Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 15.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав в открито съдебно заседание на 18.04.2019 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 7197
по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на подадена искова молба от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***, чрез процесуален представител юрк. Д.А.,
съдебен адрес за получаване на книжа: ***, против Б.М.К., ЕГН **********,***,
въз основа на предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл.240 ал.1 и
ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, в която се твърди следното :
ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.
Вземането се обосновава със следното: сключен
е договор за стоков кредит №278375 от 18 юли 2017 г. между „***“ ЕАД, като
Кредитор, и Б.М.К., като Кредитополучател. Подписвайки договора за стоков
кредит, кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на
информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по
извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването
на Договора Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия
за същия, както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл.16 от
Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по
договора за кредит.
Сключен е Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.9.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД между “***“ ЕАД, ЕИК ***и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *** и Приложение № 1.1
към него от 09 февруари 2018г., по силата на които вземането е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Съгласно Договора за стоков кредит
№278375 от 18.07.2017 г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков кредит
в размер на 1357лв. за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от
„***“ ЕАД, както и за сключване чрез „***“ ЕАД на застраховка. Сумата на
кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява
еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „***“ ЕАД, а сумата, предоставена
за финансирането на застраховката, се усвоява еднократно, безкасово по сметка,
посочена от Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 23, от които в размер на 72.96
лева, а остатъкът в размер на 46.69 лева се дължи с последната вноска съгласно
уговорения между страните погасителен план, който прилагам към настоящата
искова молба.
В чл.6 от процесния Договор за
стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата
на сключване на договора е 25,79% годишно или 0,0716 % на ден. Видно от
подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената и
непогасена договорна лихва за периода от 01 август 2017 г. до 09 февруари 2018
г. е в размер на 195.4 лева.
Съгласно чл.11 от Договора
Кредитополучателят удостоверява, че е запознат с Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, действаща към деня на сключване на договора и заплаща такси, съгласно
същата по извършвани услуги от ***. В настоящия случай дължи такси,
представляващи разходи за събиране на изискуем кредит, в размер на 0 лв.
Б.М.К. е преустановил
плащанията по Договор за стоков кредит № 278375 на 02 август 2017 г.
Съгласно чл.12.1. от Общите условия,
които са неразделна част от Договора за стоков кредит, при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем. В настоящия случай предсрочната изискуемост е
обявена на 28 февруари 2018 г.
Ответникът дължи на основание чл.12
от Общите условия и чл.86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от
02 август 2017г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 21 април
2018г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда в размер на 30.99лв., както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Към датата на подаване на
заявлението и исковата молба дългът е в общ размер на 1583.39 лв., от които:
главница 1357 лв., договорна лихва 195.4 лв. за период от датата на първа
вноска 01 август 2017 г. до 09 февруари 2018 г. - датата на сключване на
цесията, такси по Тарифа 0 лв. и мораторна лихва върху непогасената главница
30.99 лв., за периода от датата на преустановяване на вноските по кредита, а
именно 02 август 2017г. до 21 април 2018 г. - дата на подаване на заявлението в
съда.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з.” ЕООД има
следните вземания срещу Б.М.К. по Договор за стоков кредит № 278375 от 18 юли
2017 г.: 1357 лева главница; 195.40 лева договорна лихва за периода от 01
август 2017 г. до 09 февруари 2018 г.; 0 лева такси по Тарифа; лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 30.99 лева за
периода от 02 август 2017г. - датата на преустановяване на вноските по кредита
до датата на подаване на заявлението - 21 април 2018год., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се разноски по делото,
вкл. възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00лв., от които - 50,00лв. по чл.13 т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В срока за писмен
отговор по чл.131 от ГПК такъв не е постъпил.
В о.с.з. ищцовото дружество не се
представлява.
В
о.с.з. ответникът се явява и заявява, че признава иска.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът
е допустим, а по същество - основателен
и доказан, като следва да се зачете направеното признание на задължението към
ищеца от страна на ответника.
От
приложеното ч.гр.д. №3206/2018год. по описа на ПлРС се установява, че същото е
образувано на 10.05.2018год., въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника
заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за
сумите, както следва: 1357,00лева главница, 195,40лева
договорна лихва за периода 01.08.2017г. – 09.02.2018г., 30,99лева мораторна лихва за периода 02.08.2017 г. – 21.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.05.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 31,67лева за
държавна такса и 50,00лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК в ред. към ДВ бр.8/24.01.2017 г. В заповедта е
отразено, че вземането на заявителя произтича неизпълнено
задължение по договор за стоков кредит №278375/ 18.07.2017 г. между „***“ ЕАД и
длъжника, и Приложение №1 от 09.02.2018 г. към Рамков договор за цесия от 29.09.2017 г.
В хода на исковото производство производството
по делото е прекратено по отношение претенцията на ищеца за мораторна лихва в
размер 30,99лв. и в тази част заповедта за изпълнение следва да бъде
обезсилена. Ответникът прави признание на иска, поради което искът следва да
бъде уважен.
По отношение разноските по делото: за исковото
производство следва да се присъдят в полза на ищеца разноски за внесена
държавна такса 72,61лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв.
– определено от съда съразмерно фактическата и правна сложност на делото и
предвид направеното от ответника признание на предявения иск. За заповедното
производство следва да се присъди държавна такса 31,05лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер 50лв.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79 ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД, чл.86 и
чл.92 от ЗЗД, че Б.М.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н.А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от ***, процесуален представител юрк.
Д.А., съдебен адрес: *** сумите, както следва : 1357
лева главница; 195.40 лева договорна лихва за периода от 01 август 2017 г. до
09 февруари 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението
по чл.410 от ГПК – 10.05.2018год., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3206/ 2018год. по описа
на Плевенски районен съд.
ОБЕЗСИЛВА на основание т.13 от ТР на
ВКС на РБ №04/2013год. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1932/11.05.2018год., издадена по ч.гр.д. №3206/2018год. по описа на
Плевенски районен съд В ЧАСТТА й, с която е разпоредено плащане на лихва за
забава в размер 30,99лв. за периода от 02.08.2017год. до 21.04.2018год.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Б.М.К.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н.А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
процесуален представител юрк. Д.А., съдебен адрес: *** разноски в исковото
производство - държавна такса 72,61лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
100лв., както и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №3206/2018год.
по описа на ПлРС –държавна такса 31,05лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер 50лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: