№ 22648
гр. ., 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110110412 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът „.“ ЕООД твърди, че между „.“ АД и ответната страна бил
сключен Договор за потребителски кредит № . от 06.11.2018 г. по електронен
път при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по силата на който
„.“ АД предоставил на ответницата паричен кредит в размер на 1000 лв., който
последният се задължил да върне на 12 броя равни вноски по 103,10 лв. в срок
до 31.10.2019 г. съгласно погасителния план, представляващ неразделна част
от договора. Поддържа, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер
на 41,24%, както и ГПР в размер на 50%. Сочи, че съгласно Раздел Х, чл. 2 от
Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя при забавяне на
плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска. Допълнително посочва, че на 06.11.2018 г. ответникът сключил
договор за предоставяне на поръчителство с „.“ ЕООД, по силата на който
дружеството се задължило да сключи договор с „.“ АД и да отговаря пред него
солидарно с ответника за всички задължения по процесния договор за кредит,
като съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство „.“ ЕООД се
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „.“ АД.
Излага твърдения, че на 06.11.2018 г. „.“ ЕООД и „.“ АД са сключили договор
1
за поръчителство, по силата на който „.“ ЕООД се задължило спрямо „.“ АД за
всички задължения на ответника, произтичащи от процесния договор за
кредит, като ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за
кредит и затова „.“ АД поканило „.“ ЕООД да плати всички изискуеми по
процесния договор задължения. Поддържа, че на 23.02.2021 г. „.“ ЕООД
погасило дължимата от ответника в полза на „.“ АД сума от 710,55 лв.,
непогасена главница по договора за потребителски кредит по – горе, сумата от
114,25 лв., договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.11.2018 г. до
31.10.2019 г. и сумата от 389,36 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 06.11.2018 г. до 28.06.2024 г.
Смята, че с извършване на посоченото плащане „.“ ЕООД се суброгирало в
правата на удовлетворения кредитор на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Излага
твърдения, че на 23.02.2021 г. „.“ ЕООД уведомило по електронна поща
ответника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от
договора за предоставяне на поръчителство, както и за встъпването на „.“
ЕООД в правата на кредитора „.“ АД по договора за кредит. Ищецът
допълнително посочва, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, на 02.03.2021 г., е придобил от „.“ ЕООД вземанията му
срещу ответника, произтичащи от процесния договор за кредит, с
подписаното Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., в което били
индивидуализирани всички прехвърлени с договора за цесия вземания,
произхождащи от сключени договори за потребителски кредит, в т.ч., и
вземанията срещу ответника. Сочи, че ответната страна е уведомена за
цесията на посочената в договора за кредит електронна поща. Твърди, че до
настоящия момент ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
процесния договор за кредит, с оглед на което по силата на Раздел X, чл. 2 от
Общите условия дължи и обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. При тези твърдения и
доводи ищецът претендира от ответната страна сумата от 710,55 лв.,
представляваща платено на 23.02.2021 г. от поръчител задължение на
кредитополучателя М. Т. Х. - С. за заплащане на главница по договор за
потребителски кредит № . от 06.11.2018 г., сключен с „.“ АД, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 114,25 лв., представляваща платено на 23.02.2021 г. от
поръчител задължение на кредитополучателя М. Т. Х. - С. за заплащане на
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.11.2018 г. до 31.10.2019 г.
по договора по - горе, сумата от 389,36 лв., представляваща платено на
23.02.2021 г. от поръчител задължение на кредитополучателя М. Т. Х. - С. за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 06.11.2018 г. до 28.06.2024 г., които вземания
поръчителят е прехвърлил на ищеца по силата на сключен на 02.03.2021 г.
2
между „.“ ЕООД и „.“ ЕООД договор за продажба и прехвърляне на вземания
(Цесия), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2024 г. по ч. гр. д. № 45577/2024 г. по
описа на СРС, 51 състав, поправена с разпореждане № 157001/10.10.2025 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Т. Х. - С. не е подала
отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид, че ответната страна е получила препис от
исковата молба и доказателствата с указания за възможността за представяне
на отговор и за последиците от неподаването му, както и като взе предвид, че
страната не е подала отговор, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание, за което е редовно призована и не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие, както и с оглед вероятната
основателност на предявените искове, на основание чл. 238 ГПК и чл. 239
ГПК намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по направеното от ищeцa искане в молба от 20.10.2025 г., поради
което
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.“ ЕООД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“, № ., срещу М. Т. Х. - С.,
ЕГН **********, с адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх. А, ет. 1, ап. 4, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД,
че М. Т. Х. - С. дължи на „.“ ЕООД сумата от 710,55 лв., представляваща
платено на 23.02.2021 г. от поръчител задължение на кредитополучателя М. Т.
Х. - С. за заплащане на главница по договор за потребителски кредит № . от
06.11.2018 г., сключен между кредитополучателя М. Т. Х. - С. и „.“ АД, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 25.07.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 114,25 лв., представляваща платено на 23.02.2021 г. от
поръчител задължение на кредитополучателя М. Т. Х. - С. за заплащане на
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.11.2018 г. до 31.10.2019 г.
по договора по - горе, сумата от 389,36 лв., представляваща платено на
23.02.2021 г. от поръчител задължение на кредитополучателя М. Т. Х. - С. за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 06.11.2018 г. до 28.06.2024 г., които вземания
поръчителят е прехвърлил на ищеца по силата на сключен на 02.03.2021 г.
между „.“ ЕООД и „.“ ЕООД договор за продажба и прехвърляне на вземания
(Цесия), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2024 г. по ч. гр. д. № 45577/2024 г. по
3
описа на СРС, 51 състав, поправена с разпореждане № 157001/10.10.2025 г.
ОСЪЖДА М. Т. Х. - С., ЕГН **********, с адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. .,
вх. А, ет. 1, ап. 4, да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. ., бул. „.“, № ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
124,28 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 150
лева, разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4