О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 7.08.2020 г.
Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение,
СМЕСЕН въззивен състав, в закрито заседание
на 07.08.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2.АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бозаджиева,
ВЧНД № 291 / 020 г по описа на
Окръжен съд София, за да се произнесе
съобрази следното :
В качеството си на инстанция по
въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частна жалба против определение по
чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 162/020г. по описа на РС- С..
С атакуваното определение съдът е
приел, че липсват основания да се приеме, че в хода на досъдебното
производство, а по-точно при изготвяне на обвинителния акт в съответствие с
критериите по чл.246 НПК, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, възпрепятстващи подсъдимия да разбере в подробност и пълнота
обвинението и да организира защитата си.
Така застъпеното виждане не се споделя
от защитата на подсъдимия, която атакува определението с частна жалба в
законовия срок. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност- противоречие с материалния и
процесуалния закон. Излагат се доводи за липса на яснота по няколко съществени въпроса, касаещи
съставомерните факти- по първото престъпление с колко и какви удари в кои части
на тялото на пострадалия е причинено увреждането и по отношение на двете
престъпления – не е уточнено мястото на извършването им, като са били посочени
различни места- в обстоятелствената част – в тревната площ при автогарата, а в
заключителната част – в близост до пешеходната пътека до автогарата.
Отправя се искане за отмяна на
атакуваното с жалбата определение и за
връщане на делото на РП- С. за отстраняването на съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съдът, като разгледа жалбата на
заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен
акт намери за установено следното:
Частната жалба против определението по
чл.248, ал.1 т.3 НПК е неоснователна,
липсват основания за нейното уважаване.
В мотивите към първоинстанционното
определение се съдържа ясен и точен отговор
по каква причина не би могло да се приеме, че
липсват несъответствия и разминавания между обстоятелствената и
заключителната част на обвинителния акт и не е налице неяснота на твърдените от
прокуратурата факти, а още по- малко да е
допуснато процесуално нарушение при излагането на релевантните такива,
затрудняващо подсъдимия да разбере обвинението.
В отговор на застъпеното становище в жалбата и
настоящата инстанция намира, че коректният прочит на обвинителния акт не налага
ревизия на доводите на РС С., с които е отхвърлил искането по т.3, ал.1 на
чл.248 НПК за прекратяване на съдебното производство.
Внесен е обвинителен акт за две
престъпления –причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди –
л.131,ал.1 т.12 и унищожаване на чужда движима вещ –по чл.216, ал.1 НК.
В обвинителния акт последователно са
изложени обстоятелствата, предшестващи конфликта, предизвикан от подсъдимия,
както и действията на самия подсъдим, в които се е изразило изпълнителното
деяние на първото и на второто престъпление. Подсъдимият е спрял автомобила си
върху пътното платно, непосредствено след преминаване през пешеходната пътека
без да осигури предимство, слязъл и пред погледа на преминаващите е започнал да
се саморазправя с пострадалия, като първоначално му е нанасял удари в главата,
след обръщане с гръб на пострадалия с цел да се предпази – ударите са били
насочени в гърба му с юмруци и малко по късно /след моментно преустановяване/,
когато побоят отново е бил подновен пострадалият е бил повален на земята и
тогава подсъдимият е започнал да го рита в различни части на тялото. Като
обвинението твърди, че е налице пряка причинна връзка именно между последните
удари, нанесени като ритници със сила в тялото и гръдния кош на пострадалия и
описаните съставомерни увреждания – счупване на VІІ и VІІІ ребро вляво,
причинили затруднения на движението на снагата за период от 20 -25 дни. В този смисъл
неоснователен е упрекът за липса на яснота, а твърдението за противоречиви
факти –некоректно.Това е така, защото, както правилно РС е подчертал
–обвинителната власт е в правото си да посочи именно от кои действия конкретно
е настъпил съставомерния резултат , като израз не само на суверинитета на
същата досежно обвинителната функция, но точно обратното- такова едно посочване
е белег на прецизност, защото освен това докато ударите, нанесени с крак се
намират в причинна връзка с настъпилите увреждания, а предшестващите ги- тези
нанесени с юмруци в началния етап на побоя имат отношение към съставомерния
признак „хулигански подбуди“ в контекста на цялостното поведение и отношение на
подсъдимия, като цялостна и неразделна престъпна деятелност от обективна и
субективна страна.
По отношение на изпълнителното деяние –
унищожаване – ясно и точно са посочени съставомерните факти на изпълнителното
деяние – посредством силно стискане и
извиване на вещта с ръце и последващо
хвърляне със сила върху терена.
Що се касае до посочване на мястото на
извършване на двете престъпления от изложеното в обвинителния акт става ясно,
че се касае за района около автогарата, в съвсем непосредствена близост до
пешеходната пътека, продължение на която е и тревна площ, където постепенно се
е пренесъл конфликтът. Но всички тези места са в района „в близост до
пешеходната пътека на автогарата“, т.е. както правилно е отбелязъл първият съд
за един и същ район и по- детайлно посочване на топографски признаци е излишно
и в никой случай не кореспондира нито с естеството и характера на повдигнатите
обвинения, нито с правото на защита на подсъдимия. Различен щеше да бъде
случаят, ако беше повдигнато обвинение за престъпление по транспорта, когато и
малки по своите размери разстояния,
разположения върху/или извън пътното платно, близост или отдалеченост от
предмети, съставляват релевантни факти и
биха имали значение за прецизността.
В зависимост от изложените съображения,
въззивният съд намира оплакването, съдържащо се в жалбата за лишено от
основание, което обуславя потвърждаване на атакуваното определение като законосъобразно и правилно, предвид на което и на осн.чл.249, ал.3,
вр.чл.248, ал.1 т.3 НПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТЪРЖДАВА определение
от 06.07.2020г., постановено по НОХД № 162/2020г. на РС- С., в частта му по отношение
на отказа на съда за прекратяване на
съдебното производство.
Определението е окончателно.
Връща делото на РС- С. за продължаване
на съдопроизводствените действия по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.