№ 311
гр. гр. Лом, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20231620102137 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, депозирана от **********ЕООД,
ЕИК *********, гр. ******, ж.к.*********, ул.******** № ** срещу П. Т. Т.,
ЕГН ********** от гр.*****, ул. ******* ** вх. * ет.* ап. **, за установяване
дължимост на суми, за които има издадени заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК - искове с
правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл.
240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответника и третото лице
********* ЕАД, ЕИК *********, гр. ******, бил сключен Договор за
потребителски кредит № *********/**.**.20**г. за сумата от 1844,63 лв., от
които сума по заема бил 1400лв. и застрахователна премия - 444,63лв.
Кредитът е следвало да бъде погасен в срок до 05.09.2022г. на 20 месечни
вноски от по 137,85лв. Поради неизпълнение от страна на ответника,
заемодателят е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК –
извлечение от счЕ.одните си книги. По образуваното ч.гр.д. № 1758/2022г. на
РС Лом са издадени Заповед № 1077/28.09.2022г. за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от общо 2502,17 лв. (две хиляди
петстотин и два лв. и 17 ст.), от които – 1514,00 лв. (хиляда петстотин и
четиринадесет лв.) главница, 504,82 лв. (петстотин и четири лв. и 82 ст.)
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.07.2021г. до 05.09.2022г.,
обезщетение за забава в размер на 483,35 лева (четиристотин осемдесет и три
лева и 35 ст.) за периода 05.07.2021г.-08.09.2022г., ведно със законната лихва
1
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 200,04 лв. (двеста
лв. и 04 ст.) разноски по делото, от които 50,04 лв. (петдесет лв. и 04 ст.)
държавна такса и 150,00 лв. (сто и петдесет лв.) адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение.
По молба на първоначалния кредитор на 01.11.2022г. е образувано
изп.дело № 2234/2022г. по описа на ЧСИ М. И., рег. № *** в КЧСИ, р-н на
действие МОС. На 19.05.2023г. между заемодателя и първоначален кредитор
********* ЕАД и ищеца бил сключен Договор за прехвърляне на парични
вземания, по силата на който задълженията на ответника са прехвърлени на
ищеца **********ЕООД и по негова молба на 12.09.2023г. той е конституиран
като взискател. Отправено е и искане до съдебния изпълнител за връчване на
уведомлението за цесията на длъжника. Издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47
ГПК, поради което и за ищеца съществува правен интерес от предявяването на
настоящия установителен иск.
Иска се да бъде признато от съда за установено, че ответникът П. Т. Т.,
ЕГН ********** от гр.*****, ул. ******* ** вх. * ет.* ап. ** дължи на ищеца
**********ЕООД, ЕИК *********, гр. ******, ж.к.*********, ул.******** №
** сумата от общо 2502,17 лв. (две хиляди петстотин и два лв. и седемнадесет
ст.), от които – 1514,00 лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лв.) главница –
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
*********/**.**.20** год., сключен с третото лице ********* ЕАД, ЕИК
*********, гр. ******, - 504,82 лв. (петстотин и четири лв. и осемдесет и две
ст.) договорна възнаградителна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 05.09.2022
г., обезщетение за забава в размер на 483,35 лева (четиристотин осемдесет и
три лева и тридесет и пет ст.) за периода 05.07.2021 г.-08.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
27.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и
присъждане на сумата от 200,04 лв. (двеста лв. и 04 ст.) разноски по делото, от
които 50,04 лв. (петдесет лв. и четири ст.) държавна такса и 150,00 лв. (сто и
петдесет лв.) адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, както и
направените по настоящото дело разноски.
Препис от исковата молба и приложенията й е връчен на ответника по
месторабота на 14.03.2024г. ведно с разпореждане № 2575/07.12.2023г., с което
е указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или да оттегли иска. Указани са и последиците,
визирани в чл. 41 ГПК.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С определение № 793/04.07.2024г. за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на
страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1, т.
1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната
2
неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие
страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и
чл.239 от ГПК. Същото е връчено на ответника по месторабота на 31.07.2024г.
Ищецът, редовно призован, не се е явил в проведеното съдебно
заседание на 10.09.2024г. От същия преди заседанието е постъпила молба с вх.
№ 6606/24.07.2024г., в която е посочено, че ищцовата страна желае да се даде
ход на делото в нейно отсъствие. Отправено е искане за постановяване на
неприсъствено решение на основание чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 238, ал. 1 от
ГПК, както и искане за присъждане на разноски в заповедното и в исковото
производство.
В проведеното съдебно заседание на 10.09.2024г., редовно призован,
ответникът не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора
пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма
основания за отвод на пресъдено нещо.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
Страните са редовно призовани за проведеното по делото открито
съдебно заседание, като нито една от тях не се е явила. От страна на ищеца е
постъпило искане за гледане на делото в негово отсъствие. Ответникът,
редовно и своевременно призован, не се е явил в проведеното съдебно
заседание, не е посочил уважителни причини за неявяването си, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея ведно с Разпореждане 2575/07.12.2023г., с оглед упражняване правото да
подаде писмен отговор по чл.131 ГПК, които са получени от него по
месторабота на 14.03.2024г. (видно от върнатия отрязък от съобщението), и
призовка за страна за открито съдебно заседание ведно с Определение №
793/04.07.2024г. по чл. 140 ГПК, връчено на ответника по месторабота на
31.07.2024г., като ответникът е бил предупреден за последиците, визирани в
цитираната разпоредба, на последния са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед направеното от ищеца своевременно искане за произнасяне с
3
неприсъствено решение и предвид това, че ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, редовно призован - не се е явил в откритото съдебно
заседание, като не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1
и 2 от ГПК, тъй като на страните са указани последиците от неявяването в
съдебно заседание с Разпореждане от 07.12.2024г. и впоследствие (повторно)
отново с Определението за насрочване на делото от 04.07.2024г. Освен това
съдът намира, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства искът е вероятно основателен.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл
и подкрепят изложените в исковата молба твърдения.
На основание горното съдът намира, че поради наличието на
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се
постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения
размер.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и за разноските, сторени в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в
заповедното производство разноски. Разноските се претендират, списък по чл.
80 ГПК не е представен, а съгласно наличните по делото доказателства за
сторените от ищеца разноски, същите са общ размер на размер: 310,56 лева
(триста и десет лева и петдесет и шест ст.), от които: дължима и платена
държавна такса в исковото производство в размер на 110,52 лв.,
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство – 150 лева;
дължима и платена държавна такса по заповедното производство – 50,04 лева.
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Т. Т., ЕГН ********** от
гр.*****, ул. ******* ** вх. * ет.* ап. ** дължи на **********ЕООД, ЕИК
*********, гр. ******, ж.к.*********, ул.******** № ** сумата от общо
2502,17 лв. (две хиляди петстотин и два лв. и седемнадесет ст.), от които –
1514,00 лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лв.) главница – неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № *********/**.**.20**
4
год., сключен с третото лице ********* ЕАД, ЕИК *********, гр. ******,
504,82 лв. (петстотин и четири лв. и осемдесет и две ст.) договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 05.09.2022 г.,
обезщетение за забава в размер на 483,35 лева (четиристотин осемдесет и три
лева и тридесет и пет ст.) за периода 05.07.2021 г.-08.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
27.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1077 от 28.09.2022г. по ЧГД № 1758/2022г.
по описа на РС Лом и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН ********** от гр.*****, ул. ******* ** вх. *
ет.* ап. ** да заплати на **********ЕООД, ЕИК *********, гр. ******,
ж.к.*********, ул.******** № ** направените в исковото и в заповедното
производство разноски в общ размер на 310,56 лева (триста и десет лева и
петдесет и шест ст.)
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5