РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 26.2.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 15660 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 и чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД с дата на пощенското клеймо от 20.1.2019г. срещу постановление от 13.11.2019г. по изпълнително дело № 20198490401553 на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да измени постановлението за приемане на разноски по изпълнението и е отказал намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Навежда доводи, че по делото от страна на взискателя не са извършвани действия по представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, които да обосноват начисляване на адвокатско възнаграждение по т. 2 от чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и, че единствено следва да се счита за дължими разноските по образуване на изпълнителното дело. Твърди се, че изпълнителното дело не представлява правна или фактическа сложност, че „Т.С.“ ЕАД е сигурен платец, че плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение. Моли да бъде отменено постановлението до размера, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредбата, а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение – въпросът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски по делото, включително платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят оспорва жалбата.
Съдебният изпълнител депозира пред съда мотиви, съгласно които жалбата е допустима, но неоснователна.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното от фактическа и правна страна:
Изпълнителното производство е образувано по молба, депозирана от процесуалния представител на взискателя М.С.И.. Към молбата е приложен изпълнителен лист в оригинал, вноска бележка за заплатени авансови такси и такси за издаване на изпълнителен лист, договор за правна помощ и пълномощно към него. Видно от приложения договор за правна помощ за образуване и водене на изпълнителното дело е договорено възнаграждение в размер на 490лв. На 01.11.2019г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която, от която е видно, че съдебният изпълнител е присъдил разноски в размер 490 лв. за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. На 01.11.2019г. съдебният изпълнител е входирал в „Общинска банка“ АД запорно съобщение върху вземания по банкови сметки на длъжника за дължимата по изпълнителното дело сума. Сумата по запорното съобщение е преведена по сметка на частния съдебен изпълнител на 04.11.2019г. На 06.11.2019г. е подадено възражение срещу присъдения адвокатски хонорар и разноски. С обжалваното постановление от 13.11.2019г. съдът е отказал изменение на постановлението за приемане на разноски по изпълнението, както и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Жалбата е подадена по пощата на 20.11.2019г.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
По допустимост на Жалбата:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По основателност на Жалбата:
Жалбата е основателна по следните съображения:
По Изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя
е представил пред съда молба за образуване на изпълнително дело с посочени
изпълнителни способи – запор на банкови сметки. Въпреки, че сумите в поканата
за доброволно изпълнение са преведени от приложен изпълнителен способ – запор
на банкови сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД, изпълнението е извършено в
срока за доброволно изпълнение за длъжника, поради което, съдът намира, че
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело и че не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за
защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а в т.2 – т.5 са посочени минималните размери на адвокатското възнаграждение за защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания като съгласно т. 2 размерът на възнаграждението е съобразно материалния интерес на вземането. Тълкуването на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар за образуване на изпълнително дело не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение намира резон и в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на изпълнително дело са еднакви независимо от стойността на вземането или броя на взискателите.
Във връзка с гореизложеното, следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер от 200 лв. за водене на изпълнителното дело.
По отношение на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата, съдът намира следното:
Съгласно поканата за доброволно изпълнение дължимата така по т. 26 ТТР към ЗЧСИ е 560,46 лв.
Разпоредбата на т. 26 от Тарифата ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които, такса по т. 26 от Тарифата не следва да се дължи. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см. Решение от 08.03.2018г. по ч.гр.д. № 666/2018г. на СГС, ГО, I-20 с-в, Решение от 05.06.2018г. по ч.гр.д. № 6778/2018г. на СГС, ГО).
Съгласно изпълнителния лист по изпълнителното дело в полза на М.С.И. е присъдена сумата от 3488,48лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.07.2019г. до изплащане на вземането и разноски в общ размер от 1500,21лв. Вземането е събрано от съдебния изпълнител на 04.11.2019г. (датата на която е преведена сумата по запора от банката). Законната лихва върху сумата от 3488,48лв. за периода 25.07.2019г. - 04.11.2019г. е в размер на 99,82лв. Общият размер на сумите, за които е издаден изпълнителния титул към датата на събиране на дълга е в размер на 5088,51лв. и върху тази сума следва да се изчисли дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифата. Съгласно т. 26, б. в) от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: за сумата от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. е от Тарифата върху това парично вземане е в размер на 427,08лв., върху която сума следва да се начисли ДДС в размер на 85,40лв., т.е. дължима пропорционална такса - 512,48лв. с ДДС
Поради изложените съображения, разпореждането, с което е определена пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е незаконосъобразно в частта за сумата над 512,48 с ДДС до определения от ЧСИ размер, поради което следва да бъде отменено в тази част.
По претенцията за разноски в
настоящото производство:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 13.11.2019г. по изпълнително дело № 20198490401553 на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да измени постановлението за приемане на разноски по изпълнението и е отказал намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановлението за приемане на разноски по изпълнението като ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнително дело № 20198490401553 на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ в размер на 200 лв. и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 512лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.