Р Е Ш Е Н И Е
№674
20.04.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2081/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството
е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Р.П.П., против М.Л.М., с
която се твърди, че майката на молителката – М.Д. ***, е обект на домашно
насилие от страна на внука си- отв. М.Л.М.. Твърди се, че последният акт на домашно
насилие от от 21.03.2017г, когато майка й М.П., й се
е обадила по телефона, като е викала и плачела, тъй като в този момент М. я е
биел. Твърди се, че мол. Р.П. се е обадила на тел.
112, като полицаи от РУ- Д. Митрополия са отишли на място в дома им, като в
тяхно присъствие е извършил нов акт на насилие спрямо баба си. Посочва се, че
пострадалата М.П. и внука й – М.М., живеят в едно
домакинство в с. ***. Моли съда за помощ, внука М. да напусне къщата и да не се
доближава до баба си.
Съдът служебно е изготвил справки за родствени връзки на посочената като
пострадала М.П. и на ответника М.М., от които се установява, че мол.
Р.П., по чиято молба е образувано настоящето производство, е дъщеря на
пострадалата. От справките, съдът констатира също, че отв.
М.М. е внук на М.П. и племенник на мол. Р.П..
С определение № 1305/23.03.2017г, съдът, на основание чл.8, ал.2 от ЗЗДН,
служебно е конституирал М.Д.П., като пострадало лице.
В с.з. на 20.04.2017г, мол. Р. П. поддържа
молбата и моли съда да я уважи, като отстрани отв. М.М. от съвместно обитаваното жилище в с. ***.
В с.з. на 20.04.2017г., пострадалата *** П. заявява, че въпреки наложените
мерки за защита, внукът й- отв. М.М.
продължава да живее при нея, тъй като и баща му живее там. Моли съдът да издаде
заповед за защита, но не се конкретизират мерките за защита.
Ответникът М.Л.М., р. пр., явява се лично и изразява становище за
неоснователност на молбата. Твърди, че нищо от изложеното в молбата не е вярно;
посочва, че е имало скандал между него и баба му- М.П., но не я е удрял.
Съдът като съобрази изложеното
в молбата и представените доказателства, намира за установено следното:
По делото, с определение № 1305/23.03.2017г.,
е постановено издаването на заповед за
незабавна защита, по реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, спрямо молителката М.Д.П., с
налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от ЗЗДН.
Безспорно по делото се
установява също, съобразно служебно изготвената справка за родствени връзки, че
отв. М. М., е внук на пострадалата М.П. и племенник
на мол. Р.П..
По делото се установява също,
видно от изпратеното писмо от ОДНБПЗ- Плевен, че отв.
М. не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ, но неколкократно
е лекуван стационарно. Последната му хоспитализация е била през 25/26.06.2007г.,
с диагноза- „психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди; синдром на зависимост.
От служебно изисканото
свидетелство за съдимост, се установява, че отв. М. е
многократно осъждан.
По делото е представен също и
протокол за предупреждение от дата 21.03.2017г, съставен от РУ-Д. Митрополия, с
който отв. М.М., е
предупреден да не нанася физически и психически тормоз над баба си М.П.;
протокола е подписан от предупредения. По делото, като свидетели са разпитани
служителите на РУ Д. Митрополия, посетили адреса на пострадалата- И.Х. и Д.Ц..
И двамата свидетели заявяват, че са
посетители адреса в с. ***, след подаден сигнал на тел. 112. свидетелите
посочват, че на място са установили пострадалата М.П., внукът й- отв. М.М., и неговият баща, които
са се карали и викали. И двамата
свидетели обаче посочват, че в тяхно присъствие отв. М.
не е удрял или блъскал баба си, която е паднала, докато е тичала. Св. Х.
посочва, че при посещението, М.П. им се
е оплакала, че внукът й я е заплашвал и удрял.
И двамата свидетели посочват, че от тогава не са посещавали дома на
пострадалата, по сигнал.
Други доказателства по делото,
в т.ч. и декларация от пострадалата по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, не са представяни и
събирани. Съдът намира, че в случая,
доколкото молбата, въз основа на която е образувано настоящето производство е
подадена от лице, което се намира в пряка роднинска връзка, спрямо пострадалото
лице- дъщеря, то представянето на тази декларация не е задължително. Съобразно
нормата на чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, декларация за извършеното насилие се представя
от молителя, в случаите на лично депозиране на
молбата. От страна на ответника, въпреки дадените от съда изрични
указания, също не са ангажирани каквито и
да е доказателства по делото, свързани с твърденията в молбата.
Съобразно събраните по делото
доказателства- твърденията на молителката Р. П. и пострадалата М. П.,
показанията на разпитаните по делото
свидетели и писмени доказателства, съдът намира за установен факта, че на
посочената дата 21.03.2017г, пострадалото лице М.П., е била обект на физическо
домашно насилие от страна на отв. М.М.. По делото се установи, че след телефонно обаждане от
страна на пострадалата на нейната дъщеря –Р.П., същата е сигнализирала на тел.
112, в резултат на което дома на страните е бил посетен от служители на РУ- Д.
Митрополия. Полицейските служители, разпитани в с.з. посочват, че при
пристигането си, между страните е имало скандали и разправии, като е съставен
протокол за предупреждение, представен и приет по делото. В протокола е
записано предупреждение отв. М. да не налага
физически и психически тормоз над баба си. Св. Х. заявява, че пред него,
пострадалата се е оплакала, че внукът й се е опитал да я души, като я е хванал
на гърлото. Съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие.
От показанията на двамата
свидетели обаче категорично се опровергават твърденията в молбата и заявените
от пострадалата в с.з., че в присъствието на
двамата полицаи, отв. М. я е удрял и блъскал,
при което тя е паднала на земята. И двамата свидетели заявяват, че не са видели
М. да бута, или какъвто и да е контакт да е имало между него и баба му, като тя
сама е паднала на земята, докато е тичала.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че депозираната молба е основателна и следва да бъде постановено
издаването на заповед за защита, с налагането на мярката за закрила по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН- а именно –задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие. Съдът намира, че с оглед на събраните по делото
доказателства, и след изслушване на страните, че мерките, постановени с
издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, в т.ч. и мярката по чл.5, ал.1, т.2-
отстраняване на извършителя от съвместното обитавано жилище, не следва да бъдат налагани. Следва да се
отбележи, че такива искания има от страна на мол. Р.П.,
по чиято молба е образувано настоящето дело, но такива изрични искания не са
заявени пред съда от страна на пострадалото лице- М.П..
Следва, на извършителя М. да
бъда наложена глоба в полза на държавата в размер на 200лв. Същата се налага
служебно от съда, във всички случаи на домашно насилие. Същият следва да бъде
осъден да заплати и сумата от 5лв- държавна такса за издаване на изпълнителен
лист, евентуално при невнасяне на глобата.
Следва на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН,
ответникът М., да бъде осъден да заплати сумата от 30лв.-държавна такса по
сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
установено, че на 21.03.2017г., в с.***, обл.Плевен,
ответникът М.Л.М., с ЕГН **********, Е ИЗВЪРШИЛ акт
на домашно насилие над пострадалата М.Д.П., с ЕГН ********** .
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА по реда на ЗЗДН,
със следното съдържание: ЗАДЪЛЖАВА, на основание. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, извършителя
М.Л.М., ЕГН **********
***. ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо пострадалата М.Д.П., ЕГН **********,***. ***.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за постановените
мерки за закрила.
ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителя М.Л.М., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС: глоба в размер на 200.00 лв., в полза на Държавата и сумата от 30лв- държавна такса, както и сумата от 5.00 лв.-държавна такса, в случай на издаване
на изпълнителен лист.
ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителя М.Л.М., ЕГН **********, на основание чл.21, ал.3, че при
неизпълнение на Заповедта на съда ЩЕ БЪДЕ ЗАДЪРЖАН от полицейския орган, констатирал
нарушението, за което ще бъде НЕЗАБАВНО уведомена Прокуратурата.
Препис от решението и от заповедта да се връчи на страните
Заповедта и решението на основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН и както и да се връчи
и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на страните РУ- Д.
Митрополия.
Решението може да бъде
обжалвано пред ПлОС, в 7-мо дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
З А П О В Е Д
№19
гр.Плевен,
20.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Председателят на ХІІ-ти
граждански състав на Плевенски районен
съд – РАЛИЦА МАРИНСКА, въз основа на решение
№ 674/20.04.2017г. по гр.д.№ 2081/2017г.,
разпореди да се издаде следната
З А П О В Е Д
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА, на основание чл.5 ал.1 от Закона
за закрила срещу домашното насилие, по отношение на пострадалата М.Д.П., ЕГН **********,
срещу извършителя М.Л.М., ЕГН **********,
както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, извършителя М.Л.М., ЕГН **********
***. ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо пострадалата М.Д.П., ЕГН **********,***. ***.
Тази Заповед се
издава на М.Д.П., ЕГН ********** с адрес: ***. ***.
На осн. чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта да се
изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника- РУ- Д. Митрополия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: