РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330113357 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Б. В. М. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с
която е предявен иск за прогласяване за недействителен клаузата за неустойка в размер на
255.96 лева, предвидена в договор за паричен заем №*** поради противоречие с добрите
нрави, като неравноправна, заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК, както и да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 18.96 лева, представляваща платена без основание
сума по клауза за неустойка по договора за кредит № ***, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2022 г. до окончателното плащане на
вземането.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
кредит от № ***, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 400 лева, при
фиксиран лихвен процент от 40 % и ГПР 48.39 % със срок на погасяване 27 вноски. В
договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение във фиксиран размер от 255.96 лева. Счита, че клаузата за неустойка е
недействителна, поради противоречие с добрите нрави, като неравноправна, заобикаляща
чл.19, ал.4 ЗПК. По клаузата за неустойка ищецът заплатил сума в общ размер на 18.96 лева,
която сума, с оглед недействителността на клаузата, подлежи на връщане, като недължимо
платена.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете.На
първо място, счита, че искът за нищожност е недопустим, предявен при липса на интерес от
същия, доколкото искът по чл.55 ЗЗД съдържа в себе си решаване и въпроса за
недействителността на клаузата за неустойка. Счита, че исковете са неоснователни,
доколкото договорът не страдал от посочените в исковата молба пороци. Счита същите за
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в
отговора. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
1
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове по чл.26, ал. 1, пр. 2 и пр.3 ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави и заобикалящи закона., както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи за
недействителност на клаузата за неустойка, както и че е платил на ответника по договора
сума в общ размер на 18.96 лева. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен
договор за паричен заем и валидна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение.
С определение от 21.11.2022 г. като безспорно между страните е отделено, сключили
договор за кредит № *** с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на
255.96 лева, така както е посочена като съдържание в исковата молба. Не се спори, че по
посочената клауза за неустойка ищецът е заплатил сума в размер на 18.96 лева.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Видно от договора за кредит № *** /л.5/ в чл.4, ал.2 е уговорено задължение за
потребителя да представи обезпечение в предвидените в договора видове, като при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение потребителят дължи
неустойка в размер на 255.96 лева.
Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в срок от три дни от сключване на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.4, ал.1/,
2
като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер на 255.96 лева – чл.4, ал.2.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Още повече размерът на неустойката се доближава до
размера на отпуснатия кредит и несъразмерно висока с вредите, които кредиторът би търпял
от непредставянето на обезпечение.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на
клаузата за неустойка, предвидена в чл. 4, ал.2 от договор за кредит № ***, поради
противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не
дължи обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за
неустойка.
По осъдителния иск:
С оглед уважаване на иска за недействителност на клаузата за неустойка, то платено
по нея се явява недължимо платено и подлежи на връщане, съгласно чл.34 ЗЗД.
От представена от ответника справка за извършени от ищеца плащания по процесния
договор за кредит /л.45/ се установява, че по клаузата за неустойка ищецът е заплатил на
ответника сума в общ размер на 255.96 лева.
3
По искане на ищеца и по реда на чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на
размера на предявения осъдителен иск като същият е увеличен от 18.96 лева на 255.96 лева.
С оглед изложеното искът ще се уважи за сумата от 255.96 лева.
Като законна последица от уважаване на този иск ще се присъди и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2022 г. до окончателното плащане,
каквото искане е направено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса, която на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Д. В. М., която е поискала присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.4-гръб/, съгласно който на ищеца
е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Д. М.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. в размер на 300 лева,
определено въз основа на уважените претенции, което ще му се присъди. Съдът приема, че в
случая се дължи едно адвокатско възнаграждение, доколкото с предявените искове се
защитава един и същия правен интерес да се получи недължимо платена сума по клауза за
неустойка. Интересът щеше да е различен и да се дължи отделно възнаграждение, ако бяха
останали незаплатени суми по клауза за неустойка, в случая такива незаплатени суми не са
останали, поради което съдът приема, че се дължи едно възнаграждение. Защитата по двата
иска е идентична с предявените два иска, в случая, се постига една и съща защита за
потребителя. В тази връзка съдът споделя съдебна практика на ВКС, обективирана в
Определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч.т.д. № 1649/2017 г., I ТО на ВКС и изброените в
този съдебен акт други определения на ВКС, съгласно които е прието, че в хипотеза на
обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на
отделните искове, като на база този сбор се определя адвокатското възнаграждение по
Наредбата за минималните размери на адвокатките възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата по чл.4, ал.2 за заплащане на неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в
договор за паричен заем № ***, сключен между Б. В. М., ЕГН ********** и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от С. К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ Б. В. М., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 255.96 лева – платена без основание по недействителната клауза за
неустойка по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2022 г. до окончателното плащане,
4
както и сума в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от С. К.– и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д. В. М., вписан в АК - Пловдив, на
основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
5