се, че ищецът е и със скъсани коленни връзки и сухожилия на
дясно коляно, като не може да върви и да стъпва на десен крак. Коляното не е
оперирано, а само раздвижвано, защото коремните операции са били с
2
приоритет.
Твърди се, че ищецът продължава да се лекува, като постъпва регулярно
в болница и приема медикаменти, защото е с поставен катетър и с поставена
колостома на стомаха, изискваща ежемесечно да се извършва процедура по
поставяне на Колопласт системи с МКБ Z43.2.
Твърди се, че ищецът продължава да изпитва силни болки, не може да се
самообслужва за храна, тоалет и физиологични нужди, поради което 24 часа
всяко денонощие седем дни в седмицата за него се грижи майка му.
Твърди се, че преди процесното ПТП ищецът е бил изключително деен,
щастлив и позитивен човек. Бил е спортист с изключителна физика, стриктно
е спазвал режим и редовно е посещавал тренировки. Гордеел се е с
постигнатите резултати. В момента е тъжен, несигурен, депресиран.
Отслабнал е с повече от 14 килограма, загубил е предишната си форма и вид,
като лекарите му посочват, че трябва да забрави за спорта, за тежък труд и за
всяка активност, напрягаща корема и коремните мускули. Това обезсмисля
живота му и го поставя в неравностойно и непълноценно състояние на
човешко съществуване, което го кара да преустанови социалните си контакти.
Твърди се, че ищецът е притеснен от предстоящите интервенции, от
неясните прогнози и възможните усложнения.
Твърди се, че ищецът няма да може да работи като пласьор на стоки,
каквато длъжност е заемал преди ПТП.
Твърди се, че тежките физически и психически травми възпрепятстват
ищеца да започне частен бизнес, за който бил изтеглил кредит; карат го да се
чувства непълноценен както за себе си, така и за близките си; лишават го от
тренировките във фитнеса; правят го постоянно нервен, изтощен, разстроен,
отчаян, изстрадал, неспокоен от случилото се; отнемат му възможности за
бъдещето.
Въз основа на гореизложеното, М. И. Н. е предявил застрахователната
си претенция пред „ЗД БУЛ ИНС“АД-гр. София на 20.10.2023 г. и въз основа
на нея е заведена щета №**********. С писмо от 30.10.2023 г. застрахователят
е поискал представянето на още документи, в т.ч. и влязъл в сила акт по
наказателното производство и е уведомил пострадалия, че до представянето
на тези документи претенцията му няма да има развитие.
На 06.12.2023 г. М. И. Н. е предявил срещу „ЗД БУЛ ИНС“АД-гр. София
следния иск по чл.432, ал.1 от КЗ с петитум: ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – резултат от ПТП, причинено от З. М. К., с ЕГН:
********** като водач на лек автомобил марка BMW модел 318 i комби с ДК
№***, притежаващ валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със „ЗД БУЛ ИНС“АД-гр. София, съгласно
полица №BG/02/123002672746, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 20.10.2023 г. /когато е отправена извънсъдебно
претенцията към застрахователя/ до окончателното заплащане на
обезщетението.
3
„ЗД БУЛ ИНС“ АД не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 01.09.2023 г. относно лек автомобил BMW 318 i комби с
рег. № ***, както и завеждането на щета №**********.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, описан в констативния
протокол за ПТП от 22.09.2023 г. Твърди, че ищецът е управлявал лек
автомобил Дачия Сандеро с рег. № *** с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост, с което е допринесъл за настъпването на ПТП.
Ответникът счита, че ищецът е допринесъл и за настъпването на
травмите си, защото по време на ПТП е бил без правилно поставен предпазен
колан.
В отговора се оспорва размера на обезщетението за неимуществени
вреди като завишен. Сочи, че ако се установи основателността на предявения
иск, справедливо би било обезщетение в размер на 150 000 лв.
В ДИМ ищецът заявява, че е в тежест на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД да обори
презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД; че констативният протокол за ПТП
съставлява официален свидетелстващ документ и има обвързваща съда
материална доказателствена сила относно фактите осъществени от или в
присъствието на съставилото го длъжностно лице; че е бил с поставен
предпазен колан, но неговата ефикасност отпада при челен удар с висока
скорост като процесния.
В допълнителния отговор се поддържа тезата, че ПТП не е настъпило
пред съставителя на констативния протокол, поради което частта му относно
„обстоятелства и причини за ПТП“ няма характер на официален
свидетелстващ документ. Ответникът поддържа възраЖ.ята си за
съпричиняване на ПТП и на уврежданията.
С определение №77 от 14.02.2025 г. по настоящото дело съдът е
ДОПУСНАЛ на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение в размера на
предявения от М. И. Н. срещу „ЗД БУЛ ИНС“АД-гр. София иск по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ, съгласно което същият да се счита предявен
както следва: ответникът „ЗД БУЛ ИНС“АД-гр. София да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца М. И. Н. сумата от 250 000 лв. вместо сумата от
200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди –
физически и психически травми, болки и страдания, които е претърпял, търпи
и ще продължава да търпи до края на живота си в резултат от ПТП, причинено
от З. М. К., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил BMW 318 i комби
с рег. № ***, притежаващ валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със „ЗД БУЛ ИНС“АД-гр. София, съгласно
полица №BG/02/123002672746, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 20.10.2023 г. /когато е отправена извънсъдебно
претенцията към застрахователя/ до окончателното заплащане на
обезщетението.
В молба от 16.05.2025 г. М. И. Н. моли иска му да бъде изцяло уважен
като основателен и доказан, а възраЖ.ята на ответника да бъдат оставени без
уваЖ.е. Моли в полза на адв. Н. Д. да бъде присъдено адв. възнаграждение по
4
чл.38, ал.2 от ЗА. Счита, че е неоснователно искането на ответника за
присъждане на разноски за адв. възнаграждение при полоЖ.е, че има
назначени на щат юрисконсулти. Прави възраЖ.е по чл.78, ал.5 от ГПК.
В становище от 18.05.2025 г. „ЗД БУЛ ИНС“АД-гр. София моли съда при
постановяване на решението си да съобрази събраните доказателства и
практиката, според която обезщетения в размер над 200 000 лв. се присъждат
само при смърт. Претендира разноски, съгласно представени списъци по чл.80
от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Според изложената в исковата молба фактическа обстановка, Плевенски
Окръжен съд намира, че е сезиран с пряк иск по чл. 432, ал.1 от КЗ, който е
допустим съгласно чл.498, ал.3 от КЗ, защото:
По делото е прието за безспорно, че към 01.09.2023 г. е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил
BMW 318 i комби с рег. №***, сключена със „ЗД БУЛ ИНС“АД-гр. София,
съгласно полица №BG/02/123002672746. Безспорно е също, че
застрахователната претенция на М. И. Н. е получена от „ЗД БУЛ ИНС“АД-гр.
София на 20.10.2023 г. и че въз основа на нея е заведена щета №**********. С
писмо от 30.10.2023 г. застрахователят е поискал представянето на още
документи, в т.ч. и влязъл в сила акт по наказателното производство и е
уведомил пострадалия, че до представянето на тези документи претенцията му
няма да има развитие. М. И. Н. е претендирал извънсъдебно 400 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, а е сезирал съда на 06.12.2023 г. в
хипотезата на чл.498, ал.3, предл.2 от КЗ с иск за 200 000 лв., който е изменил
в хода на настоящото производство, като е увеличил претенцията си на
250 000 лв.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №316000-
37284, екз. 5 от 26.09.2023 г. и план-схема към него, на 01.09.2023 г. около
11:00 ч., на път ПП-3, км. 116 + 148 е настъпило следното ПТП: водачът на лек
автомобил BMW 318 i комби с рег. № *** – З. М. К. при двиЖ.е в посока към
гр. Плевен предприела маневра за изпреварване в разрешен участък от пътя,
като навлязла в лентата за насрещно двиЖ.е, но не успяла да завърши
маневрата и се ударила челно в движещия се срещу нея в лентата за насрещно
двиЖ.е лек автомобил Дачия Сандеро с рег. № ***, управляван от ищеца М. И.
Н.. Записано е в протокола, че при ПТП са пострадали З. М. К. – с фрактура на
ребра вдясно, И. Ц. Д. – настанена в клиника „Детска хирургия“ на УМБАЛ
„Д-р Георги Странски“-Плевен, М. А. М. – с болки в гърдите, прегледан и
освободен и М. И. Н. – настанен в коремна хирургия. Записано е също, че лек
автомобил BMW 318 i комби с рег. № *** е с цялостна деформация отпред, а
лек автомобил Дачия Сандеро с рег. № *** е с цялостна деформация.
Посочено е, че е образувано ДП по ЗМ №208 от 01.09.2023 г. по описа на ОД
на МВР-Плевен. На схемата към протокола мястото на удара е обозначено
изцяло в лентата за двиЖ.е на лек автомобил Дачия Сандеро с рег. № ***.
Видно от протокол от 01.09.2023 г. за оглед на ПТП при условията на
5
чл.212, ал.2 от НПК и фотоалбум към него, изготвени в рамките на ДП по
ЗМ №208 от 01.09.2023 г. по описа на ОД на МВР-Плевен, при ПТП времето
е било слънчево, а пътната настилка – суха. Участъкът от пътя е прав.
Платното е с две ленти за двиЖ.е, разделени от надлъжна пътна маркировка
„единична прекъсната линия“. В протокола е отразено, че коланът на водача на
лек автомобил ДАЧИЯ е „заключен/блокирал/ в прибрано състояние до
колоната“.
За установяване механизма на настъпване на ПТП е допуснат разпита
на водача на лек автомобил BMW 318 i комби с рег. № *** – З. М. К. и на
нейния спътник – М. А. М.. Свидетелите са търсени на постоянен и на
настоящ адрес, но не са открити по причина, че са в чужбина. Търсени са и на
адреси в гр. Плевен /посочени в молба от 26.06.2024 г./, но без резултат,
защото адресите се оказват несъществуващи. Без успех е търсена и друга
контактна информация за тях. С определение постановено в о.с.з. на
04.11.2024 г. е определен на основание чл.158 от ГПК срок до 02.12.2024 г. за
събиране на така допуснатите гласни доказателства. В о.с.з. на 02.12.2024 г. е
изискана от Плевенска Районна прокуратура актуална информация за
адресите на свидетелите. В отговор на 17.12.2024 г. е постъпило писмо, в
което се сочи, че лицата не са разпитвани по ДП и не се е налагало да се търси
контакт с тях. Посочено е също, че към 16.12.2024 г. все още няма лице,
привлечено като обвиняем.
Видно от заключението по САТЕ, изготвено от ВЛ инж. Е. Ц., с цел
изпреварване лек автомобил BMW навлиза в лентата за насрещно двиЖ.е със
скорост 100.72 км/час. В този момент лек автомобил ДАЧИЯ се е намирал на
49.98 м, като се е движел в своята пътна лента със скорост 95.87 км/час. Всеки
от водачите на двата автомобила е имал техническата възможност да
възприеме насрещно движещия се, но не е имал техническата възможност да
реализира ефективно спиране до мястото на удара. Дължината на т.нар
„опасна зона“ за лек автомобил ДАЧИЯ при скорост 95.87 км/час е 105.84 м, а
при скорост 90 км/час – 95.67 м. И в двата случая не би могъл да спре, но при
двиЖ.е със скорост 90 км/час би се получил удар с по-малка загуба на скорост
и съответно с по-малки пластични деформации и числени стойности на
силите, действащи върху возещите се в автомобилите лица. Според ВЛ, за да
може да спре преди мястото на удара, лек автомобил ДАЧИЯ трябва да се е
движел със скорост 47 км/час при максимално разрешена 90 км/час за пътния
участък.
В заключението е съобразено отразеното в протокола за оглед на ПТП
при условията на чл.212, ал.2 от НПК, че коланът на водача на лек автомобил
ДАЧИЯ е „заключен/блокирал/ в прибрано състояние до колоната“. В т.вр. в
о.с.з. на 17.03.2025 г. при изслушване на ВЛ инж. Ц. той е разяснил, че това
означава, че коланът е намерен „поставен в изходно полоЖ.е“ и че при това
полоЖ.е може да се предполага, че ищецът или е бил без колан при ПТП, или
след ПТП го е откопчал и е слязъл от автомобила. В отговор присъстващият в
о.с.з. процесуален представител на ищеца – адв. Х. е заявила, че ищецът е бил
с колан и че коланът е откопчан от друг водач, който му е помогнал да излезе
от автомобила след ПТП.
6
На ВЛ инж. Ц. е поставена допълнителна задача, в изпълнение на която е
изготвено допълнително заключение от 09.05.2025 г. След оглед на лек
автомобил ДАЧИЯ ВЛ е установило, че коланът на водача е изправен, тъй като
при откопчаване се прибира плътно до колоната, а при рязко издърпване
сработва. Този колан не е снабден с пиротехнически обтегач /пиропатрон/,
който се активира при удар и прилепя тялото на водача до облегалката. В о.с.з.
на 19.05.2025 г. ВЛ инж. Ц. е разяснил, че при задействане при удар на колан с
пиропатрон коланът би останал в разтегнато полоЖ.е и не би могъл да се
прибере обратно в кутията до колоната. По арг. за обратното ВЛ приема, че
ищецът е бил с колан при ПТП, който е откопчан след това и е в изправност
към момента. Аргумент за този си извод ВЛ черпи и от заключението по СМЕ,
според което ищецът има по гръдния кош повърхностни охлузвания от колан.
ВЛ добавя, че ако е бил без колан при процесния удар, ищецът би изхвърчал от
колата и не би оцелял.
Като анализира така събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установен следния механизъм на
настъпване на ПТП:
При двиЖ.е извън населено място – на път ПП-3, км. 116 + 148, в
участък с надлъжна пътна маркировка „единична прекъсната линия – М3“, със
скорост над разрешената, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДП, а именно – със 100.72
км/час, водачът на лек автомобил BMW 318 i комби с рег. № *** – З. М. К.
предприема маневра „изпреварване“ като навлиза в пътната лента,
предназначена за насрещното двиЖ.е, без да се убеди, че има свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване /чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДП/ и че
навлизането му в насрещната пътна лента не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея /чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП/. Не успява да
се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента /чл.43, т.4 от ЗДП/ и се
удря в насрещно движещия се в своята пътна лента лек автомобил ДАЧИЯ
Сандеро с рег. № ***, управляван от ищеца М. И. Н. със скорост над
разрешената, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДП, а именно – със 95.87 км/час.
ВъзраЖ.ето на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на
ПТП, тъй като се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, е неоснователно. Да, ищецът също е допуснал нарушение – на
правилото на чл.21, ал.1 от ЗДП, но това нарушение не е в причинно-
следствена връзка с реализирането на удара между двете МПС. Дори и да се е
движел с 90 км/час, пак е нямало да може да спре преди мястото на удара.
Няма установени обстоятелства, с които ищецът да е трябвало да съобрази
скоростта си на двиЖ.е и да я сведе до 47 км/час. За такова обстоятелство не
следва да се счита внезапно изскочилия насреща иззад тира лек автомобил,
правещ невъзможен опит да го изпревари и да се прибере в лентата си в
рамките на около 50 м. Следва да се отбележи, че при скорост 47 км/час е щял
да спре до мястото на удара лекият автомобил ДАЧИЯ, но лекият автомобил
BMW е щял да продължи двиЖ.ето си, т.е. отново е щяло да се реализира
удар, вече с друга динамика и последствия.
ВъзраЖ.ето на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на
7
телесните си увреждания, тъй като е бил без поставен предпазен колан, е
неоснователно. Въз основа на установеното от експертите, съдът приема, че
М. И. Н. е бил с поставен предпазен колан, който е спасил живота му. Ноторно
известно е, че при челен удар с висока скорост с поставен предпазен колан,
действащите върху тялото инерционни сили се поемат в зоните на контакта
на тялото с колана и така се получават т.нар. „коланни“ травми: в областта на
хълбоците, където минава долната хоризонтална част на колана и в областта
на гръдния кош и лявото рамо, където минава диагоналната част на колана на
водача.
Видно от епикриза, издадена от Първа хирургична клиника в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-Плевен /на стр.13-16/, след преглед в
спешен кабинет М. И. Н. е насочен за хоспитализация и е постъпил в
болницата на 01.09.2023 г. като пострадал при ПТП с оплаквания от силна
болка в корема, гадене, позиви за дефекация, болка в дясното коляно.
Установени са „повърхностни охлузвания от колан“ по корема – на ниво
гръден кош. Поставена е диагноза: контузио абдомионис, перфорацио сигме
травматика, перитонитис локалис фекулента, хемаскос и в същия ден ищецът е
претърпял операция по спешност: анастомоза на дебело черво с дебело
черво. При отваряне на коремната кухина са установени: хематом в предна
коремна стена, наличие на около 200 мл кръв в корема, травматична руптура и
десорзации на сигма с прилежащата част на мезентериума, локален
фекулентен перитонит. На 05.09.2023 г. е извършена втора операция по
спешност: постоянна колостомия. На 16.09.2023 г. пациентът е изписан.
Приложена е цялата ИЗ №27853/2023 г.
Видно от епикриза, издадена от Първа хирургична клиника в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-Плевен /на стр.79-81/, на 18.09.2023 г. М.
И. Н. отново постъпил в клиниката с оплаквания от болка, оток и зачервяване
на кожата на корема в ляво от оперативен белег от предходна лапаротомия по
повод на травматична перфорация на дебелото черво, висока температура до
38.5 градуса два дни и втрисане. На 18.09.2023 г. е извършена трета операция:
Laparotomia. Evacuatio abscessi. Lavage. Drainage N II. На 28.09.2023 г.
пациентът е изписан. Приложена е цялата ИЗ №29575/2023 г.
Видно от амб. лист, издаден от д-р С. К. /на стр.128/, на 12.10.2023 г.
М. И. Н. посетил лекаря с оплаквания от невъзможност за сгъване и разгъване
на коляното, невъзможност за двиЖ.е и стъпване на крака, свързани с травма
на дясната колянна става получена при ПТП. Констатирано било наличие на
първично санирал цикатраксис в зоната на лигаментум пателе с невъзможност
за екстензира активна колянна става, болезненост при натиск в зоната и
наличие на „празнина“. Дадени били указания относно двигателния режим и
бил насрочен преглед след 20 дни. Представя се амб. лист на стр.128 от
делото.
Видно от амб. лист, издаден от д-р К. Е. /на стр.129/, на 20.10.2023 г.
М. И. Н. посетил лекаря със същите оплаквания като тези от 12.10.2023 г.
Поставена му е диагноза: изкълчване на пателата и е предписана ортеза за 10
дни.
8
Видно от епикриза, издадена от Хирургично отделение на УМБАЛ
„Св. Марина – Плевен“ /на стр.130, 131/, на 24.10.2023 г. М. И. Н. постъпил
в болницата с продължаващи оплаквания в коремната област – болки и
фебрилитет. На 25.10.2023 г. е извършена четвърта коремна операция:
корекция колостома, фиксиране на колостома за коремната стена, обща
анастезия. По повод установена увреда на дясно коляно са дадени препоръки
за операция на същото след като приключи лечението на коремната травма.
Пациентът е изписан на 26.10.2023 г. Приложена е цялата ИЗ №12197/2023 г.
Като доказателства, че не се е възстановил от причинените при ПТП
травми и че лечението му продължава, ищецът е представил следните
доказателства за настъпили след завеждане на делото обстоятелства:
1. Епикриза, издадена от Хирургично отделение на УМБАЛ „Св.
Марина – Плевен“ /на стр.277-280/, от която е видно, че на 15.01.2024 г. М.
И. Н. постъпил в болницата и на 16.01.2024 г. е извършена пета коремна
операция: реституцио тракти дигистви Апендектомия. На 18.01.2024 г. се е
наложила шеста коремна операция. Пациентът е изписан на 29.01.2024 г.
Приложена е цялата ИЗ №12197/2023 г.
2. Епикриза, издадена от Хирургично отделение на УМБАЛ „Св.
Марина – Плевен“ /на стр.281, 282/, от която е видно, че на 30.01.2024 г. М.
И. Н. постъпил в болницата с оплаквания от зачервяване в областта на раната
около мястото на изведената колостома, отток, фебрилитет и че същия ден е
извършена седма коремна операция. Пациентът е изписан на 05.02.2024 г.
Приложена е цялата ИЗ №12197/2023 г.
3. Резултат от рентгенологично изследване от 25.04.2024 г. /на
стр.361/, съгласно което: КТ данни за петниста остеопороза на дисталната
метафиза и епифиза на дясна бедрена кост и на проксимална тибия. Наличие
на костни фрагменти в меките тъкани под дясна патела. Наличие на
инкапсулирани течни колекции в областта на коленната става. Лява коленна
става - наличие на компактен костен остров в медиалния кондил на лява
бедрена кост.
4. Разчитане от извършено на 10.05.2024 г. на МРТ-изследване на
дясна коленна става /на стр.362/, съгласно което: на коронарните,
аксиалните и сагиналните срезове във всички пулсови последователности на
фона на обширен оток на параартикуларните меки тъкани (предимно
вентрално) наличие на изразен ставен излив и изместена краниално патела, с
фрактура на апексната част. Собственият лигамент на пателата е с комплетна
руптура в горна трета с голям хематом в съседство. Предната кръстна връзка
демонстрира известна хетероинтензност и разслояване. Задна кръстна връзка,
медиалната и латерална колатерални връзки са интактни. Дегенеративни
промени, ангажиращи двата мениска. На специалните cartilage секвенции -
относително нормален образ на хиалинния хрущял.
5. Епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология в
УМБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“-Плевен /на стр.390-392/, от която е видно, че
на 29.05.2024 г. М. И. Н. постъпил в болницата с диагноза: руптура
лигаментум пателе декстра, инветерата и е бил опериран със спинална
9
анестезия с цел възстановяване на коляното. След установена руптура в
долния полюс на пателата, е поставен анкер в долната трета на пателата,
последвало е обшиване, послойно затваряне и гипсова имобилизация.
Пациентът е изписан на 31.05.2024 г., като е препоръчано ползване на шина за
3 месеца.
6. амбулаторен лист №24186D032987 от 04.07.2024 г. и амбулаторен
лист №24207903AD39 от 25.07.2024 г., издадени от д-р С. К. /на стр.500,
501/, от които е видно, че след проведеното оперативно лечение на дясна
коленна става, ищецът продължава да се придвижва с помощни средства, като
обременява десния крак. Той е с видима хипотрофия на бедрена и подбедрена
мускулатура. ДвиЖ.ята в ставата са ограничени и болезнени. Пациентът е
насочен за провеждане на физиотерапия и рехабилитация.
7. Резултат от рентгенологично изследване от 09.01.2025 г. /на
стр.650/, съгласно което: има наложен анкер в долен полюс на дясна патела.
8. амбулаторен лист №25009701F73F от 09.01.2025 г., издаден от д-р
С. К. /на стр.651/, от който е видно, че след проведен курс физиотерапия има
положително повлияване, но ищецът продължава да се придвижва с
накуцване. Хипотрофията продължава да е видима. ДвиЖ.ята в ставата
продължават да са ограничени и болезнени. Предписано е да продължи с
физиотерапия и рехабилитация.
Съдът е допуснал КСМЕ, заключението по която е изготвено от д-р
Н. М. – специалист съдебна медицина и доц. Д-р П. Т. – специалист
хирургия, като е депозирано по делото на 23.05.2024 г. Видно от него, при
ПТП М. И. Н. е получил следните увреждания:
1. травматична перфорация на сигмовидното ободно черво (colon
sigmoideum), дифузен стеркорален перитонит, хематом на м.псоас майор
вляво, хемаскос (наличие на кръв в коремната кухина), които са довели до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
2. разкъсно-контузна рана в областта на дясна колянна става, фрактура
на пателата в апексната й част, руптура на собствения лигамент на пателата с
голям хематом в съседство, които са довели до временно и неопасно за живота
разстройство на здравето.
Във вр. с уврежданията по т.1 ищецът е претърпял 6 операции, с
продължителност от 2 до 4 часа. При първата операция /01.09.2023 г./
наранената част на дебелото черво е частично отстранена, горната и долна
част на дебелото черво са съединени със анастомоза страна в страна.
Коремната кухина е промита от фекалиите и кръвта, поставен е дренаж. При
втората операция /05.09.2023 г./ е установено изтичане на чревно съдържимо
от новопоявил се дефект в стената на анастомозата със развитие на перитонит.
Това е наложило долната част на червото да се зашие на глухо, а горната да
бъде изведена като колостома на коремната стена. На 18.09.2023 г. е
извършена трета операция в областта на слабинната гънка вляво, откъдето е
дрениран ретроперитонеален абсцес в ляво, произхождащ от контузения
м.илиопсоас. Четвъртата операция е извършена на 25.10.2023 г. с цел
10
фиксиране на колостомата за коремната стена. На 16.01.2024 г. е предприета
пета по ред оперативна интервенция с цел възстановяване на чревен пасаж и
затваряне на стомата. Тази оперативна интервенция е била с много голяма
сложност. Шестата операция е от 30.01.2024 г. и се е наложила за
отстраняването на гнойна колекция на коремната стена, като е извършен
разрез на кожата и фасцията, отстранени са некротичните тъкани и гнойта и е
поставена система за вакуум терапия.
От 01.09.2023 г. до 18.09.2023 г. ищецът е бил в състояние на опасност за
живота, поради претърпяната при ПТП травматична перфорация на дебелото
черво; предприетата по спешност операция на 01.09.2023 г.; развилото се
усложнение – изпускане на анастомозата, което е пряко следствие от
травматичните увреди на дебелото черво; предприетата на 05.09.2023 г. втора
операция по спешност; развилото се последващо усложнение – оформяне на
ретроперитонеален абсцес; предприетата на 18.09.2023 г. трета операция.
Във вр. с коремните операции и проведеното лечение ищецът е
пролежал в болница общо 52 дни. При извършване на операциите и
непосредствено след тях във възстановителния период е бил с поставен
катетър. Претърпените във връзка с коремната травма болки и страдания са
със значителен интензитет. Наличните след операциите цикатриси са
множество, но нямат въздействие върху функционирането на някоя част от
тялото.
От 05.09.2023 г. до 16.01.2024 г. /повече от 4 месеца/ ищецът е бил с
поставена колостома. Колостома означава съединяване на края на прерязаното
дебело черво с кожата, като същото се прекарва през отвор на коремната
стена. Изтичащите фекалии и газове се събират в колостомна торбичка-
колектор, която се залепва за кожата на коремната стена и се налага да бъде
сменяна, когато се отлепи или напълни. Понякога тази торбичка се сменя
веднъж дневно, а друг път по-често по няколко пъти на ден. При евентуално
потъване на дебелото черво към корема се налага колостомата да бъде
прошита отново, което е извършено е операцията 24.10.2023 г. Наличието на
колостома създава трудности в ежедневните домашни дейности и голямо
ограничение при излизането навън, предвид чуващи се шумове, отделящи се
газове и миризми. Винаги съществува риск от отлепване и замърсяване на
дрехите и тялото с фекалии. Към момента на прегледа на ищеца – на
22.05.2024 г. ищецът е с възстановен чревен пасаж, но се изхожда със
затруднение поради невъзможността за да се напъва. Причината за тази
невъзможност е развитие на следоперативна херния. Носи ластичен колан в
областта на корема, който придържа коремната стена. След подобни
оперативни интервенции в областта на корема остават сраствания, които
смущават пасажа, водейки до коликообразни болки и до запек, а понякога и до
временна чревна непроходимост.
Според лекарите, не е възможно към момента на изготвяне на
заключението /23.05.2024 г./ да се прогнозира пълно възстановяване. Предстои
операция във вр. с установената херния. Възможностите за активно двиЖ.е, за
физическо натоварване и тежък физически труд са силно ограничени. Налагат
11
се и ограничения в хранителния режим с цел избягване на запек,
газообразуване.
Във вр. с уврежданията по т.2 ищецът търпи болки и придвижването му
е силно затруднено, защото дясната коленна става е фиксирана с ортеза
/шина/. Към момента на изготвяне на заключението предстои оперативна
намеса с цел синтеза на фрактурата на пателата и отстраняване на хематома.
ВЛ са съобразили и медицинските документи на стр.361, 362. В о.с.з. на
03.06.2024 г. ВЛ са разяснили, че проблема с коляното на ищеца не е решен,
защото от медицинска гл.т. с приоритет е била коремната травма.
В о.с.з. на 16.09.2024 г. съдът е поставил допълнителна задача на
КСМЕ и на 28.10.2024 г. е депозирано допълнително заключение,
изготвено от д-р М. и д-р Т.. ВЛ са установили, че на 28.05.2024 г. ищецът е
опериран за остеосинтеза на пателата. След операцията на коляното е бил 3
месеца с шина на крака и се е придвижвал с помощни средства. Провеждана е
физиотерапия. Към 28.10.2024 г. при прегледа е установено, че все още е
налице ограничение в двиЖ.ето в дясна колянна става. Бъдещи оперативни
интервенции във вр. с коляното не са необходими. Прогнозата е с времето и с
правилна физиотерапия и рехабилитация да настъпи почти пълно
възстановяване на двиЖ.ята в колянната става. Физиотерапията трябва да
продължи до постигане на функционално възстановяване на четириглавия
мускул на бедрото с възможност за активни двиЖ.я – екстензия в коляното,
както и подобряване обема на двиЖ.я в ставата.
Следоперативната херния все още е налична към 28.10.2024 г. и
ограничава ищеца в поемане на сериозни физически усилия. При увеличаване
размера или заклещване на хернията оперативна процедура за протезна
пластика на коремната стена ще бъде необходима.
Според ВЛ, е проведено правилно, подходящо и в пълен обем лечение
на двете травми на ищеца, което е предпоставка за добра прогноза за
бъдещото му здравословно състояние. Извършените след ПТП интервенции
са били абсолютно необходими и животоспасяващи т.е те са били неизбежни и
са довели до спасяването на живота на Н. и почти пълното му
функционално възстановяване.
Не е спорно и е видно от трудов договор №**********/27.09.2022 г., че
М. И. Н. работел като „пласьор стоки“ в „СТАРС АУТО 2008“ ООД и че като
такъв на 01.09.2023 г. изпълнявал курс до гр.Тетевен, по време на който курс е
настъпило процесното ПТП. Видно от представените по делото медицински
протоколи на ЛКК и болнични листове, от 01.09.2023 г. – датата на ПТП до
24.12.2024 г. ищецът е бил в отпуск по болест, т.е. в период на лечение и
възстановяване от претърпените физически травми.
Физическите травми, освен болки, са донесли на М. И. Н. още редица
неудобства и ограничения в ежедневието, както и психически страдания. За
тяхното установяване в о.с.з. на 01.04.2024 г. са разпитани неговата майка
и неговия баща. Л. Н.А твърди, че когато видяла сина си след ПТП в Бърза
помощ, той имал охлузвания в областта на лявото рамо, на гръдния кош и на
корема. Наложило се тя да го почисти и да му смени гащите, защото буквално
12
се бил наакал от удара. Давала му кураж, защото се бил предал психически.
Когато се прибрал от болницата след първите две операции, не можел да се
грижи сам за себе си и бил „сринат“ – искал да скочи от прозореца. Около
месец идвала медицинска сестра да го къпе, да сменя превръзките, да поставя
инжекции. След това още месец свидетелката сама се грижела за сина си.
След ноември 2023 г. той започнал сам да се обслужва. Не можел да спи след
изписването от болницата, защото там станал свидетел на смъртта на друг
пациент. Отслабнал много – 14 кг. Не се чувствал стабилен и мъжествен. След
махането на стомата трябвало поне 4-5 месеца да носи колан, за да се
възстанови мускулатурата на корема. След това трябвало да се реши и
проблема с коляното. Отказал да ползва помощ от психиатри и психолози.
Л. Н.А твърди, че синът й е завършил Спортното училище в Плевен; че
бил запален спортист; че искал да тренира и участва в състезания по
културизъм; че бил изтеглил кредит с намерение да развива търговска дейност
– закусвалня или фитнес. Твърди, че след ПТП претърпените увреждания не
му позволяват да спортува, да работи и да живее както преди.
И. Н. твърди, че след злополуката синът му избягвал да се вози в
автомобил и да шофира. Затворил се в себе си за около 3 месеца, като
допускал само най-близките. Не желаел да говори за катастрофата, искал да
отмине спомена. Бил травмиран от преживения „филм на ужасите“ в
болницата. Притеснявал се за собственото си състояние и най-вече от
неяснотите дали ще може да се възстанови. Спортувал от малък активно, но
това било невъзможно вече заради травмите. Лекарите казали, че ще се
възстанови на около 80 %, като няма да може да упражнява силови спортове.
Това поставя под въпрос и плановете му да отвори собствен фитнес.
Като свидетел е разпитан и близък приятел на ищеца – Д. А., който
твърди, че преди ПТП М. бил активен спортист, с амбиции да се развива
професионално във фитнеса. Работел и имал планове да прави собствен
бизнес – закусвалня, във вр. с което бил изтеглил кредит. След претърпяното
при ПТП вече не бил същият. Самочувствието му паднало. Нямало как да
излиза. Било го срам заради стомата и накуцването. Видимо отслабнал. Не
искал да говори за ПТП. Страхувал се да шофира.
За изясняване на въпросите как преживяното при ПТП,
претърпените физически травми, тяхното лечение и възстановителния
период са се отразили на психическото и емоционалното състояние на
ищеца, съдът е допуснал съдебно-психологична експертиза.
Заключението е изготвено от психолога доц. д-р по психология А. Р. и е
депозирано на 10.06.2024 г. Видно от него, ВЛ е провело беседа с ищеца.
Важно е да се уточни, че това е станало преди да бъде предприето лечение на
травмата на коляното на ищеца. В рамките на беседата М. И. Н. заявил, че от
01.09.2023 г. живее нечий чужд живот – свързан с много болка, болници,
лекари, медицинска документация. Споделил, че преди катастрофата бил
активен спортист, имал много приятели, обичал колите, а сега се чувствал
безпомощен и безполезен, защото не можел да се придвижва сам, разделил се
с приятелката си, ограничил контактите си и дори не си помислял да шофира.
13
При първия си престой в болницата преживял много болка и отчаяние.
Лекарите не давали ясни прогнози за възстановяване. В началото не искал да
вижда никого, да говори за катастрофата, но я сънувал. Плачел насаме. Не
намирал смисъл, а и не можел да се смее.
Освен беседа, ВЛ е използвало и стандартизираната методика на
Спилбъргьр за изследване степента на личностната и ситуативната
тревожност. След обработка на резултатите от теста, се установили ниско
ниво на личностна /базисна/ тревожност при изследваното лице М. И. Н. и
силно завишени нива на ситуативна /актуална/ тревожност.
На база изследванията си ВЛ е стигнало до следните заключения,
които са били валидни към момента на проведеното психологическо
изследване, когато все още не е бил решен проблема с коляното на
ищеца:
При ПТП М. е преживял остра стресова реакция, която е преминала в
хроничен посттравматичен стрес, характеризиращ се повишена хронична
тревожност, периодично повтарящи се представи, мисли, сънища,
реминисценции, свързани с травмиращото събитие, нарушен, накъсан,
неспокоен сън, лоша концентрация, загуба на смисъл.
Психо-емоционалното състояние на ищеца е в пряка зависимост от
физическото. Претърпените многобройни хирургични интервенции и
предстоящите такива са свързани с дълги периоди на преживяна физическа
болка, пълна социална изолация и базисна промяна на житейската
перспектива. Всичко това води до силно влошено качество на живот, ясно
осъзнато от ищеца и отключило тежки депресивни епизоди. Към момента на
психологическото изследване не е бил разрешен проблема с коляното на
ищеца и е било затруднено самостоятелно му придвижване, което го лишава
от възможността да поддържа активен начин на живот, какъвто е водил преди
инцидента. Всички ежедневни дейности, които М. е извършвал преди ПТП, са
силно препятствани от физическите травми. Начинът му на живот е свързан с
пълна зависимост от помощ в придвижването, невъзможност за пълноценни
социални контакти, периодично изпадане в депресивни епизоди, затваряне в
себе си.
Според ВЛ, причинените тежки физически травми, някои и необратими,
са променили цялата жизнена перспектива на М., който е във възрастта на
активно изграждане на житейски планове - професионални, социални,
личностно-емоционални. Той е изпаднал в екзистенциална криза.
Очакванията за пълно възстановяване и връщане към нормален начин на
живот са били силно ограничени и времево неопределени.
Според ВЛ, се изискват огромни усилия от страна на ищеца да
конструира новия си социален живот, със силно редуцирани възможности за
избор. За да мине през всички предстоящи медицински интервенции, за да
изгради нова, работеща, реалистична житейска перспектива, която да го
изведе от състоянието на безнадеждност и отчаяние, в каквото е в настоящия
момент, на М. ще са необходими сериозни емоционални, времеви и финансови
ресурси. Този процес е съпроводен от малоценностни преживявания, силно
14
повлияващи на самооценката и самочувствието на млад, перспективен преди
катастрофата човек, какъвто е М.. За да бъде повлияно това тежко психо-
емоционално състояние, ищецът се нуждае от продължителна
професионална психологическа помощ, която да подкрепи процеса на
адаптация към изцяло новата, не предлагаща много възможности социална
активност на ищеца. За пълно психо-емоционално възстановяване и нормален
начин на живот/начин на живот преди катастрофата/ на този етап не може да
се определи коректна времева рамка.
Към настоящия момент – година по-късно след депозиране на
заключението няма данни М. И. Н. да е потърсил и получил професионална
психологическа помощ. Няма данни как възстановителният процес във вр. с
коремната травма; как проведеното оперативно лечение, физиотерапията и
рехабилитацията във вр. с колянната травма; как новите по вид, обем и време
перспективи пред ищеца са повлияли на психо-емоционалното му състояние.
С оглед така установеното, съдът намира, че за вече претърпените
от ищеца неимуществени вреди, както и за тези неимуществени вреди,
които все още не са настъпили, но могат да бъдат прогнозирани, следва
да бъде определено обезщетение в размер на общо 200 000 лв., от които
150 000 лв. за физическите болки и ограничения във вр. с коремната
травма, 30 000 лв. за физическите болки и ограничения във вр. с
колянната травма и 20 000 лв. за психическите страдания и дискомфорт.
За да отграничи бъдещите вреди, които са в предмета на делото и случаите на
ексцес, съдът съобрази практиката, обективирана в решение № 196 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., решение № 103 от
31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3906/2014 г., IV г. о., решение № 60172 от
22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3604/2020 г., IV г. о., решение № 307 от
1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 773/2012 г., IV г. о., решение № 153 от
2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 526/2010 г., IV г. о., решение № 317 от
1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., IV г. о., решение № 65 от
31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2021 г., I г. о., ГК. Според цитираните
решения, бъдещи вреди са тези, които все още не са настъпили при
определяне на справедливия размер на обезщетението, но могат да бъдат
предвидени при наличие на медицинска прогноза за неблагоприятно развитие
на заболяването.
С оглед горното, сумата от 200 000 лв. е достатъчна да обезщети вече
претърпените от ищеца за период от около 1 година и 9 месеца физически
болки, психически страдания и ограничения, както и тези които той ще търпи
според прогнозите на лекарите: оперативна процедура за протезна пластика на
коремната стена във вр. с коремната херния; възстановяване на коремната
мускулатура; спазване на подходящ хранителен режим; провеждане на
физиотерапия и рехабилитация във вр. с колянната травма; функционално
възстановяване на четириглавия мускул на бедрото с възможност за активни
двиЖ.я; невъзможност да се упражняват силови спортове и тежък физически
труд. Ищецът е претърпял и ще търпи посочените бъдещи вреди в млада
възраст, когато желанието и волята за живот са най-силни и когато по-лесно
може да бъде променена посоката на житейския път. Според съда, за в бъдеще
15
ищецът ще може да преориентира житейските си планове така, че да води
смислен и пълноценен живот. Разликата от 200 000 лв. до 250 000 лв. се
претендира без основание, защото не се установи по експертен път конкретна
като обем /напр. 80 %/ и време /напр. от 2 до 5 години/ прогноза за
възстановяването на ищеца от физическите травми. Освен това няма данни за
достатъчно полоЖ. от страна на ищеца усилия да минимизира с помощта на
психотерапевт психическите травми и по-лесно да посреща
предизвикателствата във вр. с лечението, възможните усложнения и неясните
прогнози.
При съобразяване на нормите на чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл.
429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които сочат, че законната лихва се дължи от
една от двете дати - от датата на уведомяване на застрахователя от
застрахования или от предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която е по – ранна, следва да се приеме, че при липса на
данни за уведомяване на застрахователя от застрахования, каквато е
настоящата хипотеза съдът следва да вземе предвид датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице – 20.10.2023 г. Това прави
основателна претенцията за законна лихва считано от 20.10.2023 г. до
окончателното заплащане на обезщетението.
При този изход на спора по същество, „ЗД БУЛ ИНС“АД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на съда – според уважената част на иска: ДТ в
размер на 8 000 лв. и разноски за възнаграждения на ВЛ от бюджета на съда в
размер на 2 160 лв.
М. И. Н. следва да заплати в полза на „ЗД БУЛ ИНС“АД сумата от общо
3 073.20 лв., явяваща се разноски за възнаграждения на ВЛ /177.60 лв./ и за
адв. възнаграждение /2 895.60 лв./, според отхвърлената част на иска. Съдът
намира за неоснователно възраЖ.ето на ищеца, че ответникът няма право да
ползва адв. услуги и да претендира адв. възнаграждение, щом има назначени
по трудов договор юрисконсулти. Няма законова забрана страните
юридически лица да ползват адв. услуги във връзка с процесуално
представителство и защита и именно такава е обичайната практика, като
юрисконсултите обслужват други правни нужди – с текущ оперативен
характер. Неоснователно е и възраЖ.ето за прекомерност по чл.78, ал.5 от
ГПК, тъй като ответникът е договорил минимално адв. възнаграждение с вкл.
ДДС и има доказателства, че е платил дори по-малко от договореното, а
именно – 14 478 лв. /на стр.250/.
„ЗД БУЛ ИНС“АД следва да бъде осъдено да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв. Н. Н. Д. от САК сумата от 12 650 лв., явяваща
се адв. възнаграждение, определено от съда в минимален размер, съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
16
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ********* да заплати в полза
на М. И. Н., от гр. Плевен, с ЕГН: **********, представляван от адв. Н. Н. Д.
от САК, сумата от 200 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди –
физически и психически травми, болки, страдания и ограничения, които вече
е претърпял и ще търпи според медицинските прогнози към момента на
приключване на съдебното дирене – 19.05.2025 г., в резултат от ПТП,
причинено от З. М. К., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил BMW
318 i комби с рег. № ***, притежаващ валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“АД-гр. София, съгласно полица
№BG/02/123002672746, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 20.10.2023 г. до окончателното заплащане на обезщетението, а иска
за претендираната като обезщетение разлика от 200 000 лв. до 250 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ********* да заплати в полза
на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД според уважената част на иска: ДТ в размер
на 8 000 лв. и разноски за възнаграждения на ВЛ от бюджета на съда в размер
на 2 160 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ********* да заплати в полза
на адв. Н. Н. Д. от САК сумата от 12 650 лв., явяваща се адв. възнаграждение,
определено от съда, съгласно чл.7, ал.2, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. И. Н., от гр. Плевен, с
ЕГН: ********** да заплати в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
БУЛ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ********* сумата от общо 3 073.20 лв.,
явяваща се разноски за възнаграждения на ВЛ и за адв. възнаграждение,
според отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
17