№ 7790
гр. С....., 28.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110110371 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „...............“
срещу А....... с която е предявен осъдителен иск с с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1210,77 лева,
представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по щета №10018030101600, и
ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 27.02.2023 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 16.01.2018 г. , в гр. С............, при движение от гр.
С...... към Околовръстен път 2 км преди с. К........., водачът на МПС „........“,
модел ...... с рег. № ....... попада в необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно (множество камъни), при което на лекия
автомобил са причинени щети. Мястото на произшрствието е посетено от
органите на МВР, които са съставили Протокол за ПТП № 1703762/16.01.2018
г. след което увреденият автомобил е транспортиран с пътна помощ.
Вследствие на процесното ПТП са причинени вреди на лек автомобил „........“,
модел ...... с рег. № ......., за който към 16.01.2018 г. е имало сключена
имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“, обективирана в
полица №0306Х0285999/05.04.2017г., при ищеца. Посочва се, че размерът на
щетите по МПС „........“, модел ...... с рег. № ....... били оценени на стойност от
1200,77 лв., която сума била изплатена от ищцовото дружество на 28.02.2018
г. Изплатеното обезщетение на собственика на лекия автомобил включвало
ремонтни дейности, боядисване , части и материали, както и сумата за
репатриране. Към ответника била предявена регресна претенция за
възстановяване на горепосочената сума с включени ликвидационни разноски,
но плащане не последвало. Основава предявения иск срещу ответника на
предвиденото в чл. 3, ал. 2, чл. 8, ал. 2, чл. 19, ал. 1, чл. 30, ал. 1 от Закона за
1
пътищата и в чл. 47 и чл. 48, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата задължение да осъществява дейност по управление, изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Оспорва иска като недоказан. Оспорва протокола за ПТП и описания в него
механизъм на инцидента. Поддържа, че не е налице предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал.2 ЗДвП, което да бъде обозначено. Твърди, че не е
налице установен застрахователен риск с процесното ПТП, както и че
застрахователят е нарушил собствените си ОУ. Оспорва наличието на
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, поддържайки че ответникът не е отговорен
за поддържането на пътя. Навежда възражение за съпричиняване. Моли съда
да отхвърли иска, в условията на евентуалност да намали размера на
обезщетението. Претендира разноски.
В депозираното по делото становище третото лице помагач не оспорва
наличието на сключен с ответника договор за възлагане на обществена
поръчка от 12.09.2015 г., но посочва, че липсват доказателства порцесният
участък от пътя да е включен именно в този договор. Посочва, че
поддържането на пътя е задължение на собственика му – АПИ, а изпълнение
по конкретният договор има само след съответно задание, каквото в случая не
е имало. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: наличието на валидно сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, както и изплащането на застрахователно обезщетение в полза на
застрахования. Ищецът следва да установи и елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер,
причинени на пострадалия, същите да са причинени от лице/лица, на които
ответната агенция е възложила някаква работа, вредите да са причинени при
или по повод тази работа. Вината на съответния служител/и се презумира до
доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на
ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е
възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
От представената комбинирана застрахователна полица №0306Х0285999
от 05.04.2017 г. се установява, че е била сключена застраховка „Каско” и
„Злополука“ за увредения автомобил, валидна към датата на ПТП. Видно от
същата застрахователното покритие е договорено при „Клауза П“ или „Пълно
2
Каско“, което според приобщените Общи условия,раздел III, при които е
сключен договора, застрахователят покрива пълна загуба или частична щета
на застрахованото МПС, причинени от всички рислове в клаузите М, Ч и К.
Сигласно раздел III, т. 7.2 тази застраховка покрива частична щета на
застрахованото МПС при удар на МПС от предмети , отнесени от буря или
ураган, действие на морски вълни, свличане или срутване на земни пластове.
Предвид това съдът намира, че към датата на произшествието е било налице
валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения
автомобил и ищеца, което е покривало съответния риск за причинените
имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, противно на
възраженията на ответника.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от приет като
доказателство по делото констативен протокол за ПТП №1703762 от
16.01.2018 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП - СДВР и се
потвърждава от приетото от съда и страните, като обективно и пълно
заключение на съдебно автотехническата експертиза. За механизма на
произшествието са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Н. О. Б. – водач на увредения автомобил. От сочените доказателства се
установява, че на 16.01.2018 г. г. в гр. С....... водачът на лек автомобил „........
.........“ с рег. №....... , движейки се по С.............. в посока от гр. С...... към гр.
С....., на около 2 км. преди с. К......... преминава през несигнализирани и
необезопасени камъни, паднали на пътното платно, в резултат на което са
настъпили увреждания по автомобила. Отразено е в констативния протокол за
ПТП, че видимите щети по автомобила са предна дясна гума, джанта,
подкалник. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който
установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред
полицейския служител действия, както и направените от него констатации,
които почиват на непосредствените му възприятия. В тази връзка
полицейският служител пряко е констатирал намиращите се на пътното
платно камъни, както и състоянието на процесния автомобил, който е бил на
място, поради което има обвързваща доказателствена сила относно тези
факти, а именно множество паднали необезопасени камъни на пътното платно
на С.............. в посока от град С...... към град С....., на около 2 км от с. К..........
В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а
това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на
пълно и главно доказване. Разпитан по реда на чл. 200 ГПК пред съда вещото
лице заяви, че получените при произшествието увреждания на лекия
автомобил, не могат да се получат при преминаване през бордюр, а падналата
скална маса е ударила и счупила помпата за течност за чистачки, което при
удар в бордюр няма да се случи. Ето защо възраженията на ответника за
липса на доказателства за сочения от ищеца механизъм съдът намира за
неоснователни.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
описаните от ищеца вреди - увреждане на предна дясна броня, предна дясна
3
гума и джанта, преден тас, подкалник, десен праг, десен фар, миячна помпа
на стъкло, кора и калник - са в пряка причинно - следствена връзка със
сочения от водача механизъм – преминаване през множество камъни на
пътното платно, възприети като видими такива на местопроизшествието от
контролния орган, поради което и съдът приема за доказана по делото
причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и
неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в
състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по „........ .........“ с рег. №.......
при ищеца е била заведена щета с №10018030101600 от 17.01.2017 г., по
която след направени опис и оценка на щетите е определено
застрахователното обезщетение в размер на 1200,77 лева, платено на
правоимащото лице на 28.02.2018г. видно от приобщените платежни
нареждания за извършени групови плащания. След извършването от
застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на
регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и
правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят
отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение
на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е
осъществило произшествието е част от републиканската пътна мрежа, както и
че същият се стопанисва и поддържа от ответната агенция. Освен това,
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира
собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на
собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл.
от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
републиканските пътища се осъществяват от .......... Следователно ......... като
собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с
поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди,
причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответната агенция или лицата, на
които това е възложено от страна на ответника не са положили дължимата
грижа да обезопасят падналите на пътното платно множество камъни, като по
този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от тях.
Установените множество камъни с различна големина по пътното платно
представляват „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а
и не се установи, че тази предмети на пътя са били обезопасени с нарочен
пътен знак, който да указва на водачите да ги заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да
е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
4
задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на
служителите на ответната агенция или на други изпълнители, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на
съпричиняване на вредите, поради нарушения на правилата за движение от
водача управлявал застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения
ответникът, който носи тежестта не е представил никакви доказателства. По
делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да
нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до
преминаване през падналите на пътното платно камъни. Следва да се
отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за предметите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Падналите на пътното платно камъни непосредствено след завоя не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да
е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е поддръжката на пътя.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните
последици. Също така обезщетението на може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество
без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано
от застрахователната сума по договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно
неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на
констатираните увреждания по лек автомобил „........ .........“ с рег. №.......
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1236,38
лева. Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер
на 1200,77 лева, която сума е в по–нисък размер от установения дължим
такъв за възстановяване на уврежданията, поради което следва да му се
присъди в цялост. В полза на ищеца следва да се присъдят и претендираните
ликвидационни разходи за определяне на щетата в размер на 10,00 лева,
чиито размер се потвърждава и от заключението на САТЕ. При това
положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение се явява доказана по основание и размер и следва да бъде
уважена за сумата 1210,77 лева за заплатено обезщетение за възстановяване
на уврежданията по лек автомобил „........ .........“ с рег. №........
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.02.2023 г. до
окончателното й изплащане.
5
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това
ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 500,00 лева, от които 50,00 лева за
държавна такса, 50,00 лева депозит за свидетел, 300,00 лева за депозит за
вещо лице и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А....... ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
С....., бул. ........ да заплати на „...............“ ЕИК ............ със седалище и адрес
на управление гр. С....., ул. ........... на основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1210,77 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско” по щета №10018030101600, и ликвидационни разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.02.2023 г.,
до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 500,00 лева – разноски по делото.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника - „...............“ ЕООД ЕИК ..........
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6