Р
Е Ш Е Н И Е
№1538/27.9.2023г.
гр. Пловдив, 27 септември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XХV
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 1397 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Х.С.С., ЕГН **********
***, чрез процесуален представител адвокат Л.Н., против Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/1028
от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2020, издадено от
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”.
Жалбоподателят възразява срещу
намаляването на заявеното финансово подпомагане. Твърди,че административният
акт е немотивиран и не е ясно на какво основание е извършено намаляването. Моли за отмяна на акта. Претендира разноски.
Ответникът - заместник изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юриск. К., оспорва
жалбата. Твърди,че е извършвана проверка и са установени недопустими площи. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа доводите и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбоподателят е подал заявление за
подпомагане с УИН 16/280420/03602/лист 29/
По делото е приложена разпечатка за резултати
от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по
директни плащания за кампания 2020 от 21.04.2020г./лист28/
На 10.03.2022 г. зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” е издал оспореното в настоящото производство
уведомително писмо. Уведомителното писмо
е получено от жалбоподателя на 03.04.2022 г. видно от приложен по преписката известие
за доставяне с дата на изтегляне.
В „Таблица 1: Оторизирани суми (в лева)“
от уведомителното писмо, в колона 3 „Намаления“ се съдържат суми 106,35 по
СЕПП, 82,37 по СПП, 228,71 СП основна, 34,11 ЗДП, 58,03 схема за млади
земеделски стопани /МЗС/.
Посочено е в мотивите към колона 3
„Намаленията“ се отчитат:
„ - намаления на субсидията след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаления на субсидията в случаите,
когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението
съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда подаване на
заявления по схеми с мерки за директни плащания;
- наложена ставка на корекция
(„финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г.;
- Линейно намаление съгласно чл. 65,
параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., налагано съгласно чл. 6,
параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г. на
Комисията“.
Посочено е също така в оспорваното
уведомително писмо, че информацията в колона „Оторизирана сума“ е сумата,
получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и редукции.
От страна на ответния административен
орган е представена Заповед № 03-РД/772/08.03.2022 г. на изпълнителния директор
на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на фонда.
Представени към преписката са и
ортофотокарти,приложени към заявлението за подпомагане.
Представено е и уведомително писмо от
04.11.2020г.,с което се уведомява заявителят,че заявлението му било избрано за
проверка за допустимост на декларираните площи.
Няма доказателства за извършвани теренни
проверки за процесните парцели или за приемане на някои площи за недопустими.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като депозирана в
14-дневния срок от съобщаването на уведомителното писмо и насочена срещу годен
за съдебно оспорване индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно
правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес от търсената
защита.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява. А съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може
да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията
си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане. В случая оспореното уведомително писмо
е издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, като от приложената
упълномощителна заповед е видно,че Изпълнителният директор, в съответствие с чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ е
делегирал на своя заместник правомощието за издаване и подписване на всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за
финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Ето
защо, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия.
Разгледана по същество, жалба е
основателна.
Видно е, че с оспорваното писмо
административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието
на същия сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае
се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната
защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна
законосъобразност на процесното уведомително писмо. Такива мотиви не се сочат и
в хода на съдебното производство.
От оспорваното уведомително писмо по
никакъв начин не може да се установи каква е причината за извършеното намаление
на заявеното финансово подпомагане. Изследването
на съдържанието на Таблица 1 и на обясненията към нея, не позволява установяване
на конкретното фактическо и правно основание за намалената с оспореното
уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни,
относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. От мотивите към
оспореното уведомително писмо следва да е ясно защо следва да бъде намалено
заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката
въз основа на която това е направено. В пояснителната информация към колона 3 „Намаления“
е посочено, че се отчитат: намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена
съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент
(ЕС) № 1307/2013г.; Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от
Регламент (ЕС) № 1307/2013г., налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т.
iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г. на Комисията. Т.е. от самото
писмо за жалбоподателя, както и за съда не става ясно дали извършените намалени
на субсидията са в резултат на установени застъпвания на площи с други
кандидати, дали са спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП, или
неспазване на сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, дали в
резултат на наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“) и изобщо как е
определен размера на тази ставка. Изследването на съдържанието на таблиците и на
обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и
правно основание за намалената с оспореното уведомително
писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни,
относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Нещо повече и в
приложените към преписката доказателства липсва посочване на фактическите
основания за това изчисление на размера на финансовото подпомагане.
По принцип няма пречка мотивите към акта
да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но
такъв в случая липсва. От представения лист с резултати от автоматични проверки
на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за
кампания 2020г. също не става ясно каква е връзката с направените намаления, а
и същият не е цитиран в оспорения административен акт, а именно от мотивите към
оспореното уведомително писмо следва да става ясно защо следва да бъде намалено
финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката въз основа
на която се основава. Това именно би позволило на жалбоподателя да упражни
правото си на защита срещу оспорения административен акт. Освен това би
позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на уведомителното
писмо, като провери дали и защо е намалено финансовото подпомагане.
Мотивирането на акта е една от
гаранциите за неговата законосъобразност. Съгласно трайната съдебна практиката
на административните съдилища и Върховният административен съд, неизлагането на
конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на
административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се
преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да
допълва или изменя. Недопустимо е това мотивиране да се замества със становище
по вече образуваното дело, както се прави опит за това с представеното по
делото становище/лист 46 от делото/ Видно от същото е подробно и ясно кое е
станало причина за издаване на оспорвания акт, но изложеното в него не е
обективирано преди или към момента на издаване на оспорвания акт. Тоест мотиви
няма.
Недопустимо би било и посредством
експертно заключение да се установява какво е имал предвид административния
орган и дали намалението е в резултат на заявени площи изключени от специализирания
слой „Площи допустими за подпомагане“ или пък поради друга причина.
Отделно от това в
оспорения административен акт е посочено, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки
и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните от
подаденото заявление за подпомагане. А в резултатите от автоматични проверки е
посочено, че автоматичните проверки не представляват административни проверки
по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.
Никъде в писмото не се посочва начинът на формиране на
намаленията, колко са декларираните площи, съгласно данни от заявлението за
подпомагане, подадено от кандидата, колко са
площите, отговарящи на условията за подпомагане след извършване на
всички приложими проверки, по всяка една от схемите/мерките; колко е
наддекларираната площ/ха/ по всяка една от схемите/мерките, какъв е процентът
на наддеклариране, какво е процентното съотношение според приложимия Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., съответно каква е санкционираната площ/ха/.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2020, е издадено при липсата на мотиви, с което съществено е нарушено
изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал.2,т.4 от АПК и е
съществено нарушение на административно-производствените правила,
представляващо основание за отмяна поради незаконосъобразност
Всичко това налага отмяна на оспорвания
акт и връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на
настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които съгласно представените
доказателства са в размер на 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по оспорване
на Х.С.С., ЕГН ********** ***, Уведомително
писмо изх. № 02-160-6500/1028 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за Кампания 2020, издадено от Заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие”.
ИЗПРАЩА
ПРЕПИСКАТА
на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за ново произнасяне в едномесечен срок по
Заявление за подпомагане 2020 на Х.С.С., ЕГН ********** ***, с Уникален идентификационен номер 16/280420/03602
в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, при съобразяване на мотивите в
настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да
заплати на Х.С.С., ЕГН ********** ***, сумата от 300/триста/ лева
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: