№ 566
гр. Б., 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело №
20241200100644 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца „Д. 3“ ЕООД,
ЕИК ************, представлявано от управителя Г.Л.С., със седалище и
адрес на управление: с. Л., община Б., със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр. Б., ул. „П.Т.“ № 6 чрез адв. А. А. против ответника В. Д. Д., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ц.Ц. “ № 9.
В исковата молба ищецът сочи, че на 14.04.2020г. сключил с ответника
предварителен договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти:
Поземлен имот с площ 2 600 кв.м., представляващ реално обособена част и
разположен в югоизточната част на УПИ I /първи/, кв. 4 по плана на с. Л.,
Община Б., Област Б., съгласно кадастрален план, одобрен със Заповед № РД -
02-14-1462/27.07.2000г., ЗРП одобрен със Заповед №110/05.05.1987г., ЧИРП
одобрен със Заповед 301/05.08.1994г., всички на Кмета на Община Б., целият
УПИ с площ 4998 кв.м, при граници /съседи/ на УПИ: от две страни улици и
край на регулация, ВЕДНО с изградената в имота БЕНЗИНОСТАНЦИЯ -
малък тип /3 колонки/, с площ от 1000 кв.м., състояща се, съгласно одобрен
архитектурен проект от 03.11.1994г. от: функционална сграда, представляваща
едноетажно монолитно негоримо тяло, с размери 800/750, състояща се от
работно помещение, склад „масла”, входно антре, санитарен възел и
преддверие и функционално разпределение, включващо работно помещение,
каса, стая на управителя, склад за масла и други материали, санитарни възли,
3 броя колонки за зареждане на бензин и дизелово гориво, 6 броя резервоари
за гориво, метален навес, стоянка за зареждащия бензиновоз, пешеходни
площи /тротоари/ с базаптови плочи, тревни площи, асфалтирана площадка,
рампа, 1 паркинг за леки коли, забавителен шлюз за влизане, изпълнен като
самостоятелна лента с дължина 60 метра, външна чешма за питейна вода с
1
изградена вътрешна и външна канализация, която бензиностанция, съгласно
Разрешение за строеж №213 от 01.12.1994г., е изградена в Парцел 1, с пл.№
199, кв.4 по плана на плана на с. Л., Община Б., Област Б., съгласно
кадастрален план , одобрен със Заповед № РД -02-14- 1462/27.07.2000година,
ЗРП одобрен със Заповед №110/05.05.1987година, ЧИРП одобрен със Заповед
301/05.08.1994г., всички на Кмета на Община Б., при граници /съседи/ по
скица: от две страни улица и Блок на АПК и при граници съседи по документ:
път Ш-108км. Б.- село Л.; земеделска земя;Парцел VIII- общински и парцел
IV-195, както и ВЕДНО с всички други подобрения в тази част на имота, за
сумата в размер на 225 000 лева. В деня на подписване на договора ищецът
заплатил капаро в размер на 20 000 лв., като договорът служи като разписка за
предадената сума. Остатъкът от сумата 205 000 лв. следвало да бъде платен
при сключване на окончателния договор във формата на нотариален акт.
Последният следвало да се сключи в срок до пет месеца от подписване на
предварителни договор, т. е до 14.09.2020г. Към датата на подписване на
предварителния договор ответникът уведомил ищеца, че не е единствен
собствени на имота, както и че ще предприеме действия по обособяване на
отделен УПИ, ведно с бензиностанцията. Твърди, че ищецът /чрез съпруга на
управителя/ заплатил на ответника сумата от още 10 000 лв., като уговорката
била тази сума да се приспадне от продажната цена. До сключване на
окончателен договор не се стигнало, като ищецът изпратил до ответника
нотариална покана, в която е посочено, че ако в тримесечен срок не се сключи
окончателен договор разваля предварителния договор и претендира връщане
на заплатените суми по него.
С оглед на изложеното в исковата молба е направено искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца заплатените суми по предварителния
договор в размер на общо 30 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
упълномощен процесуален представител. Правят се възражения за
нередовност на исковата молба. Оспорва се предявеният иск за сумата от 10
000 лв., като не се оспорва заплащане на сумата от 20 000 лв. За нея
ответникът твърди, че многократно е канил ищеца за извършване на
прихващане на дължимата сума от 20 000 лв. и дължимите суми за ползване
на обекти, за които е сключен предварителният договор. Твърди, че поради
това не е станал причина за завеждане на делото за връщане на сумата 20 000
лв.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че на 14.04.2020г. между ищеца „Д. 3“ ЕООД и
ответника В. Д. Д. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, както следва: Поземлен имот с площ 2 600 кв.м.,
представляващ реално обособена част и разположен в югоизточната част на
УПИ I /първи/, кв.4 по плана на с. Л., Община Б., Област Б., съгласно
кадастрален план, одобрен със Заповед № РД -02-14-1462/27.07.2000г., ЗРП
одобрен със Заповед №110/05.05.1987г., ЧИРП одобрен със Заповед
2
301/05.08.1994г., всички на Кмета на Община Б., целият УПИ с площ 4998
кв.м, при граници /съседи/ на УПИ: от две страни улици и край на регулация,
ВЕДНО с изградената в имота БЕНЗИНОСТАНЦИЯ - малък тип /3 колонки/, с
площ от 1000 кв.м., състояща се, съгласно одобрен архитектурен проект от
03.11.1994г. от: функционална сграда, представляваща едноетажно монолитно
негоримо тяло, с размери 800/750, състояща се от работно помещение, склад
„масла” , входно антре, санитарен възел и преддверие и функционално
разпределение, включващо работно помещение, каса, стая на управителя,
склад за масла и други материали, санитарни възли, 3 броя колонки за
зареждане на бензин и дизелово гориво, 6 броя резервоари за гориво, метален
навес, стоянка за зареждащия бензиновоз, пешеходни площи /тротоари/ с
базаптови плочи, тревни площи, асфалтирана площадка, рампа, 1 паркинг за
леки коли, забавителен шлюз за влизане, изпълнен като самостоятелна лента с
дължина 60 метра, външна чешма за питейна вода с изградена вътрешна и
външна канализация, която бензиностанция, съгласно Разрешение за строеж
№213 от 01.12.1994г., е изградена в Парцел 1, с пл.№ 199, кв.4 по плана на
плана на с. Л., Община Б., Област Б., съгласно кадастрален план, одобрен със
Заповед № РД -02-14- 1462/27.07.2000година, ЗРП одобрен със Заповед
№110/05.05.1987година, ЧИРП одобрен със Заповед 301/05.08.1994г., всички
на Кмета на Община Б., при граници /съседи/ по скица: от две страни улица и
Блок на АПК и при граници съседи по документ: път Ш-108км. Б.- село Л.;
земеделска земя; Парцел VIII- общински и парцел IV-195, както и ВЕДНО с
всички други подобрения в тази част на имота, за сумата в размер на 225 000
лева.
Не е спорно и това, че в деня на подписване на договора ищецът е
заплатил на ответника част от продажната цена в размер на 20 000 лв. Видно
от съдържанието на договора страните са се споразумели остатъкът от сумата
205 000 лв. да бъде заплатен при сключване на окончателния договор във
формата на нотариален акт. Окончателен договор следвало да се сключи в
срок до пет месеца от подписване на предварителни договор, т. е до
14.09.2020г. Не е спорно, че до сключване на окончателен договор не се е
стигнало.
Твърденията на ищеца са, че впоследствие е заплатил на ответника още
10 000 лв. /два пъти по 5 000 лв./, като уговорката била да се приспаднат от
продажната цена. Ответникът не оспорва, че по предварителен договор е
получил 20 000 лв., но оспорва заплащането на останалите 10 000 лв.
От ищцовото дружество до ответника е изпратена нотариална покана, в
която е посочено, че се предоставя тримесечен срок за сключване на
окончателен договор. Посочено е, че ако окончателен договор не се сключи,
предварителният договор се разваля и следва да се върнат всички заплатени
суми по него. Поканата е връчена на ответника на дата - 01.02.2023г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от
правна страна:
По делото не е спорно, че страните са сключили предварителен договор,
с който е уговорено продавачът да прехвърли на купувача собствеността върху
3
подробно описани в писмения договор недвижими имоти. Не е спорно и това,
че по предварителния договор е заплатена част от продажната цена в размер
на 20 000 лв. Страните са договорили, че окончателния договор за
прехвърляне собствеността върху описаните в договора имоти следвало да се
осъществи в срок до пет месеца от сключване на предварителния договор.
Няма спор, че окончателен договор не е сключен, като на ответника е даден
допълнителен срок от още три месеца, след което е направено изявление за
разваляне на сключения договор.
Ищецът твърди, че е заплатил също така и сумата от още 10 000 лв. /два
пъти по 5 000 лв./, която е част от продажната цена.
Претенцията на ищеца се основава на връщане на заплатената част от
продажната цена поради отпаднало основание – развален предварителен
договор за прехвърляне на правото на собственост и неосъществено
прехвърляне на собствеността върху описаните в предварителния договор
имоти и намира своето правно основание в нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение на
основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено
право на разваляне, т. е. да докаже настъпването на някоя от предпоставките
по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. В случая е налице разваляне на предварителния договор,
доколкото между страните е уговорено, че окончателен договор ще се сключи
на точно определена дата, до такъв не се е стигнало и ищецът е упражнил
правото си да развали облигационната връзка. След като същата е развалена
се дължи връщане на даденото по нея.
Предявеният иск за неоснователно обогатяване поради отпаднало
основание е основателен за сумата от 20 000 лв., заплатена още при
подписване на договора, за която сума не се спори, че е предадена от купувача
на продавача и представлява част от продажната цена. За остатъка от сумата в
размер на 10 000 лв. липсват доказателства за реалното й заплащане, а само
твърдения от страна на ищеца. За доказване на соченото обстоятелство
свидетелски показания с оглед нормата на чл. 164, ал.1, т.4 ГПК са
недопустими, тъй като се касае до установяване погасяването на установени с
писмен акт /предварителен договор/ парични задължения и не е налице
съгласие от ответника по смисъла на чл. 164, ал. 2 ГПК.
Поради изложеното по-горе предявеният иск е основателен за сумата в
размер на 20 000 лв. Ето защо тази претенция ще следва да се уважи, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното й
заплащане. За разликата над 20 000 лв. до претендираните 30 000 лв. искът
следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът претендира заплащане на разноски за държавна такса в размер
на 1250 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Ответникът
прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно, доколкото не се касае за дело, което да е с фактическа
или правна сложност. Ето защо същото следва да се намали до размер на 1300
4
лв., толкова, колкото претендира и ответната страна.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съобразно изхода на спора,
са дължими разноски в размер на 1700 лв. /заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение/.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника са дължими разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 433,33 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ц.Ц.“ № 9 да
заплати на „Д. 3“ ЕООД, ЕИК ************, представлявано от управителя
Г.Л.С., със седалище и адрес на управление: с. Л., община Б., сумата в размер
на 20 000 лв., представляваща заплатена сума на отпаднало основание -
развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот,
сключен между В. Д. Д. и „Д. 3“ ЕООД на дата 14.04.2020г., ведно с
дължимата законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 18.06.2024г.,
до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000
лв. до 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Ц.Ц.“ № 9 да
заплати на „Д. 3“ ЕООД, ЕИК ************, представлявано от управителя
Г.Л.С., със седалище и адрес на управление: с. Л., община Б., сторените по
делото разноски в размер на 1700 лв.
ОСЪЖДА „Д. 3“ ЕООД, ЕИК ************, представлявано от
управителя Г.Л.С., със седалище и адрес на управление: с. Л., община Б., да
заплати на В. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „ Ц.Ц. “ № 9
сторените по делото разноски в размер на 433,33 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните, пред Апелативен съд София.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
5