№ 149
гр. Ловеч, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 99/29.11.2021 г., по гр.д. № 505/2021 г. на РС – Тетевен,
съдът е приел за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, че
всеки от двамата ответника В. Д. Й., с ЕГН ********** и Н. ЦВ. Ц., с ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София“ ЕАД, с ЕИК *********
заплащане на следните суми: 0,58 лв. - цена на реално консумирана топлинна
енергия за месец април 2018 г.; 822,13 лв. - цена на реално консумирана
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., в едно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението (30.11.2020 г.) до
окончателното и изплащане; 182,25 лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 20.11.2020 г.; 4,20 лв. - цена за дялово
разпределение, в едно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
(30.11.2020 г.) до окончателното й изплащане; 1,26 лв. - мораторна лихва. С
решението съдът е отхвърлил установителния иск по съответните претенции
за следните суми: за 820,55 лв. - реално консумирана топлинна енергия за
периода от 01.07.2017 г. до месец март 2018 г като погасени по давност; за
91,13 лв.; за 5,21 лв. като погасени по давност, както и за 1,17 лв. Съдът е
разпределил между страните отговорността за разноските, осъждайки всяка
от тях да заплати на насрещната сторените такива съобразно уважения и
отхвърления размер на иска.
Решението е обжалвано от В. Д. Й. в частта, която е прието за
установено, че въззивницата дължи на дружеството следните суми: 822,13 лв.
- цена на реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., в едно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
(30.11.2020 г.) до окончателното и изплащане; 182,25 лв. - мораторна лихва
1
върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 20.11.2020 г.; 4,20 лв. - цена
за дялово разпределение, в едно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението (30.11.2020 г.) до окончателното й изплащане; 1,26 лв. -
мораторна лихва. Във въззивната жалба са направени оплаквания за
неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на
материалния закон и необоснованост, свеждащи се до: несъобразяване от
съда, че ищецът не е доказал В. Д. Й. да притежава качеството потребител на
топлинна енергия на процесния адрес, че партидата се водела на Н. ЦВ. Ц.
(другия съсобственик на имота), доколкото от него било направено
изявление, че той ползва имота и с оглед на това следвало да се приеме, че
същият се намира в облигационно отношение с дружеството ответник;
несъобразяване от районния съд, че с оглед изрично сключения от Н. ЦВ. Ц. с
ответното дружество договор по чл. 149, ал. 1 ЗЕ, следвало да се изключи
приложението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Във въззивната жалба е направено искане
за отмяна на обжалваното решение, за постановяване на ново такова, с което
да бъде признато з установени, че въззивницата не дължи сумите по
заявлението, както на същата да се присъдят и разноските в пълния им размер
за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемото дружество е постъпил
писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на
оплакванията във въззивната жалба, моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното
производство.
Въззивницата В. Д. Й. взема участие в съдебно заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. А.Г., който поддържа
жалбата, навежда съображения за нейната основателност, моли за отмяна на
решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска за установяване на
вземанията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София“ ЕАД срещу В. Д. Й., както и за
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият Н. ЦВ. Ц. взема участие в съдебно заседание лично, като
не оспорва въззивната жалба, а в хода на устните състезания заявява, че се
съгласява с решението в частта, с която са установени вземанията срещу него,
като прави изявление за поддържане на жалбата, подадена от съпругата му
(въззиваемата).
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не взема участие в
съдебното заседание.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД
също не взема участие във въззивното производство.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск от
Топлофикация София“ ЕАД против В. Д. Й. и Н. ЦВ. Ц., предявен по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 2 ГПК, с предмет установяване на вземания на заповед
по чл. 410 ГПК, издадена в полза на ищеца против ответниците за заплащане
от всеки от тях на следните суми: 1643,41 лв. – главница, представляваща
2
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 07.2017 г.- м.
04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. до окончателно
заплащане на вземането; 256,53 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018
г. до 20.11.2020 г.; 9,41 лв. – главница, представляваща сума за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно
със законната лихва от 30.11.2020 г. до окончателно заплащане на вземането;
2,30 лв. – мораторна лихва за забава от 01.12.2017 г. до 20.11.2020 г. В
исковата молба се поддържа, че като собственици самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост (***, находящ се в гр. ***),
присъединен към абонатна станция, ответниците са клиенти на топлинна
енергия и като такива са длъжни по закон да заплащат месечните дължими
суми за доставена топлинна енергия, че цената на топлинната енергия се
определя по влезли в сила Общи условия на топлофикационното дружество и
че за периода от месец юли на 2017 г. до месец април на 2019 г. ищецът
доставил съответните количества топлинна енергия. Посочва се, че
количеството на доставената топлинна енергия е начислено по прогнозни
месечни вноски, но след изготвена в края на отоплителния период
изравнителна сметка от дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, извършващо
дялово разпределение на база реалния отчет на уредите за дяловото
разпределение в топлоснабдения имот. В молбата се твърди, че начислените
суми не са платени от ответниците и че за тях и за дължимите лихви е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 131 ГПК от
ответниците са постъпили писмени отговори, в които са направени
възражения за погасяване на вземанията по давност (три годишна),
обхващаща периода м. 07.2017 г. – м. 03.2018 г.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ответниците В. Д. Й. и Н. ЦВ. Ц. са собственици на ***, находящ се в
гр. ***, в качеството им на купувачи по договор от 29.12.1992 г. за продажба
на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на наредбата
за държавните имоти.
Установява се от протокол от заседание на общото събрание на
етажните собственици от гр. ***, проведено на 10.09.2002г., че е взето
решение за сключване на договор с „Нелбо инженеринг“ ООД за извършване
на индивидуално измерване потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределяне разходите за отопление и топла вода; за упълномощаване на Н.
ЦВ. Ц. да сключи от името на етажната собственост споразумителен протокол
с „ТОПЛОФИКАЦИЯ – София“ ЕАД и договор с „Нелбо инженеринг“ ООД
за извършване на услугата топлинно счетоводство; за упълномощаване на Н.
ЦВ. Ц. да изготви поименен списък, в който всеки собственик /титуляр на
сметка в „Топлофикация София“ ЕАД/ да посочи броя на индивидуалните
разпределители в неговото жилище, като всеки собственик (наемател)
удостовери това с подписа си. В изпълнение на упълномощаването такъв
списък е съставен за 32 жилища от етажната собственост.
С договор № 3011 от 21.08.0202 г. между представители на етажната
собственост с адрес: ***, от една страна, и „Техем сървисис“ ЕООД, от друга,
на последното дружество е възложено да извършва индивидуално измерване
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределяне разходите за
отопление и топла вода.
3
С договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия от 03.06.2020 г. между „Топлофикация
София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД на последното дружество е
възложено да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между потребители в сграда етажна собственост при спазване на
изискванията на общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за
извършване на услугата, одобрени с решение № ОУ-024/10.08.2007 г. на
ДКЕВР.
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 170/2021 г. на РС Тетевен, че
по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД против В. Д. Й., с ЕГН
********** и Н. ЦВ. Ц., с ЕГН ********** е издадена заповед по чл. 410 ГПК
за изпълнение на парично задължение № 70/02.03.2021 г., с която е
разпоредено длъжниците да заплати на заявителя съответните суми. От В. Д.
Й. и Н. ЦВ. Ц. е подадено възражение против заповедта, в което се възразява
за погасяване на вземанията по давност.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
По реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД
против В. Д. Й. и Н. ЦВ. Ц. е предявен иск за установяване на вземания по
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
170/2021 г. на РС Тетевен за заплащане от всеки от тях на следните суми:
1643,41 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 07.2017 г.- м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. до окончателно заплащане на вземането; 256,53 лв. – мораторна
лихва за забава от 15.09.2018 г. до 20.11.2020 г.; 9,41 лв. – главница,
представляваща сума за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
30.11.2020 г. до окончателно заплащане на вземането; 2,30 лв. – мораторна
лихва за забава от 01.12.2017 г. до 20.11.2020 г.
Въззивното производство е висящо само по отношение на вземанията на
„Топлофикация София“ ЕАД против В. Д. Й. за заплащане на следните суми:
822,13 лв. - цена на реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., в едно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението (30.11.2020 г.) до окончателното и изплащане; 182,25 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 20.11.2020
г.; 4,20 лв. - цена за дялово разпределение, в едно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението (30.11.2020 г.) до окончателното й изплащане;
1,26 лв. - мораторна лихва.
Настоящият състав приема, че вземанията на ищеца към ответника В. Д.
Й. за посочените в решението суми, необхванати от периода на погасителната
давност, са налице.
В процесния период (м.07.2017 г.- м.04.2019 г.) а и понастоящем
двамата ответници са съсобственици на апартамента, като с оглед на това, че
в титула им за собственост няма означаване на квотите им, съдът приема, че
те са равни. Като титуляр на това право върху топлоснабдения имот, двамата
имат качеството клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. След като законът
свързва качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди, за
съществуването му и за наличие на облигационни отношение по доставяне на
топлинна енергия е без значение дали клиентът е подавал молба за откриване
4
на партида или не. В тази връзка се явява неоснователно възражението на В.
Д. Й., че тя не ползва имота и че същата няма качеството клиент.
Продажбата на топлинна енергия е извършена от ищеца при публично
известни обши условия, които са одобрени от КЕВР (тогава ДКЕВР) и са
действали към процесния период (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Общите условия са
публикувани в два всекидневника (един централен и един местен, поради
което те са влезли в сила, без да е необходимо изричното им приемане от
клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 64 от Общите условия клиент да
бъде лице – ползвател на имота, различно от собственика, при наличие на
изрично съгласие за това, изразено в нотариална форма. В случая не е налице
съгласие от единия съсобственик за изключително ползване на имота от
другия, дадено в посочената форма, поради което не може да се приеме, че е
налице отклонение от общото правило на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В тази връзка е
неоснователно възражението, че партидата се водела само на Н. ЦВ. Ц.
(другия съсобственик на имота), доколкото от него било направено
изявление, че той ползвал имота. Такова изявление не е основание да се
приеме, че единствено той се намира в облигационно отношение с
дружеството ответник. По делото не се установява наличие на сключен от Н.
ЦВ. Ц. с ответното дружество договор по чл. 149, ал. 1 ЗЕ, изключващ
приложението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Въз основа на приетия по делото списък с
етажните собственици, в който Н. ЦВ. Ц. е записан като единствен собственик
на ап. 30, също не би могло да се приеме, че само той е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, защото целта на съставяне на документа е за да се
определи броя и вида на отоплителните теля във всяко от жилищата. При
липса на доказателства за подадена от Н. ЦВ. Ц. заявление-декларация за
изключително ползване на имота и за разкриване на партидата на негово име,
като титуляри на правото на собственост върху топлоснабдения имот при
равни квоти, той и В. Д. Й. имат качеството клиенти по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Затова В. Д. Й. ще дължи половината от начислените от
топлофикационното дружество суми за цената на топлинната енергия и
лихвите за забава. В исковата молба от ответниците не се възразява срещу
начина на тяхното формиране, като оплакване в този аспект не се прави и във
въззивната жалба от В. Д. Й., с оглед на което съдът не следва да развива
съображения в тази насока.
В обобщение съдът приема, че са налице вземания на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу В. Д. Й. за заплащане следните суми: 822,13 лв. - цена на
реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., в едно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
(30.11.2020 г.) до окончателното и изплащане; 182,25 лв. - мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 20.11.2020 г.; 4,20 лв. - цена
за дялово разпределение, в едно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението (30.11.2020 г.) до окончателното й изплащане; 1,26 лв. -
мораторна лихва
По изложените съображения съдът приема, че искът против В. Д. Й. за
установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, в непогасената по
давност размери, предявен по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, е
основателен. Крайните изводи на двете съдебни инстанции по
основателността на иска в тези му обективни и субективни предели съвпадат,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
5
С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивника не следва
да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива следва да се
присъдят в полза на въззиваемия, от чиито процесуален представител
(юрисконсулт) се претендира единствено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Възнаграждението следва да се присъди
в минималния размер от 50 лв. по чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, предвид материалния интерес, фактическата и правна
сложност на случая и конкретната форма на предприетата от юрисконсулта
защита – подаване на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/29.11.2021 г., по гр.д. № 505/2021 г. на
РС – Тетевен в обжалваната му част, с която е прието за установено, че В. Д.
Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД заплащане на следните суми:
822,13 лв. - цена на реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., в едно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението (30.11.2020 г.) до окончателното и изплащане; 182,25 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 20.11.2020
г.; 4,20 лв. - цена за дялово разпределение, в едно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението (30.11.2020 г.) до окончателното й изплащане;
1,26 лв. - мораторна лихва.
ОСЪЖДА В. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес: с. *** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *** представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК, за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6