№ 2877
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110205072 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на В. Е. Д., чрез упълномощения
процесуален представител – адв. С. против Наказателно постановление № 23-4332-
029876/08.12.2023г., на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 15 контролни точки.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Оспорва компетентността на
актосъставителя и АНО. Посочва, че по отношение на Д. има издадена ЗПАМ, която е
влязла в законна сила и с която същата е лишена от право да управлява МПС за срок до 18
месеца. Намира, че така наложената санкция със ЗПАМ е идентична, с наложеното
административно наказание с атакуваното НП, което нарушава принципа “non bis in idem”. В
тази насока се позовава на практиката на СЕС. На самостоятелно основание намира, че
повдигнатото административнонаказателно обвинение не е доказано, като оспорва, че
жалбоподателката е била канена да извърши тест, както и че впоследствие е отказала да
предостави биологични проби за изследване, доколкото липсват доказателства в тази насока.
Твърди, че същата не е била отведено в съответното лечебно заведение и липсват
доказателства за обективиран неин отказ да се подложи на изследване. Оспорва изложената
в НП фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на атакуваното НП. Претендират се
1
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. С., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление по подробно изложените в жалбата аргументи. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. М., която оспорва жалбата
и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Намира, че нарушението се явява доказано, както от обективна, така и от
субективна страна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение,
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.11.2023г., около 02:35 часа жалбоподателката В. Е. Д. управлявала МПС – л.а марка
„***“, с рег. № ***, като се движела по ул. ***, с посока на движение от ул. *** към ул.
***.
Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители на 03 РУ-СДВР. Било
поискано съдействие от екип на ОПП-СДВР, който да изпробва водача за употреба на
алкохол и наркотични вещества и/или техните аналози.
На място бил изпратен св. О. Р. – мл. Автоконтрольор при ОПП-СДВР, която приканил
тествала Д. за употреба на алкохол, като техническото средство отчело 0,00 промила наличие
на алкохол в издишания въздух. След това Д. била приканена да бъде тествана за употреба
на наркотични вещества и/или техните аналози с техническо средство Drug Test 5000 ARME
0069, но същата отказала.
Св. Р. преценила, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и в
присъствието на свидетел- очевидец съставил против Д. АУАН № GA 1041708/14.11.2023г.,
препис от който бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.
На Д. бил издаден талон за медицинско изследване № 144066. В него бил вписан отказът на
водача да бъде изпробвана с технически средства за употреба на наркотични вещества, като
било посочено, че същата желае да бъде изследвана посредством медицинско и химическо
изследване. Талонът бил връчен на Д. на 14.11.2023г. в 03:45 часа и подписан от нея
В предоставения срок от 45 минути Д. не се явила във ВМА, за да предостави биологични
проби / кръв и урина/ за химико-токсикологично изследване.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не постъпили възражения срещу така съставения АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 23-4332-029876/08.12.2023г., на Началник група при отдел „Пътна
2
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.
174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР са отнети 15 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК.
В хода на проведеното съдебно следствие съдът не установи различна от описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
3
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон
доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда,
в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и
Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени
наред с всички останали събрани по делото доказателства. При положение, че по делото не
са събрани други доказателства, които да внасят съмнение относно описаната в АУАН
фактическа обстановка и достоверността на събраните гласни доказателства, съдът я приема
за установена по несъмнен и безспорен начин.
Не се установи и допуснато нарушение на редът предвиден в Наредба № 1/2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или упойващи вещества или
техните аналози.
Във връзка с направеното в тази насока възражение следва да се отбележи, че
контролните органи нямат задължение да отведат водача до съответното медицинско
заведение за даване на биологични образци за изследване, освен в изрично посочените в чл.
7 от Наредбата случаи – при констатирани със съответните технически средства наличие на
алкохол над 1, 2 на хиляда или положителен резултат от изследването за наличие на
наркотични вещества. В конкретния случай Д. е отказала да бъде изпробвана, поради което
не е била налице хипотезата, в която контролните органи да следва да я придружат до
лечебното заведение.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДВП "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв. ".
По делото е безспорно установено, че на посочената в НП дата и място въззивникът е имал
качеството на водач на МПС по легалната дефиниция на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и същата е
отказала да бъде извършена проверка с техническото средство за употреба на наркотични
вещества и техните аналози. Качеството водач на МПС и отказът за проверка са
единствените съставомерни за отговорността елементи от санкционния състав по чл. 174, ал.
4
3 ЗДвП. С тези си действия жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Видно, както от писмените материали по делото, не се спори, че жалбоподателката не е
била тествана с техническо средство, което обстоятелство е вписано в талона за изследване,
който същата е подписала.
На следващо място се установява, че макар да е получила талон за медицинско изследване
жалбоподателката не се е явила в медицинското заведение и сама се е лишила от
възможността да изпълни вменените с нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП задължения.
За съставомерността на деянието съдът намира ирелевантни субективните причини, поради
които Д. е отказала да бъде изпробван с техническо средство. Същественото в случая е, че е
доказано управлението на горепосочения на посочените в НП дата, час и място, което е
задължавало неговия водач Д. да се подложи на проверка за употреба наркотични вещества
или техните аналози по един от предвидените в закона начини. Отказът на водача да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози е доказан по достатъчно
несъмнен начин, доколкото е обективиран по предвидения за това специален ред в чл. 6, ал.
5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози – в талона за
медицинско изследване.
Единствената възможност за отказ от тестване с техническо средство е когато физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест,
каквато хипотеза в случая не била налице.
За така извършеното нарушение с оглед неговата висока обществена опасност е предвидена
санкция „глоба” в размер на 2000 /две хиляди / лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца. Доколкото така посочените санкции са определени в конкретен
размер, то съдът не може да изменя същите.
Действащата както към момента на деянието, така и към настоящия момент Наредба Із-
2539/17.02.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
предвижда за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водачите да бъдат отнемани 15
контролни точки. Настоящия съдебен състав намира, че АНО правилно е определил
размера на наложените на жалбоподателя санкции, като е взел предвид всички
обстоятелства относими към определяне на размера на наказанието. АНО правилно е
приложил и разпоредбите на посочената по- горе Наредба.
По отношение на направеното възражение за налагане на две санкции за едно и също
нарушение, следва да се отбележи, че наложеното с издадената ЗПАМ „Лишаване от право
да управлява МПС“ не представлява санкция по смисъла на ЗАНН. Анализът на
5
разпоредбата на чл. 171 ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към
прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла
на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на
компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна
отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-
месечен срок /ако до този момент въпросът за отговорността не е решен/, ПАМ следва да се
счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е
обвързано действието й.
Доколкото тежестта за доказване на обвинението тези върху АНО настоящия съдебен състав
намира, че той е извършил всичко обективно необходимо и е събрал доказателства за
извършеното нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
При проведеното съдебно следствие, и от събраните в хода на делото доказателства не бе
установено различно фактическо положение от посоченото в атакуваното наказателно
постановление.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата,
тъй като издаденото НП е законосъобразно в неговата цялост. По делото не се е явил
процесуален представител, а само е изготвено писмено становище, поради което съдът
намира, че следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на 80 лева, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-029876/08.12.2023г., на Началник
група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 15 контролни точки, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА В. Е. Д., с ЕГН: ********** да заплати на СДВР, сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
6
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7