Р Е
Ш Е Н
И Е
№396 10.11.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА
административно дело № 439 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „ЛУКСУРИ Х.“ ООД с ЕИК 20355353435,
седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ж.к.“Васил Левски“, бл.9, вх.А,
ет.5, ап.15, представлявано от управителя Д.Д.Д.против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-228-009891/ 03.06.2021г., издадена от Ж.Н.М.-
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена
ПАМ запечатване на търговски обект – автомивка, находяща се в гр.Казанлък,
ул.“Козлодуй“ № 0, стопанисван от „ЛУКСУРИ Х.“ ООД, и забрана за достъп до
обекта за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като
издадена при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
поддържа, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ не
съответства нито с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито се
основава на други релевантни обстоятелства. В тази връзка сочи, че ПАМ се
основава единствено на факта на еднократно неиздаване на фискален бон, без да е
изследвана създадената организация в търговския обект по спазване на правилата
на чл.118 от ЗДДС. Въз основа на това счита, че обжалваният административен акт
се явява постановен при несъобразяване с принципа за пропорционалност. По
изложените в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за
налагане на принудителна административна мярка да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалните
си представители в представено по делото писмено становище и в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни доводи за
законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
На 09.05.2021г.
служители на ГДФК при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ЗДДС – автомивка, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Козлодуй“
№ 0, стопанисван от „ЛУКСУРИ Х.“ ООД. Съгласно протокол за извършена проверка
/ПИП/ сер. АА № 0009891 от 09.05.2021г., съставен на основание чл.50 и чл.110,
ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена контролна покупка на услуга –
вътрешно и външно измиване на лек автомобил марка **** с ДКН ****, на обща
стойност 15лв., заплатени в брой от проверяващия служител А. Й. Е./преди
легитимацията/ на И.П.Д.– мияч на превозни средства, като за продажбата не е бил издаден фискален
бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, модел TREMOL ZM-UL V2 с ИН на ФУ ZK 107126 и ИН
на ФП 50122448, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ. При проверката е установено още
наличието на касова разлика в размер на 170лв. между налични парични средства и
тези, маркирани във ФУ. С оглед тези обстоятелства на „ЛУКСУРИ Х.“ ООД е съставен
АУАН № F610962 от 10.05.2021г за нарушение на чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на
МФ/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-228-009891/ 03.06.2021г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на
МФ/ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС, е разпоредено
прилагането на ПАМ запечатване на търговския обект – автомивка, находящ се в ****
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е
указано на дружеството да отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му
складове до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на
представляващия „ЛУКСУРИ Х.“ ООД Х. Т. Х. на 07.07.2021г. На 17.07.2021г е
депозирана жалба до съда.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ № ФК-228-009891/ 03.06.2021г., в т.ч
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0009891/ 09.05.2021. и събраните при
проверката доказателства.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане
по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По
делото е представена и приета като доказателства Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от
закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81,
ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното
управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.13 от делото/. Следователно обжалваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган
– Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством
издадена фискална бележка търговска продажба. Посочено е правното основание за
налагането на принудителната административна мярка, а също и съображенията
даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда осигуряващ
отчетността на извършваните продажби и възпрепятстване осъществяването на
последващ контрол на реализираните от проверявания търговец обороти; невярното
определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване и
същественото засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи.
Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на
търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът
приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Не се установяват и допуснати в хода
на административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на материалноправните
разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална
касова бележка или системен бон, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и
забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока
на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е.
при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни".
В хода на съдебното производство
жалбоподателят не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност,
потвърдена с документацията от административната преписка. В настоящия случай
органите по приходите, чрез съставен по време на проверката протокол, са
установили нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. вр.
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка на 09.05.2021г. на обект - автомивка,
представляващ търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, находящ се
в ****, стопанисван от „ЛУКСУРИ Х.“ООД. В хода на проверката от единия от
проверяващите е извършена контролна покупка на услуга – вътрешно и външно
измиване на лек автомобил с рег.№ СВ2985НР, на обща стойност 15.00лв., която
сума е била платен в брой от проверяващия А. Е. на служител на дружеството – И.
Д. – мияч на превозни средства, като не е бил издаден фискален бон от
фискалното устройство в обекта, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на
извършване на плащането. Протоколът от проверката, съставен по установения ред
и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
При тези факти са налице
предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. Както бе посочено, след
като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския
обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка
дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не.
Единствената преценка, която административният орган трябва да направи е по
отношение на срока на принудителната административна мярка, каквато преценка в
случая е била извършена. С процесната заповед е
постановено запечатване на търговския обект за 14 дни от максимално предвидения
в закона срок от 30 дни. Неоснователни са оплакванията в жалбата за
немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на мярката (срока,
за който същата е приложена). В оспорената заповед ответникът е изтъкнал, че в
случая продължителността на срока е определена с оглед тежестта на извършеното
нарушение и неговите последици, а именно, че същото води до неотчитане на
приходи. Налице са конкретни мотиви относно продължителността на срока,
които са съобразени с тежестта на извършеното нарушение и извършваната
търговска дейност от лицето. Противно на твърденията в жалбата, при определяне
на срока на мярката административният орган е съобразил не само характера на
извършеното нарушение, но и местоположението на търговския обект - на
комуникативно място, срещу СБА, в близост до магазин за плодове и зеленчуци,
хранителни стоки и бензиностанция; площта на обекта – 320кв.м.; характера на
дейността – автомивка с 3 бр. клетки – 2бр. за външно измиване и 1бр. за
вътрешно, както и предлаганите допълнителни услуги – пране на одеяла, губери,
пътеки, килими; разнообразието и ниските цени на предлаганите стоки и услуги;
продължителното работно време – от понеделник до неделя от 08.30ч до 17.30ч.,
без почивен ден. Отделно от това е отчетено наличието на положителна касова
разлика в размер на 170.00 лева, което е допълнително обстоятелство,
съставляващо индиция за установена от търговеца практика за неотчитане на
продажби и укриване на приходи.
Видно
от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване
дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се
касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена
към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК
при определяне срока на административната мярка. Продължителността й е в
разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
По изложените съображения съдът
намира, че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е приложена ПАМ –
запечатване на търговския обект на „ЛУКСУРИ Х.“ ООД и забрана на достъпа до
него за срок от 14 дни, поради което жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото в полза на
Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към
което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен
в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛУКСУРИ Х.“
ООД с ЕИК 20355353435, седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ж.к.“Васил
Левски“, бл.9, вх.А, ет.5, ап.15, представлявано от управителя Д.Д.Д. против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-228-009891/
03.06.2021г., издадена от Ж.Н.М.- Началник отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЛУКСУРИ Х.“ ООД с ЕИК
20355353435, седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ж.к.“Васил Левски“,
бл.9, вх.А, ет.5, ап.15, представлявано от управителя Д.Д.Д. да заплати на
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 52, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: