№ 1714
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100502231 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от К. СТ.
К., чрез адв.С. против Решение № 262087 от 28.06.2021 година, постановено
по гр.дело № 5982/2021 година, по описа на ВРС, с което са били отхвърлени
исковете на въззивника против Промишлено – производствена земеделска
кооперация ”Зора“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.
Езерово, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл.224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер от 1881.60 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и един лева и
0.60 ст./, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово
възнаграждение за месец март 2019г., както и сумата в размер на 214.82 лв.
/двеста и четиринадесет лева и 0.82 ст./, представляваща обезщетение за
забава за периода от 25.04.2019г. до 08.06.2020г.; сумата в размер на 1411.20
лв. /хиляда четиристотин и единадесет лева и 0.20 ст./, представляваща
дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2019г.,
както и сумата в размер на 153.66 лв. /сто петдесет и три лева и 0.66 ст./,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г. до
08.06.2020г.; сумата в общ брутен размер на 5412.20 лв. /пет хиляди
1
четиристотин и дванадесет лева и 0.20 ст./ - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 60 дни /за 2017г.; 2018г.; 2019г./, както
и сумата в размер на 617.89 лв. /шестстотин и седемнадесет лева и 0.89 ст./,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г. до
08.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба - 08.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователни, както и в частта, с която той е бил осъден
да заплати Промишлено – производствена земеделска кооперация ”Зора“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Езерово, сумата от 1000
лв. /хиляда лева/, направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
В жалбата се излага, че съдът е подценил приложението на материалния
закон, което прави решението му необосновано.Твърди се още, че ответната
кооперация не оспорва наличието на изложените в исковата молба факти; че
се касае за добросъвестно положен труд от страна ищеца, които е редно да
бъде заплатен.По същество се иска отмяна на решенето и уважаване на
исковите претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна – ППЗК „Зора“, чрез
адв.Х. излага, че жалбата се явява неоснователна; че отношенията не са
трудови, което налага извода за отхвърляне на претенцията. Пред въззивния
съд, страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание по делото въззивника е редовно призован, явява се
лично и с адв.С., които поддържа въззивната жалба, и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна ППЗК „Зора“, редовно призована, се представлява
се от адв.Х., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС съдебното производство е било образувано по повод
предявена от К. СТ. К., ЕГН ********** искова молба против Промишлено –
производствена земеделска кооперация ”Зора“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: с. Езерово, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.224,
ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер от 1881.60 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и един лева и 0.60 ст./,
представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за
месец март 2019г., както и сумата в размер на 214.82 лв. /двеста и
четиринадесет лева и 0.82 ст./, представляваща обезщетение за забава за
периода от 25.04.2019г. до 08.06.2020г.; сумата в размер на 1411.20 лв.
2
/хиляда четиристотин и единадесет лева и 0.20 ст./, представляваща дължимо
и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2019г., както и
сумата в размер на 153.66 лв. /сто петдесет и три лева и 0.66 ст./,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г. до
08.06.2020г.; сумата в общ брутен размер на 5412.20 лв. /пет хиляди
четиристотин и дванадесет лева и 0.20 ст./ - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 60 дни /за 2017г.; 2018г.; 2019г./, както
и сумата в размер на 617.89 лв. /шестстотин и седемнадесет лева и 0.89 ст./,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г. до
08.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба - 08.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че по силата на
сключен между страните Договор в периода 07.04.2014г. - 22.04.2019г. ,
ищеца е изпълнявал длъжността „Председател“ на Кооперацията, с основно
трудово възнаграждение в размер на 885 лева.
По силата на Допълнително споразумение от 07.01.2019 година, считано
от 01.01.2019г. трудовото му възнаграждение било определено на 1680 лева.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
22.04.2019г, като сочения период, ищецът е полагал труд в ответното
дружество, което от своя страна не му е заплатило дължимото трудово
възнаграждение в исковия размер, както и дължимото й обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. В тази връзка обективира искане за
осъждане на ответника - работодател да престира посочените суми.
Ответната Кооперация е подала писмен отговор, с който счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва фактите, че
по силата на трудов договор от 07.04.2014г. до 22.04.2019г. ищецът е заемал
длъжността „председател” в предприятието на ответника. Не се оспорва, че
трудовото правоотношение е прекратено. Твърди, че основното месечно
възнаграждение на ищеца било в размер на 885 лева, като следвало да
получава и допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 8%. Навежда доводи, че не следва да се
признава трудовият стаж в размер на 7 години и 11 месеца, тъй като не
отговаря на изискванията на чл.12, ал.4, т.1 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата и не е придобит в друго предприятие
съгласно изискването на параграф 1, точка 2 от ДР на КТ на същата сходна
или със същия характер работа, длъжност или професия. Сочи, че
допълнителното споразумение, с което е определено по-високо
възнаграждение е недействително поради противоречие със Закона за
кооперациите, доколкото липсвало решение УС. Счита за погасени
претенциите по чл.224 КТ за 2015г.-2017г. на основание чл.176а, ал.1 КТ.
Оспорва размера на претенциите, като счита, че дължимото месечно
възнаграждение на ищеца е 885 лева, което е относимо и при изчисляване на
обезщетението за неизползван отпуск.
Решаващия съд е приел за безспорно установено, че за периода от
07.04.2014г. до 22.04.2019г. ищецът е заемал длъжността „Председател“ на
3
ответната кооперация.
От фактическа страна е било установено, че по силата на Трудов
договор № 8 от 07.04.2014 година, сключен на основание чл.83, т.1 КТ между
ППЗК Зора, село Езерово, представлявана от УС, в качеството на Работодател
и К. СТ. К., последния е заел длъжността „Председател“.С него му е
определено и основно трудово възнаграждение в размер на 885 лева месечно
и допълнително месечно възнаграждение съгласно чл.12 НСОРЗ за трудов
стаж и професионален опит 8 %. Основен платен отпуск в размер на 20 дни и
допълнителен 12 дни.
Видно е, че по силата на Допълнително споразумение от 08.05.2014г.
към трудовия договор, сключено с ППЗК Зора, село Езерово, представлявана
от УС, на ищеца е определено основно възнаграждение в размер на 1200 лева
месечно. Споразумението е подписано за работодател от УС на кооперацията.
С Допълнително споразумение от 25.06.2014г.; Допълнително
споразумение от 30.09.2015г.; Допълнително споразумение от 03.12.2018г. е
изменен размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца, като
съобразно Допълнително споразумение от 07.01.2019г. възнаграждението е
достигнало размер от 1680 лева. Посочените допълнителни споразумения са
сключени с ППЗК Зора, село Езерово, представлявана от председателя К.К. и
ищеца /К.К./. Споразуменията са подписани за работодател и работник от
председателя К.К..
Със Заповед № 032/22.04.2019г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено, считано от 22.04.2019г. поради избор на нов
председател. Отразено е на ищеца да се изплати обезщетение по чл.224 КТ в
размер на 75 работни дни неизползван платен годишен отпуск.
По делото е бил представен още и Устав на ППЗК „Зора“ с. Езерово от
2003г. /вж.л.92-100/. Съгласно чл.33, ал.1 председателят се избира за срок от
три години измежду членовете на кооперацията. Той е председател на
Управителния съвет и участва в неговата работа с равен глас. В ал.2 е
посочено, че председателят сключва и прекратява трудовите договори с
работници и служители на кооперацията и определя трудовите им
възнаграждения.По делото е виден също така и актуален устав на
Промишлено – производствена земеделска кооперация ”Зора“ от 2016година.
От приложената по делото и неоспорена от страните Съдебно
счетоводна експертиза, изготвена пред ВРС става ясно, че са представени два
варианта на изчисления, както следва:
I. Вариант:
От представените от ответника фишове за начислени трудови
възнаграждения на ищеца за месеците март и април 2019 г. и разчетно-
платежни ведомости за същите месеци е видно, че са направени следните
начисления: за месец март 2019 г. за отработени 20 дни: Брутно трудово
възнаграждение -1 881.60 лв. / в т.ч.: основна заплата - 1 680.00 лв. и
допълнително възнаграждение за професионален опит - 201.60 лв./ Нетна
сума за получаване: 1460.08 лв.; За месец април 2019 г. за отработени 15 дни:
Брутно трудово възнаграждение -1 411.20 лв. / в т.ч.: основна заплата - 1
4
260.00 лв. и допълнително възнаграждение за професионален опит - 151.20
лв./ Нетна сума за получаване: 1 095.06 лв. Информацията, подадена към
персонален регистър в НАП, видно от Справка за осигурителния доход и
представените Декларации образец 1 съвпада с направените начисления.
Ищецът има право на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за следният брой дни: за 2017 г. - 32 дни; за 2018 г. - 32 дни; за 2019 г.
- 11 дни. /за период 01.01.-22.04.2019 г./. Общо 75 дни. Брутното обезщетение
по чл. 224 КТ е в размер на 7 056.00 лв. Нетното обезщетение по чл. 224 КТ е
в размер на 6 350.40 лв.
II. Вариант:
На база трудово възнаграждение на ищеца в посочения от ответника
размер на 885 лева и без начисляване на допълнително възнаграждение за
прослужено време 7 години и 11 месеца: За месец март 2019 г. за отработени
20 дни: Брутно трудово възнаграждение - 885.00 лв. Нетна сума за
получаване: 686.75 лв. За месец април 2019 г. за отработени 15 дни: Брутно
трудово възнаграждение - 663.75 лв. Нетна сума за получаване: 515.05 лв.
Брутното обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на 3 318.75 лв. Нетното
обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на 2 986.88 лв.
Периодите за изчисляване на лихвите за забава са както следва: за
заплата за м. март 2019 г. от 25.04.2019 г. до 08.06.2020 г.; за заплата за м.
април 2019г. от 14.05.2019 г. до 08.06.2020 г.; за обезщетение по чл.224 КТ от
14.05.2019 г. до 08.06.2020 г.Изчислени са и лихвите за забава.
ВРС е отхвърлил исковите претенции, като е приел, че отношенията
между страните не са трудови.
Виждането на настоящата съдебна инстанция е следното:
С Протоколно определение от 11.10.2021 година, ВОС възприе, че
правилната квалификация на исковете е по чл.60 от ЗК; извърши нов,
самостоятелен доклад, разпредели доказателствената тежест и указа на
страните, че разполагат с възможността да представят и нови доказателства.
Производството в случая се развива по специалния закон – ЗК, тъй като
безспорно е обстоятелството, че само член на Кооперация може да бъде
избран за нейн председател, следователно защитата на имуществените му
права, каквото е правото на възнаграждение, възниква на основание
членственото правоотношение.При разглеждане на процесните отношения е
нужно да се съобрази разпоредбата на чл. 83 от КТ, според която
длъжностите, които се заемат въз основа на избор подлежат на изрична
регламентация- в закон, в акт на МС или в устав. В случая, регламентацията е
налична в Закона за кооперациите и Устава. При запознаване с тези
нормативи не се установява изрична норма, регламентираща възникване на
трудово правоотношение между кооперацията и избрания неин председател.
В Устава е отразено, че Председателят се избира от Общото събрание, но в
случая се касае за отношения, възникнали въз основа на избор, а не на
трудово правоотношение.Създаденото въз основа на избора от ОС
правоотношение между Кооперацията и Председателя не е по трудов договор,
независимо от представените по делото трудови договори.Ето защо те не биха
5
могли да определят отношенията като "трудови".Също съобразно
установената съдебна практика не е приложима и разпоредбата на § 2 от ДР
на КТ, тъй като касае трудовите правоотношения на членовете –кооператори,
но не и с Председателя. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно решение
№ 4/2005 от 05.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г. на ОСГТК, което е
приложимо към членовете – кооператори, които работят в кооперацията по
трудов договор, но не и за председателя на кооперацията, чието
правоотношение не е трудово. Председателят на кооперацията е председател
и на управителния съвет и се избира между членовете на кооперацията /чл.
26, ал. 1 ЗК/. Той е орган на кооперацията, представлява я, организира
изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет и
ръководи текущата й дейност /чл. 26, ал. 2 ЗК/. Решенията и действията на
органите на кооперацията, включително решенията за избор и освобождаване
на председателя на кооперацията и за определяне на възнаграждението му,
подлежат на обжалване по реда на чл. 58 - 61 ЗК. Тези спорове не са трудови.
В този смисъл е и практиката на ВКС: решение № 705 от 08.06.2006 г. по гр.
д. № 2518/2003 г. на ІІІ г. о. и определение № 715/13.03.2004 г. по гр. д. №
1677/2002 г. на ІІІ г. о. При нарушение на права на Председателя на
кооперацията, като орган на кооперацията, защитата следва да се осъществи
по реда на специалния ЗК с иск по чл. 58 от ЗК или чл. 60 от ЗК.
Съгласно чл. 15, ал. 4, т.2а от ЗК в правомощията на Общото събрание
на кооперацията е да избира и освобождава председателя. Съгласно чл. 26,
ал.1 от ЗК председателя на кооперацията се избира измежду членовете на
кооперацията за срок три години и е Председател и на Управителния съвет,
като участва в неговата работа с равен глас.Правомощията му съгласно по чл.
26, ал.2 от ЗК са да представлява кооперацията; да организира изпълнението
на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на органите на
кооперативния съюз, в който членува; да ръководи текущата дейност на
кооперацията; да сключва и прекратява трудовите договори, наказва и
награждава работници и служители на кооперацията и определя трудовите им
възнаграждения; да изпълнява и други функции, определени в устава,
съобразно закона.Безспорно е, че самия Председател разполага с правото да
получава възнаграждение, което на основание чл.20 т.17 от Устава се взема
от Общото събрание и се изпълнява от УС на осн.чл.31 т.1 от
Устава.Следователно, за да е налице валидно възникнало задължение на ПК
за изплащане възнаграждение на своя Председател следва да са налице
горните условия.
От приложените по делото доказателства е видно, че Договора между
страните е възникнал на 07.04.20214 година /вж.л.4/, той е бил утвърден от
УС, като там е възприето и основно ТВ в размер на 885 лева.Всяко
последващо изменение на трудовото възнаграждение е изисквало санкцията
на Общото събрание и УС, а такива не са налице.От представените по делото
писмени доказателства става ясно, че с Допълнително споразумение от
08.05.2014г. към трудовия договор, сключено с ППЗК Зора, село Езерово,
представлявана от УС, на ищеца е определено основно възнаграждение в
размер на 1200 лева месечно.Последвали са още няколко такива
6
Допълнителни споразумения, като с последното от 07.01.2019 година
възнаграждението е достигнало размер от 1680 лева. Посочените
допълнителни споразумения са сключени с ППЗК Зора, село Езерово,
представлявана от председателя К.К. и ищеца /К.К./. Споразуменията са
подписани за Работодател и Работник от председателя К.К., без обаче да е
налице санкцията и одобрението /съгласието/ нито на Общото събрание,
нито на УС.
От представената по делото и неоспорена от страните Съдебно
счетоводна експертиза /вж.л.61 и сл./ става ясно, че база трудово
възнаграждение на ищеца в посочения от ответника размер на 885 лева и без
начисляване на допълнително възнаграждение за прослужено време 7 години
и 11 месеца: За месец март 2019 г. за отработени 20 дни: Брутно трудово
възнаграждение - 885.00 лв. Нетна сума за получаване: 686.75 лв. За месец
април 2019 г. за отработени 15 дни: Брутно трудово възнаграждение - 663.75
лв. Нетна сума за получаване: 515.05 лв. Брутното обезщетение по чл. 224 КТ
е в размер на 3 318.75 лв. Нетното обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на 2
986.88 лв.
Мораторната лихва е както следва:
За брутното възнаграждение за м. Март 2019 г. в размер на 885.00 лв. -
101.04 лв.;
За нетното възнаграждение за м. Март 2019 г. в размер на 686.75 лв. -
78.40 лв.;
За брутното възнаграждение за м. Април 2019 г. в размер на 663.75 лв. -
72.28 лв.;
За нетното възнаграждение за м. Април 2019 г. в размер на 515.05 лв. -
56.08 лв.;
За брутно обезщетение по чл.224 КТ в размер на 3 318.75 лв. - 361.38 лв.;
За нетно обезщетение по чл.224 КТ в размер на 2 986.88 лв. - 325.24
лв.Съдът възприема дадения Вариант ІІ от заключението на вещото лице,
именно с оглед обстоятелството, че за разлика от първоначално
утвърденото възнаграждение за Председателя в размер на 885 лева,
последващите сторени еднолично от него увеличения размера му, не
притежават санкцията/ одобрението нито на Общото събрание, нито на
УС на ППЗК.Ето защо и те следва да му бъдат присъдени, като
претенциите следва да бъдат отхвърлени за горните над посочените
суми.
Въпросът за погасяване на правото на ползване на отпуск по давност в
настоящата хипотеза е уреден в разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 КТ, съгласно
която когато платения годишен отпуск е отложен при условията и по реда на
чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се
погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която
е отпаднала причината за неползването. При това положение основателно се
явява възражението на ППЗК „Зора“, че правото на обезщетение за неползван
отпуск е погасено за предхождащите 2017 година, години. Законосъобразен
7
би бил извода, че прилагането на разпоредбите на чл. 176, ал. 2 и 3 КТ не
може да бъде неограничено във времето до такава степен, че да дерогира
правилата за давността, предвидени в чл. 176а КТ. Този извод се подкрепя и
от систематичното място на уредбата за давността (в чл. 176а КТ) - след тази,
уреждаща възможността за ползване на отложен платен годишен отпуск в
момент следващ периода, за който той се отнася (в чл. 176 КТ).
С оглед на горното, и след несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, ВОС намира, че решението на решаващия съд следва да бъде
частично отменено.
Предвид това, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262087 от 28.06.2021 година, постановено по
гр.дело № 5982/2021 година, по описа на ВРС, в частите, с които са били
отхвърлени исковите претенции за сумите, както следва:
За Сумата от 885 /осемстотин осемдесет и пет/ лева – разликата
между претендираната сума от 1881 лева и сумата от 996 лева,
представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за
месец март 2019г., както и сумата в размер на 101.04 лв. /сто и един и нула
четири/, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2019г. до
08.06.2020 година:
За Сумата от 663.75 лева / шестотин шестдесет и три и седемдесет и
пет/ лева – разликата между претендираната сума от 1411.20 лева и сумата от
747.45 лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово
възнаграждение за месец април 2019г., както и сумата в размер на 72.28 лева
/седемдесет и два и двадесет и осем /, представляваща обезщетение за забава
за периода от 25.04.2019г. до 08.06.2020 година:
За Сумата от 3 318.75 лева – разликата между претендираната сума от
5412.20 лева и сумата от 2093.45 лева, обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 60 дни /за 2017г.; 2018г.; 2019г./, както и сумата в размер
на 361.38 лв. /триста шестдесет и един и тридесет и осем/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г. до 08.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците , считано от датата на подаване на
исковата молба - 08.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Промишлено – производствена земеделска кооперация
”Зора“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Езерово да
заплати на К. СТ. К., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез
адв. А.С., както следва:
Сумата от 885 /осемстотин осемдесет и пет/ лева, представляваща
дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г.,
както и сумата в размер на 101.04 лв. /сто и един и нула четири/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2019г. до
8
08.06.2020 година;
Сумата от 663.75 лева / шестотин шестдесет и три и седемдесет и пет/
лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение
за месец април 2019г., както и сумата в размер на 72.28 лева /седемдесет и
два и двадесет и осем /, представляваща обезщетение за забава за периода от
25.04.2019г. до 08.06.2020 година;
Сумата от 3 318.75 лева, обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 60 дни /за 2017г.; 2018г.; 2019г./, както и сумата в размер на 361.38
лв. /триста шестдесет и един и тридесет и осем/, представляваща обезщетение
за забава за периода от 14.05.2019г. до 08.06.2020г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба -
08.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, по исковете с
правно основание чл.60 от ЗК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262087 от 28.06.2021 година,
постановено по гр.дело № 5982/2021 година, по описа на ВРС, в частите, с
които са били отхвърлени исковите претенции на К. СТ. К., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв. А.С. против Промишлено –
производствена земеделска кооперация ”Зора“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: с. Езерово, както следва: За разликата над Сумата от
885 /осемстотин осемдесет и пет/ лева, представляваща дължимо и
неплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г. до
претендирания размер от 1 881 лева, както и сумата над 101.04 лв. /сто и
един и нула четири/ до претендирания размер от 214.82 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.04.2019г. до 08.06.2020 година;
Разликата над 663.75 лева / шестотин шестдесет и три и седемдесет и
пет/ лева да претендирания размер от 1 411.20 лева, представляваща дължимо
и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2019г., както и
сумата над 72.28 лева /седемдесет и два и двадесет и осем / до
претендирания размер от 153.66 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 25.04.2019г. до 08.06.2020 година;
Разликата над Сумата от 3 318.75 лева, обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 60 дни /за 2017г.; 2018г.; 2019г./ до претендирания
размер от 5 412.20 лева, както и над сумата в размер на 361.38 лв. /триста
шестдесет и един и тридесет и осем/ до претендирания размер от 617.89 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г. до
08.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба - 08.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователни, по исковете с правно основание чл.60 от
ЗК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10