О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
МЛ. С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 1218 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 22484/26.07.2018 г., подадена от
„Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 1358/19.07.2018
г. по настоящото дело.
Молителят оспорва присъдените от съда разноски във въззивното
производство в размер на 325,00 лева, като твърди, че е повторно осъден за
заплати същите, доколкото при първото разглеждане на делото пред въззивна
инстанция също е бил осъден да заплати дължимите съдебно-деловодни разходи.
Излага твърдения още, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер да бъде съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП. В заключение релевира
възражения относно размера на присъденото юрисконсултско
възнаграждение при първоинстанционното разглеждане на
делото, като отново твърди, че същия следва да бъде съобразен с настоящата
редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не с действащата към момента на
постановяване на решението на ВРС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпило становище от „КНМ Груп“
ЕООД.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството по реда на чл. 307, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 258 - чл. 273 от ГПК се развива след
постановено решение № 146/22.05.2018 г. по
т. д. № 401/2018 г. по описа на ВКС - ТО, с което е отменено
на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК влязло в сила прекратително
определение № 1960 от 03.06.2015 г.,
постановени по в. гр.д. № 1584/2015 г. на
Варненски окръжен съд, с което е обезсилено на основание чл. 233 от ГПК, поради
направен пред въззивния съд отказ от иска, въз основа на който е било
образувано гр. д. № 10009/2014 г. по описа
на ВРС – 16-ти състав, решение № 1672 от 06.04.2015 г. и е прекратено производството по гр.д. № 10009/2014 г. по описа на ВРС и по в.гр.д. № 1584/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Въззивното производство е
образувано по жалба на „Енерго - Про Продажби“ АД срещу
решение № 1672 от 06.04.2015г., постановено по гр.дело № 10009/2014г.
на Варненския районен съд, ХVІ-ти състав, с което е била уважена исковата претенция по чл.55
от ГПК, както и е осъден въззивника да заплати на „КНМ груп“
ЕООД сумата от 350,00 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С Решение № 1357/19.07.2018 г. съставът на ВОС е потвърдил обжалваният
първоинстанционен съдебен акт, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът е осъден да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД
извършените съдебно-деловодни разноски в размер на 325,00 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането
за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на
разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството,
същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало
искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото в настоящото
въззивното производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане
на адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в
предходен етап от правния спор. Предвид изложеното е неприложима и разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Не следва да се допуска преразглеждане на въпроса относно размера на
присъденото при първоинстанционното разглеждане на
делото юрисконсултско възнаграждение, тъй като въззивният съд не е бил надлежно сезиран с такова искане от
молителя, доколкото същият не е подал молба за изменение на решението на ВРС в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че определения от първоинстанционния съд
размер на възнаграждението съответства на действащата към момента на
постановяване на съдебния акт разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а на последващото изменение на същата не може да бъде признато
обратно действие.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 22484/26.07.2018
г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б.,
с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1358/19.07.2018 г., постановено по в. гр. дело № 1218/2018
г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.