№ 7197
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20231100508734 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д. Ч. И., чрез упълномощената адв. С. К. от
САК, против решение № 20074785 от 16.01.2023г., постановено по гр. дело №
55329/2020г. на Софийски районен съд, 92 състав, по иск с правна квалификация чл.
59, ал. 9 от СК. Първоинстанционното решение се обжалва в частта за определения
режим на лични отношения на бащата И. Р. Р. и детето К. И.ов Р., роден на 10.08.2010г.
Иска се да се определи подходящ режим на лични контакти на детето с бащата, като се
стесни режимът на лични контакти.
Въззивникът Д. Ч. И. твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано, както и не е съобразено с най-добрия интерес на детето. Излага
подробни съображения. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и
постановен стеснения режим на контакти на бащата с детето, като личните отношения
между бащата И. Р. и детето К. Р. да се осъществяват освен на всеки два месеца според
режима на учебното заведение в което К. Р. ще бъде записан да учи, детето да прекарва
с баща си една календарна седмица в Република България и 20 (двадесет) дни през
лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката. С въззивната жалба не се
сочат нови доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна И. Р. Р., чрез
упълномощения адв. И. И. Ш. от САК, оспорва жалбата, като неоснователна. С
1
отговора не са заявени доказателствени искания.
По делото е постъпила и въззивна жалба от ответника И. Р. Р., чрез
упълномощения представител. Обжалва съдебно решение № 20074785 от 16.01.2023г.,
постановено по гр. дело № 55329/2020г. по описа на СРС, 92 състав, в частта, с която е
заместено, на основание чл. 127а, ал.2, от СК, вр. чл.76, т.9 от ЗБЛД съгласието на
бащата И. Р. Р. за пътувания на детето К. И.ов Р. в държавите от ЕС, Република
Сърбия, Република Турция и САЩ по време, което не съвпада с определения режим на
лични контакти на бащата с детето, само със съгласието на майката Д. Ч. И. и
придружавано от майката или упълномощено от нея лице, до навършване на
пълнолетие на детето К. и за издаването на паспорт или друг равнозначен документна
детето К. И.ов Р., по реда на БЛД само със съгласието на майката Д. Ч. И.. Обжалва
решението и в частта, с която са изменени мерките за местоживеенето на детето в
Република Франция, гр. Страсбург и определения режим на лични отношения. Иска да
се отмени първоинстанционното решение и се остави без уважения иска на другата
страна. Претендира разноски.
От Димитринка Ч. И., чрез упълномощения представител е постъпил отговор на
въззивната жалба на другата страна, с който я оспорва като неоснователна.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и
поддържат съответно въззивните си жалби и отговорите на жалбите. Сочат
доказателства. Претендират разноски.
Страните представят писмени защити, в които развиват доводите си за
основателност на въззивните си жалби.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното решение № 20074785 от 16.01.2023г., съдът е изменил на
основание чл. 59, ал. 9 от СК, определените с решение № 177 от 18.11.2015г. по гр. д.
№ 504/2015г. на PC-Пирдоп, мерки относно местоживеене на детето К. И.ов Р. и
режима на лични отношения на И. Р. Р. с детето К. И.ов Р., като е определил
местоживеенето на детето К. И.ов Р. при майката Д. Ч. И. в Република Франция, гр.
Страсбург, община Шилтингхайм, на основание чл. 59, ал.9 от СК. Съдът е определил
режим на лични отношения между бащата И. Р. Р. и детето К. И.ов Р. на основание 59,
ал. 9 от СК, както следва: На всеки два месеца според режима на учебното заведение, в
което К. Р. ще бъде записан, детето ще прекарва с баща си една календарна седмица в
Република България; 30 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на
майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да
уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а
ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през които
ще взема детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година;
Всяка четна година детето ще прекарва с баща си Коледните и Новогодишните
празници или времето от 24 декември до 02 януари; Всяка нечетна година детето ще
прекарва Великденските празници /почивните дни според учебния график на детето в
Република Франция/, с бащата; В четните години детето ще прекарва рождения си ден
с бащата;
Съдът е постановил режимът на лични отношения да се изпълнява в Република
България по местоживеене на бащата или на друго място при допълнителна уговорка
между страните. Присъствието на детето в случаите на пътуване от Република
Франция до Република България ще бъде осигурено от майката Д. И. или посочено от
нея лице. В случай на пътуване на бащата от Република България до Република
2
Франция за срещи с детето според горепосочения режим бащата следва да взима и
връща детето по неговото местоживеене.
С решението си първостепенният съд е заместил на основание чл. 127а, ал. 2 от
СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД съгласието на бащата И. Р. Р. за пътувания на детето К.
И.ов Р., в държавите членки на Европейския съюз, вкл. в Република Сърбия, Република
Турция и САЩ, по време, което не съвпада с определения режим на лични контакти на
бащата с детето, само със съгласието на майката Д. Ч. И. и придружавано от майката
или упълномощено от нея лице, до навършване на пълнолетие на детето, както и за
издаването на паспорт или друг равнозначен документ на детето К. И.ов Р., по реда на
ЗБЛД, само със съгласието на майката Д. Ч. И..
С решение № 20087225 от 11.04.2023г. по гр. дело № 55329/2020г. по описа на
СРС, 92 състав, в производство по чл. 250 от ГПК, съдът е оставил без уважение
искането от 13.02.2023г. на Д. Ч. И. за допълване на решението по предявения иск с
правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД относно държавите до
които е постановено заместващо съгласие за пътуване на детето, а именно с държавите
– Обединено Кралство на Великобритания и Северна Ирландия. Същото е влязло в
сила, като необжалвано.
От първа съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, от които
са установени крайно влошените отношения между страните след прекратяване на
брака им с развод съгласно решение № 177 от 18.11.2015г. по гр.д. № 504/2015г. на PC-
Пирдоп, с което е утвърдено споразумението им по чл. 51 от СК. Влошените
отношения пряко засягат и изпълнението на родителската им отговорност за общото
им дете К. И.ов Р.. Въззивният състав кредитира обсъдените от първата инстанция
показания на свидетелите К.П.Р., И. П.И., И.К.Е., като ги намира за обективни и
безпристрастни, неоспорени от страните, дадени под страх от наказателна
отговорност, кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност и преценени
при съобразяване с нормата на чл. 172 от ГПК и възможната тяхна заинтересованост.
Видно от заверено копие на оригинал от удостоверение за сключен граждански
брак № ********** от 05.10.2020г., издадено от Столична община, район „Оборище“
на 05.10.2020г., И. П.И. и Д. Ч. М. са сключили граждански брак на 05.10.2020г., като
след брака съпругата е приела да носи фамилното име И..
Първата съдебна инстанция е приобщила докладите по извършени социални
проучвания, обективирани в социален доклад, изготвен от ДСП-Лозенец от
29.04.2021г., както и в социален доклад от 23.02.2022г., изготвен от съдия по семейните
въпроси в съда в Страсбург, Република Франция. Социалните служители са отразили
учебната ангажираност на детето К. Р., както и работните ангажименти на всяка от
двете страни. Видно от социалния доклад на ДСП-Лозенец, детето К. Р. ползва
социална услуга „Оценка на психо-емоционалното състояние, предоставена от ЦОП
„Бъдеще“ към Фондация Надежда и според заключението на специалистите детето е
въведено в конфликт на лоялност спрямо родителите си. Не е виждало баща си от
3
м.10.2020г., който му е пращал съобщения, но детето не е искало да говори с него. В
доклада се сочи, че бащата е против майката и детето да живеят във Франция, като
според него майката ограничава контактите между баща и дете. В заключението по
доклада е отразено, че е необходимо детето да има връзка и с двамата си родители,
като я осъществява по сигурен и безопасен начин.
В социалния доклада от Страсбург се сочи, че през м.07.2020г. И. И.ов и Д. И.
решили да заминат и се установят във Франция. Отношенията между съпрузите И.
И.ов и Д. И. с бащата И. Р. са били сравнително сърдечни в началото на връзката им,
но се влошили след като Д. И. подала жалба за тормоз срещу И. Р.. Комуникация
между двамата родители не съществува, което не позволява упражняването на
съвместна родителска грижа при най-добри условия, а когато детето К. и майка му
изразили желание да се преместят във Франция, бащата И. Р. забранил, въпреки че
преди това не е имал против престоя на детето там. В доклада е посочено, че детето е
натъжено от ситуацията, наложена от баща му, превъзбудено е по време на интервюто
и счита, че той е причината за положението, в което се намират, което му се отразява в
голяма степен. Огорчен е, че майка му е далеч от своя съпруг и доведения му баща,
който се грижи добре за него и с когото са в добри отношения. Детето К. е заявило
желание да живее във Франция и изпитва силен гняв към баща си, който според него
невинаги има добро поведение. Положени са усилия К. да бъде записан в училище
„Понтониер“, както и часове в българско училище във Франция и в България, за да
може да завърши средно образование в двете страни. В доклада е посочено, че
жилищната среда ще се промени веднага щом К. се установи във Франция, където има
изградена социална мрежа от децата на приятелите на семейство И.ови.
Предложението в доклада е да се отмени забраната К. да напуска страната, да се
установи основно място на пребиваване в Шилтигхайм и да се установи право детето
да посещава своя баща.
От първата съдебна инстанция е прието заключение по съдебна психологична
експертиза (СПЕ), изготвено от вещото лице А.П.А. от което се установява, че детето
К. проявява силна привързаност към майка си и слаба привързаност към баща си, а
приятелските и социалните му умения изглеждат подходящо формирани за възрастта.
Според това заключение детето е психически и емоционално здраво, способно да има
собствена воля, да изразява мнение и желания по различни въпроси, включително
свързани с личните му отношения с родителите. Според заключението на вещото лице
и двамата родители притежават необходимия капацитет да осигуряват базисните
грижи за детето, безопасна среда, стабилност в средата и контактите с други хора,
близки и роднини. Експертът сочи, че и двамата родители демонстрират положително
отношение и любов към детето, като конфронтацията на детето с бащата в определени
моменти (организирана около техните лични отношения и отказа на детето К. да се
вижда с баща си) създава предпоставки за недостатъчно отчитане на емоционалните
нужди на детето в конкретни моменти. Бащата не отчита реалните преживявания и
4
чувства на детето, прекомерно ангажиран със собственото си афективно състояние,
което може да се мисли като ограничение на родителския му капацитет. Според
заключението и двамата родители притежават необходимия капацитет да осигурят
подходяща за детето среда, стимулираща развитието му, въпреки че са налице данни
бащата да е саботирал посещенията на детето на определени занимания поради
недостатъчно обосновани негативни лични впечатления от учителите. Страните
притежават добри умения да поставят граници и да напътстват детето, като майката е
тази, която успява да представи в по-добра степен положителен модел по отношение
контрол върху емоциите и умения за разрешаване на конфликти. В заключението е
посочено, че майката разграничава личните си преживявания и интересите на детето и
не го въвлича в конфликта с бащата, за когото експертът приема, че в различни
ситуации е коментирал и обсъждал с детето въпроси, теми и хора по такъв начин, че
детето се чувства огорчено и разстроено. Последното, според заключението на вещото
лице, е в основата на наблюдаваното отчуждение между бащата и детето. В
заключението е прието, че детето К. винаги е имало силна връзка с майка си, като
връзката с бащата първоначално е била силна, независимо от раздялата на родителите.
Натрупани са многобройни ситуации, неприятни за детето и провокирани от бащата,
вкл. твърдения за близки, роднини и други значими за детето хора; обратна връзка от
бащата към детето, което последното приема като критична и обида. Отказът на
бащата да пусне детето във Франция, където то желае да отиде, е довело до негативни
преживявания у детето, огорчение, обида и нежелание и отказ да вижда баща си.
Според заключението на експерта родителското отчуждение не е резултат от
въвличане в конфликт между родителите от страна на двамата или поради негативно
влияние на другия родител върху детето, а е базирано на конкретни обстоятелства,
свързани с отношенията баща-дете, като поведението на бащата е причина детето да е
огорчено и разочаровано и да не желае контакт с баща си. Продължителността на
отчуждението е от около година, а интензивността му е слаба, степента на отчуждение
е от лека към средна, т.е. при промяна на обстоятелствата, е възможна промяна в
контактите между бащата и детето. Според заключението на вещото лице детето не е в
конфликт на лоялност и не са налице основания да се допусне, че психичното
състояние на някого от родителите поставя детето в риск.
Пред първата инстанция са изслушани страните при съобразяване с нормата на
чл. 59, ал. 6 от СК и детето К. И.ов Р., съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗдет, които въззивният
състав не обсъжда, доколкото е формирал лични възприятия при изслушването им във
въззивното производство.
Пред въззивната съдебна инстанция е депозиран актуален социален доклад от
ДСП-Лозенец с изх. № ПР/Д-С-ЛЦ/326-002 от 06.03.2024г., в който социалните
работници, след проведено проучване излагат, че грижите за детето се полагат от
майката, а бащата е лишен от контакти със сина си. Отразено е също, че от м. август
2023г. семейството на майката живее в гр. Страсбург, Франция, в собствено жилище,
което се състои от три спални, кухня с трапезария и хол, две бани с тоалетни и двор
около 110 кв. м. В жилището на бащата едната спалня е детската стая на К. и е
5
обзаведена както той е поискал. В заключителната част от доклада се сочи, че детето
не трябва да бъде въвличано в конфликта между възрастните и с оглед запазване
връзката между родител и дете, а контактите следва да бъдат осъществявани, съгласно
режим постановен от съда. Препоръчано е родителите да бъдат насочени към
медиация за постигане на споразумение защитаващо по най-добър начин интересите
на детето, както и ползване на услуги в Център за обществена подкрепа.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във въззивното производство служебно е
допусната съдебна психологична експертиза (в протокол № 2193/11.03.2024г. лист 103-
104 от делото). Приетото заключение на СПЕ (лист 156-169 от делото), изготвено от
вещото лице З. В. М., е изцяло кредитирано от съда, като обективно и безпристрастно
дадено. От заключението се установява, че детето К. И.ов Р. е със силна емоционална
привързаност към своята майка и прекъсната емоционална връзка с баща си, както и е
контактно, ориентирано с подредено поведение. Установява се, че детето е с добра
концентрация на вниманието, а емоциите са с умерена степен на интензивна
изразеност със съхранен контрол над поведението и без да се нарушава логичната
последователност по време на изследването. Измерена е средно изразена тревожност,
която се свързва със семейната ситуация и конкретно с родителския конфликт.
Налични са фиксирани емоционални негативни преживявания свързани с общуването
с бащата. Вещото лице не е идентифицирало конфликт на лоялност при детето. Според
заключението цялостното поведение и състояние на детето е свързано със семейните
неразбирателства и конфликтни ситуации. Това кара детето да се чувства несигурно и
тревожно. Установява се също, че двамата родители са с добър родителски капацитет,
като всеки има способност да се грижи сам за детето без чужда помощ. Бащата е с
добри отношения с настоящата партньорка и не съобщава за конфликтни ситуации
между тях свързани с детето.
Детето К. е с прекъсната емоционална връзка със своя баща поради преживяване
на страхове, които е описало по време на изследването. При психологичната оценка на
детето К. И.ов Р. е измерена изразена тревожност, която е свързана с раздели,
придружени с неразбирателство и неясни граници. Причината за изразената
тревожност при детето К. е семейната ситуация. Семейните неразбирателства и
конфликтни ситуации карат детето да се чувства несигурно и тревожно. Напрежението
между родителите също е причина за покачване тревожността у детето. Според
заключението на експерта за детето трябва специализирано консултиране за
възстановяване на прекъснатата емоционална връзка с бащата, както и
индивидуално консултиране за двамата родители. Препоръчително е родителите да
бъдат подпомогнати при структуриране на взаимоотношенията им в родителстването
и поставяне на ясни граници за комуникация свързана с равнопоставеното им участие
в отглеждането на детето. Едва на следващ етап трябва да се определи подходящ
режим, който да не възпрепятства развитието на детето на образователно и
емоционално ниво.
Със заключението си експертът предлага примерен режим на лични отношения
на детето К. И.ов Р. с неговия баща.
В открито съдебно заседание от 24.06.2024г. вещото лице М. конкретизира
заключението си, че за отношението на детето към бащата няма повлияване от майката
върху детето. Поддържа, че детето има свое мнение, свое изразяване, своя позиция, но
няма заучено поведение, а позицията му не е манипулирана. Няма синдром на
родителско отчуждение, а има неглижиране на детето, унизителни ситуации и детето
само се отчуждава от родителя, като това също е родителско отчуждение. Майката
6
много пъти е довеждала детето в България, но няма сътрудничество между майката и
бащата защото няма комуникация между двамата и не се е осъществило това, което
съдът е постановил (лист 179-181 от делото).
На основание чл. 201, предл. 2 от ГПК, с определение № 11332 от 18.07.2024г.,
въззивният състав е допуснал повторна съдебна психологична експертиза (ПСПЕ),
изготвена от вещото лице П. С. Х., кредитирано от съда, като обективно и
безпристрастно дадено.
От заключението по ПСПЕ се установява, че при детето К. И.ов Р. се установява
тежък конфликт на лоялност спрямо двамата родители. Този конфликт на лоялност е
причинен на първо място от тежкия, протрахиран (удължен) във времето родителски
конфликт, както и от невъзможността на майката и бащата да си партнират по
емоционално зрял начин след своята раздяла и от невъзможността да изградят и
представят позитивен образ за другия родител пред детето си, а така също и от
неспособността им да го предпазят от собствените си негативни нагласи към другия
родител. Установява се също, че поведенията и изказванията на детето наподобяват
характеристики на отчуждаване, но са израз на тежкия конфликт на лоялност при К. по
отношение на родителите му, който кара детето да заеме страната на единия, за да
съхрани психиката си. Според заключението и двамата родители са допринесли за
компрометиране на взаимоотношенията между детето и бащата. Същевременно детето
вече казва на настоящия съпруг на майката „татко“, на което майката не реагира
коригиращо, което допринася допълнително за дистанцирането на детето от бащата.
Сочи, че на К. му е трудно да види в баща си позитивни качества, има саботиращо,
протестно и неемпатично отношение към него. Поради тази причина е необходимо да
се отчете, че ако динамиката на родителските отношения не бъде конструктивно
променена, има риск от още по-голямо влошаване на отношенията между баща и син.
Дава и експертни препоръки за психотерапевтична подкрепа на детето, както и
подкрепяща психологическа работа с родителите за разрешаване на тежкия
родителски конфликт и резултиращите от него последици и за тримата.
В открито съдебно заседание вещото лице Х. конкретизира, че заместването на
фигурата на бащата с тази на сегашния съпруг на майката е защитна реакция на
психиката на детето и би му свършило работа да приема човека, с който живее като
родител, вместо собствения си баща, докато това не се активира отново с подновена
сила и не доведе до различни проблеми. Това, че детето замества сегашния съпруг на
майка си с баща си, е именно конфликта на лоялност и за детето е проблем, който е
доста сериозен когнитивен дисонанс за детето и го натоварва емоционално и
психически. Сочи като проблем комуникацията между родителите, която трябва да е
градивна за детето К.. Вещото лице уточнява, че не е пречка бащата и детето
физически да не се срещат през седмица, както е стандартното когато живеят в едно и
също населено място, но трябва да имат визуален контакт макар и през интернет
връзка, а когато детето се намира в страната и е във ваканция би било добре с
посредничеството на трета страна да се осъществява контакта между бащата и детето.
Предлага първоначално срещите да бъдат в контактен център, а по-късно да се търси
възможност да се мине към нормален контакт (лист 252 от делото).
В последното открито съдебно заседание е прието неоспорено ново писмено
доказателство – надлежно заверен превод на български език от учебен календар за
2024-2025 г. Метропол, касаещ и графика на детето К. Р. в училището „Колеж Фош“, в
което се обучава в гр. Страсбург. От същия се установява, че учебните заведения в
Страсбург попадат в област „В“ и за учебната 2024г.-2025г. са предвидени няколко
ваканции с конкретна времева рамка: за деня на Вси Светии, за Коледа, Зимна,
Пролетна и Лятна, като е отразено, че ваканцията започва в последния ден след
7
учебните занятия (лист 237 на делото).
Други относими към спора доказателства не са събрани в съдебното
производство.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 11.03.2024г. е
изслушана Д. Ч. И., която е заявила пред въззивния съд, че отношенията между К. и
нейния съпруг са много добри, като понякога К. го нарича „татко“. Сочи, че К. би се
чувствал по-добре ако има някой, който да обича и който може да нарича „татко“.
Когато се обръща към съпруга почти всеки ден го нарича „татко“, но когато говори
за него с други лица го нарича по име - И.. Сочи, че малкото дете е на една година и
девет месеца, я цялото семейство живеят заедно в собствен дом във Франция. Всеки си
има стая, имат си и двор.
В същото съдебно заседание е изслушан и И. Р. Р., който заявява, че работи в
международна организация по миграция с работно време от 09:00 часа до 18:00 часа,
като не работи в събота и неделя. Живее на семейни начала с Г.Б. в четиристайно
жилище в гр. София, близо до МОЛ „Парадайс“. В това жилище К. има самостоятелна
стая в която са играчките и дрехите му. В това жилище живее и дете на 13 години от
предишна връзка на Г.Б., което е по-малко от К.. Отношенията на детето на
партньорката ми с К. били прекрасни. Противопоставя се детето К. да живее във
Франция, защото няма лични контакти с детето. Заявява, че и когато К. живеел в
България, също не е могъл да го вижда. Сочи, че ако К. живее в България, би искал той
да се грижа за него, а личните отношения да са по равно. Счита, че негативното
отношение на К. към него е наслагвано от майката от много време.
При изслушването от въззивния съд на детето К. И.ов Р., с оглед изпълнение
нормата на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, то заявява, че е на 13 години
съм и е в 7 клас. Живее в гр.Страсбург, във Франция, където имат голям двор, а той
има своя стая. Има стая и за сестра му, която е почти на две години и се казва
Франсоаз. Заявява, че учи в Колеж „Флош“, в Страсбург, Франция. Излага, че знае, че
баща му живее в София и когато е бил малък, преди 3 – 4 години, му е ходил на гости.
Спрял да ходи при баща си, защото при него не се чувства приятно, чувства се зле и е
тъжен. Всяка ваканция идва в България, но не иска да се вижда с баща си. Ако трябва
да избира колко често да се вижда с баща си, сочи, че никога не би пожелал, защото го
е страх от него и не му е приятно да се вижда с него.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страни,
имащи правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивните жалби са редовни и допустими, поради
което следва да се разгледат по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
8
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до въведените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в
мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
I. По въззивната жалба, депозирана от Д. Ч. И. съдът приема следното:
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че Д. Ч. И.
е майка на непълнолетното дете К. И.ов Р., както и че след прекратяването на брака
с бащата на детето, тя е сключила граждански брак с И. П.И. от когото има малолетно
дете. Не е спорно също, че новото семейство на въззивницата и въззиваема Д. Ч. И.
трайно се е установило да живее в гр.Страсбург, Република Франция.
Законът в чл. 236, ал. 2 от ГПК, а и практиката на ВКС (Решение №
24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г. о.; Решение № 37/ 29.03.3012г. по
гр.д. № 241/ 2011г., на ВКС, I г. о.; Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г.
на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и
Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановяват, че
съдът е длъжен в мотивите на решението си да извърши преценка на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, касаещи мерките за упражняване на
родителските права и личните отношения между децата и родителите, като
приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Целта на
мотивите е да даде яснота на страните как е формиран крайният извод на съда, който
има правнообвързващо действие помежду им. Първоинстанционният съд е събрал и е
обсъдил детайлно всички относими доказателства, като е изложил достатъчно ясни
мотиви за да могат страните да установят въз основа на какви установени факти съдът
е формирал крайната си воля.
Въззивният съд, съобразявайки нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, взе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право,
вкл. и тези в хода на въззивното производство.
Съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на
ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията
на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или
неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния
резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя
или изменя първоинстанционното решение. Въззивната съдебна инстанция направи
свой собствен и независим анализ на всички събрани доказателства и намира, че
9
определеният от настоящия състав режим на личните отношения на бащата И. Р. Р. с
детето К. И.ов Р. ще е изцяло в негов интерес, тъй като е съобразен с настъпилите
промени в хода на съдебното производство.
Въззивният съдебен състав споделя направения от първоинстанционния състав
извод, че влошените отношения между баща и син, при отхвърляне на предявения иск
и отказ да се измени режимът на лични контакти, би довело до още по-силно
отчуждение от страна на детето, което не е в негов интерес. В интерес на детето е да
общува и с двамата си родители, като това би могло да бъде постигнато при подходящ
режим на лични контакти с бащата. При определяне режима на лични отношения
съдът не се ръководи от удобството или желанията на родителите, а цели да защити
най-добрия интерес на детето съгласно критериите на легалната дефиниция на § 1, т. 5
от ДР на Закона за закрила на детето.
В случая въззивният състав приема, че с въззивната жалба на И. се иска
намаляване режима на личните отношения на бащата с детето, като се изтъква
различията в обучителните системи на Р. Франция и Р. България, както и в
празничните дни, респ. неучебно време. Личните отношения следва да бъдат
съобразени с местоживеенето на родителите в различни държави, както и с учебните
ангажименти на детето, който режим реално може да се случи само през време на
учебните ваканции на детето. Съдът приема за установено, че при детето К. И.ов Р. е
установен тежък конфликт на лоялност спрямо двамата родители, който е причинен от
тежкия, протрахиран (удължен) във времето родителски конфликт (видно от
заключението на вещото лице Х., чието изследване е последно по време и актуално
към момента на приключване съдебното дирене пред въззивния съд). Настоящият
съдебен състав намира, че следва да определи режим само за времето, което детето ще
прекарва с бащата през учебните ваканции, тъй като при установения тежък конфликт
и без предварителна психологическа подкрепа за възстановяване на връзката на детето
с двамата родители, детайлното регламентиране на по-разширен режим, няма да е в
интерес на детето.
В този смисъл личните отношения на въззивника и въззиваем И. Р. Р. с детето
К. И.ов Р. следва да са: през всяка от зимните и пролетни ваканции, определени според
учебния календар на властите в Република Франция за всяка учебна година и за
учебното заведение в което учи детето К. И.ов Р., от 12.00 часа на втория ден от
съответната ваканция до 18.00 часа на седмия ден от същата ваканция, със задължение
на майката да осигури довеждането на детето от Република Франция в Република
България и уведомяването в същия ден на И. Р. Р. за връщането на детето в страната.
Доколкото майката ще трябва да разполага с достатъчно организационно време след
приключване на учебните занятия в последния учебен ден преди съответната ваканция
(вкл. и пътуване на детето до Р. България), съдът намира, че личните отношения на
бащата следва да започнат от 12.00 ч. на втория ден от ваканцията. Бащата следва да
има право на лични отношения с детето, като го вижда и взема за по 30 дни през всяка
от летните ваканции, според учебния календар на властите в Република Франция за
всяка учебна година и за учебното заведение в което учи детето К. И.ов Р., които не
съвпадат с годишния отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на
съответната година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен
отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да
определи дните, през които ще взема детето, като уведоми писмено майката до 31 май
на съответната година. Ползването на летния режим не следва да бъде обвързан с
конкретна държава или място, тъй като така би се ограничило правото на свободен
избор на родителя да прекарва време с детето си.
Въззивният състав приема за неоснователни доводите на въззивницата и
10
въззиваема И., че при определяне на 30 дни на лични отношения за родителя, който не
упражнява родителските права, това няма да е в интерес на детето, тъй като за нея ще
останат по-малко дни през лятото. Майката реално изпълнява родителската си
отговорност и има ежедневни отношения с детето К. във всички останали дни както
през учебно време, така и през ученическите ваканции на детето, когото то не е в Р.
България, а с оглед създадените нетолерантни и конфликтни отношения между
родителите и изместване фигурата на бащата от съпруга на майката, на което тя не
реагира коригиращо и което допринася допълнително за дистанцирането на детето от
бащата, то определянето на 30 дни на лични отношения през лятото ще даде
възможност за осъществяване и на специализирано консултиране за възстановяване на
прекъснатата емоционална връзка на детето с бащата, както и за възможното
индивидуално консултиране на двамата родители, в каквато насока са и заключенията
на вещите лица М. и Х.. По-дългият непрекъснат период за лични отношения ще даде
и възможност на родителите да бъдат подпомогнати при структуриране на
взаимоотношенията им в родителстването и поставяне на ясни граници за
комуникация свързана с равнопоставеното им участие в отглеждането на детето
К.. От заключението на вещито лице М. се установи, че едва на следващ етап в
отношенията трябва да се определи подходящ режим на лични отношения, който да не
възпрепятства развитието на детето на образователно и емоционално ниво.
По изложените съображения и поради събраните нови доказателства във
въззивното производство, съдът отменя първоинстанционното решение в частта, с
която е определен режим на лични отношения на И. Р. Р. с детето К. И.ов Р., като
определя посочения в настоящото решение режим на лични отношения.
Решението по настоящото дело не формира сила на пресъдено нещо и при
промяна на обстоятелствата (напр. когато родителите са отстранили тежкия,
протрахиран родителски конфликт), всяка от страните би могла да инициира промяна
в определения режим на отношенията между родителя и детето, както и да го
променят при взаимно съгласие и без санкция от съда.
II. По въззивната жалба, депозирана от И. Р. Р. съдът приема следното:
1. По заместеното съгласие на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от
ЗБЛД.
Въззивната жалба е неоснователна в тази част.
Съгласно нормата на чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК), когато
родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2
от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без
съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания
в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг
е определяем. В този смисъл е задължителното за съда указание, дадено в т. 1 от ТР №
1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря изводите, с които са приети за основателни
исканията на майката и въззиваема Д. Ч. И..
Производството по чл. 127а от СК е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът дължи преценка по
целесъобразност. Т.е. за да се произнесе по искането в молбата по чл. 127а от СК,
11
съдът дължи да изследва дали искането е в интерес на детето, а не какви са целите
на родителя, който иска заместване съгласието на другия родител. В цитираното ТР е
прието, че интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки
отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема
решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в
хода на производството.
Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на
въздействието на евентуалната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху
правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и
здравословното му състояние и други права и интереси на детето. Преценката
интересите на детето обосновават извода на настоящия въззивен състав, че исканото
разрешение, за което е образувано производството по чл. 127а от СК, е в интерес на
непълнолетния К. И.ов Р..
Въззивният състав приема, че следва да бъде уважено изцяло искането на Д. Ч.
И. по чл. 127а, ал. 2 от СК. В интерес на детето К. И.ов Р. е да пътува извън
територията на нашата страна не само до държавите от Европейския съюз (в пределите
на които детето живее с новото семейство на майка си), но също и Република Сърбия,
Република Турция и САЩ. Този извод следва от установеното по делото, че целта на
пътуванията е не само с туристическа, но и с образователни цели. Доколкото тези
държави са и страни по Хагска конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 25.10.1980 г., то и интереса на родителя, чието
съгласие се замества, е нормативно защитен. Отнемането без основателна причина
възможността на детето да напуска пределите на страната, не само неправомерно
ограничава неговите права, но и ще задълбочи конфликта родител - дете.
Този извод на съда се подкрепя от съвкупната преценка на събраните
доказателства, така и от отразеното в социалните доклади на ДСП – Лозенец и съда в
Страсбург, Република Франция.
По изложените съображения и съвпадане на правните изводи на двете
инстанции, въззивният съдът потвърждава първоинстанционното решение в тази част.
2. По въззивната жалба срещу решението на първата инстанция в частта по
иска с правно основание чл. 59, ал.9 от СК съдът приема следното:
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право,
закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в
международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този
смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017
г., IV г. о.), а и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v.
SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете–родител, която е призната като право от двете конвенции цели
да способства за правилното физико-психологично и социално развитие на детето като
личност и да го предпази от развитие на родителско отчуждение в случай, че се
приоритизира контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки
задължен да следи служебно за интереса на децата, съдът следва да установи на кого
от родителите следва да бъдат предоставени за упражняване родителските права и
какъв режим да бъде определен на децата с родителя, на когото не са възложени
родителските права, така че да му даде възможност за пълноценно общуване с него.
12
В постоянната практиката на ВКС, споделяна и от настоящия въззивен състав,
последователно се поддържа становището, че най-добрият интерес на детето се
определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила
на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за определянето на най-
добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ
коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите на
детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо
положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-
добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява
родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични
отношения между детето и родителите му.
Съгласно приетото в ПП № 1 по гр. дело № 3/1974 г. на ВС, което не е загубило
своята актуалност и към настоящия момент, определянето на родителя, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще става, като се държи сметка за
интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ по смисъла се включват
необходимостта от възпитателски качества на родителите, като се взема предвид
образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния
родител, като същественото е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от
което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата.
При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК, съблюдавайки най-
добрия интерес на детето К. И.ов Р., включващ в най-широк смисъл добруването и
благоденствието му и след съвкупната преценка на събраните доказателства по
делото, въззивната инстанция намира, че местоживеенето на детето следва да бъде при
неговата майка Д. Ч. И., която да упражнява родителските права.
При решаването на въпросите по чл.59, ал.2 от СК съдът е длъжен да зачете и
изразената от детето К. категорична воля къде желае да живее и предпочитанията си
това да бъде при неговата майка (в този смисъл виж Решение № 66/22.04.2021 г. по
гр.д. № 3214/2020 г. на ВКС, IV ГО, делото Laylle v. Germany). Този подход отразява
значимостта на възприетото и от съда желание на непълнолетното дете, отчита
спецификата на установеното от вещите лица, че детето К. заема страната на единия
родител (майката), за да съхрани психиката си.
Искането на Д. Ч. И. за изменение местоживеенето на детето е основателно,
като настоящият въззивен състав приема, че първостепенният съд е постановил
правилно решение в тази част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционния съд.
За пълнота на изложението и съобразявайки доводите на въззивника и
въззиваем И. Р. Р. съдът намира за неоснователни възраженията на тази страна, че ако
детето замине за Франция и местоживеенето му се определи да е в тази страна, то
бащата никога повече няма да го види.
Действително от събраните по делото доказателства се установи по безспорен
начин, че родителите на детето К. не са преодолели различията си относно
местоживеенето на детето и са в тежък родителски конфликт, който се отразява изцяло
негативно върху правилното развитие на детето им. Но от съвкупната преценка на
доказателствата не може да бъде обоснован извод, че с промяната на местоживеенето
на детето К. и установяването му в Република Франция, гр. Страсбург, ще бъдат
увредени неговите интереси. От заключенията на приетите експертизи се установи, че
майката разграничава личните си преживявания и интересите на детето и не го
въвлича в конфликта с бащата, който в различни ситуации е коментирал и обсъждал с
детето въпроси, теми и хора по такъв начин, че детето се чувства огорчено и
13
разстроено. Следва извод, че поведението на бащата е в основата на наблюдаваното
отчуждение между бащата и детето (в този смисъл е закл. на в. л. А.). Установи се
също, че за отношението на детето към бащата няма повлияване от майката върху
детето. Т.е. детето има свое мнение, свое изразяване, своя позиция, но няма заучено
поведение, а позицията му не е манипулирана от майката (според закл. на в. л. М.).
При преценка основателността на искането за изменение местоживеенето на детето
съдът съобрази, че поведенията и изказванията на детето наподобяват характеристики
на отчуждаване, но са израз на тежкия конфликт на лоялност при К. по отношение на
родителите му, който кара детето да заеме страната на единия, за да съхрани
психиката си, а именно конфликта на лоялност е проблем за детето, който е доста
сериозен когнитивен дисонанс за детето и го натоварва емоционално и психически
(заключение на в. л. Х.). Следва извод, че промяната в местоживеенето на детето няма
да има последиците, изложени от въззивника и въззиваем Р., а ще даде възможност на
родителя, който упражнява родителските права, да изпълни родителската си
отговорност.
При постановяване на решението си в частта за местоживеенето на детето К.
И.ов Р. първоинстанционният съд е съобразил всички допустими и относими към спора
доказателства. Доказателствата пред въззивната инстанция не променят убеждението
на въззивния съд в правилността на обжалваното решение и в тази част.
Първоинстанционното решение, като постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено в частта за заместеното съгласие на
бащата И. Р. Р., както и в частта за местоживеенето на детето К. И.ов Р..
По режима на лични отношения между И. Р. Р. и детето К. И.ов Р., въззивният
състав поддържа мотивите по т. I, като следва да допълни, че е неоснователно
искането личните отношения с детето да бъдат определени по равно между двамата
родители. Режимът на лични отношения цели детето на страните да расте и се развива
като пълноценна личност, чувствайки подкрепата и грижата на всеки от двамата
родители. Право на всяко дете, произтичащо от неговата естествена потребност, е да
общува с всеки от родителите си. Мерките за лични отношения следва да отчитат
конкретните обстоятелства и да предоставят най-широка възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права (в същия смисъл е константната
практика на ВКС – Решение № 116/16.04.2014г. по гр.д. № 5156/2013г., ГК, ІV г.о. и
др.).
Съдът, съобразявайки събраните доказателства, приложимото национално и
наднационално законодателство относно висшият интерес на детето и задължителните
указания по т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело №
1/2016 г., ОСГК на ВКС, съгласно които разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на
двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им,
формира извод, че след като родителските права са предоставени за упражняване само
на единия от двамата родители (още в споразумението по чл. 51 от СК), които
родители вече са се установили да живеят в различни държави, то не е целесъобразно
и реално постижимо личните отношения на бащата с детето да бъдат определени по
равно между двамата родители.
По разноските в производството съдът приема следното:
Страните своевременно претендират разноски и съдът дължи произнасяне в
изпълнение на чл. 81 от ГПК.
Съобразявайки изхода на спора, както и задължителните указания дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа
14
на ВКС, ОСГК разноските следва да останат в тежест на страните така, както са
направени от тях. В случая въззивният съд не е отхвърлил цялостно въззивните жалби
нито молбата, с която е сезирана първата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20074785 от 16.01.2023г., постановено
по гр. дело № 55329 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 92 състав в
частта, с която съдът е определил режим на лични отношения между бащата
И. Р. Р. и детето К. И.ов Р., на основание 59, ал. 9 СК, както следва:
- На всеки два месеца според режима на учебното заведение, в което К.
Р. ще бъде записан, детето ще прекарва с баща си една календарна седмица в
Република България;
- 30 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката,
като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведомява
писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако
не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през
които ще взема детето, като уведоми писмено майката до 31 май на
съответната година.
- Всяка четна година детето ще прекарва с баща си Коледните и
Новогодишните празници или времето от 24 декември до 02 януари;
- Всяка нечетна година детето ще прекарва Великденските празници
/почивните дни според учебния график на детето в Република Франция/, с
бащата;
- В четните години детето ще прекарва рождения си ден с бащата;
Режимът на лични отношения следва да се изпълнява в Република
България по местоживеене на бащата или на друго място при допълнителна
уговорка между страните. Присъствието на детето в случаите на пътуване от
Република Франция до Република България ще бъде осигурено от майката Д.
И. или посочено от нея лице. В случай на пътуване на бащата от Република
България до Република Франция за срещи с детето според горепосочения
режим бащата следва да взима и връща детето по неговото местоживеене,
15
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И. Р. Р., ЕГН:
********** и детето К. И.ов Р., ЕГН **********, на основание 59, ал. 9 от СК:
- през всяка от зимните и пролетни ваканции, определени според
учебния календар на властите в Република Франция за всяка учебна година и
за учебното заведение в което учи детето К. И.ов Р., от 12.00 часа на втория
ден от съответната ваканция до 18.00 часа на седмия ден от същата ваканция,
със задължение на майката Д. Ч. И., ЕГН ********** да осигури довеждането
на детето от Република Франция в Република България и уведомяването в
същия ден на И. Р. Р. за връщането на детето в страната;
Бащата И. Р. Р., ЕГН: ********** има право на лични отношения с
детето К. И.ов Р., ЕГН **********, като го вижда и взема за по 30 (тридесет)
дни през всяка от летните ваканции, според учебния календар на властите в
Република Франция за всяка учебна година и за учебното заведение в което
учи детето К. И.ов Р., които не съвпадат с годишния отпуск на майката Д. Ч.
И., ЕГН **********, като последната се задължава до 30 април на съответната
година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен
отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право
да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми писмено
майката до 31 май на съответната година.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20074785 от 16.01.2023г.,
постановено по гр. дело № 55329 по описа за 2020 г. на Софийски районен
съд, 92 състав, в останалите обжалвани части.
Решението в частта по искането с правна квалификация чл. 127а, ал. 2
от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е окончателно, а в останалата част може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17