Решение по дело №803/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. М. П. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000132/25.08.2024г. на мл. автоконтрольор при РУ Харманли при ОДМВР-Хасково /Ж. Ж./. В жалбата се навеждат доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт, които се доразвиват и в допълнителна молба. Иска се да се постанови решение, с което да се приеме, че оспореният административен акт е нищожен поради липса на компетентност у издателя му или алтернативно същият да бъде отменен като незаконосъобразен поради налагане на принудителната мярка извън законовоопределените срокове. Претендира се присъждане на разноски в полза на адв. Г. Г. на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗАдВ поради осъществената по делото безплатна правна помощ.

Ответникът- мл. автоконтрольор при РУ Харманли към ОДМВР-Хасково /Ж. Ж./, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.08.2024г. Ж. Ж. – мл. автоконтрольор при РУ Харманли към ОДМВР-Хасково, e съставил по отношение на М. М. П. от [населено място], Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1346788 за това, че на 25.08.2024г. около 08:21ч. часа, в [населено място] по [улица], лицето П. управлява собствения си лек автомобил „Порше Панамера“ с ДКН [рег. номер], като отказва да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPL -0564. На същия е издаден талон за медицинско изследване с № 0158843, като е отказал да даде кръв за химическа експертиза. Горното е квалифицирано като нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

На база съставеният АУАН, мл. автоконтрольор при РУ Харманли към ОДМВР-Хасково /Ж. Ж./ е наложил на жалбоподателя с оспорената заповед, принудителна административна мярка(ПАМ) по чл. 171,т.2а, б.Б от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 183 дни.

Заповедта е връчена на адресата си на 25.08.2024г., а жалбата срещу нея е подадена по ел. път чрез адв. Г. на 26. 08.2024г.

По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка, вкл. справка за нарушител/водач, издадена по отношение на М. М. П., Заповед № 272з-199/19.01.23г. и справка вх. № 9488/19.12.2024г. издадена от Директор ОД МВР Хасково, относно заеманата от мл. инспектор Ж. Ж. длъжност към 25.08.2024г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 272з-199/19.01.23г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които са и държавните служители в група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Хасково - полицейски органи по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР. Издателят на акта видно от справка с вх. № 9488/19.12.2024г. изпълнява длъжността мл. автоконтрольор I ст. в група “Охранителна полиция“ към, РУ Харманли при ОДМВР-Хасково. Предвид така събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства не се споделя изложения в жалбата довод за нищожност на оспорения административен акт. Към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид .

Спазена е и формата по чл. 59, ал.2 от АПК при издаване на заповедта -същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Последният съдържа необходимият обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт. Ето защо неоснователни се явяват изложените в жалбата възражения в тази насока.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :

Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.2а, б. Б от ЗДвП предвиждаща, в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посоченият вид –прекратяване на регистрация на ППС, като в конкретният случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено отказ на жалбоподателя, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол и не е изпълнил предписанието за вземане на биологични проби за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Органа е приел, че на 25.08.2024г. жалбоподателят управлява МПС, като при проверка отказва да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, както и не е изпълнил предписанието за даване на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

За да е законосъобразна ПАМ в конкретната хипотеза, следва да са налице две предпоставки, а именно ПАМ да е наложена на собственика на МПС и второ да бъде установено, че същият при управление на това МПС отказва да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, както и/или не е изпълнил предписанието за даване на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

В конкретният случай между страните по делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на моторното превозно средство. Не се оспорва и обстоятелството, че при извършената му на 25.08.2024г. полицейска проверка е отказал да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, както и че не е дал кръвна проба за проверка на това обстоятелство с химическа експертиза.

Оспорва се от страна на жалбоподателя законосъобразността на определения от административния орган срок за който е наложена принудителната административна мярка, а именно 183 дни.

В тази връзка следва да се посочи, че при издаване на принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП административния орган действа при условията на обвързана компетентност. По отношение на срока на действие на мярката съществува законова рамка (от 6 месеца до 12 месеца), в рамките на която органът може да избере вариант, като изложи своите мотиви.

В конкретния случай прави впечатление, че административния орган е избрал да наложи принудителната мярка за срок от 183 дни.

Настоящият състав намира, че няма да е налице нарушение на материалния закон, ако определения от органа срок за налагане на процесната принудителна мярка е в строго предвидените от нормата на чл. 171, 2а ЗДвП рамки, независимо че е определен в дни, а не в месеци, така както повелява закона. В конкретния случай обаче, това не е така. Доколкото органа е избрал да наложи мярката в дни следва да се съобрази, че така предвидените 183 дни изтичат на 24.02.2025г. С оглед обстоятелството, че ЗДвП не съдържа специални правила за броенето на сроковете, като такива не се съдържат и в АПК, по силата на чл. 144 от АПК, приложима за броенето на срока е нормата на чл. 60 от ГПК. Съгласно ал.3 на същата, сроковете които се броят в месеци изтичат на съответното число на последния месец. В конкретния случай процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена на 25.08.2024г. и най – краткия предвиден от закона срок, за който процесната мярка може да бъде наложена – 6 месеца, следва да изтече на 25.02.2024г. При налагане на мярката в дни, а именно 183, и с оглед правилото на чл. 60, ал.5 от ГПК, същата изтича на 24.02.2025г. Последното води на извод, че органът е наложил процесната мярка в по- кратък от законовоопределения срок. Макар и последният да е по- благоприятен за жалбоподателя, същият се явява определен извън законовоустановените граници. Независимо от оперативната самостоятелност, с която органа разполага при определяне срока на мярката, същият следва да бъде определен в границите предвидени от закона. Органа не разполага със законово предвидена възможност да наложи същата мярка, за срок под минимално предвидения такъв от закона, както на практика се е получило в настоящия случай, определяйки продължителността на мярката в дни, а не в месеци. Макар и в случая да се касае за разлика от един ден, настоящият състав намира, че процесната мярка е била наложена в противоречие с разпоредбата на чл. 171, 2а от ЗДвП, предвиждаща продължителност на мярката от 6 месеца до 1 година. Ето защо като издадена в противоречие с материалния закон оспорената заповед следва да бъде отменена.

При този изход на делото правото на разноски принадлежи на жалбоподателя, като на същия следва да се присъдят разноски в размер на 10 лв. за платена ДТ. Жалбоподателят е представляван в настоящото производство от адв. Г., безплатно по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдВ, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.10.2024г., предвид което основателно е искането на адв. Г., в нейна полза да се присъди адвокатско възнаграждение, което съдът определя в предвидения, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, размер от 1000 лв., платимо от ответната страна.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000132/25.08.2024г. на мл. автоконтрольор при РУ Харманли при ОДМВР-Хасково /Ж. Ж./.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Хасково, да заплати на адв. Г. Г. сумата от 1000 лв., разноски за осъществено процесуално представителство в настоящото производство, на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдВ.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Хасково, да заплати на М. М. П. от [населено място] сумата от 10 лв., разноски за ДТ.

Решението не подлежи на обжалване.