Определение по дело №496/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение, подадено от „В.” Е., Г. К., ЕИК , насочено против „П. И. Б.” , Г. С., ЕИК, и депозирано във връзка със заповед за изпълнение № 2501/26.08.2011 г., постановено по реда на чл. 417 от ГПК по ч.Г.д.№ 1322/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Твърди се във възражението, че на 02.02.2007 г. между „В.” Е., Г. К. и „П. И. Б.” , Г.С., бил сключен Договор за банков кредит № 00KP-AA-2876/02.02.2007 г. за сумата от 34 000 000 евро. Вземането на „ПИБ” по Договора за банков кредит било обезпечено с ипотека върху недвижими имоти, собственост на „Б. Е. Е. В. П.” ООД, Г. К. - в производство по несъстоятелност. Твърди се, че „ПИБ” подало в Районен съд, Г. К. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. Г. д. № 1322/2011 г., била издадена заповед за изпълнение № 2501/26.08.2011 г. и изпълнителен лист от същата дата – 26.08.2011 г., с който „В.” Е. било осъдено на заплати на „ПИБ” , Г.С. сумата от 9 668 317.00 евро, представляваща главница по договор за банков кредит; сумата от 42 258.60 евро, предстÓвляваща договорна лихва за периода от 12.07.2011 г. до 11.08.2011 г., сумата от 106 450.85 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 12.08.2011 г. до 23.08.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.08.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 384 008.70 лв. - внесена държавна такса и сумата от 192 455.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист по молба на „ПИБ” срещу длъжника „В.” Е. и ипотекарния длъжник „Б. Е. Е. В. П.” ООД било образувано изпълнително дело № 477/2011 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, с peг. № 804 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд- Бургас, и били предприети действия по събиране на вземането на кредитора чрез насочване на принудителното изпълнение към ипотекираните недвижимите имоти, собственост на „Б. Е. Е. В. П.” ООД . Твърди се, че към момента на образуването на изпълнителното дело, както и към момента на предприемане на изпълнителните действия по отношение на недвижимите имоти, собственост на „Б. Е. Е. В. П.” ООД, „В.” Е. не било получило покана за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, нито било уведомявано за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С решение № 60/29.02.2012 г. по т. д. № 269/2011 г. по описа на Окръжен съд- К., било открито производство по несъстоятелност по отношение на „Б. Е. Е. В. П.” ООД и били спрени всички изпълнителни дела срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, включително и цитираното изпълнително дело. И към този момент „В.” Е. не било уведомено за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и за започналото изпълнително производство. На 23.07.2013 г. на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ, „ПИБ” подала молба за продължаване на изпълнителните действия по изпълнителното дело до Окръжен съд- К. по т. д. № 269/2011 г., която била оставена без уважение с определение № 598/26.07.2013 г. Срещу определението била подадена частна жалба с В. № 123/09.08.2013 г., която с приложенията към нея, били получени от „В.” Е. на 30.08.2013 г., когато дружеството узнало за издаването на заповедта за изпълнение, изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело. Изтъква се, че ако се приемело, че са били залепяни уведомления за издадената заповед за изпълнение на адреса на управление на „В.” Е. от ЧСИ Делян Николов, то тези уведомления не били залепени по изискуемия за това начин, поради което били налице особени непредвидени обстоятелства. Направени са доказателствени искания. В аспекта на изложеното „В.” Е., Г.К. моли да бъде прието депозираното срещу заповед за изпълнение № 2501/26.08.2011 г., издадена по ч.Г.д.№ 1322/2011 г. на КРС, възражение.

Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема следното:

Нормата на чл. 423, ал. 1 от ГПК предоставя възможност на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Упражняването на това субективно право длъжникът може да извърши в рамките на определен преклузивен срок- едномесечен срок от узнаване на заповедта от длъжника.

В производството по чл. 423 от ГПК се изследват наличието на допуснати нередовности при връчване на заповедта за изпълнение. Ненадлежното връчване по смисъла на чл. 423 от ГПК е свързано с нарушаване на процесуалните правила на чл. 37 и следващите от ГПК за връчване на съдебни книжа. Предметът на настоящето съдебно производство се свежда единствено до преценка налице ли са предвидените в чл. 423, ал. 1 от ГПК, основания за подаване на възражение. В случая обаче не се твърди да е налице такова нарушение, а се твърди, че изобщо липсва връчване. След като заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника, съобразно изискванията на чл. 418, ал. 5 от ГПК, то не е започнал да тече и законоустановения двуседмичния срок за подаване на възражението по чл. 419, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК /в този смисъл е определение № 330/28.05.2009 г. по ч. т. д. № 204/2009 г., II т. о. на ВКС/. Това означава, че за длъжника съществува процесуална възможност да подаде възражение и същият не е лишен от възможността да оспори вземането, поради което не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от ГПК за приемане на възражението от въззивния съд. С оглед на това състава на съда приема, че следва да се остави без уважение подаденото от „В.” Е., Г. К. възражение по чл. 423 ал. 1 от ГПК.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „В.” Е., Г. К., с ЕИК, за приемане при условията на чл. 423, ал. 1 от ГПК на възражение против заповед за изпълнение № 2501/26.08.2011 г., издадена по ч. Г. д. № 1322/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, по реда на чл. 417 и сл. от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.