№ 2499
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Наталия П. Лаловска
Темислав М. Димитров
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20211100506432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Т. Ж. К. срещу решение №
20216591/06.10.2020 г. по гр.д. № 62479/2018 г. по описа на СРС, в частта, с която
исковете с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени, както
следва: искът по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу Н. А. Б. е отхвърлен за разликата над
900 лв. до 1000 лв. – двоен размер на получен задатък по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2014 г., ведно със законната лихва от
25.09.2018 г. до погасяването, искът по чл. 86 ЗЗД срещу Н. А. Б. е отхвърлен за
разликата над 265,33 лв. до претендираните 293,96 лв.; искът по чл. 93, ал. 2, изр. 2
ЗЗД срещу Г. И. В. е отхвърлен за разликата над 900 лв. до 1000 лв. – двоен размер на
получен задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
02.11.2014 г., ведно със законната лихва от 25.09.2018 г. до погасяването, искът по чл.
86 ЗЗД срещу Г. И. В. е отхвърлен за разликата над 265,33 лв. до претендираните
293,96 лв.; искът по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу К. В. С. е отхвърлен за разликата
над 450 лв. до 500 лв. – двоен размер на получен задатък по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2014 г., ведно със законната лихва от
25.09.2018 г. до погасяването, искът по чл. 86 ЗЗД срещу К. В. С. е отхвърлен за
1
разликата над 132,65 лв. до 146,99 лв.; искът по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу Р. И. Ч.
е отхвърлен за разликата над 450 лв. до 500 лв. – двоен размер на получен задатък по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2014 г., ведно
със законната лихва от 25.09.2018 г. до погасяването, искът по чл. 86 ЗЗД срещу Р. И.
Ч. е отхвърлен за разликата над 132,65 лв. до 146,99 лв.
Подадена е и въззивна жалба от ответника Г. И. В. (чрез особен представител)
срещу решение № 20216591/06.10.2020 г. по гр.д. № 62479/2018 г. по описа на СРС, в
частта, с която ответникът Г. И. В. е осъдена да заплати в полза на Т. Ж. К., както
следва: на основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД сумата в размер на 900 лв. – двоен размер
на получен задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 02.11.2014 г., ведно със законната лихва от 25.09.2018 г. до погасяването, на
основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 265,33 лв. – мораторна лихва за периода от
30.10.2015 г. до 24.09.2018 г.
Жалбоподателят – Т. Ж. К., твърди, че решението в обжалваните от нея части е
неправилно, тъй като неправилно е изчислен размерът на дължимите суми от всеки от
ответниците. Ето защо, моли същото да бъде отменено и исковете да бъдат уважени
изцяло. Претендира разноските по производството.
Н. А. Б. - ответник по жалбата, подадена от Т. Ж. К., оспорва същата, като моли
решението в обжалваната от К. част да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбоподателят – Г. И. В. (представлявана от особен представител), твърди, че
решението в частта, с която исковете спрямо нея са уважени, е неправилно. Твърди, че
не е било налице основание за разваляне на процесния предварителен договор, поради
което не дължи връщане на получения по него задатък. Ето защо, моли решението в
обжалваните от него части да бъде отменено, като исковете спрямо ответника Г. И. В.
бъде отхвърлен.
Т. Ж. К. – ответник по жалбата, подадена от Г. И. В., оспорва същата, като моли
решението в обжалваната от В. част да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Т. Ж. К., като с
обжалваното решение исковете са уважени частично срещу ответниците Н. А. Б., Г. И.
В., К. В. С., Р. И. Ч., както и изцяло срещу ответника К. С. Я.. В частта, с която
исковете срещу ответника К. С. Я. са уважени, решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
2
и допустимо. Разгледано по същество същото се явява и правилно.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите, дали са били налице
предпоставките за разваляне на процесния предварителен договор, съответно – в какъв
размер е възникнало вземането на ищеца за връщане на платения задатък по
предварителния договор в двоен размер срещу всеки от ответниците.
За основателността на исковете с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД в
тежест на ищеца Т. Ж. К. е да докаже, че е упражнил правото си да развали процесния
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради виновно
неизпълнение от страна на продавачите по същия, че в изпълнение на предварителния
договор е предал на продавачите по договора задатък в размер на 1800 лв., поради
което има право на вземане за платения задатък в двоен размер, т.е. сумата в размер на
3600 лв.
От представения по делото предварителен договор от 02.11.2014 г. се
установява, че между ищеца Т. Ж. К., в качеството на купувач, и Н. А. Б., К. С. Я., М.
И. Ч., И. М.ов Ч., К.М.С. и Г. И. В., в качеството на продавачи, е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот – дворно
място с площ от минимум 1019 кв.м., от които урегулирана площ от 1019 кв.м.,
образуващо парцел II в кв. 25, с пл. № 275 по плана на село Алино, област София,
както и източната половина от масивна жилищна сграда-близнак, построена върху
парцела, срещу задължение за купувача да заплати продажна цена в размер на 18000
лв. Съгласно договора, купувачът е заплатил задатък в размер на 1800 лв., като в
документа е удостоверено, че сумата, която служи за задатък, е заплатена на
продавачите при подписване на договора.
В договора не е описано каква част от посочената сума е получена от всеки от
продавачите. Районният съд е приел, че в този случай следва да се приеме, че всеки от
продавачите е получил сума, равняваща се частта от имота, която притежава всеки от
тях, който извод се споделя и от настоящия съдебен състав. В тази връзка следва да се
посочи, че в обжалваното решение са изложени подробни мотиви във връзка с
определяне на частта от имота, собственост на всеки от продавачите по предварителни
договор и техните правоприемници, встъпили в хода на процеса, които са ответници по
делото, съответно – дължимата част от задатъка от всеки от ответниците, които
настоящият съдебен състав споделя, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща изцяло към тях. Недоказан е доводът, изложен във въззивната жалба, че
ответникът К. С. Я. не следва да получи цялото наследство на съпругата му В.С.Я., тъй
като е приложим чл. 9, ал. 2 ЗН. От представените по делото доказателства не се
доказва при условията на пълно и главно доказване, че останалите ответници са
наследници на В.С.Я., доколкото в удостоверението за наследници на последната като
единствен неин наследник е вписан К. С. Я.. Освен това, за да се приложи нормата на
3
чл. 9, ал. 2 ЗН, от брака си съпрузите, които се наследяват взаимно, не следва да имат
деца, като няма доказателства по делото, от които да се направи такъв извод за К. С. Я.
и В.С.Я., поради което съдът счита, че ответникът К. Я. е наследил изцяло съпругата си
В.Я. Ето защо, съдът счита, че доводите за неправилност на решението, изложено от
жалбоподателя Т. Ж. К., са неоснователни.
Неоснователни са и доводите на особения представител на ответника Г. И. В. за
липса на виновно поведение от нейна страна, основание за разваляне на
предварителния договор. По делото не е доказано ответниците да са изпълнили поетите
от тях задължения, необходими за сключване на окончателен договор, а именно – да се
снабдят с необходимите документи за сключване на окончателен договор, да се
извърши трасиране и означаване на границите на имота от оторизирано лице, да са
заплатени данъците и разходите за имота, както и да се явят пред нотариус в
уговорения срок. Неоснователно е възражението за недължимост на сумата от
ответника Г. И. В., поради липса на виновно поведение от нейна страна. Доколкото
задължението за сключване на окончателен договор е поето от всички съсобственици,
то частичното изпълнение от страна на един от тях, съответно – готовността за такова,
не може да доведе до точно изпълнение на договора, предвид липсата на
доказателства, че купувачът по предварителния договор има интерес от придобиване
на част от имота, поради което, дори при липса на вина от страна на един от
продавачите за факта на неизпълнени, то същият не може да се освободи от
отговорност, в случай на разваляне на договора, и дължи връщане на получения
задатък в двоен размер.
Следователно, въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски
районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът Г. И. В.
следва да бъде осъдена да заплати в полза на Т. Ж. К. – ответник по жалбата, подадена
от Г. И. В., сумата в размер на 360 лв. – разноски за особен представител. Не следва да
се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение на Т. К. (за процесуално
представителство по жалбата на Г. И. В.) и на Н. А. Б. (за процесуално
представителство по жалбата на Т. Ж. К.), доколкото липсват доказателства за реално
заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20216591/06.10.2020 г. по гр.д. № 62479/2018 г.
4
по описа на СРС, В ЧАСТТА, с която исковете с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени, както следва: искът по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу
Н. А. Б. е отхвърлен за разликата над 900 лв. до 1000 лв. – двоен размер на получен
задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
02.11.2014 г., ведно със законната лихва от 25.09.2018 г. до погасяването, искът по чл.
86 ЗЗД срещу Н. А. Б. е отхвърлен за разликата над 265,33 лв. до претендираните
293,96 лв.; искът по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу Г. И. В. е отхвърлен за разликата
над 900 лв. до 1000 лв. – двоен размер на получен задатък по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2014 г., ведно със законната лихва от
25.09.2018 г. до погасяването, искът по чл. 86 ЗЗД срещу Г. И. В. е отхвърлен за
разликата над 265,33 лв. до претендираните 293,96 лв.; искът по чл. 93, ал. 2, изр. 2
ЗЗД срещу К. В. С. е отхвърлен за разликата над 450 лв. до 500 лв. – двоен размер на
получен задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
02.11.2014 г., ведно със законната лихва от 25.09.2018 г. до погасяването, искът по чл.
86 ЗЗД срещу К. В. С. е отхвърлен за разликата над 132,65 лв. до 146,99 лв.; искът по
чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу Р. И. Ч. е отхвърлен за разликата над 450 лв. до 500 лв. –
двоен размер на получен задатък по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 02.11.2014 г., ведно със законната лихва от 25.09.2018 г. до
погасяването, искът по чл. 86 ЗЗД срещу Р. И. Ч. е отхвърлен за разликата над 132,65
лв. до 146,99 лв., КАКТО И В ЧАСТТА, с която ответникът Г. И. В. е осъдена да
заплати в полза на Т. Ж. К., както следва: на основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД сумата
в размер на 900 лв. – двоен размер на получен задатък по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2014 г., ведно със законната лихва от
25.09.2018 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 265,33 лв. –
мораторна лихва за периода от 30.10.2015 г. до 24.09.2018 г.
ОСЪЖДА Г. И. В., ЕГН **********, да заплати на Т. Ж. К., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 360 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5