№ 12630
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110157566 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от , ,, ЕИК: ,, против Д. Д. Я., ЕГН **********
с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в общ размер от 826,78 лв. предоставена по Договор за потребителски
кредит, формирана както следва: главница в размер на 600 лв., договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 70,91 лв. за периода от
15.02.2019 г. до 15.07.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в
размер на 128,31 лв. за период от 15.07.2019 г. до 23.05.2024 г. , , e заявител по
заповедно производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Исковата молба на , , е депозирана на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК във връзка с Разпореждане № 131496, издадено на 17.09.2024 г., по ч гр.д.
№ 34045/2024 г., по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, LXXVIII. Ищецът твърди, че на 15.02.2019 е сключен договор за
потребителски кредит с № 273918 между длъжника и „,“ ООД, вземанията по
който са цедирани в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 21.07.2022 г. Ответникът получил по силата на Договора
за потребителски кредит № 273918 сумата от 600,00 лв., срещу което се
съгласил да върне 5 равни вноски на стойност по 205,00 лв. в срок до
15.07.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част от договора. Ответникът не е изпълнил в срок
задълженията си по Договор за потребителски кредит.
Поради това ищецът, в чиято полза е цедирано вземането по Договора за
потребителски кредит, моли съда да признае дължимостта на сумите ведно с
претендирани разноски в обща стойност от 277,47 лв., формирана както
1
следва: Заплатена държавна такста в размер на 27,47 лв. съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по
образуваното ч.гр.д. №34045/2024 г., по описа на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, LXXVIII, ведно с юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за
заплащането на правна помощ по същото дело; заплатена държавна такса в
размер на 50,00 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК по настоящето дело, ведно с юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за
заплащането на правна помощ по същото дело.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, представен от особен представител
е депозирал отговор на искова молба, с който оспорва исковата молба на
ищеца като неоснователна и недоказана. Ответникът прави възражение за
погасителна давност по отношение на исковата молба. Оспорва факта, че е
подписал твърдения договор, доколкото същия в приложения вариант не носи
подписна страните и оспорва факта, че е получил сумата от 600 лв. Особеният
представител моли съдът да задължи третото лице , даде сведения, дали е
постъпвал отказ от сключения договор за потребителски кредит в 14-дневен
срок по Общите условия; да предостави информация относно извършените от
ответника плащания.
След дадени указания - ищеца поддържа исковата молба единствено за
сумите за които е издаден записа на заповед - 600 лв. главница, законна
лихва от 05.06.2024 г. до плащане на вземането и разноски по заповедта.
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 415 от с.к.с правно основание. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ответницата основава своите възражения на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 111,
б. “б” ЗЗД.
За да бъде уважен искът ищецът трябва да се докаже: наличието на
валидно облигационно отношение по предоставяне на банков кредит за
текущо потребление; предоставяне на сумата; неизпълнение на задълженията
по кредита от страна на длъжника, изискуемостта на вземането (изтичане на
срока на договора/предсрочна изискуемост); размера на вземането; че няма
неравноправни клаузи или че същите са уговорени индивидуално по см. на
ЗЗП. Ищеца следва да докаже че е сключен валиден договор за цесия по
силата на който му е прехвърлено вземане срещу ответника по сочения от него
договор, както и че длъжника е уведомен за цесията.
В тежест на ответницата е да докаже твърденията си, в това число, че
вземането е погасено по давност.
По делото е представен и приет документ, наименуван „Договор за
паричен заем Кредирект №273918, без положени саморъчни подписи за
страните, съгласно който , – заемодател, се е задължил да предостави на Д. Д.
2
Я.– заемател, паричен заем.
Представени са лог файл по Договор за паричен заем №273918, както и
общи условия на ,.
По въпроса дали е сключен договор за потребителски кредит от
разстояние:
Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в
Закона за потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК, това
е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за
потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен
и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора.
Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ
възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ
на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Законът за
потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски
кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9
ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. „стандартен
европейски формуляр“ съгласно приложение № 2.
Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на
потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не
позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг
траен носител, както и в случаите по ал. 10 – при използването на телефон
като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация
от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2
(стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно
след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР).
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
3
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително и само средства за комуникация
от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1,
т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и
потребителя. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР се съдържа дефиниция на понятието
„финансова услуга“, съгласно която това е 4 всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните
обстоятелства: изпълнил е задълженията си предоставяне на информация на
потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2; получил е
съгласието на потребителя за сключването на договора и ако е необходимо
за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да
се откаже от сключения договор.
Съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този
закон, се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления –
Законът за електронния документ и електронния подпис (сега Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ);
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, в редакцията му към 31.10.2018 г.,
електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) – т. е. електронен документ е
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови
или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
С оглед на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ следва извод, че
законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно
чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на
чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – т. е. електронен подпис означава
4
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ
изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска
по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена
стойността на саморъчен такъв. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна
на тази на саморъчния подпис, но само когато това е уговорено между
страните, т. е. законът регламентира възможност по съгласие на страните на
обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен -
така приетото в Решение № 53/06.01.2023 г. по в. гр. д. № 4221/2022 г. на СГС,
III Б въззивен състав, и др.
В аспекта на така изложеното и оглед на конкретиката на
разглеждания казус, настоящият съдебен състав приема, че по делото не е
установено възникването на облигационно правоотношение между
ответника и , по действителен договор за потребителски кредит, сключен
от разстояние. Ищецът не установи в хода на процеса по реда на пълното
и главно доказване, че заемодателят , е предоставил на заемателя
необходимата преддоговорна информация, нито, че е получил неговото
съгласие за сключване на договора или че потребителят е запознат с
общите условия.
По делото е представена единствено разпечатка от лог файл по
договор за паричен заем като същия не може да се приеме за средство,
което доказва, че потребителя е запознат и съгласен с преддоговорната
информация по чл. 8 ЗПФУР, тито че е запознат със стандартения
европейски формуляр. Знанието на кредитора за лични данни на
ответника само по себе си не може да обоснове извод, че страните са
постигнали съгласие за договора.
Липсват каквито и да било доказателства за подаване на заявка за
кредит и потвърждаване получаването на стандартния европейски
формуляр и неговото съдържание, а доказателствената тежест за тези е
на кредитора, съответно на ищеца-цесионер съгласно изричната норма
на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПФУР.
По делото не се представят и доказателства за получено от
ответника плащане на процесната парична сума, което съставлява
самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
Дори по делото да бе налице разписка за извършено плащане чрез
системата на „Изипей“ АД тя поначало не е от естество да обоснове извод за
5
валидно сключен договор за потребителски кредит. Това е така, тъй като
получаването на парична сума от ответника не е достатъчно, за да възникне
между страните облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит. Последният за разлика от договора за заем е формален с изисквания за
конкретно минимално съдържание и форма, за постигане на съгласие за
съществени белези на правоотношението.
Предвид изложеното и като съобрази разпоредбата на чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ съдът приема, че представеният по делото на хартиен носител
договор за потребителски кредит няма значението на саморъчно подписан
документ, поради което не се ползва с формална доказателствена сила по
смисъла на чл. 180 ГПК, и преценен съвкупно с останалите писмени
доказателства, не установява правнорелевантните факти за възникване
претендираното от ищеца спорно материално право.
При така изложеното и с оглед на изричните възражения на ответника да
е страна по договор за паричен заем с ищцовото дружество, съдът намира, че
последното не е изпълнило разпределената му доказателствена тежест във
връзка с установяване на валидното възникване на договор за предоставяне на
потребителски кредит.
Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
В допълнение, ответникът не доказа, че конкретното вземане, предмет
на делото му е било прехвърлено с представения по делото договор за цесия,
което води до отхвърляне на иска на самостоятелно основание, дори и
сключването на договора за потребителски кредит от разстояние да бе
доказано.
Относно разноските:
Направените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.
При този изход на делото право на разноски има ответника, който обаче
не претендира присъждане на такива.
Мотивиран от горното,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от , ,, ЕИК: ,, против Д. Д. Я., ЕГН **********,
иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК с правно основание. чл. 240 от
ЗЗД, вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 600,00 лв. главница по
Договора за потребителски кредит № 273918 сключен между ответника и „,“
ООД, което вземане му е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. от „,“ ООД, ведно със законна лихва за
6
забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.06.2024г. до
окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№34045/2024г. СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7