О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№687 17.07.2020 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
17 юли две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ……………………… ………………………………………………...
Прокурор
……………………………………………………………………......
като
разгледа докладваното от зам.председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело
№ 1437 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413,
ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
законен представител: Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор, чрез адв.Здравко
Цанев против разпореждане № 5537 от 19.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 1995/2020 г. по
описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Г.И.Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес в гр. С.З., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, с която се
претендира неустойка в размер на 356,83 лева, представляваща изискуем остатък
от лизингови вноски, като неоснователно.
Твърди се, че обжалваното разпореждане
е неправилно, т.к. е постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, а също е необосновано.
Претендира се отмяната на обжалваното
разпореждане и постановяването на съдебен акт, с който се разпореди издаването
на заповед за изпълнение за тези вземания.Претендират разноски за настоящото
въззивно производство.
Препис от частната жалба не се връчва
на насрещната страна.
След преценка на становищата на
страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д.№1995/2020 г. по описа на
СтРС е било образувано по заявление на „Теленор България“ ЕАД – гр.София срещу Г.И.Г.
от гр.С.З. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК общо за сумата от 776,88 лв.
С обжалваното разпореждане съдът е приел,че
не са налице предпоставките за уважаването му, в частта относно искането на
заявителя за присъждане на неустойка в размер на 356,83 лева, представляваща
изискуем остатък от лизингови вноски.
Посочил е, че съгласно чл.411, ал.2, т.
2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие
със закона и добрите нрави.
Първоинстанционният съд е изложил
съображения, че уговорените по същество в чл. 11, ал. 2 от общите условия на
договорите за лизинг неустойки в размер
на оставащите и неплатени до края на срока им на действие месечни лизингови
вноски с ненастъпил падеж към датата на предсрочното им прекратяване, за които
в случая се иска издаване на заповед за изпълнение, са нищожни. Посочил е, че неоснователно
в заявлението се твърди, че тези лизингови вноски не били неустойка по чл. 11,
ал. 2 от ОУ на договорите за лизинг, а предсрочно изискуеми на основание чл.
12, ал. 2 от ОУ на същите договори, до края на срока им на действие.
Предсрочната изискуемост е само изменение на договора (т. 18 ТР 4-2014-ОСГТК).
Поради това е несъвместима с развалянето/прекратяването му. Поради това и
уговорената в чл. 12, ал. 2 от ОУ на договорите за лизинг автоматична
предсрочна изискуемост на лизингови вноски е обективно невъзможна при
разваляне/прекратяване на същите договори за лизинг.
Развалянето/прекратяването на договорите
преустановява действието им, а предсрочната изискуемост е възможна само при
непрекратени/неразвалени договори, защото представлява изменение, а не
прекратяване/разваляне на договора (т. 18 ТР 4-2014-ОСГТК). След като се твърди
в заявлението, че поради неизпълнение операторът е развалил договора, то е възможно да претендира само
неустойката по чл. 11, ал.2 от ОУ, а както е посочил по – горе районният съд,
клаузата, с която е уговорена тази неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
Предвид горното е приел, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение за горепосочената сума следва да бъде
отхвърлено като неоснователно, като за останалите претендирани със заявлението
суми и за разноските, съразмерно уважената част, следва да бъде издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
При така установените обстоятелства въззивният
съд направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Съобразно чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК заповед за
изпълнение не се издава ако съдът прецени, че искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави. Многобройна
е съдебната практика в този смисъл, тъй като се приема, че по този начин
мобилният оператор по вече развалените договори за лизинг получава имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако те не бяха
развалени, без обаче да предоставя ползването на лизинговата вещ, защото при
развалянето на договора за лизинг се дължи връщането й, което води до
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост (в този
смисъл Р 253-2015-I т.о., Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I
т.о.).
Точно такъв е извода на РС С.З., за да
откаже частично издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е
достатъчно да се констатира наличие на тези обстоятелства. Съдът е обосновал
преценката си и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на съдебната практика. Ето защо приложението
на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е
законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда са неправилни, то
за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по
исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо.
По така изложените съображения, частната
жалба е неоснователна. Обжалваното
разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Разноски за настоящото производство не
се дължат, тъй като то се развива без участието на длъжника по аргумента на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви и на основание
чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5537 от
19.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 1995/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с
което е отхвърлено заявлението на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 против Г.И.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. С.З., за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
частта, с която се претендира неустойка в размер на 356,83 лева, представляваща
изискуем остатък от лизингови вноски, като неоснователно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: