Присъда по дело №299/2024 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 9
Дата: 4 юни 2025 г.
Съдия: Диана Пенчева Петрова Енева
Дело: 20243320200299
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Кубрат, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
и прокурора П. Г. П.
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Наказателно дело от
общ характер № 20243320200299 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. Х. – род. ***, постоянен адрес в ***,
български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан,
месторабота: ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: на
неустановен ден и дата през месец декември 2023 г. в ***, е отнел чужда
движима вещ – мъжко бяло-черно куче смесена порода, около 4-годишно, на
стойност 1 120.00 лева от владението на И. Ю. И. от ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд, откраднатата вещ е върната, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от
НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като
на осн. чл. 66, ал. 1 НК отлага изтърпяването на наказанието за изпитателен
срок от три години.

Възпитателната работа по отношение на подс. А. С. Х. се възлага на ПИ
при РУ Каолиново, ОДМВР Шумен, по местоживеенето му.

ОСЪЖДА подсъдимия А. С. Х., със снета по делото самоличност, да
заплати в полза на ОД на МВР – Разград сумата 181.59 (сто осемдесет и един
лева, петдесет и девет ст.) лева – разноски на досъдебното производство, по
1
сметка на РС – Кубрат сумата 1 290.78 (хиляда двеста деветдесет лева,
седемдесет и осем ст.) лева – разноски на съдебното производство както и
сумата 2 х 5.00 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 9/ 04.06.2025 г., постановена по НОХД № 299/ 2024 год. по
описа на РС – Кубрат

Производството е образувано по внесен, от Районна прокуратура – Разград, ТО – Кубрат,
обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу:
А. С. Х. - **, ЕГН **********

В това, че: на неустановен ден и дата през месец декември 2023г. в г**,, е отнел чужда
движима вещ - мъжко бяло-черно куче смесена порода, около 4 - годишно, на стойност 1
120,00 лева от владението на И. Ю. И. от г**, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, откраднатата вещ е върната - престъпление по чл. 197, т. 1 във вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК.

Представителят на РП поддържа обвинението така, както е било повдигнато с
обвинителния акт. Заявява, че от събраните на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие доказателствени материА., по безспорен начин, се установява
извършването на деянието и авторството на подсъдимия. Излага съображения за налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изтърпяването на което да се отложи с
изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 НК. Заявява искане направените в
производството разноски – досъдебна и съдебна фаза, да се възложат в тежест на
подсъдимия.
В хода на съдебното следствие подс.А. Х. отрича да е извършил твърдяното отнемане
на чуждата движима вещ - мъжко бяло-черно куче смесена порода, около 4 - годишно, от
владението на И. Ю. И. от г**, без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои; признава, че в посочения период е бил в гр. З., общувал и търгувал със св. И.И. –
купил от него през м.12.2023 г. куче, което било известно в неговия район – около Тервел, за
сумата 1 000.00 лева, но два дни по – късно отново отишъл в гр. З. при И., поискал да му го
върне, защото животното било болно, и да си получи обратно парите, но И. отказал;
прибрал си болното куче и отпътувал, но тогава на поляната видял процесното мъжко
бяло-черно куче смесена порода, свободно, слязъл – от колата, и го вземал. Прибрал се и
след около час И. му се обадил по телефона и го попитал за кучето, подс. първоначално
отговорил, че не знае за какво куче става въпрос, но след това му казал, че е цитирам: „Едно
куче прибрах чакалесто, ако е твоето, ела си го вземи“, както и направил при идването на
собственика, въпреки скарването им. Заявява възражения, че кучето не е собственост на св.
И. и че не струва 1 120.00 лева. Моли да бъде оправдан.
Защитниците му: адв. К. излага подробни съображения, че обвинението не е доказано
и че по делото не се установява извършването на твърдяното деяние както от обективна,
така и от субективна страна, което е изцяло в тежест на прокуратурата; пострадА.ят не е
собственик на процесното куче, което не само че не е регистрирано, а и относно същото в
производството по приложеното по тяхно искане по настоящото нохд № 204/ 2024 г. по
описа на РС – Кубрат е установено, че е собственост на 3-то лице – С.С.З., който поради
липса на място го отглеждал в наследствената къща на И.И. в гр. З., ул. „**“; заявява
възражения относно цената на процесното куче, което легално не би могло да се ползва за
лов, от което следвало, че и цената му може да бъде в размер на не повече от 700.00 лева.
Пледира за признаването на подс. А. Х. за невиновен; в условията на евентуалност заявява
доводи за маловажност на деянието.
Адв. Т. М., също като колегата си адв. Р. К., счита обвинението за недоказано – показанията
1
на св. И. са негодни да установят отнемането на кучето; не се установява той да е
собственик на животното, намерено от подс. на поляна на около 300 метра от кучкарника на
И. в гр. З.; подс. възприел същото за бездомно и безстопанствено, харесал го и го повикал, и
кучето доброволно тръгнало с него за с. Т. И.. Заявява искане за признаването му за
невиновен.
Производството спрямо подс. подс.А. Х. протече по реда на чл. 373, ал. 1 , във вр. с
чл. 371, т. 1 НПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анА.зирани поотделно и
в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното:
От фактическа страна:
Св. И. Ю. И. живее в ***, на **, кучета от смесени породи за ловни цели.
На неустановени ден и дата през месец декември, 2023 г. в гр. З., в имота на ул. „**“
№ 4, където св. И. е отглеждал кучета от смесени породи за ловни цели, св. И.И. постигнал
устна договорка с дошлия при него подс. А. Х. от с. Т. И., обл. Ш., да му продаде едно от
кучетата, които отглеждал, за сумата от 1 000.00 лв.. С оглед постигнатото между тях
съгласие подсъдимия му предал сумата 1 000.00 лева, а св. И. му предал кучето. След
няколко дни подс. А. Х. решил да върне на св. И.И. кучето, което купил от него и съответно
той да му върне парите - сумата от 1 000.00 лв. като за целта пристигнал в гр. З., срещнал се
с продавача – св. И., изложил му възраженията си относно здравословното състояние на
продаденото му куче, което намерил за старо и болно, поискал разваляне на продажбата, но
св. И. категорично отказал да си прибере обратно кучето и да му върне парите. Разделили се.
След като се разделил подс. Х. отишъл до имота на ул. „**“ № 4 в гр. З., където И.
държал и отглеждал кучетата си и през незаключената врата влязъл в имота и извършил
кражба на мъжко бяло - черно куче, смесена порода около 4 - годишно. С откраднатото куче
подс. Х. се прибрал в домът си в с. Т. И..
Няколко дни след това през същия м. 12.2023 г. св. И. решил да провери какво се
случва с кучетата му и посетил имота, в който той ги отглеждал, установил, че едно от
кучетата му - мъжко бяло - черно куче, смесена порода около 4 – годишно, го няма. Усъмнил
се, че подс. А. Х. може да му е откраднал домашния любимец и заедно с приятелите си - св.
Н.М., С.С. и А. отишъл до дома на подсъдимия в с. Т. И., обл.Ш., повикал го отвън, за да го
пита дА. той му е откраднал кучето. А. Х. излязъл, като първоначално отричал да е вземал
друго куче от И., освен това което бил купил от него. Последният настоявал да влезе в имота
и да провери дА. кучето му не е там, тъй като чувал кучешки лай, който оприличавал да е на
кучето, което му било откраднато. Стигнало се до физическа саморазправа, като подс. А. Х.
нанесъл удар с юмрук по лицето на св. И.И. и му разкървавил носа и устата. През това време
св. Н.М., С.С. и А. били на около 15 м. от И. и А. и когато видели кръвта по приятеля си,
подА. сигнал на ЕЕН 112.
Когато към дома на А. Х. наближили екипи на спешна помощ и на РУ-Каолиново,
всички присъстващи чули сирените. Обвиняемият се уплашил и сам извел пред дома си
кучето, което откраднал от И.И.. Това действие било заснето с мобилния телефон на св.
Н.М..
Свидетелите мл. ПИ С.И. и мл. АК С.С. и двамата при РУ - Каолиново посетили
подадения сигнал на ЕЕН 112. Когато те отишли пред дома на подсъдимия, той вече бил
извел откраднатото куче и го бил предал на И., който го прибрал в колата, с която пътувА.
до с. Т. И..

Изготвено по досъдебното производство заключение на вещото лице по назначената
2
оценителна експертиза установява стойността на откраднатото животно на 1 120.00 лева.
С оглед заявените възражения от подсъдимия по делото е назначена комплексна
ветеринарна оценителна експертиза, видно от приетото заключение относно биологическите
характеристики на животното, обект на твърдяното престъпно посегателство по делото -
порода, възраст, качества, и прочие, обуславящи действителната му стойност или цена; и да
даде заключение относно пазарната цена на животното към датата на извършване на
твърдяното деяние - м. Декември 2023г., при извършен оглед на животното на 12.05.2025 г.
при посещение на два имота на собственика на кучето, установили: касае се за куче от
смесена порода, черно - бяло на цвят, мъжки пол, некастрирано, на видима възраст около 5
години, отлична охраненост и телосложение, височина при холката 70 см, дължина на
тялото 70 см, приблизително тегло 50 кг, без видими признаци на заболяване, без видими
рани или белези от наранявания, с купирани уши, опашката не е купирана, без външни
паразити по тялото, без трайна идентификация - микрочип, без паспорт, поради което
вещите лица – ветеринарен лекар и лесовъд, заключават: че обекта на твърдяната кражба е
куче, порода - смесена; на видима възраст към момента на експертизата - около пет години;
има качества - физически и нрав, които го правят годно за предназначението му - ловно куче
и домашен любимец. Ловните качества на животното не могат да бъдат изпитани и доказани
от експертите, но са твърдяни от собственика.
Поради невъзможност да бъдат изпитани ловните качества на кучето, липсата на
идентификация и документи, което е задължение на всеки собственик по ЗВД, експертите
приемат за реална най - ниската пазарна цена за куче с идентични данни и предназначение в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на следните
доказателства, които кредитира изцяло: обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите И.И., Н.М., С.И., С.С., Х. Х., Б.Б. и С. С., дадени в досъдебното производство №
290ЗМ – 233/ 2024 г. по описа на РУ – Кубрат, както и дадените от последния показания
пред съда.
Съдът от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство – л.
35 – л. 37, както и дадените в хода на съдебното следствие, приема за установено, че той и
пострадА.я се познават добре, в качествата си на ловци и отглеждащи, вкл. и развъждащи не
по правилата за това – ЗВД и ЗЛ, кучета, предназначени за лов на дивеч; че подс. знае и
познава имота, в който св. И. отглежда своите кучета, тъй като именно там е извършвал
оглед на предлаганите му за продажба/ замяна кучета, вкл. и процесното, през м. 12.2023 г.,
и от където няколко дни преди отнемането на процесното животно е купил от св. И. друго
куче – както твърди старо и болно, плащайки му сумата 1 000.00 лева и предавайки му свое
малко на възраст куче. Не кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
досъдебното и съдебното следствие, относно възприемане на кучето, обект на твърдяното
отнемане, като бездомно и безстопанствено, скитащо на поляна в съседство с имота на св.
И., което той прибрал, за да се грижи за него. Подс. А. Х., видно от собствените му
показания, е ловец и има опит в отглеждането и общуването с ловни кучета, макар и той и
пострадА.я да осъществяват ловна и развъждаща кучета практики, извън и в нарушение на
правилата за това; познавал е имота, в който кучето, заедно с други, е отглеждано; имал е
желание да уреди отношенията си със св. И. по претендирания от него начин и като не е
успял да го мотивира да си прибере продаденото му куче и да му върне парите, е бил лично
и имуществено мотивиран сам да възстанови щетите си от неуспешната покупка като вземе
друго – здраво и младо, куче от отглежданите от св. И.. Имал е свободно достъп до имота,
имал е необходимите специални умения за комуникация с животното, което е подпомогнало
отнемането му. Твърденията му, че е намерил кучето свободно и без каишка на поляна в
3
съседство съдът възприема като защитна позиция, поради изложените по – горе причини:
обясненията му са вътрешно противоречиви, и в противоречие с показанията на пострадА.я
св. И., така и на останА.я събран доказателствен материал, свидетелски показания на Н.М.,
С.И., С.С., Х. Х., Б.Б. и С. С., дадени пред състав на съда по посоченото дело. Несъмнено,
установявайки липсата на животното в двора си, който св. И. намерил с отворена врата,
изложил пред приятелите си подозренията си кой може да го е взел, веднага се отправил към
дома на подс. и от там несъмнено, въпреки първоначалната си съпротива и нанесени удари
на св. И., подс. А. Х. е извел и му е предал отнетото му същия ден животно. Свидетелят И. е
категоричен, че кучето е било обезопасено и завързано в имота му, заедно с други, кучета,
които отглеждал за лов, и не може само да напусне мястото. Съдът няма основание да не
кредитира свидетелските показания на последния. Свидетеля е незаинтересован от изхода на
делото, защото откраднатото му е върнато и не е пожелал да бъде конституиран като частен
обвинител, респ. граждански ищец.
АнА.зът на изброените доказателства обосновава у съда извода, че именно
подсъдимият А. Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 197, т. 1 във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е наказателно отговорно лице. Осъществили е изпълнителното деяние на
престъплението кражба, като е отнел чужда движима вещ – мъжко бяло-черно куче смесена
порода, около 4 - годишно, на стойност 1 120,00 лева от владението на И. Ю. И. от г**, без
негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, откраднатата вещ е върната. Подсъдимият
несъмнено е установил своя фактическа власт върху вещата и се е разпоредил с нея – в своя
полза, прибирайки го в дома си, поставяйки му своя собственост каишка и завързвайки го в
собствения си двор. По този начин престъплението е довършено и е настъпил
съставомерния резултат.
Деянието не представлява маловажен случай. Видно от заключението на съдебно –
оценителната експертиза стойността на вещта, която съда приема да е в размера твърдян с
обвинителния акт на 1 120.00 лева, надхвърля минималната работна заплата за страната през
този период, м. 12.2023 г.. Освен това маловажността не е функция единствено и само на
стойността на откраднатото. В процесния случай обект на посегателство е животно,
отглеждано и обучавано за извършване на нерегламентиран, бракониерски, лов на дивеч,
представляващо обострен интерес на подс. Х. да го има, защото несъмнено и той и
пострадА.я – св. И., имат за хоби отглеждането, развъждането и обучаването на
предназначени за лов кучета, което упражняват в нарушение на регламентите за това.
Изложените възражения относно годността на съдебна оценителна експертиза, приета
като доказателство по делото, съдът не споделя. Извършената комплексна ветеринарна и
оценителна експертиза в съдебното производства, необходима за проверка на оспорената от
подсъдимия, изготвена в досъдебното производство, обосновава по – висока цена на
отнетото имущество – в размер на не по – малко от 1 500.00 лв., поради което за нуждите на
настоящият процес съдът приема за установено по несъмнен начин, че животното, обект на
кражба, към момента на отнемането му е с действителна цена в размер на 1 120.00 лева.
Възраженията на подс. са напълно необосновани, вкл. и с оглед на собствените му
обяснения, дадени в хода на делото – няколко дни преди това за болно и старо ловно куче,
което водил на лов и сам възприел като негодно да върши работа, той е платил на св. И.
1 000.00 лева и добавил свое малко на възраст куче, от което следва, че процесното – на
възраст 4 години, в отлични здраве, кондиция и обучение, несъмнено струва не по – малко
от 1 120.00 лева.
По отношение на подсъдимия следва да се приложи разпоредбата на чл.197,т.1 от НК,
тъй като видно от свидетелските показания на И. откраднато му е върнато до приключване
4
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Престъплението е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е действал при
условията на пряк умисъл; знаел е, че отнема вещ, която е чужда собственост, именно на св.
И., съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои
вещата, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици -
да присвои предмета на престъплението, за да се разпореди след това с него в свой
интерес.
При индивидуА.зацията на наказанието на подсъдимия, съдът прецени че то следва да
се съобрази по вид и размер с факта, че подсъдимият не е осъждан и не е известен с други
противоправни действия и поведение, поради което определи наказание в размер на
минимално такова – три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което отложи при
приложение разпоредбата на чл. 66 НК за изпитателен срок от три години.
Съдът намира за неоснователни заявените от защитата на подсъдимия възражения
относно правата на собственост на пострадалото лице – св. И., по отношение на отнетото
куче. Действително и подсъдимият, и пострадА.ят упражняват нерегламентирано
отглеждане и развъждане на кучета, които също така извън правилата използват или
предоставят на други лица за лов на дивеч, което дава основание на съда със сигнално
определение да уведоми компетентните органи, за да бъде извършена проверка и взето
отношение по повдигнатите въпроси имат ли отглежданите от всеки от тях кучета паспорти,
отглеждат ли се и развъждат ли се те по правилата за това. Несъмнено отнетото куче е било
във фактическа власт на св. И. и от негов имот то е отнето от подсъдимия. Неотносимо към
предмета на настоящото производство производството, респ. доказателствата използвани в
същото, по нохд № 204/ 2024 г. по описа на РС – Кубрат, тъй като липсват каквито и да било
доказателства за идентичност на използваното в бракониерски лов от подс. по цитираното
куче и процесното такова.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на ОДМВР – Разград и на Районен съд Кубрат разноските по досъдебното
производство и разноските по съдебното следствие.
Воден от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
5
Съобщи за изтекли лични данни