Определение по дело №94/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1011
Дата: 31 октомври 2018 г.
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20182100900094
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

           

Номер 1011                                         Година, 2018                                             Град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..….…..……….…… граждански състав …………………………..

На тридесет и първи октомври …...……………..…... Година две хиляди и осемнадесета

в закрито заседание в следния състав:

                                                                       

                                                                Председател: Радостина Калиманова

            Членове: ……………………………………..

                                                             Съдебни заседатели: ……………………………………..

 

Секретар ………………………………..………………….……………………………………..………

Прокурор ………………………………………..………………………………………….……………. 

като разгледа докладваното от ……………....…… Р. Калиманова …………………………….

търговско дело № ……… 94.....…. по описа за ………. 2018…………. година.

           

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на В.Г.Я., ЕГН **********,*** против „Ореанда“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Царево и адрес на управление ул. „Пенека“ №6, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от Олексий Волков за осъждане на ответното дружество да и заплати сумата от 32500 лева, представляваща претърпяна от нея вреда, изразяваща се в разликата между пълния размер на застрахователната сума, която е могла да получи по валидно сключен между нея и трето лице - застраховател договор за застраховка и изплатената такава по силата на сключена между тях спогодба от 15.11.2017 година във връзка и по повод погиването на собствения и моторен кораб Цр-473 „Мариана“, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното и изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Ищцовата страна твърди в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че била собственик на Моторен кораб Цр-473, „Мариана“, свидетелство за регистрация № 25-6972-13, том 2, стр. 433, №473, издадено на 26.03.2013 година от Изпълнителна агенция „Морска администрация“-Бургас, с пристанище на регистрацията - Царево със следните технически данни: дължина - 11.20 м.; ширина - 3.30 м.; газене - 1.20 м.; БТ - 7.86, двигател „Щаер марин“ № 68225068 - 2008 година, дизел, 166 к.с. - 122.093 квт., две помещения - трюм и рубка.

С договор за наем на риболовен кораб/тайм чартър от 02.02.2016 година с нотариална заверка на подписите ищцата отдала под наем собствения си описан по-горе кораб на ответното дружество за срок от 12 месеца, считано от 02.02.2016 година. На същата дата предала кораба, предмет на договора на наемателя, от който момент последният го държал.

На 30.12.2016 година процесният кораб погинал в близост до „Маслен нос“ в акваторията на град Приморско, като бил унищожен напълно. Същият бил валидно застрахован при ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по силата на договор за застраховка с полица № 11260900R00001 със срок на действие от 30.01.2016 година до 29.01.2017 година за застрахователна сума в размер на 65 000 лева. Застрахователят отказал да изплати на ищцата обезщетение с мотива, че към датата на настъпване на застрахователното събитие корабът не притежавал необходимите и предвидени в законодателството корабни документи, установяващи, че плавателното средство преминало задължителен технически преглед съгласно изискванията на чл. 12 от Наредба №5/01.09.2004 година за корабните документи.

Ищцата възразила срещу отказа на застрахователя да и изплати застрахователната сума по съображения, че при обсъждането на отказа не била отчетена разпоредбата на чл. 2 от раздел IV от договора за наем, която императивно вменявала задължение на наемателя да спазва всички общи и други специфични разпоредби и изисквания на законодателството, което безспорно включвало и задължението на наемателя по чл. 12 от Наредба № 5/01.09.2014 година за корабните документи. Не била обсъдена също така и разпоредбата на чл. 10 от раздел IV от договора, която предвиждала наемателят да застрахова в полза на собственика моторния кораб за срока на договора, както и че считано от 02.02.2016 година процесният кораб бил в държане на наемателя на същия - ответника в настоящото производство, поради което той следвало да проведе спрямо него задължителния технически преглед за 2016 година, съобразно разпоредбите на сключения договор за наем. След проведени преговори със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на 15.11.2017 година между тях била подписана спогодба, по силата на която застрахователното дружество се съгласило да отмени първоначалния си отказ и заплатило на ищцата половината от застрахователната сума или 32500 лева.

Ищцата изтъква, че наемателят на кораба - ответното дружество не било изпълнило своето договорно и законово задължение, поради което към момента на настъпването на застрахователното събитие моторният кораб не бил с валидни документи за техническа изправност, което обстоятелство било причината за това застрахователят да не и изплати цялата застрахователна сума, а само половината. В тази връзка изтъква, че в резултат на това виновно поведение на ответника е претърпяла вреди в размер на търсената от нея по делото сума като разлика между получено от нея обезщетение и това, което би могла да получи, ако той беше изпълнил точно поетите от него договорни задължения.

С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника по делото, като същевременно му е указал, че следва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права. В посочения по-горе и определен от закона срок ответната страна е депозирала отговор, с който е изразила своето становище по предявения иск. Със същия той е оспорен изцяло по основание и по размер. На първо място посочва, че застраховката за моторен кораб „Мариана“ била сключена и заплатена от него в полза на ищцата за застрахователна сума в размер на 65 000 лева. Тази сума била посочена от ответника без да била извършвана експертна оценка, за да се определи действителната стойност на кораба. Сочи, че действителната му стойност била доста по-ниска от застрахователната, тъй като от момента на сключване на договора за наем и до погиването му корабът постоянно бил ремонтиран от него с цел привеждането му в състояние, годно за експлоатация, но въпреки това той не могъл да го използва за извършване на стопанска дейност. Заявява, че кореспонденцията със застрахователя била водена единствено от ищцата без той да бил информиран за нея, въпреки че при настъпване на застрахователното събитие уведомил лично застрахователя. Наред с това, ищцата приела и подписала споразумение със застрахователя, като доброволно се била съгласила да приеме половината от застрахователното обезщетение.

Изтъква на следващо място, че не бил допуснал виновно неизпълнение на визираното в чл. 12 от Наредба №5/01.09.2004 година за корабните документи задължение. В тази връзка сочи, че с оглед вида на процесния договор за наем, а именно тайм чартър, той не бил от кръга на лицата, имащи право да поискат издаване на корабен документ. Счита, че не е допуснал неизпълнение и на чл. 2 от договора, тъй като в същия били изрично записани какви са поетите от него задължения, измежду които снабдяването с документи и предприемане на действия по извършване на преглед, установяващ техническата пригодност на кораба не били включени.

На ищцовата страна е било съобщено за депозирането на отговор, като наред с това и е била предоставена възможност в срока по чл. 372 от ГПК да упражни дадените и с ал. 2 на цитираната разпоредба права. В този срок ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която е посочил, че цената на предявения иск е формирана като разлика между застрахователната стойност на кораба, която ищцата би получила след погиването му, ако не било допуснато от ответника нарушение на договорните им отношения - неминаване на кораба на технически преглед и реално изплатеното от застрахователя обезщетение. Същата нямала нищо общо с действителната стойност на кораба.

Пояснява, че договорът бил сключен с цел ползване и експлоатация на кораба от наемателя. При сключването му на последния бил предаден валиден документ за преминат технически преглед. Била предадена също така цялата документация, в това число и техническият му регистрационен талон, който към момента на възникване на задължението корабът да мине на технически преглед се намирал в държане на ответника. Според ищцата, дори да се приемело, че ответникът не можел да извърши сам необходимите действия по минаване на технически преглед на кораба и било нужно нейното съдействие, то ответникът бил длъжен да поиска оказване на такова от нейна страна било чрез предоставяне на пълномощно, било чрез подписване на нужните документи, което безспорно не било сторено от него. Сочи изрично в тази насока, че наличието на документ за техническа изправност на кораба за съответната година било безусловно необходимо, за да можело той да се използва без нарушение на законодателството и съобразно уговореното в договора. 

На ответната страна е било съобщено, че ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Препис от същата му е бил изпратен, като същевременно му е било указано, че в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК може да предприеме действията, посочени в същата. Ответникът не е депозирал допълнителен отговор и не е изразил становище по допълнителната искова молба, както и не е направил доказателствени искания.

Съдът намира, че така предявените искови претенции, по повод на които е образувано настоящото производство с правно основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 86 от ЗЗД са допустими, поради което и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Същите са родово и местно подсъдни на настоящия съд в съответствие с установеното в разпоредбата на чл. 365 от ГПК. С исковата молба са представени от ищеца писмени доказателства, които са допустими и относими към правния спор, поради което и като такива същите следва да бъдат приети от съда с настоящия му съдебен акт. С допълнителната искова молба е направено от ищцата искане на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК да бъде задължен представляващия ответното дружество да отговори на формулирани в същата въпроси, по което искане съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след изслушване на двете страни и даване на пояснения и от ответника в тази насока.

С отговора на исковата молба е направено от ответното дружество искане да бъде конституирано на негова страна като трето лице-помагач „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 от ГПК, поради което и е допустимо. Приложимата спрямо него норма изисква наличие на правен интерес. Връзката между страните по спора и третото лице, а оттам и правният интерес произтичат от материалноправните им отношения. Такива за третото лице са случаите, в които по изключение решението простира своята СПН и върху него, т. е. извън спорещите по делото, например при другарство; при прехвърляне на спорното право по време на висящността на процеса за разрешаването на този спор в хипотезата на чл. 226, ал. 2 от ГПК; когато лице е дало в обезпечение на чужд дълг своя вещ в залог или ипотека и изпълнението на кредитора е насочено спрямо нея; в хипотезата на чл. 457, ал. 4 от ГПК - от страна на присъединен взискател или когато трето лице е засегнато от въвод във владение и претендира свои права върху присъдения имот. В други случаи интересът произтича от необходимостта да се упражни превантивна защита срещу установена от закона регресна отговорност - между солидарни съдлъжници; при евикция; при конкуренция на права; когато се оспорва общ правопораждащ за субектите на правото юридически факт, например в производство по чл. 74 от Търговския закон. Когато третото лице е правоприемник на оспорено право, то има интерес да подпомага праводателя си, тъй като правата му са производни от неговите. Интересът на главната страна, която привлича помагач произтича от необходимостта да постигне удовлетворяващо тезата й решение, а при негативен резултат, да обвърже третото лице с мотивите му така, че да се улесни последващото производство, което подпомаганата страна ще води в защита на своя интерес спрямо подпомагащата. При всички случаи в крайна сметка привличащата страна и привлеченото лице трябва да имат общ интерес, решението да е изгодно за привличащия. В случая, при съобразяване на изложените и поддържани от ответника в отговора на исковата молба фактически доводи, съдът намира, че са налице такива материалноправни зависимости в отношенията между подпомагана и подпомагаща страна, които обосновават извода за основателност на отправеното искане, включително налице е общ интерес от отхвърляне на иска, заведен от ищцата против ответника.

С оглед заявените в процеса от страните становища и в съответствие с чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК на същите следва да бъде посочено, че следните обстоятелства не се нуждаят от доказване, а именно: наличието на сключен между страните в настоящото производство договор за наем на риболовен кораб от 02.02.2016 година с предмет собствения на ищцата моторен кораб Цр-473 „Мариана“, както и погиването на същия на 30.12.2016 година.

С настоящото си определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните защитни тези в настоящото производство. При предявен иск с посоченото по-горе правно основание ищцовата страна е тази, която следва да установи наличието на вреди, произтекли от действията на ответника съобразно тяхното описание в обстоятелствената част на исковата молба, както и това, че единствено и само това негово поведение е било причината тя да не получи посоченото от нея като размер застрахователно обезщетение, т. е. да не получи такова в пълния размер, а също така     и размера на вредите, което установяване следва да бъде направено от нея при условията на пълно и главно доказване. Ответникът по делото - търговско дружество е този, който следва да установи въведените от него в процеса с отговора на исковата молба твърдения по съществото на спора, включително тези за изпълнение от негова страна на всички вменени му от действащите нормативни актове задължения във връзка и по повод експлоатацията предмета на сключения договор за наем. Това също следва да бъде сторено от него при условията на пълно и главно доказване.

Ето защо, по изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА за разглеждане предявените от В.Г.Я., ЕГН **********,*** против „Ореанда“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Царево и адрес на управление ул. „Пенека“ №6, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от Олексий Волков искови претенции за осъждане на ответното дружество да и заплати сумата от 32500 лева, представляваща претърпяна от нея вреда, изразяваща се в разликата между пълния размер на застрахователната сума, която е могла да получи по валидно сключен между нея и трето лице - застраховател договор за застраховка и изплатената такава по силата на сключена между тях спогодба от 15.11.2017 година във връзка и по повод погиването на собствения и моторен кораб Цр-473 „Мариана“, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното и изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски.

ПРИЕМА приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство писмени доказателства.

КОНСТИТУИРА в настоящото производство „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД със седалище град София и адрес на управление район „Триадица“, пл. „Позитано“ №5 като трето лице-помагач на страната на ответника.

ДА СЕ ИЗГОТВЯТ служебно препис от исковата молба, доказателствата към нея, отговора на исковата молба и допълнителната искова молба, които да се изпратят на конституираното по делото като трето лице-помагач търговско дружество с указания за възможността да изрази становище по тях до датата на съдебното заседание.

ОБЯВЯВА, че по направеното от ищцата с допълнителната искова молба искане на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК да бъде задължен представляващия ответното дружество да отговори на формулирани в същата въпроси ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след изслушване на двете страни и даване на пояснения и от ответника в тази насока.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2018 година - 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, включително на конституираното с него трето лице-помагач, като за ищцата това бъде направено на посочения от нея адрес, а за ответника и помагача по вписаните и посочени по-горе техни седалище и адрес на управление.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                                                           

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: