№ 224
гр. гр. Добрич , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Георги К. Пашалиев
Секретар:Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20203200500629 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за въззивното обжалване на съдебни актове
по гр.д.№ 978/2018 год. на Районен съд Добрич,част от които
първоинстанционния съд е постановил с оглед произнасяния на въззивния
съд по в.гр.д.№ 435/2019 год. и в.гр.д.№ 78/2020 год.
С решение № 466/22.04. 2019 год.по гр.д.№ 978/2018 год. на Районен
съд Добрич:
1./М. Р. М.,ЕГН ********** е осъден да заплати на М. М. Н., ЕГН
********** сумата от 14 266.50 лева , представляваща увеличената стойност
за ½ идеална част от недвижим имот,находящ се в град Добрич,улица “Н.“
№**,вх. Б , етаж 6 – апартамент № 11, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения с площ от 79,97 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение № 4 с площ от 4,21 кв.м. и съответните идеални части от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж, имот ид. №
1
72624.623.4441.1.43 в резултат на извършени подобрения в периода месец
септември 2011 год. – месец юни 2012 год. ,ведно със законната лихва върху
сумата от 14 266.50 лева , начиная от 09.03.2018 год. до окончателното
изплащане;
2./отхвърлени са предявените от М. М. Н., ЕГН ********** срещу Д.
Х. Х. , ЕГН **********,от гр.Добрич,ул.“Г.К.“№** ет.2 ап.7 и П. П. С. , ЕГН
********** осъдителни искове за суми от по 5 666.66 лева за
подобрения,извършени в периода месец септември 2011 год. до месец юни
2012год. в недвижим имот,находящ се в град Добрич ,улица “Н.“ №**,вх. Б ,
етаж 6 – апартамент № 11, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения с площ от 79,97 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №
4 с площ от 4,21 кв.м. и съответните идеални части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж, имот ид. №
72624.623.4441.1.43,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане;
3./М. Р. М. , ЕГН ********** е осъден да заплати на М. М. Н. ,ЕГН
********** разноски по делото в размер на 570.66 лева държавна такса ,
377.64 лева депозит вещо лице и 1570.99 лева адвокатско
възнаграждение;4./М. М. Н. , ЕГН ********** е осъдена да заплати да
заплати на Д. Х. Х. ,ЕГН ********** и П. П. С. разноски по делото в размер
на по 700.00 лева адвокатско възнаграждение;
С решение № 1200/08.11.2019 год. по гр.д.№ 978/2018 год. на
Районен съд Добрич е :
1./отхвърлена молбата на М. М. Н. ,ЕГН ********** за допълване на
първоначално постановеното решение № 466/22.04.2019 год. с отхвърляне
на предявения от нея срещу М. Р. М. ЕГН ********** главен иск за сумата
от 5 666.66 лева и е
2./допълнено решение № 466/22.04.2019 год.,като е отхвърлен иска на
М. М. Н., ЕГН ********** срещу М. Р. М. ЕГН ********** за горницата над
14 266.50 лв. и до 17 000 лв.
С решение № 448/11.06.2020 год.по гр.д.№ 978/2018 год.на Районен
съд Добрич е :
2
1./допълнено решение № 466/22.04.2019 год. по гр.д. № 978/2018 год.
,като е отхвърлен предявения от М. М. Н. , ЕГН ********** срещу М. Р. М. ,
ЕГН ********** главен иск , предявен в условие на кумулативно
съединяване на искове срещу Д. Х. Х. , ЕГН ********** и П.П.С. , ЕГН
********** , за осъждането му да заплати на ищцата М.Н. сумата от 5 666.66
лева за извършени в периода месец септември 2011 год. до месец юни
2012год. подобрения в недвижим имот,находящ се в град Добрич,улица ”Н.”
№**,вх. Б , етаж 6 – апартамент № 11, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения с площ от 79,97 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение № 4 с площ от 4,21 кв.м. и съответните идеални части от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж, имот ид. №
72624.623.4441.1.43,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане и
2./М. М. Н. ,ЕГН ********** е осъдена да заплати на М. Р. М. с ЕГН
********** разноски по делото в размер на 466.66 лева адвокатско
възнаграждение.
С определение № 3104/08.11.2019 год.по гр.д.№ 978/2018 год. на
Районен съд Добриче:
1./отхвърлена молбата на М. Р. М. , ЕГН ********** за изменение на
първоначално постановеното решение № 466/22.04.2019 год. в частта на
осъждането си да заплати на М. М. Н. ,ЕГН ********** разноски по делото:
570.66 лева държавна такса , 377.64 лева депозит вещо лице и 1570.99 лева
адвокатско възнаграждение ,а
2./решение № 466/22.04.2019 год. е допълнено в частта за
разноските,като М. М. Н. , ЕГН ********** е осъдена да заплати на М. Р. М. ,
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 225.11 лв. адвокатско
възнаграждение и разноски в производството по обезпечаване на иска в
размер на 64.32 лв. адвокатско възнаграждение и 2.41 лв. държавна такса.
Производството е образувано въз основа на подадените от страните
жалби срещу съдебните актове ,както следва :
І. от ищцата М. М. Н.:
3
1./жалба рег.№ 23712/20.11.2020 год. (оригинала приложен на л.48 от
в.гр.д.№78/2020 год.) срещу решение № 1200/08.11.2019 год. по гр.д.№
978/2018 год. на Районен съд Добрич,с което е допълнено решение №
466/22.04.2019 год.,като е отхвърлен предявения от нея срещу М. Р. М.
евентуален иск за горницата над 14 266.50 лв. и до 17 000 лв.
2./жалба рег.№ 10445/24.06.2020 год. срещу решение № 448/11.06.2020
год. по гр.д.№ 978/2018 год. на Районен съд Добрич за допълване на
решение № 466/22.04.2019 год. по гр.д. № 978/2018 год. ,като е отхвърлен
предявения от нея срещу М. Р. М. главен иск , предявен в условие на
кумулативно съединяване на искове срещу Д. Х. Х. и П.П.С. , за осъждането
му да заплати на ищцата М.Н. сумата от 5 666.66 лева за извършени в
периода месец септември 2011 год. до месец юни 2012год. подобрения в
недвижим имот,находящ се в град Добрич,улица ”Н.” №**,вх. Б , етаж 6 –
апартамент № 11, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с
площ от 79,97 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 4 с площ от
4,21 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж, имот ид. № 72624.623.4441.1.43,ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
и е осъдил М. М. Н. с ЕГН ********** да заплати на М. Р. М. с ЕГН
********** разноски по делото в размер на 466.66 лева адвокатско
възнаграждение.
ІІ.от ответника М. Р. М.:
1./жалба рег.№10342/27.05.2019 год.(оригинала приложен на л.24 от
в.гр.д.№435/2019 год.) срещу решение № 466/22.04. 2019 год. по гр.д.№
978/2018 год. на Районен съд Добрич,с което е осъден да заплати на М. М.
Н., ЕГН ********** сумата от 14 266.50 лева , представляваща увеличената
стойност за ½ идеална част от недвижим имот ,находящ се в град
Добрич,улица “Н.“ №**,вх. Б , етаж 6 – апартамент № 11, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 79,97 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение № 4 с площ от 4,21 кв.м. и съответните
идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж,
имот ид. № 72624.623.4441.1.43 в резултат на извършени подобрения в
периода месец септември 2011 год. – месец юни 2012 год. ,ведно със
4
законната лихва върху сумата от 14 266.50 лева , начиная от 09.03.2018 год.
до окончателното изплащане.
Въззивниците претендират отмяната на обжалваните съдебни актове и
постановяване от въззивния съд на ново решение по същество на спора за
цялостно уважаване,респективно отхвърляне на претенциите за заплащане на
извършени в периода месец септември 2011 год. до месец юни 2012 год.
подобрения в недвижим имот,находящ се в град Добрич,улица ”Н.” №**,вх.
Б , етаж 6 – апартамент № 11, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения с площ от 79,97 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №
4 с площ от 4,21 кв.м. и съответните идеални части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж, имот ид. №
72624.623.4441.1.43,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане,съответно на което бъде разпределена по нов
начин и отговорността за разноските.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и са процесуално
допустими.
В отговорите ,подадена по реда на чл.263 ал.1 от ГПК,всяка от страните
счита за неоснователна жалбата,подадена от противната й такава .
Спорни между страните са въпросите по повод фактическите
констатации,доказателствените и правните изводи на първноинстанционния
съд относно точната правна квалификация на претенциите за вземания по
чл.72-чл.74 от ЗС,респ.чл.60-62 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД , начина на тяхното
съединяване и погасяването им по давност; качеството на ищцата на
подобрител в чужд имот/добросъвестен,недобросъвестен или
държател/,пасивната материална легитимация на ответниците,а именно в
тежест на кое лице възнива задължението за заплащане на подобренията в
случай на прехвърляне на подобрен недвижим имот,респ.наследимо ли е
същото; вида и стойността на извършените строително-ремонтни дейности .
С искова молба рег.№ 4966/ 09.03.2018 год.,поправена и уточнена с
молба рег.№ 6643/30.03.2018 год. е заявена претенция на М. М. Н.,ЕГН
**********,от гр.Добрич,ул.“Н.“№** вх.Б ет.6 ап.11 срещу М. Р. М. , ЕГН
**********,от гр.Добрич,пл.“С.“№1 вх.Б ет.2 ап.36;Д. Х. Х. , ЕГН
5
**********,от гр.Добрич,ул.“Г.К.“№** ет.2 ап.7 и П. П. С. , ЕГН
**********,от с.А.,общ.В.Т.,ул.“С.Н.“ №*.
Изложени са твърдения ,че въз основа на договор от дата 12.08.2011
год. ,сключен с Р.Д.А. ,ищцата закупила недвижим имот-апартамент в
гр.Добрич,състоящ се от две стаи ,кухня и сервизни помещения с площ от
79.97 кв.м. С влязло в сила на дата 13.03.2013 год. решение,ДРС установил
по отношение купувача и продавача по сделката,че К.Д. А. е собственик на ½
ид. ч. от апартамента,отменил до размера на ½ ид.ч. съставения по реда на чл.
587 ал.2 от ГПК нотариален акт,констатиращ придобито от продавача вещно
право на собственост въз основа на изтекла придобивна давност и е осъдил
купувача да предаде владението на ½ ид.ч. от имота на К. Д. А..Ответниците
по делото са наследниците на К. Д. А.-нейни синове.С договор от дата
10.08.2016 год.М. Р. М. и Д. Х. Х. са дарили на П. П. С.наследствените си 2/6
ид.ч. от апартамента.
След закупуване на недвижимия имот ,ищцата извършила подобрения
както следва:заливка за изравняване на пода на целия апартамент с площ от
75.00 кв.м. ,пълна подмяна на ел. и В и К инсталация ,инсталация на СОТ и
кабелна телевизия ,вградена в стените ,поставяне на минерална вата ,
гипсокартон , замазка и боядисване по всички стени във всички помещения
на апартамента,поставяне на 12 кв.м. теракот на пода в коридора,пълна
подмяна на дограма в апартамента - поставяне на вътрешни врати
дизайнерски-4 броя ,врати тераса-2 броя ,врата баня плъзгаща -1 брой
,дограма прозорци-4 бр. и входна врата дизайнерска блиндирана , поставяне
в мокро помещение на теракот на под- 3 кв.м. и фаянс по стени-8 км.м. ,
ремонт на баня и тоалетна –поставяне на фаянс по стени , монтаж на шкаф
за баня ,мивка и кран , тоалетен моноблок; поставяне на вградено
осветление и ламинат на под с площ 20 кв.м. в първа спалня,поставяне на
вградено осветление и ламинат на под с площ 20 кв.м. , поставяне ламинат на
под 18 кв.м. в кухня с бокс и монтаж на СКШ -4 броя, както и стъклен гръб
под СКШ-3 кв.м. , монтаж на осветление , вграждане на кухненска мивка и
кран , външна изолация на апартамент –източна и западна
стени,изграждане,шпакловка и боядисване на тераси на обща стойност от
17 000 лв.Подобренията били извършени в периода месец септември 2011
год.- месец юни 2012 год.
6
Ищцата имала правата на добросъвестен подобрител,тъй като
извършвала строително ремонтните дейности в собствения си недвижим
имот,закупен с договор от лице,легитимирало се като негов изключителен
собственик по силата на нотариален акт.Закупен бил целия имот и бил платен
пълния размер на продажната цена за целия имот.Ищцата не знаела,че
продавачът не е едноличен собственик на недвижимия имот и права върху
същия притежава и друго лице.В нотариалния акт,документиращ сделката
чрез нарочна клауза,продавачът декларирал ,че е единствен собственик на
имота и че последният не е обременен с тежести .
С оглед на горното ответниците ,признати по силата на съдебно
решение за собственици на половината от подобрения имот,й дължали
половината от стойността на направените подобрения и съобразно равните си
наследствените квоти.
Отправено е искане,М. Р. М., ЕГН **********, Д. Х. Х., ЕГН
********** и П. П. С., ЕГН ********** да бъдат осъдени да й заплатят суми
от по 5 666.66 лв., т.е. общо сумата от 17 000 лв.,съставляваща стойността на
подобрения, извършени в недвижим имот в гр.Добрич,а в условията на
евентуалност М. Р. М., ЕГН ********** да бъде осъден да й заплати
стойността на подобренията в пълния размер на направата им от 17 000 лв.
С отговор рег.№ 13391/05.07.2018 год.,ответникът М. Р. М. е оспорил
допустимостта на иска,тъй като в периода на извършване на подобренията
:септември 2011 год.-юни 2012 год. не бил собственик на имота.Счита същият
и за неоснователен,тъй като ищцата не била представила доказателства за
извършването на каквито и да е подобрения в имота.Извършени в съсобствен
имот СМР подлежали на заплащане в случай на взето решение с мнозинство
от съсобствениците,респ. в случай на уведомяване и дадено
съгласие.Евентуално дължими били единствено направените разходи,които
подлежали на доказване по пера.Вземането за подобрения било погасено по
давност при съобразяване ,че е изискуемо от момента на предявяване на иск
за собственост,респ. от момента на направата на подобренията в хода на
висящ процес.Според твърденията в исковата молба ,подобренията били
извършени в хода на висящ процес по чл.108 от ЗС,поради което приложима
била разпоредбата на чл.74 от ЗС.
7
Ищецът М. М. Н. е предявила в условията на евентуалност осъдителни
претенции за стойността на строително ремонтни дейности, извършени в
недвижим имот в гр.Добрич в размер от 17 000 лв., съответно заявени: 1./с
три главни иска в кумулативна даденост от по 5 666.66 лв. срещу М. Р. М.,
ЕГН **********, Д. Х. Х., ЕГН ********** и П. П. С., ЕГН
**********,общия сбор на които е 17 000 лв., както и 2./с един евентуален
иск от 17 000 лв., заявен срещу М. Р. М., ЕГН **********.Исковете по т.1 са
предявени в условията на кумулативно субективно съединение.Разглеждането
на иска по т.2 се иска от съда в случай на отхвърляне на исковете по т.1.
Решение № 466/22.04. 2019 год.по гр.д.№ 978/2018 год. на Районен съд
Добрич,с което са били отхвърлени предявените от М. М. Н., ЕГН
********** срещу Д. Х. Х. , ЕГН **********,от гр.Добрич,ул.“Г.К.“№** ет.2
ап.7 и П. П. С. , ЕГН ********** осъдителни искове за суми от по 5 666.66
лева не е било обжалвано и е влязло в сила по правилото на чл.296 т.2 от ГПК.
При служебната проверка на посочените по-горе съдебни актове в
частите на отхвърляне на претенциите/главна и евентуална/ на М. М. Н.
срещу М. Р. М., съдът не установи порок, който да го определя като
недопустим или нищожен акт.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност
,поради което е валидно.Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното
решение,обуславя неговата допустимост.
Неоснователни са навежданите от ищцата доводи за нищожност
,респ.недопустимост на постановените съдебни актове поради неизлагане на
самостоятелни мотиви по всеки един от исковете,които районният съд не
разгледал и в поредността,която следва от вида на съединяването
им.Първоинстанционният съд е разгледал осъдителната претенция за
заплащане на подобрения в недвижим имот в пълния размер на заявяването й
и спрямо всички противопоставени на ищцата страни.Изложил е в мотивите
по чл.236 ал.2 от ГПК фактически констатации относно начина , времето и
разходите за тяхната направа и доколко увеличават стойността на
8
недвижимия имот, съответно формулирал е правните си изводи,кое е
лицето,в чиято тежест следва да бъде възложено заплащането им.Като краен
резултат и с оглед проведените производства за допълване на решението по
реда на чл.250 от ГПК, налично е в съдържанието на решението по чл.236
ал.1 т.5 от ГПК произнасяне по всички искове:главни и евентуален.
За да се постигне процесуална икономия и за да се избегне
противоречие между съдебни решения,законът допуска да се съединяват
исковете на няколко ищци или срещу няколко ответници за общо
разглеждане и решаване в едно производство,когато те имат
правоотношения,които са тъждествени,макар само по предмет или по
източник .Чрез субективното съединяване на претенции,исковата защита се
приспособява към материалните правоотношения с множество носители
,какъвто е случаят относно наследствени вземания и наследствени
задължения .
Неоснователни са и сочените от ответника М. Р. М. доводи за
постановяването на съдебните актове по нередовна искова молба,респ.
излагани от ищцата за първи път във въззивната инстанция твърдения във
връзка с пасивната му легитимация освен като собственик на имота ,така
също и като универсален правоприемник на собственика на имота към
момента на подобряването му.Както по предявените главни искове,така и по
евентуалния такъв,в исковата молба са посочени правнорелевантни
факти,относими към надлежната легитимация на ответниците по
първите:настъпилата смърт на собственика на имота К.Д.А.
,респ.извършените разпореждания от двама от наследниците й в полза на
третия наследник.
Исковете са неоснователни въз основа на фактически констатации
и правни изводи както следва:
С нотариален акт № 94 т.Vс н.д.№ 1642/ 1979 год. ,Р.Д.А. и К.Д.А. са
били признати за собственици на жилище№11,състоящо се от две стаи ,кухня
и сервизни помещения, с площ от 79.97 кв.м ,находящо се на етаж VІ в
жилищна сграда “У.“,бл.А,вх.2 ,построена върху държавна земя,парцел Х
кв.270 по плана на гр.Добрич,дадено като обезщетение срещу отчужден на
основание заповед № 54/16.01.1975 год. на ИК на ГНС за мероприятия по
9
ЗТСУ недвижим имот в гр.Добрич,ул.“К.М.“№ 60
С договор от дата 12.08.2011 год.,сключен с нотариален акт № 87 т.І
рег.№ 686 д.№ 76/2011 год. на нотариус Е.С.,с район на действие-
ДРС,вписана в регистъра на НК под №***,вх.рег.№ 7870/12.08.2011 год.,АКТ
№*** т.ХХІ д.№ 3123/2011 год. на Службата по вписванията-Добрич,Р.Д.А. е
продала на М. М. Н. за сумата от 35 000 лв. недвижим имот,находящ се в
гр.Добрич,ул.“Н.“ №** вх.Б ет.6,ап.11,представляващ жилище с
идентификатор 72624.623.4441.1.43 и площ от 79.97 кв.м. ,състоящ се от
две стаи,кухня и сервизни помещения,заедно с принадлежащото му избено
помещение № 4 с площ от 4.21 кв.м.,както и 1.2932% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху общински поземлен
имот.В т.4 от договора,продавачът е декларирал,че към момента на
сключването му е единствен собственик и ползвател на имота и че лично
упражнява фактическата власт върху него,имотът не е обременен с тежести и
не е предмет на съдебни спорове.
С решение № 69/19.05.2012 год. по гр.д.№ 6597/2011 год. на Добричкия
районен съд е признато за установено по отношение на Р.Д.А. и М. М. Н.,че
К.Д.А. е собственик на основание получаване като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ на ½ ид.ч. от жилище с
идентификатор 72624.623.4441.1.43 и площ от 79.97 кв.м. ,състоящ се от две
стаи,кухня и сервизни помещения,заедно с принадлежащото му избено
помещение № 4 с площ от 4.21 кв.м.,както и 1.2932% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху общински поземлен
имот,като е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 29
т.ІІ рег.№ 1218,нотариално дело № 176/2009 год. по описа на нотариус с рег.
№*** на НК,вписан под № 14781/23.11.2009 год.,АКТ № 130 т.ХХХІІІ д.№
6074/2009 год. на Службата по вписванията,с който Р.Д.А. е призната за
собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от посочения недвижим имот,а
М. М. Н. е осъдена да предаде на К.Д.А. ½ ид.ч. от владението на
недвижимия имот.Решението е постановено по подадена от К.Д.А. искова
молба рег.№ 28993/30.12.2011 год. ,вписана с вх.рег.№ 1233/23.01.2012
год.,АКТ № 46 т.V на Службата по вписванията Добрич и е влязло в сила на
дата 13.03.2013 год.
10
К.Д.А. е починала на дата 15.06.2016 год. и нейни наследници по закон
/низходящи от първа степен/ са М. Р. М. ,Д. Х. Х. и П. П. С.-така препис –
извлечение от акт за смърт № 2/15.06.2016 год. и удостоверение за
наследници изх.№ 92/20.06.2016 год. на Кметството с.А.,общ.В.Т..
С договор от дата 10.08.2016 год.,сключен с нотариален акт № 164 т.V
рег.№ 8030 д.№ 897/10.08.2016 год. на нотариус Ю.Д. с район на действие-
ДРС,вписан под №*** в регистъра на НК, вх. рег.№ 7480/10.08.2016 год.,АКТ
№ 97 т.ХVІ д.№ 3034/2016 год. на Службата по вписванията –Добрич,Д. Х. Х.
и П. П. С. са дарили на М. Р. М. собствените си 2/6 ид. ч. от недвижим
имот,находящ се в гр.Добрич,ул.“Н.“ №** вх.Б ет.6,ап.11,представляващ
жилище с идентификатор 72624.623.4441.1.43 и площ от 79.97 кв.м.
,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,заедно с
принадлежащото му избено помещение № 4 с площ от 4.21 кв.м.,както и
1.2932% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху общински поземлен имот.
С решение № 165/22.02.2017 год. по гр.д.№ 2269/2016 год. на Районен
съд Добрич е допуснато извършването на съдебна делба на основание чл. 34
от ЗС между М. Р. М. и М. М. Н. и при равни квоти от по ½ ид.ч. на
недвижим имот,находящ се в гр.Добрич,ул.“Н.“ №** вх.Б
ет.6,ап.11,представляващ жилище с идентификатор 72624.623.4441.1.43 и
площ от 79.97 кв.м. ,състоящ се от две стаи ,кухня и сервизни
помещения,заедно с принадлежащото му избено помещение № 4 с площ от
4.21 кв.м.,както и 1.2932% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху общински поземлен имот.Във втората фаза на
делбеното производство,имотът е бил изнесен на публична продан и с
постановление за възлагане на недвижим имот от 09.07.2018 год. на ЧСИ
Н.Н.,рег.№ 810 на КЧСИ,Район на действие-ОС Добрич по изпълнително
дело № 20188100400021, влязло в сила на дата 03.10.2018 год.,вписано с
вх.рег.№ 8513/12.10.2018 год.,АКТ № 89 т.ХХІ на Службата по
вписванията,апартаментът е бил възложен в собственост на М. М. Н..
Направата на извършените строително ремонтни дейности по видове и
време на извършване се установява от показанията на св.П.Д.Д.
(съжителстващ на семейни начала със сестрата на ищцата),организирал и
11
ръководел ремонтните дейности,св.М.В.Г.,нает от първия свидетел с още
четирима души да извърши ремонта и св.Я.С.Н.-помагал при ремонта при
пренасяне на материалите.
Според св.Д. , ремонта започнал два месеца след покупката на
жилището и продължил в период от 6- 7 месеца-така и св.Н..Според св.Г.
ремонта започнал есента на 2011 год.,за известно време бил преустановен
поради ниските температури и възобновен от началото на 2012 год.,с обща
продължителност от 5-6 месеца.
При съобразяване твърденията в исковата молба,че ремонта е започнал
през месец септември и сочената от свидетел най-дълга негова
продължителност от 7 месеца въззивният съд счита,че е приключил месец
април 2012 год.
Свидетелят П. Д. сочи ,че са били извършени следните ремонтни
дейности :заливка на целия под за изравняването му , смяна на ел. и В и К
инсталация ; разширяване на две от стаите –кухня и едната спалня , поставяне
на изолация-вата и гипсокартон в целия апартамент , прокарване на кабели за
СОТ ,подмяна на всички врати , подмяна на настилките в жилището –
поставяне на ламинат и теракот,изградено е било мокро помещение ,
направена е външна изолация , подменена е изцяло дограмата .Св.Г. изнася
данни,че „изтърбушили” целия апартамент , вкл. настилки -изравнили
денивелацията на пода , къртили , направили замазки , сменили
ел.инсталацията , В и К инсталацията ,кабели за СОТ ,нови местоположения
на контакти , окачени тавани,осветление ,поставили теракот ,гранитогрес и
ламиниран паркет,сменили дограмата , в банята е направена фаянсова
облицовка , настилка от теракот , монтирани са били вана и останалите
аксесоари , имало направена и външна изолация на апартамента .Свидетелят
Я.С.Н. сочи,че подменена е била дограмата , ел. инсталацията , В и К
инсталацията, сменени били врати , направена била изолация , поставен е
ламинат,а в коридора и мокрите помещения-плочки,по стените е поставен
гипсокартон .
Така събраните доказателства установяват,че чрез влагане на труд и
средства ,ищцата е направила нововъведения, които изменят имота и които
не са били необходими за запазването и съхраняването му,поради което
12
съставляват подобрения,които допринасят за увеличаване на стойността му.
Вещото лице В.П.Д. ,изготвило назначената по делото съдебно-
техническа експертиза е извършило оглед на процесния имот и е посочило в
заключение рег.№ 2129/31.01.2019 год. ,че е извършен основен
ремонт,стойността на който възлиза на 34 353 лв и е такава и на
подобренията.Недвижимия имот е оценен на сумата от 51 500 лв. –без
подобренията и на сумата от 80 033 лв.-с подобренията,т.е.сумата ,с която се е
увеличила стойността недвижимия имот,вследствие на тяхната направа е в
размер на 28 533 лв. /80 033 лв. –51 500 лв.= 28 533 лв./,съответно за ½ ид.
част от същия-14 266.50 лв.
Не е спорно между страните,че ищцата М. М. Н. е закупила недвижим
имот-апартамент от Р.Д.А.,декларирала при сключване на договора
12.08.2011 год.,че е негов единствен собственик,т.е. от без да знае, че ½ ид.ч.
от същия е обект на притежание на К.Д.А. .
Съгласно чл. 70 ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик, т. е. наред със субективната
добросъвестност следва да е налице и юридическото основание, като
обективен елемент, представляващ акт с вещноправни последици.Безспорно
такова правно основание е прехвърлителната сделка по чл.200 от ЗЗД.
Законът в чл. 70, ал. 2 ЗС въвежда презумпцията за предположение на
добросъвестността,като е достатъчно тя да е съществувала при възникване на
правното основание-чл.70 ал.1 изр.2-ро от ЗС.Презумпцията важи до
доказване на противното, като доказването е в тежест на страната, която иска
да отхвърли последиците на добросъвестното владение. Оспорване на
владението без реализиране или изтъкване на основание, което го изключва,
не води до прекъсването му и загубване на качеството.
С оглед на горното,ищцата има качеството на добросъвестен владелец
по отношение на закупен от праводателя й отчасти чужд имот,който не му
принадлежи.
Възможна е промяна във владението от добросъвестно в
недобросъвестно при настъпването на определени последващи
13
обстоятелства, като в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 71 ЗС,
предвиждаща възможността добросъвестният владелец да се ползва от вещта
и да получава добивите от нея до предявяването на иска за връщането й. При
установяване липсата на всеки един от специфичните елементи на
добросъвестното владение и след момента на възникване на правното
основание, добросъвестното владение се трансформира в недобросъвестно
със съответните правни последици от това.Релевантно към характера на
владението, е предявяването на иск /установителен или ревандикационен/ от
действителния собственик за връщане на имота, от който момент владелецът
престава да се счита за добросъвестен, превръща се в недобросъвестен и от
този момент нататък не разполага с правата по чл. 72 ЗС, в какъвто смисъл е и
трайната съдебна практика - решение № 141 /30.11.2015 год. по гр. д. №
2944/2015 год. на ВКС, II г. о. За да се прекъсне добросъвестното владение,
изявлението на собственика следва да стане известно или да се счита известно
на владелеца,като бъде взето предвид конкретното узнаване за предявената
претенция за връщане на вещта, което най-често става с връчването на
съдебните книжа, с налагане на обезпечителна мярка или узнаване за
заведеното дело и неговия предмет по друг начин-така решение № 134 /
27.07.2015 год. по гр. д. № 6161/2014 год. на ВКС III г. о. И решение № 141
/30.11.2015 год. по гр. д. № 2944/2015 год. на ВКС, II г. о.
Искът по чл.108 от ЗС е предвен от собственика на ½ ид.ч. от имота К.Д.А.
срещу ищцата М. М. Н. с искова молба от дата 30.12.2011 год.,вписана на
23.01.2012 год.,а решението с което е уважен е постановено на дата
19.05.2012 год. По образуваното гр.д.№ 978/2018 год. на Районен съд
Добрич ,М. М. Н. ,като ответник не е могла да бъде призована и да участва в
процеса лично или чрез упълномощен от нея представител, а интересите й са
били защитавани от назначен на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител.Назначеният адвокат притежава особено процесуално качество
да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до
назначаването му се стига след като съдът установи редовност на
връчването –чл.47 ал.6 изр.1-во от ГПК.Съгласно чл. 47 ал. 5 ГПК при
връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се
счита уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47 ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
14
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на
визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с
приложенията към нея се презюмира да са получени от ответника М. М. Н. , а
не от назначения му особен представител. Гр.д.№ 978/2018 год. на Районен
съд Добрич не е приложено по настоящото дело,с оглед преценка ,коя е
датата на връчване по смисъла на чл. 47 ал.5 от ГПК.Във всички случаи
,датата по чл.47 ал.5 от ГПК предхожда датата на съдебното заседание -
10.05.2012 год.,в което е бил даден ход на устните състезания и делото
обявено за решаване .След като страната , която иска да отхвърли
последиците на добросъвестното владение -М. Р. М. не е доказала датата на
узнаване от М. М. Н. на претенцията на собственика К.Д.А. чрез връчване на
исковата й молба,то за дата на узнаване следва да се счете посочената дата на
съдебното заседание.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е
подобрявал имота със съзнанието, че е негов собственик и установеното по
делото, че ищцата е придобила този имот по договор за покупко-продажба от
12.08.2011 год. ,сключен с Р.Д.А. без да знае, че същият не е единствено
обект на правото на собственост на праводателката й,а права върху него
притежава и К.Д.А. ,при извършване на подобренията е имала качеството на
добросъвестен владелец на имота, поради което и претенцията за тяхното
заплащане,определена по размер на увеличената вследствие на направата им
стойност на имота черпи правното си основание в разпоредбата на чл.72 ал.1
от ЗС,във връзка с чл.70 ал.1 от ЗС .
Презумцията за добросъвестност на ищцата М. М. Н. не следва да се счита за
опровергана към релевантния за конкретния случай момент :септември 2011
год. -април 2012 год. на извършване на подобренията от
владелеца.Владението на ищцата е прекъснато на 10.05.2012 год. и след
направата на подобренията,поради което ликвидацията на облигационни
отношения между страните по делото, породени от извършения ремонт от
подобрителя –ищец в качеството му на добросъвестен владелец следва да се
извърши по правилата на чл.72 от ЗС.
Събраните по делото доказателства установяват,че чрез влагане на труд
и средства в периода месец септември 2011 год.- месец април 2012
15
год.,ищцата е направила подобрения в недвижимия имот,в резултат на които
се е увеличила стойността му в размер на сумата от 28 533 лв.,поради което
претенцията й за заплащане на половината от увеличената стойност е
основателна до размера на 14 266.50 лв. и неоснователна за горницата до
пълния размер на заяването й от 17 000 лв.
Претенцията за заплащане на стойността на извършени подобрения в
недвижим имот е частен случай на основния принцип в гражданското право
за недопустимост на неоснователното обогатяване. Трайна е съдебната
практика - решение № 79 / 05.02.2009 год. по гр. д. № 5723/2007 год. на ВКС,
III г. о.;решение № 1162/18.11.2008 год. по гр.д.№ 4998/2007 год. на ВКС,II г.
о.;решение № 1640/29.11.1999 год. по гр.д.№ 440/1999 год. на ВКС,IV
г.о.;решение № 2349/29.12.1995 год. на ВКС,IV г.о.,че владелецът
(добросъвестен или приравнен на добросъвестен при условията на чл. 70, ал.
3 ЗС), който подобрява имота, при отстраняването му обеднява за сметка на
собственика, тъй като подобренията като принадлежност към главната вещ на
основание чл. 97 ЗС или ако става въпрос за постройки при условията на чл.
92 ЗС остават притежание на собственика на вещта (земята).От друга страна
собственикът се обогатява, защото получава по-скъп имот, следователно
разместването на имуществени блага настъпва между собственика и лицето,
извършило подобренията.Правото да се търси възстановяване на разходите
произтича от забраната за неоснователно обогатяване и претенцията е
облигационна , поради което пасивно легитимирано да заплати
обезщетението на неоснователно обеднилия се ищец М. М. Н. е лицето, което
е било собственик към момента на обедняването - К.Д.А.. В случай,че е
настъпила смъртта на собственика,облигационното задължение към
подобрителя ,като част от състава на наследството преминава към
универсалните му правоприемници –неговите наследници по закон,т.е. за
задължението на починалата на дата 15.06.2016 год. К.Д.А. следва да
отговарят наследниците й по закон М. Р. М., Д.Х. и П. П. С. / низходящи от
първа степен/ и по равно,съобразно правилото на чл.5 ал.1 от ЗН ,т.е. всеки за
сумата от по 4 755.50 лв. / 14 266.50 лв. : 3=4 755.50 лв./.
По тия съображения, за стойността на подобренията, извършени от
ищеца М. М. Н. в периода от месец септември 2011-месец април 2012 год. в
имот ,притежаван при равни идеални части от нея и К.Д.А., поч.15.06.2016
16
год. , отговорността на ответника М. Р. М. може да бъде ангажирана частично
в качеството му на наследник на собственика на имота към този момент и
отговарящ за задълженията му до размера на наследствените си права ,т.е.
предявения от М. М. Н.а в условията на кумулативно субективно съединение
главен иск по чл.72 ал.1 от ЗС,във връзка с чл.70 ал.1 от ЗС срещу М. Р. М. е
основателен до размера на 4 755.50 лв. и неоснователен за разликата до
пълния размер на заявяването му от 5 666.66 лв.
Основателно е обаче и противопоставеното от М. Р. М. възражение за
погасяване по давност и по правилото на чл.110 от ЗЗД на вземането на
подобрителя. Вземането на владелеца-добросъвестен или недобросъвестен ,
извършил подобрения в чужд имот, става изискуемо и погасителната давност
за него започва да тече от момента на прекъсване на владението , от
превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от
деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред,
обикновено чрез предявяване на ревандикационен или установителен иск.
При установителните и осъдителните искове, които целят установяване със
сила на присъдено нещо на едно съществуващо правоотношение, началният
момент започва да тече от предявяване на иска-така точка VI.13 от
Постановление № 6/27.12.1974 год. по гр.д.№ 9/1974 год. на Пленума на ВС;
решение№609 /18.10.2010 год. по гр. д. № 451/2009 год. на ВКС, I г. о. ;решение
№ 229/02.06.2011 год. по гр.д.№ 524/2010 год. на ВКС, I г. о. С оглед на
посоченото по-горе,владението на ищцата М. М. Н. следва да се счита за
смутено от собственика К.Д.А. по исков ред след узнаване на дата 10.05.2012
год. и от този момент е започнала да тече погасителната давност за
предявяване на вземането й за подобрения.Самото вземане е предявено по
настоящото делото на дата 09.03.2018 год.,т.е. след изтичане на петгодишния
давностен срок ,което обуславя извод,че претенцията подлежи на отхвърляне
поради погасяване на вземането.
Възражението на ответника,че давността за вземането тече,считано
влизане в сила на съдебното решение по уважения иск по чл.108 от ЗС -
13.03.2013 год.,когато следва да се счете за отпаднало /унищожено/
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото
на собственост е неоснователно. Отмяната на констативен нотариален акт не
се постига с нарочен иск ,а по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК винаги е последица
17
на съдебно решение ,с което се установяват /признават / права на собственост
и се постановява осъждане да се предаде владението,т.е. приложимо е
посоченото по-горе разрешение .
При съобразяване,че всички главни субективно съединени искове за
задължението на починалата на дата 15.06.2016 год. К.Д.А. срещу
наследниците й по закон са неоснователни и се отхвърлят освен срещу М. Р.
М.,така също и срещу Д. Х. Х. П. П. С. с влязлото в сила поради
необжалването му решение № 466/22.04. 2019 год.по гр.д.№ 978/2018 год. на
Районен съд Добрич ,на разглеждане подлежи предявения от М. М. Н. срещу
М. Р. М. евнтуален иск по чл.72 ал.1 от ЗС,във връзка с чл.70 ал.1 от ЗС за
сумата от 17 000 лв.
Момента на извършване на подобренията е момента, който определя
субектите на материалното правоотношение, тъй като това е момента на
обедняването/обогатяването.Задължението за заплащане на подобренията не
следва имота в ръцете на последващ собственик, който го е придобил по
възмезден или безвъзмезден начин. С подобренията се е обогатил
собственика към момента на извършването им , с отчуждаването на имота
,именно той реализира и обогатяването ,настъпило за него в резултат на
извършените подобрения,при което е без значение дали е получил или не
паричен еквивалент на продаден,заменен или дарен оскъпен недвижим
имот.С оглед на горното, новите собственици-негови частни правоприемници
по сделка не дължат заплащане на подобренията.Същото разрешение следва
да бъде дадено и в случай,че последващото разпореждане е извършено от
наследници на собственика към момента на извършването на подобренията,в
случая от наследниците на К.Д.А. :Д. Х. Х. и П. П. С. в полза на наследника й
М.Р. с договор за дарение от 10.08.2016 год.По тия съображения, за
направата на подобренията, от ищеца М. М. Н. в периода от месец
септември 2011-месец април 2012 год.,приобретателят на недвижимия имот
М. Р. М. по договор за дарение от 10.08.2016 год. и съсобственик на имота с
права от ½ ид.ч. до ликвидиране на съсобствеността с решение за съдебна
делба и изнасянето му на публична продан не е пасивно легитимиран по иска
за заплащане стойността им. Надареният не носи отговорност за
подобренията, извършени преди придобиване на собствеността, респ.в случая
ищцата няма право да иска от ответника по евентуалния иск дължимото и от
18
Д. Х. Х. и П. П. С. обезщетение за подобренията, респ.пълния размер,
съответен на размера на притежаваната от него към завеждане на иска една
втора идеална част,т.е. евентуалния иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 от
ГПК,въззивният съд потвърждава решение № 448/11.06.2020 год.по гр.д.№
978/2018 год.на Районен съд Добрич ,с което е допълнено решение №
466/22.04.2019 год. по гр.д. № 978/2018 год. ,като е отхвърлен предявения от
М. М. Н. срещу М. Р. М. главен иск за сумата сумата от 5 666.66 лева.След
отмяна на решение № 466/22.04. 2019 год.по гр.д.№ 978/2018 год. на Районен
съд Добрич,с което М. Р. М. е осъден да заплати на М. М. Н. сумата от
14 266.50 лева,въззивният съд решава спора по същество,като отхвърля иска
за сумата от 14 266.50 лева,респ.потвърждава решение № 1200/08.11.2019 год.
по гр.д.№ 978/2018 год. на Районен съд Добрич за отхвърляне на иска за
горницата над 14 266.50 лв. и до 17 000 лв.
С оглед изхода по спора,разгледан от въззивния съд: неоснователност
на иск по чл.72 ал.2 от ЗС,заявен срещу М. Р. М. като главен за сумата от
5 666.66 лв.,респ.неоснователност на иск по чл.72 ал.2 от ЗС,заявен срещу М.
Р. М. като евентуален за сумата от 17 000 лв.,както и неоснователност на
подадените от ищцата въззивна жалба рег.№ 23712/20.11.2020 год. и
въззивна жалба рег.№ 10445/24.06.2020 год.,на М. М. Н. ,не следва да бъдат
присъждани разноски ,както за първата ,така и за въззивната
инстанция,съответно следва да бъдат отменени съдебните актове за възлагане
сторени от нея разноски в тежест на М. Р. М..
С оглед този изход и по правилото на чл.78 ал.3 от ГПК на ответника
следва да бъдат възложени всички сторени от него разноски в производствата
пред ДРС и ДОС и възлизащи,както следва:1./по гр.д.№ 978/2018 год. на
сумата от 1 400 лв. , заплатено адвокатско възнаграждение;2./по
съпътстващото производство за обезпечаване на иска на сумата от 415
лв.,включваща заплатени адвокатско възнаграждение от 400 лв. и ДТ от 15
лв.;3./по в.гр.д.№ 629/2020 год. на сумата от 1 185.33 лв. ,включваща ДТ от
285.33 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 900 лв.Доколкото
разноски на ответника са били присъждани частично и с различни актове
19
,несъответно на изхода във въззивната инстанция,съдът ги отменя и определя
с настоящото решение пълния размер на разноските,които ищцата следва да
му заплати.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 448/11.06.2020 год.по гр.д.№ 978/2018 год.на
Районен съд Добрич,с което е допълнено решение № 466/22.04. 2019 год.по
гр.д.№ 978/2018 год. на Районен съд Добрич,като е отхвърлен иска по чл.72
ал.1 от ЗС, предявен от М. М. Н. , ЕГН **********,от гр.Добрич,ул.“Н.“№**
вх.Б ет.6 ап.11 срещу М. Р. М. , ЕГН **********,от гр.Добрич,пл.“С.“№1
вх.Б ет.2 ап.36 да й заплати сумата от 5 666.66 лева - припадащата му се част
като наследник на починалата на дата 15.06.2016 год. К.Д.А. от увеличената
стойност на ½ ид.ч. недвижим имот,находящ се в град Добрич,улица ”Н.”
№**,вх. Б , етаж 6 – апартамент № 11, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения с площ от 79,97 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение № 4 с площ от 4,21 кв.м. и съответните идеални части от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж, имот ид. №
72624.623.4441.1.43,вследствие направата в периода месец септември 2011
год.-месец юни 2012 год. на подобрения : заливка за изравняване на пода на
целия апартамент с площ от 75.00 кв.м. ;пълна подмяна на електрическата и
ВиК инсталациите,вграждане в стените на инсталация за СОТ и кабелна
телевизия;поставяне на минерална вата , гипсокартон , замазка и боядисване
на всички стени във всички помещения на апартамента;поставяне на 12 кв.м.
теракот на пода в коридора;пълна подмяна на дограма в апартамента -
поставяне на вътрешни врати дизайнерски-4 броя ,врати тераса-2 броя ,врата
баня плъзгаща -1 брой ,дограма прозорци-4 бр. и входна врата дизайнерска
20
блиндирана ; поставяне на 3 кв.м. теракот на пода в мокро помещение на и 8
км.м. фаянс по стени; ремонт на баня и тоалетна –поставяне на фаянс по
стени , монтаж на шкаф за баня ,мивка , кран и тоалетен моноблок;
поставяне на вградено осветление и ламинат на под с площ 20 кв.м. в първа
спалня;поставяне на вградено осветление и ламинат на под с площ 20 кв.м. ;
поставяне ламинат на под 18 кв.м. в кухня с бокс и монтаж на СКШ -4 броя,
както и стъклен гръб под СКШ-3 кв.м. , монтаж на осветление , вграждане
на кухненска мивка и кран ; външна изолация на апартамент –източна и
западна стени;изграждане,шпакловка и боядисване на тераси,ведно със
законната лихва,начиная от 09.03.2018 год. и до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 466/22.04. 2019 год.по гр.д.№ 978/2018 год. на Районен
съд Добрич в частта на уважаване на иска по чл.72 ал.1 от ЗС,предявен от М.
М. Н., ЕГН ********** срещу М. Р. М. за сумата от 14 266.50 лева , като
вместо това п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Н.,ЕГН **********,от
гр.Добрич,ул.“Н.“№** вх.Б ет.6 ап.11 срещу М. Р. М. , ЕГН **********,от
гр.Добрич,пл.“С.“№1 вх.Б ет.2 ап.36,като собственик на ½ ид.ч. от недвижим
имот,находящ се в град Добрич,улица “Н.“ №**,вх. Б , етаж 6 :апартамент №
11, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 79,97
кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 4 с площ от 4,21 кв.м. и
съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право
на строеж, имот ид. № 72624.623.4441.1.43 ,да й заплати сумата от 14 266.50
лева , представляваща увеличената стойност на ½ идеална част от имота в
резултат на направата в периода месец септември 2011 год.-месец юни 2012
год. на подобрения : заливка за изравняване на пода на целия апартамент с
площ от 75.00 кв.м. ;пълна подмяна на електрическата и ВиК инсталациите
,вграждане в стените на инсталация за СОТ и кабелна телевизия ;поставяне на
минерална вата , гипсокартон , замазка и боядисване на всички стени във
всички помещения на апартамента;поставяне на 12 кв.м. теракот на пода в
коридора;пълна подмяна на дограма в апартамента - поставяне на вътрешни
врати дизайнерски-4 броя ,врати тераса-2 броя ,врата баня плъзгаща -1 брой
,дограма прозорци-4 бр. и входна врата дизайнерска блиндирана ; поставяне
на 3 кв.м. теракот на пода в мокро помещение на и 8 км.м. фаянс по стени;
ремонт на баня и тоалетна –поставяне на фаянс по стени , монтаж на шкаф
21
за баня ,мивка , кран и тоалетен моноблок; поставяне на вградено
осветление и ламинат на под с площ 20 кв.м. в първа спалня;поставяне на
вградено осветление и ламинат на под с площ 20 кв.м. ;поставяне ламинат на
под 18 кв.м. в кухня с бокс и монтаж на СКШ -4 броя, както и стъклен гръб
под СКШ-3 кв.м. , монтаж на осветление , вграждане на кухненска мивка и
кран ; външна изолация на апартамент –източна и западна
стени;изграждане,шпакловка и боядисване на тераси,ведно със законната
лихва върху сумата от 14 266.50 лева , начиная от 09.03.2018 год. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1200/08.11.2019 год.по гр.д.№ 978/2018 год. на
Районен съд Добрич,с което е допълнено решение № 466/22.04. 2019 год.по
гр.д.№ 978/2018 год. на Районен съд Добрич,като предявения от М. М. Н.,
ЕГН ********** срещу М. Р. М. иск по чл.72 ал.1 от ЗС е отхвърлен за
горницата над 14 266.50 лева до 17 000 лв.
ОТМЕНЯ решение № 466/22.04. 2019 год.,решение № 448/11.06.2020 год. и
определение № 3104/08.112019 год. по гр.д.№ 978/2018 год. на Районен съд
Добрич в частите им на отговорността за: разноски ,дължими отМ. Р. М. по
чл.78 ал.1 от ГПК на М. М. Н. и разноски,дължими от М. М. Н. по чл.78 ал.3
от ГПК на М. Р. М..
ОСЪЖДА М. М. Н. ,ЕГН **********,от гр.Добрич,ул.“Н.“№** вх.Б ет.6
ап.11 ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. М. , ЕГН **********,от гр.Добрич, пл.“С.“№1
вх.Б ет.2 ап.36 сторените съдебно-деловодни разноски както следва:1./
сумата от 1 400 лв., заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 978/2018
год. на ДРС;2./ сумата от 415 лв.,включваща заплатени адвокатско
възнаграждение от 400 лв. и ДТ от 15 лв.по съпътстващото производство за
обезпечаване на иска;3./сумата от 1 185.33 лв. ,включваща заплатени ДТ от
295.33 лв. и адвокатско възнаграждение от 900 лв. по в.гр.д.№ 629/2020 год.
на ДОС.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
22
Членове:
1._______________________
2._______________________
23