№ 3258
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110158369 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. Д. М., процесуален представител на ищеца И. Т. за
изменение на решение №18820/18.10.2024г., постановено по гр.д. №58369/2023г. по
описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира определеното от съда
възнаграждение за неправилно. Намира ,че следва да бъде определено възнаграждение
по всеки от предявените искове в размери по НМРАВ, както и да бъде присъдено ДДС
върху определеното възнаграждение.
Ответникът по молбата не е подал отговор.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище,
намира, че същата е неоснователна по следните съображения:
Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията за разноски
на ответника, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Съдът
изрично е посочил, че възнаграждението е определено с оглед актуалната практика на
СЕС и ВКС и се дължи за всички предявени искове, които са два на брой, но е
съобразил фактическата им и правна сложност, както и обстоятелството, че не се е
налагало да се провежда отделна защита по всеки иск, доколкото всеки от тях се
основава на едни и същи твърдения, както и че цената на иска няма отношение към
проведената защита, доколкото същата не зависи от дължимите суми по договора, а се
основава на други уговорки в него и специалните изисквания, въведени в закона за
този вид договори. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от
15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „........“ /жалба №
59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1
1
от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по
делото. По делото са събрани само писмени доказателства като същото е приключило
с едно открито съдебно заседание. В настоящия случай се касае за иск, чиито предмет
са нищожни клаузи на договор за потребителски кредит, като съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по искове, чиито предмет са вземания по договори
за потребителски кредит. Съдът е изложил подробни съображения в мотивите си защо
е преценил, че ДДС върху определеното възнаграждение не се дължи, които не намира
основание да изменя във връзка с наведеното от молителя възражение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д. М., процесуален представител
на ищеца И. Т. за изменение на решение №18820/18.10.2024г., постановено по гр.д.
№58369/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2