№ 472 / 17.7.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.МОНТАНА            

17.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:            

                                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА  МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия М. гр.дело № 70443 по описа за 2014 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е за делба на съсобствен имот, с правно основание чл.34, ал.1 от Закона за собствеността, като производството се провежда по реда на чл.344, ал.1 и сл. ГПК и се намира във фазата по допускане на съдебната делба.

Ищците Г.Й.Г., К.Н.Г., Г.Е.Л., С.С.Л., П.Ц.М., И.Г.М., „Е. 2..” ООД, П.Г.П., С.Т.П., Б.П.Г., Д.П.Г., И.Н.Г., Н.М.А., А.Г.А., М.А.Т., Т.П.Т., А.П.Т., всичките чрез пълномощника си адв.В.В.,xxx твърдят в исковата си молба, че с ответниците са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 4. по КК и КР на гр.Монтана, одобрена със заповед № Р./05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед №К./16.11.2006г. на Началника на С. Монтана, с адрес на поземления имот: гр.Монтана, бул. А. С. №., площ 2336 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м. /, номер по предходен план 941, квартал 147, парцел І, при съседи: 48489.7.181, 48489.7.185, 48489.7.214, 48489.7.184, 48489.7.183, 48489.7.509, 48489.7.179, 48489.7.180, съгласно приложената скица на поземлен имот №1. 2../24.07.2014г. на С. гр.Монтана.

Поддържат, че имотът е придобит чрез покупко-продажба, обективирана в НА № 3., том І, рег. № 0., дело № 2. от 06.01.1999г. на нотариус Б.П.,xxx. Впоследствие част от първоначалните съсобственици продават своите идеални части от имота на други лица или на някои от първоначалните съсобственици, като сделките са материализирани в следните нотариални актове: НА № 1., том І., дело № 8. от 2000г., НА № 1., том І, дело №1. от 2000г., НА № 1., том І., дело № 4. от 2010г., НА № 1., том Х.., дело № 1. от 1999г., НА №1., том Х.., дело № 1. от 1999г., НА №1., том V., дело №8. от 1999г., НА № 9., том ІІ, дело №1. от 2009г., НА №1., том V., дело № 8. от 1999г.    

Ищците твърдят, че с ответниците не могат доброволно да поделят имота, поради което молят съда да постанови решение, с което да допусне делба на процесния недвижим имот, при права съгласно изискванията на ЗС, при съответните идеални части от имота за всеки от съсобствениците, като по този начин бъде прекратена съсобствеността между тях.

Ответникът И.П.М., чрез назначения особен представител адв.С.Г.,xxx признава предявения иск за делба на недвижим имот. По същество моли съда да постанови решение, с което допусне делба на процесния недвижим имот, подробно описан в ИМ и в приложените нотариални актове, при права, съгласно Закона, при съответните идеални части за всяка от страните, като твърди, че действащия ЗУТ не предвижда ограничения за прекратяване на съсобствеността на незастроен недвижим имот. Подробни доводи и съображения поддържа в писмения отговор и в писмена защита по същество. 

Ответниците П.Е., С.И.Г., И.М.Г., Б.С.Г. и Л.П.Г., чрез пълномощника си адв.М.К. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представят писмен отговор на исковата молба и вземат становище по предявения иск за делба, като поддържат, че е недопустим, а по същество неоснователен. Твърдят, че делбата в случая е недопустима с оглед предназначението на вещта. Предназначението на имота е за „Б.” и до момента не е променяно. На следващо място поддържат, че делбата на имота е недопустима и предвид начинът на ползване на имота за ниско застрояване, предвид на обстоятелството, че след като в имота могат да бъдат изградени самостоятелни обекти за всички съсобственици, то същият отново е неподеляем. Поддържат, че в случая е приложима разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, за което подробни съображения се излагат в писмения отговор и в писмена защита по същество.

От ответниците Д.А.Д., М.В.Н., Е.И.Н., в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор, не вземат становище по предявения иск за делба, не се явяват в открито съдебно заседание, редовно призовани и делото е разгледано в тяхно отсъствие.

Доказателствата по делото са писмени. Допусната е и приета съдебно-техническа експертиза на вещото лице Л.И..

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, в тяхната логична връзка и единство и на основание чл.235 от ГПК във вр. с чл.344,ал.1 от ГПК,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено, че страните са съсобственици на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 4. по КК и КР на гр.Монтана, одобрена със заповед № Р./05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед №К./16.11.2006г. на Началника на С. Монтана, с адрес на поземления имот: гр.Монтана, бул. А. С. №., площ 2336 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м. /, номер по предходен план 941, квартал 147, парцел І, при съседи: 48489.7.181, 48489.7.185, 48489.7.214, 48489.7.184, 48489.7.183, 48489.7.509, 48489.7.179, 48489.7.180.

Страните са придобили собствеността върху имота, както следва:

Посредством покупко-продажба, обективирана в НА № 3., том І, рег. № 0., дело № 2. от 06.01.1999г. на нотариус Б.П.,xxx на л.29-л.33 от делото. Впоследствие някои от съсобствениците продават или даряват своите идеални части от имота на други лица или на някои от първоначалните съсобственици, като сделките са материализирани в следните нотариални актове: НА № 1., том І., дело № 8. от 2000г., НА № 1., том І, дело №1. от 2000г., НА за дарение № 1., том І., дело № 4. от 2010г., НА № 1., том Х.., дело № 1. от 1999г., НА №1., том Х.., дело № 1. от 1999г., НА №1., том V., дело №8. от 1999г., НА № 9., том ІІ, дело №1. от 2009г., НА №1., том V., дело № 8. от 1999г., находящи се на л.13-л.28 от делото.   

Съдът намира, че тези фактически данни са достатъчно сигурна индиция, фактът на съсобствеността между страните по делото да се смята за безспорно установен, особено като се има предвид, че ответниците по същество признават претенцията на ищците за съсобственост (общност) по отношение на процесния недвижим урегулиран поземлен имот. Също така безспорно е доказано по делото, че процесния имот е незастроен, видно от приложените към исковата молба скица на поземлен имот на С. гр.Монтана на л.34-л.36 от делото и данъчна оценка на Община Монтана, отдел местни приходи на л.37-л.44 от делото. По горните факти няма спор между страните. 

Спорен между страните е въпросът подлежи ли процесния имот на делба, с оглед предназначението му и с оглед на това, че не е застроен и като такъв намира приложение чл.183, ал.4 ЗУТ.

По спорните въпроси между съделителите съдът намира следното:

Действащият ЗУТ не предвижда ограничения за прекратяване на съсобствеността върху недвижим имот /напр. Решение 9./22.12.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5./2008 г., I ГО/.

Съгласно чл.183, ал.1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор, сключен в нотариална форма с останалите съсобственици. Такъв не е представен по делото, което е индиция за неразбирателство между съсобствениците. Нещо повече, от присъединеното като доказателство към настоящето дело гр.д.№ 7./2015 г. на МРС е видно, че съсобствениците на имота и настоящи съделители, са имали практика да провеждат общи събрания и срещи -многократно, още от 2000 г., като са се провели най-малко 20 събирания. На тези събрания са обсъждани различни варианти за изграждане на различни обекти в имота, от които всеки от съсобствениците да получи дял. Един от тях е бил да се построи МОЛ. При други събрания през 2008 г. е обсъждано да се внесе проект за изменение на ПУП с варианти за застрояването, изготвяни са и проекти за разпределение по нива за отделните съсобственици. На други събирания е обсъждан въпроса за построяване на паркинг в общия имот. Факт е, че съсобствениците до настоящия момент реално не са могли да се разберат и няма общо решение да се застроява ли имота и с какво. Т.е. няма законова пречка процесния имот да бъде допуснат до делба.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието и неоспорено от страните е видно, че предвиждането за застрояване на процесния имот по действащия план за застрояване и регулация на гр.Монтана е свободно застрояване на сграда в УПИ, с възможност сградата да бъде застроена като едноетажно и триетажно тяло, с височина до 10 м. Имотът е отреден за Б.. Същият имот отдавна не е собственост на Б., видно от приложените нотариални актове за извършени продажби на идеални части от имота по делото, а е съсобствен на съделителите. За да се застроява за други цели, следва да бъде направена промяна в застроителния и регулационен план на гр.Монтана чрез изменение на ПУП - ПРЗ от собствениците на имота. Едва при наличието на влязъл в сила ПУП- ПРЗ следва да се изготви инвестиционен проект за получаване на самостоятелни обекти от бъдеща сграда за всеки от съсобствениците. Нито е искано изменение на ПУП, нито е изготвян инвестиционен проект. Видно е,
че страните по делото вече почти 19 години, откакто са придобили имота, не са могли да се разберат какво да строят и изобщо дали да строят нещо.

По делото не е установено има ли разрешение за строеж на Б. и от кога е това разрешение. Съгласно чл.67 ЗС правото на строеж се погасява, ако не бъде упражнено в 5-годишен срок. Очевидно с продажбата на имота през 1999 г. Б. се е отказала от строежа на сграда за собствени нужди.

От гореизложеното следва, че няма законова пречка поземления имот да бъде допуснат до делба.

В този смисъл цитираната съдебна практика не е приложима към настоящия случай.

В Решение № 2./12.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 2./2011 г., II ГО, изрично е посочено, че при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 от ЗТСУ /отм./ и че делбата на съсобствено УПИ е недопустима само, ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, когато земята е обща част, или в случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ. В настоящия случай процесния имот не е застроен, нито може да се постигне споразумение между съделителите да се строи ли изобщо и какво да се строи, не е подавано искане от съсобствениците за издаване на разрешение за строеж и поземления имот не е обща част по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС, поради което цитираната съдебна практика е неотносима.

Решение № 4./07.03.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 5./2012 г., I ГО, не е приложимо в нашия случай, тъй като то касае делба на недвижим имот, в който има построени сгради, какъвто очевидно не е настоящия  случай.

Т.1 б."е" от ППВС № 2./1982 г., касае съсобствен парцел, в който има сграда, а случая не е такъв. Не е налице и е неприложима хипотезата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, тъй като в процесния имот няма изградени сгради от съсобственици. Липсва и законова разпоредба, която да забранява делба на незастроен поземлен имот, който е предназначен за застрояване за други нужди, които вече са отпаднали, а и Б. вече не е собственик на поземления имот, с оглед на което имотът следва да бъде допуснат до делба.  

По силата на чл.344,ал.1 от ГПК в решението,с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя,както и каква е частта на всеки съделител.Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността.С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

В настоящия случай без съмнение е налице съсобственост по отношение на процесния имот, находящ се в гр. Монтана и този въпрос изобщо не е спорен между страните по делото.

Относно правата на страните, съобразно с притежаваните от тях идеални части от имота, придобити посредством цитираните по-горе нотариални актове за покупко-продажба и дарение, правата на страните ще бъдат, както следва: за съделителя Г.Й.Г. 975/ 14082 ид.ч., К.Н.Г. 975/ 14082 ид.ч., Г.Е.Л. 750/ 14082 ид.ч., С.С.Л. 750/ 14082 ид.ч., П.Ц.М. 195/ 14082 ид.ч., И.Г.М. 195/ 14082 ид.ч., „Е. 2..” ООД 750/ 14082 ид.ч., П.Г.П. 180/ 14082 ид.ч., С.Т.П. 180/ 14082 ид.ч., Б.П.Г. 360/ 14082 ид.ч., Д.П.Г. 195/ 14082 ид.ч., И.Н.Г. 195/ 14082 ид.ч., Н.М.А. 375/ 14082 ид.ч., А.Г.А. 375/ 14082 ид.ч., М.А.Т. 1000/ 14082 ид.ч., Т.П.Т. 250/ 14082 ид.ч., А.П.Т. 250/ 14082 ид.ч., П.Л.Е. 2550/ 14082 ид.ч., С.И.Г. 486/ 14082 ид.ч., И.М.Г. 486/ 14082 ид.ч., Б.С.Г. 195/ 14082 ид.ч., Л.П.Г. 195/ 14082 ид.ч., И.П.М. 1500/ 14082 ид.ч., Д.А.Д. 360/ 14082 ид.ч., М.В.Н. 180/ 14082 ид.ч. и Е.И.Н. 180/ 14082 ид.ч.

Предвид гореизложеното, следва да се допусне съдебна делба по отношение на процесния недвижим имот между страните по делото при посочените по-горе права.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.344, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

 

          ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Г.Й.Г., К.Н.Г., Г.Е.Л., С.С.Л., П.Ц.М., И.Г.М., „Е. 2..” ООД, П.Г.П., С.Т.П., Б.П.Г., Д.П.Г., И.Н.Г., Н.М.А., А.Г.А., М.А.Т., Т.П.Т., А.П.Т., П.Л.Е., С.И.Г., И.М.Г., Б.С.Г. и Л.П.Г., Д.А.Д., М.В.Н., Е.И.Н. и И.П.М. по отношение на следния съсобствен недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 4. по КК и КР на гр.Монтана, одобрена със заповед № Р./05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед №К./16.11.2006г. на Началника на С. Монтана, с адрес на поземления имот: гр.Монтана, бул. А. С. №., площ 2336 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м. /, номер по предходен план 941, квартал 147, парцел І, при съседи: 48489.7.181, 48489.7.185, 48489.7.214, 48489.7.184, 48489.7.183, 48489.7.509, 48489.7.179, 48489.7.180.

ПРИ ПРАВА: за съделителя Г.Й.Г. 975/ 14082 ид.ч., К.Н.Г. 975/ 14082 ид.ч., Г.Е.Л. 750/ 14082 ид.ч., С.С.Л. 750/ 14082 ид.ч., П.Ц.М. 195/ 14082 ид.ч., И.Г.М. 195/ 14082 ид.ч., „Е. 2..” ООД 750/ 14082 ид.ч., П.Г.П. 180/ 14082 ид.ч., С.Т.П. 180/ 14082 ид.ч., Б.П.Г. 360/ 14082 ид.ч., Д.П.Г. 195/ 14082 ид.ч., И.Н.Г. 195/ 14082 ид.ч., Н.М.А. 375/ 14082 ид.ч., А.Г.А. 375/ 14082 ид.ч., М.А.Т. 1000/ 14082 ид.ч., Т.П.Т. 250/ 14082 ид.ч., А.П.Т. 250/ 14082 ид.ч., П.Л.Е. 2550/ 14082 ид.ч., С.И.Г. 486/ 14082 ид.ч., И.М.Г. 486/ 14082 ид.ч., Б.С.Г. 195/ 14082 ид.ч., Л.П.Г. 195/ 14082 ид.ч., И.П.М. 1500/ 14082 ид.ч., Д.А.Д. 360/ 14082 ид.ч., М.В.Н. 180/ 14082 ид.ч. и Е.И.Н. 180/ 14082 ид.ч.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -  Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: