Определение по дело №4962/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 15977
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 28 юни 2019 г.)
Съдия: Хрипсиме Киркор Мъгърдичян
Дело: 20191100504962
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              гр.София, 28.06.2019 год.

   

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова 

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Пламен Генев

 

като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело 4962 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.

С определение с рег.№249 от 06.03.2019 год. съдия по вписванията при СРС е отказал извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – заличаване на договорна ипотека на основание чл. 22 ПВ, вписана под акт №182, т.LXXVІІ от 18.11.2008 год. по описа на Служба по вписванията, по молба с вх.№11592 от 06.03.2019 год.

За да постанови отказа си /съобщен на 27.03.2019 год./, съдията по вписванията е приел, че в случая подалото молбата за заличаване лице, не е заинтересовано, поради липсата на доказателства за надлежно учредена представителна власт – същата не можела да се установи от приложеното пълномощно, тъй като то било в копие, като и че липсвали доказателства, че ипотеката не била подновена през последните 10 години, а молителят имал интерес да установи фактите, от които черпи правото си.

Срещу горепосоченото определение е подадена на 03.04.2019 год. частна жалба от „Б.к.б.“ АД чрез юрисконсулт З.М./надлежно упълномощена/, с оплакване, че е незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че е заемодател и ипотекарен кредитор по договор за банков кредит от 18.11.2008 год., по който „А.Т.“ ООД бил кредитополучател. Ипотекарни длъжници били „Т.“ ЕООД, В.Г.Г.и Т.П.Г.– посочени в процесния нотариален акт за договорна ипотека. С постановления за възлагане по изпълнително дело №20107810400861 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег.№781 на КЧСИ, които били влезли в сила, недвижимите имоти, предмет на договорната ипотека, били възложени в собственост на банката. Вписването на договорната ипотека не било подновено в продължение на 10 години, поради което били налице предпоставките по чл. 22 ПВ за нейното заличаване. Молбата за заличаване на договорната ипотека поради неподновяването й била подписана от законните представители на банката, която била заинтересовано лице. Заявлението за заличаване било подписано от пълномощник на банката, за чиято представителна власт било представено пълномощно с изрични права. Законът не поставял изискване пълномощното да се представя в оригинал. Данни за това дали ипотеката е подновена се съхранявали при органа, дължащ произнасяне. Т.е. обстоятелството дали ипотеката е била подновена било служебно известно на съдията по вписванията. А и следвало да се имат предвид разпоредбите на чл. 530 и чл. 533 ГПК. Изискването молителят да представя удостоверения по чл. 47 вр. с чл. 48 ПВ не само оскъпявало и забавяло производството, но било и в противоречие с основни начала на гражданския процес за законност и служебно начало.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи. Съответно кои вписвания следва да бъдат заличавани изчерпателно са изброени в чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които са императивни и се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеките и вписването на възбраните.

Заличаването на ипотеката се извършва чрез отбелязване от съдията по вписванията в партидата на ипотекирания имот – чл. 179, ал. 2 ЗЗД. Според закона – чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19 ПВ, заличаването на ипотеката се извършва въз основа на: 1/ съгласие на кредитора – писмено, дадено в нотариално заверена форма; 2/ влязло в сила решение – то трябва да е постановено по установителен иск, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува или че не съществува ипотечното право, като е без значение дали ипотеката е първоначално или повторно вписана и 3/ изтичане на срока, за който е била учредена ипотеката /10 години/, ако не е била подновена.

Правните последици на вписването /конститутивно действие, противопоставимост на трети лица и оповестително действие/ са ограничени във времето съгласно чл. 22 ПВ. Според посочената разпоредба, когато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. Фактическият състав на нормата предвижда единствено изтичането на предвидения срок, в който не е извършено подновяване на вписването, а не осъществяването на друг факт, който следва да се удостовери от молителя.

Критерият за заинтересованост на лицето, което е подало молба по чл. 22 ПВ, следва са се изведе от наличието на правен интерес за заличаване на вписването на ипотеката поради неподновяване на първоначалното вписване. За такова лице следва да се приеме:1 /всяка от страните по договора за ипотека и относно вземането, което обезпечава, а именно: кредиторът поради отпадане на обезпечителния интерес или погасяване на обезпеченото с ипотека вземане; длъжникът, целящ да уреди отношенията си по повод обезпеченото с ипотека негово задължение; 2/ собственикът на имота, когато той е чуждо на задължението лице, с оглед освобождаването му от вещната тежест; 3/ техните правоприемници; 4/ всяко друго лице, чиито права и интереси са засегнати от ипотеката, например други кредитори.

Съдията по вписванията служебно проверява дали е изтекъл 10-годишният срок, който извод следва от приложимите за производството по нотариални удостоверявания разпоредби на чл. 533 вр. с чл. 530 ГПК, които предвиждат задължение на съда служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, за което може по своя инициатива да събира доказателства – в този смисъл Определение № 95 от 31.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 3006/2017 г., II т. о., ТК и Определение № 82 от 14.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1503/2018 г., I г. о., ГК/.

В разглеждания случай се иска заличаване на договорна ипотека поради нейното неподновяване от банката – ипотекарен кредитор, която с оглед изложеното по-горе несъмнено се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 22 ПВ. Молбата за заличаване е подписана от двама от изпълнителни директори на банката /представляващи я винаги заедно – виж ****************, а заявлението за заличаване – от юрисконсулт З.М., за чиято представителна власт е представено пълномощно /за което законът не поставя изискване да е в оригинал, както с основание сочи частният жалбоподател/.

Ето защо въззивният съд приема, че обжалвания отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи исканото заличаване на ипотеката и делото се върне на съдията по вписванията за фактическото извършване на действията по заличаването.

По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящето определение не може да бъде обжалвано по касационен ред.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

                                  О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

 

ОТМЕНЯ определение с рег.№249 от 06.03.2019 год. на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – заличаване на договорна ипотека на основание чл. 22 ПВ, вписана под акт №182, т.LXXVІІ от 18.11.2008 год. по описа на Служба по вписванията, по молба с вх.№11592 от 06.03.2019 год.

ДА СЕ ВПИШЕ заличаването на договорна ипотека, вписана под акт №182, т.LXXVІІ от 18.11.2008 год. по описа на Служба по вписванията, по молбата с вх.№11592 от 06.03.2019 год. на „Б.к.б.“ АД.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото с молбата с вх.№11592 от 06.03.2019 год. на „Б.к.б.“ АД заличаване на договорна ипотека, вписана под №182, т.LXXVІІ от 18.11.2008 год. по описа на Служба по вписванията.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/ 

 

 

 

2/