Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 27.12.2018 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 110/2018 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49
от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в размер на 36 851, 60 лв.
Ищцата Н.И.П. твърди, че на 26.01.2018 г., около 06.40 часа, в гр. София,
при движение по ул. „********” пред № 6 попаднала на заледен и покрит със сняг
участък от улицата, в резултат на което се подхлъзнала и паднала. При падането
почувствала остра болка в лява глезенна става. Била откарана в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов”, където било констатирана фрактура бималеоларис крутис синистра,
сублукация АТС Синистра. Под анестезия била извършена операция на външния
малеол с фиксация с 6-дупкова плака с винтове и вътрешния малеол с фиксация с 2
АО винта. Проведена била аналгетична, инфузионна, антибиотична и
антикуагулантна терапия. Търпяла болки и страдания, не можела да се обслужва самостоятелно,
усещала стрес и уплаха. Сторила и разноски по повод лечението си.
Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и от
съда се иска да осъди ответникът СО да й заплати сума в размер на 35 500 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и сума в размер на 1 351, 60 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сторените
по делото разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва
иска в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Николова.
Ответникът не изпраща процесуален представител в открито съдебно
заседание.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В заключението си
съдебният експерт е обосновал извод, че на Н.П. са причинени травматични
увреждания, изразяващи се в двуглезенно счупване с непълно изкълчване
/луксация/ на лява глезенна става, закрито. Вещото лице е посочило, че при
стъпване върху заледена, непочистена от сняг и лед повърхност е възможно падане
и получаване на подобно травматично увреждане. Посочено е, че най-интензивни
болки и страдания ищцата е търпяла непосредствено след травмата, след
оперативната интервенция и в началото на раздвижването /първите 10-15 дни/.
Обоснован е извод за проведено комплексно лечение и общ възстановителен период
от 5-6 месеца. Посочено е, че с оглед полученото увреждане е нарушена опорната
и двигателна функция на засегнатия крайник. Посочено е, че разходите за усилена
храна са средно 6 лв. на ден, 180 лв. на месец, а разходите за медикаменти и
консумативи са съобразно представените фактури и касови бонове.
В съдебно заседание на 26.11.2018 г.
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.Х.Й. и Ц.Г.Ц., син
на ищцата.
По делото са представени и медицински и
фискални документи, представени от ищцата, въз основа, на които е изготвена
обсъдената по-горе СМЕ.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД,
този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно
отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
Страните не спорят, че 26.01.2018 г.
ищцата е претърпяла инцидент вследствие падане на тротоара с оглед заледен непочистен
сняг и лед на същия. Фактът на инцидента се установява и от събраните по делото
гласни доказателства. Ответникът е заявил възражение за липса на пасивна
материалноправна легитимация с оглед мястото, където е осъществен инцидента и
вмененото задължение на собствениците на недвижими имоти да почистват
тротоарите и входовете пред жилищата си от сняг и лед. Предвид заявеното
възражение настоящият съдебен състав намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3
от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС общинските пътища са публична общинска
собственост. Разпоредбата на чл. 8 ал.5 от ЗП,
установява, че собствеността на
пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, визирани в
нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните
принадлежности. Дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от ЗП
определя, че понятието „обхват на пътя” е площта, върху която са разположени
земното платно и ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното платно” е
установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени платното за движение, разделителните ивици, банкетите, тротоарите и
др...”. При съвкупен анализ на тези разпоредби настоящият съдебен състав
намира, че процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя,
представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на СО е да
поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й
задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. Съдът не споделя
възражението на ответника, че с оглед чл. 67 ал.1 т.2 от Наредбата за
поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на
СО собствениците и ползвателите на недвижими имоти или части от тях са длъжни да
почистват тротоарите от сняг и лед. Неоснователността на възражението на
ответника е с оглед на факта, че вменените едностранно задължения за почистване
на сняг и лед с тази наредба противоречат на цитираните по-горе ЗП, правилника
за неговото приложение и ЗОбС, които са нормативни актове с по-висок ранг. Тази
разпоредба противоречи дори с друга наредба на СО – Наредбата за управление на
общинските пътища, в чл. 28 ал.1, на която е установено, че общинската
администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на
общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането
включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения
и принадлежности. При наличие на тази законова рамка за настоящия
съдебен състав е неприемливо становището „системните грижи за нормална
експлоатация на пътя и неговите принадлежности” да се изразяват в освобождаване
от отговорност посредством вменяване на задължения на други правни субекти,
каквото по естеството си е твърдението на ответника. Неоснователно е и
твърдението, заявено в отговора към исковата молба, че ответникът е изпълнил
вмененото му законово задължение с оглед на ангажираните по делото
доказателства за почистване на улиците чрез „ръчно метене”. Наличието на
непочистен сняг и лед е установено от свидетелските показания, а ефективността
на почистването чрез метода на „ръчно метене” на лед е съвсем отделен въпрос.
С оглед на горните
съображения съдът намира, че в тежест на ответника
е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е
изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и
безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им
предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани.
От ангажираните по делото писмени
доказателства – медицински документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се
установява, че вследствие падането върху заледената настилка на тротоара ищцата
е получила травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват и от събраните гласни
доказателства по делото – СМЕ и свидетелски показания, ценени с оглед нормата
на чл. 172 от ГПК.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищеца бяха ангажирани доказателства, установяващи по
несъмнен начин, че претендираните от ищцата претърпени неимуществени вреди са
причинени от противоправно бездействие на лица по повод или изпълнение на
възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия вредоносен
резултат /причинени неимуществени вреди на ищцата/ и действията на служители на
ответника. Разпитаният свидетел, заключението на СМЕ и писмените доказателства категорично
установяват, че в следствие на инцидента /падане на заледения тротоар/ същата е
преживяла и болки и страдания, които са били с продължителен характер във
времево отношение и интензивни като степен на мъчителност.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е
необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно
и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило
вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното като в настоящото производство доказателствената сила на тази
презумпция не бе разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в
хода на производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение на
възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил
отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Съдът след като съобрази всички тези
обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане,
възрастта на ищцата, интензитета на преживените от нея негативни емоции, извършената
хирургическа интервенция, периодът от време, през който същата е трябвало да
търпи тези последици /6 месечен възстановителен период/ и с оглед критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди искът следва да се уважи за сумата от 15 000 лв., а за
горницата до пълния предявен размер да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
С оглед заключението на вещото лице по СМЕ съдът приема, че искът за
обезщетение за причинени имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
По разноските: Съобразно представеният списък на
разноски по чл. 80 от ГПК процесуалният представител на ищеца е заявил искане
да му бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това
основание е посочено в адвокатското пълномощно, легитимиращо адв. Н.с валидна
представителна власт / стр. 50/. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок,
поради което е основателно. С оглед цената на заявените искове, минималното
адвокатско възнаграждение по Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата от 1919, 62
лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав
намира, че това е и адекватния размер на възнаграждението. Припадащата се част
от него, съобразно уважената част от исковете възлиза на 851, 76 лв. Върху
сумата следва да се начисли и дължимия ДДС, предвид доказателствата по делото,
че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС т.е. възнаграждението възлиза на
1 022, 11 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 166, 89 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 755, 63 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски,
платени от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „********да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Н.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
- адв. М. Н.- Т. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане на заледена тротоарна
настилка на 26.01.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 35 500 лв. като
неоснователен, както и сумата от 1 351,
60 /хиляда триста петдесет и един лева и шестдесет стотинки/ лв.
–обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и
медикаменти, обективирани във фактури №№ **********, **********, **********,
**********, **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2018
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „********да заплати на основание чл. 38 ал.1
т. 2 от ЗА на адв. М. Н.- Т. сумата от 1 022, 11 лв. – адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС.
ОСЪЖДА
Н.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. М. Н.- Т. да заплати на основание чл.
78 ал.3 от ГПК на С.О., с адрес: гр.
София ,ул. „********сумата от 166, 89 лв.
– разноски.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „********да заплати на основание чл. 78 ал. 6
от ГПК по сметка на СГС сумата от 755, 63 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски,
платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :