РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Карлово, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320101895 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда
на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Й.Т.“ ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че
предявил пред Районен съд - Карлово заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението било
образувано ч.гр.д № 20235320101023/2023 г. по описа на КрлРС, по което
била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу Й. А. Д.. С
указания на съда от 18.09.2023 г., постановени по ч. гр. д. №
20235320101023/2023 г. по описа КрлРС, получени на 27.10.2023 г., съдът
уведомил ищеца (заявител) за възможността да предяви иск за вземането си
срещу ответника, поради факта, че връчването на издадената заповед за
изпълнение било при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Поради това, за ищеца е
интерес от предявяване на установителен иск относно вземането по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за вземането в размер на 407.95 лева от Й.
А. Д..
Твърди се, че ответникът Й. А. Д. сключил с Й.Т. ЕАД (предходно
наименование Т.Б. ЕАД) договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
от 17.03.2021 г., като с посочения договор закупил устройство А. на
преференциална цена.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, в следствие
на което те били прекратени едностранно от Й.Т. ЕАД (предходно
наименование Т.Б. ЕАД) на 30.06.2021 г. (за договора за лизинг - чл. 11, ал. 1
от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т.
1
196 от Общите условия).
Предвид това, към 05.07.2021 година длъжникът имал задължения за
преходни периоди в размер на 117.49 лева.
Като последица от посоченото неизпълнение били начислени
договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на
290.46 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
17.03.2021 г., от които 94.34 лева - три месечни такси и сума в размер на
196.12 лева за А., представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
закупуване на устройство на преференциална цена.
Процесните клаузи за неустойка били обективирани в т. 11 от
договорите за мобилни услуги и раздел IV т.2 от допълнителните
споразумения. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора
по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в
размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора и в случаите, в които било предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова вноска), каквато съответствала на оставащия срок на договора.
Претендираната от ищеца сума за неустойка била формирана чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две
различни престации на кредитора - по договор за мобилни услуги,
представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез
който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено
устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато
устройството при прекратяване на договора, и представляващи разлика между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на
абонаментен план. Счита, че така формулирани двете неустойки не
противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си
функция, поради което са действителни, породили са действие и обвързват
страните.
Сумата, в размер на 117.49 лева била дължима за период 17.03.2021
– 04.05.2021 г. и представлявала сбор от дължими абонаменти такси и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 17.03.2021 г.
Задълженията за предходен период в общ размер на 117.49 лева
били обединени във фактура № **********/05.04.2021 г. и фактура №
**********/05.05.2021 г., като във всяка фактура било посочено подробно как
е формирано вземането (приложения към заявлението). Общата стойност на
цитираните фактури била в размер на 128.48 лева, от тази сума била
2
приспадната сума в размер на 10.99 лева, която била предплатена от
длъжника при подписване на договорите, надплатена била и в предходни
периоди или била частично плащане след издаване на фактурите. Вследствие
на това, към настоящия момент длъжникът имал задължение за предходен
период в размер на 117.49 лева, формирано както следва:
- 45.42 лева, дължими за период 17.03.2021 - 04.04.2021 г. по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 17.03.2021 г., представляващи
частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление
на мобилни услуги по договор за мобилни услуги. Общо дължимата сума по
фактурата била в размер на 56.41 лева, от тази сума била приспадната сума в
размер на 10.99 лева, която сума била предплатена от длъжника при
подписване на договорите, надплатена в предходни периоди или представлява
частично плащане след издаване на фактурите;
- 72.07 лева, дължими за период 05.04.2021 – 04.05.2021 г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 17.03.2021 г.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за мобилни услуги.
При сключването на договор с Й.Т. ЕАД, всяко лице получавало
един или повече клиентски номера, под които Й.Т. ЕАД обединявало всички
сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и
издавало една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски
номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те
получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на
дадения клиентски номер. Във всяка издадена от Й.Т. ЕАД фактура имало
подробно описване на вида услуги, на база на които се формирало
задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента
на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен
период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като
„задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под
един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски
номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения
се обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във
фактурата се начислявали и съответните неустойки. В системата на Т.Б. ЕАД
длъжникът Й. А. Д. билс клиентски номер ***.
Всички непогасени и изискуеми задължения на Й. А. Д. в размер на
407.95 лева били обединени във фактура № **********/05.07.2021 г. за
клиентски номер ***, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й.
Към настоящия момент посочената сума не била заплатена от
длъжника.
МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено,
че Й. А. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село С., община К., област
П., ул. *** дължи на „Й.Т.“ ЕАД (предходно наименование „Т.Б.“ ЕАД), ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. М. 4, ***
С., ***, представлявано от: М. С. и Д.К.К., сумата от общо 407.95 лева
(четиристотин и седем лева и деветдесет и пет стотинки), от която:
- сумата от 45.42 лева, дължими за периода от 17.03.2021 г. до
3
04.04.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
17.03.2021 г., представляващи частично непогасено задължение за
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги;
- сумата от 72.07 лева, дължими за периода от 05.04.2021 г. до
04.05.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
17.03.2021 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги;
- сумата от 290.46 лева, представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 17.03.2021 г., от които: сума в размер на 94.34 лева, равняваща се на
три месечни такси и сума в размер на 196.12 лева за А., представляваща
разлика между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на
преференциална цена,
ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 31.05.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед № 587 от 06.06.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД №
1023/2023 г. по описа на КрлРС.
Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът Й. А. Д. не е подал отговор на исковата молба. В
насроченото съдебно заседание се явява и заявява, че не е погасявал
задълженията си поради това, че изтърпява наказание – лишаване от свобода.
Заявява, че след като изтърпи наказанието, ще започне да плаща
задълженията си.
След преценка на събраните по делото доказатлества, отделно и в
тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове по
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с които се претендират вземания за мобилни
услуги (абонаментни такси), неустойки и лизингови вноски по сключени
между страните договори за мобилни услуги и лизинг на мобилни апарати.
Установява се от представените писмени доказателства и не се
спори, че между страните са сключени договора за предоставяне на мобилни
услуги и договор за лизинг. Не се спори, че договорите са прекратени
едностранно от ищеца, поради неплащане на задълженията по тях.
Съдът намира претенцията на ищеца в частта, касаеща неплатените
абонаментни такси за предоставени мобилни услуги и в частта, касаеща
неплатените лизингови вноски, за основателна и я уважава. Ищецът, при
условията на пълно и главно доказване установява размера на задълженията
за неплатени абонаментни такси посредством представените в заповедното
производство фактури. Размерът на претенцията не е оспорен от ответната
страна и доколкото се касае до дължимост на вземане, произтичащо от
абонамента такса, която се дължи независимо от потреблението, и при липса
на доказателства за плащане, който факт не се твърди, а и доказването му е в
4
тежест на ответника, то исковете за заплащане на сумата от 45.42 лева,
дължими за период 17.03.2021 - 04.04.2021 г. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 17.03.2021 г., представляващи частично непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за мобилни услуги и сумата от 72.07 лева, дължими за период
05.04.2021 – 04.05.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 17.03.2021 г., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги, се явяват
основателни и доказани в пълният им предявен размер.
Съдът намира за основателна и доказана претенцията на ищеца за
заплащане на разликата в цената на закупеното устройство на лизинг, в
размер на 196.12 лева за А., представляваща разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство на преференциална цена. Вземането на
лизингодателя възниква по силата на сключения договор, доколкото по
несъмнен начин е установено изпълнение на насрещното му задължение, да
предаде вещта, установено от съдържанието на самия договор за лизинг. С
изпълнението на това задължение се изчерпват задълженията му по този
договор. Поради предсрочното му прекратяване ищецът има право на
разликата в цената и същата е установена. Разликата между цената без
договор и обявената промоционална цена се дължи от ответника при
неизпълнение на договора. Следва съдът да признае за установено, че
ответникът дължи сумата от 196.12 лева, неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 17.03.2021 г., представляваща разлика между цената на устройствата
без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
закупуване на устройство на преференциална цена.
Съдът намира, че иска за неустойка, равняващи се на три месечни
абонаментни такси по договора следва да бъде отхвърлен, доколкото се
основава на неравноправни клаузи. Ответникът, като страна по процесния
договор има качеството на потребител по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП,
поради което съдът е задължен да следи както за съответствие на искането със
закона и добрите нрави, така и на основание чл. 7 ал.3 от ГПК относно
наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, които се
признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от
кредитора договор резултат.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин.
Нищожността и неравноправността на процесната неустоечна клаузи
произтича от начина на уговаряне на неустойката в договорите - в размер на
до три стандартни месечни абонамента за всяка една СИМ карта/номер. Така
уговорената неустойка съдът намира за необосновано висока, доколкото
мобилният оператор едностранно определя месечните абонаменти такси,
5
които не подлежат на индивидуално договаряне. Така потребителят трябва да
заплати като неустойка трикратната абонаментна месечна такса без да
получава насрещна престация, т.е. без да ползва услугите на оператора.
Операторът, от своя страна, би получил очакваната и уговорена печалба от
договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид
предсрочното му прекратяване. Съдът намира така уговорената неустойка за
установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на
добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Вредата от
неизпълнение на задължението на длъжника не е съизмерима със стойността,
която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
заплащане на разликата между догорената и определената от него стандартна
абонаментна такса - до края на срока на договора, като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, доколкото тази стойност не би била дължима от страна
на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По
този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за
заплащане на част от месечните абонаментни такси, без да може да ползва
установените в договора услуги. Така установени клаузите за неустойка, като
нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат
задължение за потребителя на мобилни услуги.
Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение,
по силата на който доставчикът се задължава да предостави определени
услуги, а потребителят да заплаща договорената между страните цена. При
неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати
договора, т.е. да го развали поради неизпълнение, като развалянето действа
занапред, доколкото двете насрещни престации се основават една на друга.
Потребителят дължи цена за предоставените услуги до момента на разваляне
на договора, а доставчикът занапред се освобождава от задължението на
предоставя услугата. Действително, търговецът има право на неустойка за
вредите от развалянето на договора по вина на контрахентна си, но следва да
се държи сметка за обратната възможност, която в случая не е налице, а
именно – потребителят по договор за мобилни услуги не може едностранно
да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. Съгласно
чл. 143 ал. 2 т. 6 от ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на
търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя,
както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато
сам прекрати договора. Поради изложеното следва да се приеме, че
неустоечните клаузи като неравноправни не пораждат задължение за
потребителя, поради което искът в тази част следва да се отхвърли като
неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска. В исковото производство
ищецът е реализирал разноски в размер на 25 лева за заплатена държавна
такса и 480 лева за адвокатско възнаграждение и съразмерно с уважената част
6
от иска му се следват разноски в размер на 388.22 лева.
Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ЧГрД №
1023/2023 г. съразмерно с уважената част от иска или в размер на 388.22 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Й. А. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: село С., община К., област П., ул. *** дължи на „Й.Т.“ ЕАД
(предходно наименование „Т.Б.“ ЕАД), ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район М., ж.к. М. 4, *** С., ***, представлявано от: М. С. и
Д.К.К., сумата от общо 407.95 лева (четиристотин и седем лева и деветдесет и
пет стотинки), от която:
- сумата от 45.42 лева, дължими за периода от 17.03.2021 г. до
04.04.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
17.03.2021 г., представляващи частично непогасено задължение за
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги;
- сумата от 72.07 лева, дължими за периода от 05.04.2021 г. до
04.05.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
17.03.2021 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги;
- сумата 196.12 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
17.03.2021 г., представляваща разлика между цената на устройство А. без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
закупуване на устройство на преференциална цена
ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 31.05.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед № 587 от 06.06.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД №
1023/2023 г. по описа на КрлРС.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявени от „Й.Т.“ ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М. 4“, ***, ***, със законни
представители Д.К.К. и М. С. за признаване за установено, че че Й. А. Д. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: село С., община К., област П., ул. *** му
дължи сумата от 94.34 лева, представляваща дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 17.03.2021 г., равняваща се на три месечни такси;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Й. А. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: село С., община К., област П., ул. *** да
заплати на „Й.Т.“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: град
С., ж.к. „М. 4“, ***, ***, със законни представители Д.К.К. и М. С.: сумата от
388.22 лева, представляваща разноски по настоящото производство и сумата
от 388.22 лева, представляваща разноски по ЧГрД № 1023/2023 г. по описа на
Районен съд Карлово.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8