Решение по дело №540/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260761
Дата: 7 юни 2021 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20215300500540
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260761

 

гр. Пловдив 07.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 Председател: Пламен Чакалов

 

     Членове: Румяна Андреева

                                                                                                              Бранимир Василев

                   

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 540 по описа на 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №260956/21.10.2020г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с. постановено по гр. д. №10834/19г. в частта, с която се признава за установено на осн. член 422 ГПК, вр. с член 415, ал. 1, вр. с чл. 92 ЗЗД в отношенията между ищеца „Водоканалгеотех“ ЕООД с ЕИК ********* и ответника „Риф България“ ЕООД с ЕИК *********, съществуването на парично вземане, представляващо уговорена и дължима неустойка в размер на 800 лева, начислена съгласно т.5.4 от договор за изграждане на тръбен кладенец и изготвяне на техническа документация от 15.06.2018 г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5655 по описа за 2019г. на ПРС, ХХІІ гр.с.

Жалбоподателят „Риф България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управелние гр. Пловдив, ул. „Братя Търнев“ № 12, ет.6, ап. 25 моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата „Водоканалгеотех“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди решението на първостепенния съд. Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба против Определение № 264071/09.12.20г. постановено по същото дело, с което се оставя без уважение молбата на „Водоканалгеотех“ ЕООД, представлявано от С.Г. за изменение на решението в частта разноски за присъдено в полза на ответника адвокатско възнаграждение от 1 863 лева като неоснователна.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

От представения препис от договор за изграждане на тръбен кладенец и изготвяне на техническа документация, сключен на 15.06.2018г. в гр. Пловдив се установява, че „Риф България“ ЕООД в качеството му на възложител е възложило на изпълнителя „Водоканалгеотех“ ЕООД да изгради тръбен кладенец с дълбочина 44 метра.

Страните не спорят, а и от заключението на техническата експертиза, изготвена от инж. Б. се установява, че тръбният кладенец е изграден до дълбочина 43 метра, която се установява от приложенията към заключението. Заплатено е и уговореното възнаграждение на три части.

Относно така заплатеното възнаграждение жалбоподателят твърди, че е платено без основание, тъй като според него договорът е унищожаем като сключен поради грешка и измама по смисъла на нормата на чл. 28 и чл. 29, ал.2 от ЗЗД.

И двете основания за недействитенлност на договора не са доказани по делото, понеже в текста на самия договор страните са уговори конкретните параметри на тръбния кладенец, а обстоятелството дали така изпълнения кладенец може да бъде узаконен и да получи разрешение за експлоатация не влияе върху действителността на процесния договор. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля Н., който е консултирал страните с оглед нуждите, за които ще се използва кладенеца и от неговите показания става ясно, че на възложителя е обяснена спецификата на проекта и възможните варианти.

Ето защо договорът е действителен и забавянето на плащането на възнаграждението ангажира отговорността на възложителя за неустойката, уговорена в клаузата по т. 5.4 от договора. Налице е забава от последното плащане – 14.12.18г. до 24.04.19г., което е 130 дни по 20лв. ден, а то е повече от претендираната неустойка и затова искът предявен за сумата от 800 лева е основателен и следна се уважи в поискания размер.

Като е уважил този иск районния съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди в тази част.

По отношение на разноските:

Вярно е, че в петитума на исковата молба е поискано да се установи дължимостта и на сумата от 4 000лв., дължима по процесния договор, но в обстоятелствената част на същата исковата молба е посочено, че в хода на заповедното производство е извършено плащане на тази сума, а това представлява противоречие между обстоятелствата, на които се основава искът и искането направено въз основа на тях. Тази нередовност на исковата молба не е отстранена по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК и не може да е основание за възлагане на разноски върху ищцовата страна.

Решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 4 000лв. и затова съгласно нормата на чл. 269, изр. първо, предл. второ от ГПК въззиввият съд няма правомощия да се произнася в тази част.

Това обаче не е пречка да се произнесе в частта относно разноските и доколкото не е изяснено противоречието между обстоятелствата и петитума на иска за сумата 4 000лв., то разноски за този иск в полза на ответната страна не следва да

-стр. 3 от решение по в. гр. д. № 540/21г. по описа на ПдОС-

се присъждат.

Това обосновава извода, че определението от 09.12.2020, с което се оставя без уважение молбата на „Водоканалгеотех“ ЕООД за изменение на решението в частта, с която е осъдено да заплати на ответника 1 863лв. адвокатско възнаграждение следва да се отмени, както и решението в частта, с която се осъжда „Водоканалгеотех“ ЕООД да заплати на „Риф България“ ЕООД  1 963лв. разноски.

С оглед изхода на спора „Риф България“ ЕООД следва да заплати на Водоканалгеотех“ ЕООД разноските, направени във въззивното разглеждане на делото в размер на 600лева

Воден от горното и на осонвание чл. 271, ал.1, изр. първо, предл. и чл. 278, ал.2, изр. първо от ГПК съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРДЖАВА решение №260956/21.10.2020г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с. постановено по гр. д. №10834/19г. в частта, с която се признава за установено на осн. член 422 ГПК, вр. с член 415, ал. 1, вр. с чл. 92 ЗЗД в отношенията между ищеца „Водоканалгеотех“ ЕООД с ЕИК ********* и ответника „Риф България“ ЕООД с ЕИК *********, съществуването на парично вземане, представляващо уговорена и дължима неустойка в размер на 800 лева, начислена съгласно т.5.4 от договор за изграждане на тръбен кладенец и изготвяне на техническа документация от 15.06.2018 г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5655 по описа за 2019г. на ПРС, ХХІІ гр.с.

ОТМЕНЯ Определение № 264071/09.12.20г. постановено по същото дело, с което се оставя без уважение молбата на „Водоканалгеотех“ ЕООД, представлявано от С. Г. за изменение на решението в частта разноски за присъдено в полза на ответника адвокатско възнаграждение от 1 863 лева като неоснователна и вместо това постановява ОТМЕНЯ решение №260956/21.10.2020г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с. постановено по гр. д. №10834/19г. в частта, с която се ОСЪЖДА „Водоканалгеотех“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „Риф България“ ЕООД с ЕИК ********* разноски по исковото производство в размер на 1 963 лева.

ОСЪЖДА „Риф България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Братя Търневи“ № 12, ет.6, ап. 25 да заплати на „Водоканалгеотех“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, Пловдивска област, ул. „Опълченска“ № 14А сумата 600 (шестстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                            Членове:1.                     2.