№ 2956
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
Гражданско дело № 20241110150118 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:16 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „Т. С.“ ЕАД – редовно призован за днешното съдебно
заседание, представлява се от юрк. Н., с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ И. Е. П. – редовно призован за днешното съдебно
заседание, не се явява, не изпраща процесуален представител.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „Н.“ АД – редовно призовано за
днешното съдебно заседание, не изпраща процесуален или законен
представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. В.-Т. – редовно уведомено за днешното съдебно
заседание, явява се.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. С. С. – редовно уведомено за днешното съдебно
заседание, явява се.
ЮРК. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА искова молба, депозирана по делото на 23.08.2024 г. от
1
ищеца – „Т. С.“ ЕАД.
ДОКЛАДВА отговор на искова молба, депозиран по делото на
24.10.2024 г. от ответника – И. Е. П..
ЮРК. Н.: Поддържам исковата молба. Имам доказателствено искане, тъй
като Вие сте отхвърлили доказателственото ни искане, направено с исковата
молба по чл. 186 ГПК, бих искал да ми дадете възможност да уточня искането
си и да ни бъде издадено съдебно удостоверение, дали служебно от съда или
по наш проект, оставям на Вас да прецените. Нямам други въпроси по
проектодоклада. Съдебно удостоверение за акт за смърт на лицето М. А. П. с
ЕГН: **********, което да ни послужи пред СО, район „К. п.“, отдел „ГРАО“.
Връзката е, че за имота, при последната разпоредителна сделка за същия,
двамата прехвърлители си запазват вещното право на ползване. Нямаме акт за
смърт на лицето Мирослав, тъй като той е единият от вещните ползватели, а
другият сме го конституирали, тя е ответницата по делото. Желаем да
докажем, че тя е била единствения ползвател на имота, респективно и тя
дължи цената за незаплатената топлинна енергия.
СЪДЪТ намира искането на ищеца за ненеобходимо за разрешаването на
настоящия правен спор, доколкото ако вещно право е учредено в полза на
двама титуляри, двама правоимащи, то същото се приема за неделимо, като
трае и продължава до смъртта на всеки един от ползвателите. Ето защо,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за снабдяване със
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с документ,
удостоверяващ настъпила смърт на втория ползвател М. А. П..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проекта на доклада по делото, съдържащ се в Определението
от 08.11.2024 г. за окончателен.
2
ДОКЛАДВА заключение от ССЕ, депозирано по делото на 31.01.2025 г.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата
ССЕ, депозирана в деловодството на съда на 31.01.2025 г.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ
В. С. С., 72 години, неосъждана, без дела и родство със страните.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРЕДУПРЕДЕНО ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 291 НК. ОБЕЩА ДА ДАДЕ ВЯРНО
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
ЮРК. Н.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за приемане на заключението по
допуснатата ССЕ, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, на същото
да се изплати възнаграждение от внесения от ищеца депозит в размер на
350,00 лева.
ДОКЛАДВА заключение от СТЕ, депозирано по делото на 30.01.2025 г.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата
СТЕ, депозирана в деловодството на съда на 30.01.2025 г.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ
Б. С. В.-Т., 67 години, неосъждана, без дела и родство със страните.
3
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРЕДУПРЕДЕНО ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 291 НК. ОБЕЩА ДА ДАДЕ ВЯРНО
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
ЮРК. Н.: Нямам въпроси, да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за приемане на заключението по
допуснатата СТЕ, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, на същото
да се изплати възнаграждение от внесения от ищеца депозит в размер на
350,00 лева.
ИЗДАДЕ СЕ 1 БРОЙ РКО за сумата от 350,00 лева.
ЮРК. Н.: Нямам други доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ДАВА ХОД ЗА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ЮРК. Н.: Моля да постановите краен съдебен акт, с който да уважите
изцяло така депозираната претенция. Считаме същата за основателна и
доказана в хода на процеса. Представям списък по чл. 80 ГПК за сторените
разноски в двете производства.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
4
СЪДЪТ ОБЯВИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ.
РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 10.02.2024 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 50118 по описа за
2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Т. С.“ ЕАД е предявил установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като в исковата молба,
обективира твърдения за това, че между него и ответната страна И. П. е
възникнало облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна
енергия, по което правоотношение, ищецът е доставил топлинна енергия до
описания в исковата молба топлоснабден имот. Ответникът не е изпълнявал
задълженията си за нейното заплащане като неин потребител, съгласно
уговорените в „общите условия“ срокове. Отделно от това, в полза на ищеца е
възникнало вземане за обезщетение за забавено плащане на главното парично
задължение, както и вземане за цена за услугата „дялово разпределение“ и
мораторна лихва, начислена върху това вземане. Моли съда да постави
решение, с което да признае за установено между страните, че в негова полза
са възникнали твърдените от него вземания, в описания от него размер.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата по делото, в който
излага, че не дължи претендираните от ищеца суми.
Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
за установено следното от фактическа и правна страна, а именно: от
5
представените по делото доказателства се установява. че с договор,
обективиращ дарствена сделка, инкорпорирана в нотариален акт от 1993
година. Ответницата, заедно с трето лице за спора лице – М. А. П., са дарили
описания в исковата молба топлоснабден имот на своя син Е. М. П.. Съгласно
обективираното в описаната дарствена сделка, двамата дарители са запазили в
своя полза пожизнено вещното право на ползване. С оглед така
констатираното обстоятелство и дефинитивната норма на Закона за
енергетиката, вменяваща качеството „потребител“ на лицата, явяващи се
титуляри на правото на собственост, респективно на право на ползване върху
съответния топлоснабден имот, съдът намира, че ответницата се явява
потребител на процесната услуга, с оглед качеството си на вещен ползвател на
процесния имот, а съгласно законовото задължение, разписано в Закона за
собствеността, в тежест на ползвателя е и да заплаща разноските за
ползването на имота и тези по изпълнение задълженията за заплащане на
топлинна енергия. Следва да се отбележи, че обстоятелството дали втория
ползвател, а именно нейния съпруг М. А. П. е с прекратено право на ползване
към настоящия момент, настъпило поради неговата евентуална смърт е
ирелевантно за формиране преценка за качеството „потребител“ на другия
ползвател, явяващ се ответницата по делото И., доколкото съгласно
утвърдената съдебна практика, вещното право на ползване е неделимо и то
продължава до края на живота на всеки един от ползвателите и то върху
целият обект, обременен от тежестта на правото на ползване, независимо дали
втория ползвател е с прекратено право на ползване, настъпило поради
неговата смърт. Отделно от това, качеството „потребител“ за ответницата се
извежда и от обстоятелството, че съгласно справка за настоящ и постоянен
адрес на същата, приложена на лист 11 от заповедното производство, в
регистрите на населението, като такъв адрес както за настоящ, така и за
постоянен е вписан адреса, на който се намира процесния имот, което
обуславя извод за това, че ответницата е обитавала имота, а съгласно
утвърдената съдебна практика, дефиницията за качеството „потребител“ се
извежда не само от легалното определение, свързващо същата с качеството на
собственик или на ползвател, но и с фактическото ползване на имота, а както
се посочи, предвид това, че самата ответница е заявила в регистрите на
населението, че обитава адреса, на който се намира и процесното жилище, от
това обстоятелство се извежда и извода за това, че тя реално и фактически е
6
ползвала същата, което е и още едно обстоятелство в подкрепа на качеството й
за на потребител на имота. За пълнота на изложението, следва да се отбележи,
че няма данни, а и твърдения в тази насока, че трето за спора лице, а именно
лицето Емил, явяващ се син на ответницата и нейния съпруг Мирослав, и
собственик на имота е подал заявление за откриване на партида на негово име,
респективно, че същият е живял в този имот. Ето защо, с оглед изложените
съображения, съдът намира, че ответницата И. се явява потребител на
процесната услуга за описания в исковата молба период, съответно и носител
на задължението за заплащане на нейната цена.
По делото е допусната и назначена СТЕ, от заключението на която се
установява, че през процесния период в имота не е имало монтирани
отоплителни тела, съответно не са монтирани топлоразпределители. Имало е
монтирана лира за отопление в банята. Ползвана е топла вода, монтиран е
водомер, по който се отчита разхода за загряване на топла вода. Начислявана е
и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
От заключението на допуснатата по делото ССЕ, което съдът кредитира
като обективно, вярно и компетентно изготвено се установява, че за
процесния период, обхващащ времето от м.05.2021 г. – м.04.2023 г., е
начислена прогнозна стойност на топлинна енергия, съгласно издадените от
ищеца фактури в размер на 873,65 лева, като резултатът от изравнителните
сметки за този период, явяващ се сума за връщане възлиза на сумата 11,70
лева, или разликата между двете стойности се явява сумата от 861,95 лева,
като предвид обстоятелството, че по делото не се представиха доказателства, а
и не се изложиха твърдения в тази насока, съдът намира, че предявеният
главен иск следва да бъде уважен за целия претендиран период.
По отношение иска за заплащане на мораторна лихва, съгласно „общите
условия“, приложими през процесния период, потребителят на топлинна
енергия изпада в забава след изтичане на 45-дневен срок от месеца, за който
се отнася съответното вземане. В случая общата фактура, издадена като първа
по време включена в процесния период е тази от 30.06.2022 г., тоест падежът
за заплащане на сумата, начислена по тази фактура е настъпил на 14.08.2022 г.,
или от 15.08.2022 г. ответницата е изпаднала в забава. Вещото лице по ССЕ,
прилагайки правилото на чл. 86 от ЗЗД за изчисляване на мораторната лихва е
констатирало, че за периода 15.08.2022 г. – 22.05.2024 г., в полза на ищеца е
7
възникнало вземане за мораторна лихва в размер на 141,05 лева, поради което
този иск следва да се уважи до сумата от 141,05 лева и да се отхвърли за
разликата до 142,19 лева.
По отношение на вземанията за такса „дялово разпределение“ и
мораторна лихва по това вземане, съдът намира следното, а именно: по делото
е представен договор, сключен между ищеца и трето лице – помагач,
извършващо услугата „дялово разпределение“, от 03.06.2020 г., сключен за
срок от три години, считано от 01.05.2020 г. Съгласно договора, стойността за
обслужване на уредите за дялово разпределение, т. 3.2 от договора, се
определя след подписване на констативен протокол за месечен обмен на данни
за месец април на текущата година, като тази стойност се определя на шест
равни месечни вноски. По делото не е е представен констативен протокол,
съдържащ данни за съответните отчетни периоди, което обуславя
невъзможност за формиране преценка за стойността на това вземане и
съответно за основателност на исковата претенция в тази част, поради което
този иск следва да бъде отхвърлен, а с оглед акцесорния му характер на
отхвърляне подлежи и иска за мораторна лихва, начислена върху това
вземане.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в общ размер от 1050,00 лева в исковото и заповедното производство.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове предявени по реда на чл. 422
от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че И. Е. П., ЕГН: ********** и адрес: гр. С.,
ж.к. К. п. I, бл. 24, вх. Ж, ет. 6, ап. 154, има задължения към „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
********, с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. Я. № 23 Б, за
заплащане на сумата в размер на 861,95 лева, представляваща цена на
топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
задължение за заплащане на сума в размер на 141,05 лева, представляваща
8
мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. – 22.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата до пълния предявен размер от 142,19 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес
и седалище на управление: гр. С., ул. Я. № 23 Б, срещу И. Е. П., ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ж.к. К. п. I, бл. 24, вх. Ж, ет. 6, ап. 154, за
постановяване на решение по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът име
вземане към него за сума за дялово разпределение в размер на 33,38 лева –
главница, начислена за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сума в
размер на 7,76 лева – лихва за периода 16.07.2021 г. – 22.05.2024 г.
ОСЪЖДА И. Е. П., ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ж.к. К. п. I, бл. 24,
вх. Ж, ет. 6, ап. 154, да заплати в полза на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес
и седалище на управление: гр. С., ул. Я. № 23 Б, разноски в исковото и
заповедното производство, в общ размер от 1 050,00 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване препис
от него на страните, с молба пред СГС.
Препис да се връчи на страните.
Съдебното заседание приключи в 10:40 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9