№ 75
гр. Кърджали, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Панчугова
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно
наказателно дело № 20245140200929 по описа за 2024 година
Производството е чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания, вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 9193605
на ОД на МВР - Кърджали, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 от ЗДвП
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100 лв. на К. Г. А., ЕГН
**********, от ****************.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди се, че деянието не било съставомерно по сочените
за нарушени разпоредби, като съответно не били посочени всички изискуеми
признаци от обективна и субективна страна. Неясно било и описано
нарушението, за което е санкциониран и връзката му с нарушените
разпоредби. Жалбоподателят твърди, че така допуснатите и описани в жалбата
нарушения на процесуалните правила са от категорията на абсолютните
такива, които налагат изцяло отмяната му. Оспорва нарушението да е
извършено в условията на повторност.Излагат се подробни съображения за
отмяна на обжалвания ЕФ.
Моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш и да му
присъди разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на
жалбоподателя, в което сочи че поддържа и моли за уважаването й по
подробно посочените съображения. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
1
заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба,
в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди
електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Заинтересована страна Районна прокуратура- Кърджали редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 26.05.2024 г. в гр.Кърджали по ул.„Първи май“, до хотел „*****“, в
посока от „*****“ към бензиностанция „*****“ , при въведено ограничение
на скоростта за населено място от 50 км. /ч е било извършено засичане на
скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с
фабр.№ *****. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със
скорост от 65 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч за населено
място, т. е. с 15 км/ч превишена стойност на скоростта /преди приспадане на
допустимата грешка/.
АНО е приел, че нарушението е извършено повторно в едногодишния
период от влизане в сила на ЕФ серия К № 5303480.
Установено е, че автомобилът е регистриран на името на
жалбоподателя К. Г. А..
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Кърджали е издаден
Електронен фиш, серия К № 9193605.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС с посочена
дата на използване 26.05.2024 г., място на използване ул.„Първи май“, от
„*****“ към бензиностанция „*****“, общо ограничение на скоростта
въведено за населено място от 50 режим на измерване - стационарен, начало
на работа - 11, 00 часа, край на работа - 15, 00 часа.
Налична е и снимка на разположението на техническото средство
заснело процесното нарушение, снимка към ЕФ, Протокол №
*****/15.04.2024г. от проверка, справка относно собствеността на посоченото
в ЕФ –МПС.
Съгласно представения снимков материал от 26.05.2024 г., 12: 09 часа,
отразена е измерена скорост на движение на лек автомобил марка „*****, с
рег. № *****, като измерената скорост е от 65 км/ч при ограничение 50 км/ч.
Налична е и Заповед № *****/20.01.2022 г. на Министъра на
вътрешните работи с която се утвърждават организационно – технологични
правила за работа с мобилни автоматизирани технически средства за
осъществяване на контрол на скоростта модел ARH CAM S1.
2
От представения Протокол № *****/15.04.2024 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпозвнаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 с фабр.№ *****, според който съответства на
одобрения тип.
Въз основа на така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият
съдебен състав, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, подадена е от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за частично
основателна по следните съображения:
От правна страна съдът приема, че цялата опростена процедура по
санкциониране с ЕФ е спазена, тъй като същата отговаря на законовите
изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и изискването на чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з- 532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Безспорно по делото се установи, че е
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в движение със
скорост над разрешената за населено място - ул.„Първи май“, до хотел
„*****“, до хотел „*****“, в посока от „*****“ към бензиностанция „*****“.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място
скоростта от 50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на
нарушението е в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, където действащото
ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено място. Установи се от
доказателствата по делото, че на процесната дата К. Г. А.,
като водач на лек автомобил „*****, с рег. № ***** се е движил там с 65 км/ч.
и така е превишил допустимата скорост за движение в населено място,
нарушавайки забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Предвид обаче приложените по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, настоящият съд, не споделя довода
на административнонаказващия орган досежно „повторността“ като признак
на деянието.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 - 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер.
Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са
посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182, ал.
4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с
която се запълва бланкета (в случай на превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място от 11 до 20 km/h - чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП);
3
описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно;
описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е извършено
повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който определя тази
квалификация, включително с датата на влизането му в сила.
Съобразно горепосоченото, настоящият съдебен състав приема, че
макар и да е описано, че деянието е извършено повторно в едногодишния срок
от влизане в сила на ЕФ, серия К № 5303480, не се откриха безспорни
доказателства кога същият е влязъл в сила. Приложена е по делото справка-
разпечатка от АИС- АНД на МВР, поради което съдът не може да я кредитира
като годно доказателствено средство по смисъла на чл.186а от ЗДвП.
При липсата на датата на влизане в сила на посочения електронен
фиш, съдът не може да извърши преценка, че наказанието е наложено за
повторно извършено нарушение по квалифицирания състав, както се сочи с
посочената санкционна разпоредба.
Това е така, тъй като съгласно § 6", т. ЗЗ от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП" Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач.
В тази връзка липсва датата на влизане в сила на предхождащия
санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на
повторност, следователно предивд еднородността на обстоятелствата по
нарушението, приложение намира хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН за
преквалификация на същото, като се изключи от обвинението
квалифициращият признак „повторност“ и се приложи закон за по- леко
наказуемо административно нарушение, а именно такова по чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от АПК при
изменение на електронния фиш субсидиарно се прилагат правилата чл.78, ал.1
от ГПК, като с оглед изхода на делото, следва на жалбодателят да бъдат
присъдени разноски в условията на съразмерност, пропорционално на
уважената част от претенцията, като на основание чл.226, ал.3 от АПК съдът
се произнася и по разноските за водене на делото пред касационния съд.
В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер
на 400 лв., същевременно от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира
това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението не е
прекомерно предвид действителната правна и фактическа сложност на делото,
а и същото е съобразено с изискванията на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
4
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,съгласно която ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 9193605 на ОД на
МВР - Кърджали, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 от ЗДвП административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 100 лв. на К. Г. А., ЕГН **********, от ****************, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната форма по чл. чл. 189, ал. 4 , вр. чл.182, ал.1, т.1 от
ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "ГЛОБА" от 100
лв. на 50 лв.
ОСЪЖДА К. Г. А., ЕГН **********, от **************** да
заплати по сметка ОД на МВР-Кърджали юрисконсултско възнаграждение в
размер 80 лв.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР- Кърджали да заплати на
К. Г. А., ЕГН **********, от **************** сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски
Административен съд в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5