Присъда по дело №2261/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД №2261 по описа на
Варненски районен съд за 2023г., ХХІХ наказателен състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата
П***Д* **п*** по обвинението и за извършено престъпление от общ
характер, наказуемо чл.309 ал.1 от НК.

В заключителната част на постановлението е посочено, че:

ОБВ. П***Д* **п***:

На неустановена дата в периода след 2007 г. до 23.05.2018 г. в гр. Варна,
чрез неустановено в хода на разследването лице, съставила неистински частни
документи - предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 18.02.2004 г. и разписка от 18.02.2004 г. и ги употребила на 19.04.2019 г.
пред Районен съд - Варна по гр. д. № 7753/2018 г. по описа на PC - Варна, 18-
ти състав, за да докаже, че съществува правно отношение.

В съдебно заседание представител на прокуратурата редовно призовани,
се явява и изразява становище по същество, като предлага подс. П* да бъде
призната за виновна.
Подс. лице П* редовно призована явява се лично и моли съда да бъде
оправдана.
Защитникът на подс. П* в съдебно заседание моли съда да постанови
оправдателна присъда, като оправдае последната по възведеното обвинение.
Излага и съответните доводи за това свое становище.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства:
През 2018 г. no искова молба на подс. П*** П* било образувано
гражданско дело № 7753/2018 г. по описа на PC — Варна, XVIII състав. Подс.
П* поискала oт PC — Варна да oбяви за окончателен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот находящ се в с. Приселци, oбл. Варна,
ул. „Райна Княгиня" №2, кaтo твърдяла, че договорът бил сключен между нея
и Т*** Г***. B открито съдебно заседание проведено на дата 19. 04.2019 г. от
процесуалния представител на подс. П* –свид. Р*** Р*** на съда бил
представен предварителен договор за покупко-продажба oт 18.02.2004 г. и
разписка от дата 18.02.2004 г. Представените документи удостоверявали
обстоятелството, че подс. П* е платила цялата продажна цена на имота на
1

датите посочени в тях. Описаните документи били оспорени от процесуалния
представител на Т. Г***- свид. В***. По гражданското дело била назначена
графологична експертиза и било установено, че подписите под името на Т.
Г*** не са положени от нея. Предвид гореизложеното срещу подс. П* било
образувано ДП.
В хода на ДП били изготвени множество съдебно графологични
експертизи.
1.Видно от заключението на изготвената в хода на разследването
съдебно-графологична експертиза №320/17.09.2018 г. на вещото лице Н.
Н***: Подписът за ПPOДABAЧ в оригинал на предварителен договор за
покупкопродажба на имот от 18.02.2004г. и подписът за ПРИЕЛ в оригинал на
разписка з.а предадена сума от 30000 лв. от 18.02.2004г., не са изпълнени от
Т*** В*** Г***. Горепосочените подписи са имитация на подписа на Т***
В*** Г***. He ce установява лицето, което ги е изпълнило. Подписите за
КУПУВАЧ в оригинал на предварителен договор за покупкопродажба на имот
от 18.02.2004г. и за ПPEДAЛ в оригинал на разписка за предадена сума от
30000 лв. от 18.02.2004г. са изпълнени от П*** П*.
Съдът кредитира горното заключение като обективно и безпристрастно
дадено.
2.Видно от заключението на двучленна съдебно-криминалистическа
експертиза за почерково изследване на документи на вещите лица Ц. Ц*** и
Е. А***: От изследването на подписите, положени от името на П*** П* в
оригиналите на описаните в задачата документи: - Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2004г., сключен между Т***
В*** Г*** пpoдaвaч и П*** Д*** Х*** с обект на изследване подписът,
пoлoжeн в края на документа, след текста „Купувач"/сн. 1/; -Разписка от
18.02.2004г., за сумата 30000 лв. с обект на изследване — подписът, положен
след текста „Предал"/сн.2/; и на база наличните сравнителните образци от
подписа на П*** Д*** се установи, че посочените два подписа не са положени
в периода на датиране на двата документа - 18.02.2004 г., като на база промяна
на подписа и във времето може да се направи извод, че тези подписи
изпълнени след 2007г. до 2020г. B случая установяването на времето на
създаване на протокола и разписката е направено no косвен път, чрез
изучаване на развитието във времето на подписа на П*** П*.
Съдът не кредитира заключението по тази експертиза предвид
обстоятелството, че същото противоречи изцяло на установената с помощта
на другите събрани писмени и гласни доказателства фактическа обстановка.
3. Видно от заключението по допълнителна двучленна
съдебнокриминалистическа експертиза за почерково изследване на документи
дадено от вещите лица Ц. Ц*** и Е. А***- При изследването на подписите
положени от името на Т*** Г*** в оригиналите на описаните в задачата
документи: Предварителен договор за покупко-продажба 18.02.2004 г., с обект
на изследване подписът положен текста „Продавач"/сн. 1/; -Разписка от
18.02.2004г., за сумата 30000 лв. подписът, положен след текста
„Предал"/сн.2/; се установи, че посочените подписи HE CA ИЗПЪЛНЕНИ от
2

Т*** В*** Г***. Ha база направения сравнителен анализ и на основание на
това, направеиия сравнителен анализ и на основание на това, че подписите в
посочените документи от името нa Гекова представляват пълнa имитация нa
подписа й и не съдържат в достатъчно количество почеркови признаци,
характеризиращи почерците на други лица, могат дa бъдат направени
следните заключения: He e възможно да се отговори на въпроса, дали
посочените no-гope подписи - обекти на експертизата са изпълнени oт П***Д*
**п***.
Съдът кредитира горното заключение като обективно и безпристрастно
дадено.
4. Видно от заключението по назначената тройна съдебно-графологична
експертиза № 19 /23 ВНВ на вещите лица С*** А***, Г*** П*** и В***
В**** –Подписите положени под позиция продавач в процесните документи
не са положени от лицето Т*** Г***, В*** Г*** или свид. П*** П*. Не е
възможно да бъде установен авторът на описаните по-горе подписи.
Подписите положени под купувач в процесните документи са положени от
подс. П*** П*. В тази част съдът кредитира заключението по назначената
тройна съдебно почеркова експертиза. Съдът на кредитира заключението на
вещите лица ч чмастта в която са приели, че липсвала методика за
установяване на времето на създаване на даден документ чрез техническо
изследване на хартията и мастилата, като същите са на мнение че процесните
документи са изготвени след 2006г. Датирането на създаване на процесните
документи те установяват чрез изследване на естествените изменения на
подписите на подсъдимата.
В хода на съдебното следствие бе назначена комплексна съдебно
почеркова експертиза на вещото лице Н*** Р*** с обекти –
1. Подписът, положен срещу текста „КУПУВАЧ:", в документ
„ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА
НЕДВИЖИМ ИМОТ" за сумата от 30 000 лв. от дата 18.02.2004г.
2. Подписът. положен срещу текста „ПРЕДАЛ:", в документ
„РАЗПИСКА" за предадена сума за сумата от 30 000 лв. от дата 18.02.2004 г..
Видно от представеното заключение -
1.Подписа, посочен като обект на експертизата в т. 1, Е ПОЛОЖЕН от
лицето П***Д* **п***
2. Подписа, посочен като обект на експертизата в т.2, Е ПОЛОЖЕН от
лицето П***Д* **п*** ЕГН**********.
3. НАЙ-ВЕРОЯТНО, подписите, посочени като обекти на експертизата в
т. 1 и т. 2, СА ПОЛОЖЕНИ в посочения период-2004г.
4. УСТАНОВЯВАТ СЕ ПРОМЕНИ във вариантите на подписите на
лицето П***Д* **п***, както в различните времеви периоди, така и в
еднаквите такива.
5. НЕ Е ВЪЗМОЖНО, промените в подписа на лицето П***Д* **п***,
да се дължат на моментни промени във физическото или психическо
3

състояние на лицето.
6. НЕ Е ВЪЗМОЖНО промените в подписа на лицето П***Д* **п***, да
се дължат на бързане, притеснение или алкохолно поввлияване.
7. ВЪЗМОЖНО Е установените промени в подписите, посочени като
обекти на експертизата в т. 1 и т.2, да се дължат на важността на подписните
документи за лицето П***Д* **п***.

Подсъдимото лице П*** П* дава подробни обяснения, в които разказва
за случая и отрича да е съставяла чрез друго лице или да е имала представа, че
частните документи които е представила в съда са неистински. Тя заявява, че
лицето Т. Г*** са били близки приятелки и са имали уговорка подсъдимата да
закупи от нея процесния имот. Твърди се , че Г*** имала нужда от пари за да
замине за САЩ, където е и до днес. В тази връзка подс. П* и тя се уговорили
да се плати процесната парична сума. Решили да сключат предварителен
договор. Предварителният договор бил изготвен в кантората на адвокат- Й.
М*** от ВАК. Страните поединично били запознати с договора и го
подписали, тъй като нямало изискване за нотариална заверка или
едновременно им присъствие в кантората на адвоката. Подс. П* твърди, че
никога не е имала и най –малко съмнение, че подписите на Т. Г*** не са
положени от същата. Съдът кредитира обясненията на подс. П*. Същите са
логични, последователни и се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите В***
Г***, И*** В***, Р*** Р***, Ф*** Ф***.

От показанията на свид. В*** Г*** става ясно, че дъщеря му – Т***
Г***, която живее в чужбина към 2004г. е собственик на процесния имот.
Относно дъщеря си твърди, че след като е заминала за САЩ не се е връщала
никога в България. Същият е категоричен, че не знае имота да е бил обект на
предварителен договор. Заявява, че дъщеря му е позволила на подс. П* да
ползва и да живее в процесния имот докато тя отсъства, тъй като двете били
много добри приятелки. Самият той или дъщеря му докато подс. П* е
пребивавала в имота от 2004г. до настоящия момент никога не я били търсили.
Свид. Г*** твърди, че дъщеря му го помолила преди да тръгне за САЩ,
въобще да не притеснява подсъдимата, която щяла да живее в имота и да го
поддържа. В тази връзка Геков намерил, че извършваните ремонти в имота са
напълно в реда на нещата. Съдът не кредитира показанията на свид. В. Г***.
Този свидетел е заинтересован. Същият като бъща на Т. Г*** е емоционално
обвързан с нея. Неговите показания не само противоречат на другите
кредитирани доказателства, но са и вътрешно противоречиви. Недоумение
буди факта защо след като В. Г*** и дъщеря му- Т. Г***, не са били съгласни
подс. П* да остане да живее в къщата, не са предприели никакви действия по
извеждането на същата от процесния имот в продължение на 15 години –от
4

2004г. до 2019г.-когато е било заведено гражданското дело от подс. П*. Съдът
намира, че да се твърди обратното би било житейски нелогично. Нелогично е
и твърдението на свид. Г***, че не знае адреса на дъщеря си в САЩ, като
същата не е била издирена и разпитвана в хода на ДП.
От показанията на свид. И*** В****, е видно че същата като адвокат
от ВАК познава лично свид.Г*** по повод на заведеното срещу дъщеря му
гражданско дело за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Свид. Г*** я бил потърсил и и дал телефона на дъщеря си. Свид. В****
твърди, че не познава свид. Г****. С нея била осъществила връзка чрез
приложението Вайбър. Г*** и пратила пълномощно с което да я представлява
по гражданското дело. Свид. В*** твърди, че Г*** и е споделила чрез Вайбър
връзката, че е позволила на подс. П* само да ползва имота, но не била
сключвала предварителен договор за покупко-продажба на същия имот. В хода
на съдебното следствие бяха прочетени на осн. чл.281 от НПК показания на
свид. В*** давани в хода на ДП. Съдът не кредитира показанията на свид.
В**** давани в хода на съд. следствие и тези прочетени на основание на
чл.281 от НПК. На първо място свид. В*** никога не е виждала или говорила
лично с лицето Т**** Г****. Тя заявява, че и бил представен от бащата на
Г*** телефон, на който тя самата осъществила Вайбър връзка с Т. Г***.
Съдът намира, че при това положение няма как свид. В*** да бъде сигурна, че
в действителност е разговаряла с Т. Г***, която и била споделила, че нямала
намерение да продава имота. Предвид тези обстоятелства съдът счита, че не
следва да кредитира показанията на свид. В***. За процесните факти свид.
В**** е научила от думите на лице, с което си е писала посредством
телефонно приложение и никога не е виждала или чувала. Нейните показания
нямат доказателствена стойност и противоречат на установеното посредством
другите събрани и кредитирани от съда доказателства.
От показанията на свид. Ф*** Ф*** е видно, че през 2004г. същият е
бил нает от подс. П* и нейния съпруг, които са му възложили да извърши
ремонтни дейностти в процесния имот. Първия път когато е отишъл в имота
заедно с подсъдимата се е срещнал и със собственичката на имота- Т. Г*** и
нейния баща- свид. В. Г****. Същите му били представени от подс. П*. Тогава
свид. Ф**** разбрал, че водят преговори от страна на подс. П* и нейния
съпруг да купят къщата на Т. Г***. От подсъдимата разбрал, че документите
на къщата са готови и ремонта може да започне. Докато ремонта течал на
обекта няколко пъти отивал свид. Г***, който изразявал одобрението си от
започнатия ремонт. Съдът кредитира показанията на свид. Ф**** като дадени
обективно и безпристрастно. Същият е незаинтересован, необвързан със
страните свидетел, който свидетелства за факти и обстоятелства, които е
възприел лично. Показанията му са последователни и следва да бъдат ценени
като доказателство по делото.
От показанията на свид. Р**** Р**** е видно, че същият е адвокат
при ВАК и е бил процесуален представител на подсъдимата по делото за
обявяване на предварителния договор за окончателен. Същият твърди, че е
5

получил от съпруга на подсъдимото лице всички документи, включително и
процесните предварителен договор и разписка, тъй като подс. П* била извън
града. Свид. Р. Р*** твърди, че подсъдимата не му е споделяла да е знаела, че
подписите в процесните документи не са положени от Т. Г****. Същият
твърди, че след като това било установено по воденото гражданско дело, то
срещу подс. П* бил заведен ревандикационен иск от името на Т**** Г****.
По новото заведе гражданско дело с предмет ревандикационния иск, подс. П*
направила възражения за давностно владение и съдът присъдил в полза на
подс. П* процесния спорен имот. Така подс. П* станала собственик на
процесния недвижим имот в село Приселци – обект на предварителния
договор. Съдът кредитира показанията на свид. Р*** като дадени обективно и
безпристрастно. Същият свидетелства за факти възприети от него лично.
Показанията му са последователни, логични не противоречат на събраните
писмени и гласни доказателства и следва да бъдат ценени и кредитирани от
съда.

Изложените обстоятелства се установяват от обясненията на подс. П*,
показанията на свид. Ф*** Ф***, свид. Р*** Р**** съдебно-графологична
експертиза №320/17.09.2018 г. на вещото лице Н. Н****, допълнителна
двучленна съдебнокриминалистическа експертиза за почерково изследване на
документи дадено от вещите лица Ц. Ц*** и Е. А***, частично от
заключението по назначената тройна съдебно-графологична експертиза № 19
/23 ВНВ на вещите лица С*** А****, Г*** П**** и В*** В***, комплексна
съдебно почеркова експертиза на вещото лице Н*** Р*** и всички други
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът:

ПРИЗНА ОБВ. : П***Д* **п***
ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:

На неустановена дата в периода след 2007 г. до 23.05.2018 г. в гр. Варна,
чрез неустановено в хода на разследването лице, съставила неистински частни
документи - предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 18.02.2004 г. и разписка от 18.02.2004 г. и ги употребила на 19.04.2019 г.
пред Районен съд - Варна по гр. д. № 7753/2018 г. по описа на PC - Варна, 18-
ти състав, за да докаже, че съществува правно отношение.
6

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подс.
П**** П* не е осъществила състава на престъплението по чл.309 ал.1 от НК.
Съдебният състав прие, че събраните по делото доказателства са
недостатъчни, за да бъде призната подсъдимата за виновна в извършване на
инкриминираното деяние. За да даде отговор на въпроса дали П* е автор на
престъплението, за което и е повдигнато обвинение, съдът обсъди всички
доказателства, върху които се гради приетата за установена от обвинението
фактическа обстановка. След извършения анализ на доказателствените
материали - поотделно и в тяхната съвкупност, обаче, не достигна до
несъмнен извод, че подс. П* е извършила престъплението в което е била
обвинена.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.309, ал.1 НК може да
бъде осъществено чрез извършването на два самостоятелни акта - подправяне
на частния документ и последвалото му използване.
Подправянето на частния документ може да бъде осъществено и се
изразява в създаване на неистински частен документ или в преправянето на
истински частен документ. Вторият акт на изпълнителното деяние е свързан с
използването на частния документ - предмет на престъпление. Това действие
винаги е свързано с представянето на документа пред трето лице. Именно в
този момент инкриминираното деяние се счита за довършено, а документът е
употребен по смисъла на чл.309, ал.1 НК.
ВРП е повдигнала обвинение и е внесла обвинителен акт с предявено
обвинение, квалифицирано по чл.309 ал.1 от НК, а именно че подс. П* чрез
неустановено лице – съставила неистински частни документи подробно
описани в диспозитива и ги употребила за да докаже съществуването на
правно отношение. Съгласно нормата на чл. 93 т.6 от НК, неистински
документ е този, на който е предаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
Съобразно константната съдебна практика при обсъждане на въпроса дали
документа е истински или не, от значение е дали авторът, посочен в документа
действително го е съставил. Истински документ е този, който представлява
конкретно писмено изявление на лицето, което действително го е съставило.
Законодателят е свързал неистинността на документа единствено с неговия
автор. В тази насока е и Постановление №3/23.03.1982 по НД№12/81г на
Пленума на ВС, в което е посочено, че документ по смисъла на чл.93 т.6 от
НК е само това писмено изявление на лицето, което е удостоверено с подписа
му.
В конкретния случай и двете лица, които са отразени като автори на тези
неистински частни документи според прокурора са подс. П* и лицето Т***
Г***. Инкриминираните два документа - предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 18.02.2004 г. и разписка от 18.02.2004 г. са
частни документи, на които е придаден вид, че представляват конкретно
7

писмено изявление, изходящо от лицето Т. Г***, а не на лицето, което
действително ги е съставило. На тези документи е придаден вид, че Гекова е
участвала в съставянето им като техен автор, но обективно и на практика, тя
не е участвала при формираната воля и не е подписала тези документи.
Въпреки гореизложеното съдът приема, че по делото не са събрани
доказателства, подкрепящи поддържаната от обвинението теза, че
подсъдимата П* чрез другиго-неизвестно лице е съставила неистинските
частни документи. В обвинителния акт, не е описано, респ. – установено по
делото конкретното фактическо действие, в което да се е състояло
изпълнителното деяние по съставяне „чрез другиго” на двата документа,
съгласно повдигнатото обвинение срещу П* за престъпление по чл. 309, ал. 1
от НК.
В първия акт на престъплението по чл. 309, ал.1 от НК / което е
двуактно/, подправеният частен документ е възможно да е съставен лично от
дееца, т.е. „сам” да извърши подправката или във втората форма - „чрез
другиго”, а във втория акт на изпълнителното деяние документът трябва да
бъде употребен лично от дееца, за да се докаже съществуването или не на
някое право или задължение или правоотношение от правно значение, изисква
съставянето от дееца на документа, като двата акта са функционално
свързани.
В случая, повдигнатото срещу подсъдимата обвинение е за съставяне
„чрез другиго” на неистинските частни документи. Съдът намира, за нужно да
отбележи, че в обвинителния акт обаче не е формулиран и липсва
фактическият състав на изпълнителното деяние, което да се изрази във
фактическата връзка между дееца и другото лице, което или да е било
мотивирано от дееца при условията на съучастие с него, или да е използвано
от дееца като оръдие за извършване на документната подправка. Липсват
данни за съучастие на подсъдимата с друго лице, както и не са установени
данни за извършване на деянието от него чрез използване на друго лице/
наказателно неотговорно, или лице, което да не е съзнавало фактическите
обстоятелства на престъплението/, т.е. при посредствено извършителство.
Констатацията на прокуратурата основана на заключението на изготвените
почеркови експертизи че подписите на лицето Т. Гекова не са били положени
от нея, както и че не са имитирани от подсъдимата П*, а от неизвестно лице, е
формална и декларативно изведена. Но тя е основана единствено на
предположение за авторството на изпълнителното деяние от подсъдимата, без
да е доказана обективната и субективна връзка между дееца и физическия
съставител на неистинските документи. В тази насока в обвинителния акт не е
посочено нито едно доказателство.
Съставът на престъплението по чл.309 от НК може да бъде осъществен
от субективна страна, единствено и само при наличието на „пряк умисъл” по
смисъла на чл.11, ал.2 НК. При осъществяване на престъплението
извършителят му трябва да съзнава, че съставя или преправя частен документ
8

и впоследствие използва документа като го предоставя на трето лице. В
конкретния случай по безспорен начин се установява, че подс. П* е подписала
процесните документи в графите предал и купувач. В тази насока е и
заключението по изготвените и приети по делото графологическа експертиза.
Според заключението на същите подписът положен в процесните документи
не е положен от лицето Т*** Г***. По делото не е намерена и не е разпитана
Т*** Г****. За същата се твърди, че живее в САЩ на неизвестен адрес и след
като е напуснала страната през месец май 2004 година, не се е връщала в
България. Това обстоятелство обаче не води до извода, че подс. П* е знаела за
неистинността на положения подпис от името на Гекова в договора и
разписката. Още повече, че Г**** по време на подписване на документите се е
намира в Р. България. Подсъдимата дава обяснения, че процесните документи
били изготвени и подписани в кантората на адвокат от ВАК – Й*** М***, като
тя самата не е присъствала когато Г*** е подписвала документите.
Процесните документи и били предадени след като Г*** ги е била подписала.
Вторият акт на изпълнителното деяние е свързан с използването на
частния документ - предмет на престъпление. Това действие винаги е
свързано с представянето на документа пред трето лице. Именно в този
момент инкриминираното деяние се счита за довършено, а документът е
употребен по смисъла на чл.309, ал.1 НК. В тази връзка съдът намира, че
следва да коментира и обстоятелството свързано с употребата на процесните
документи. Видно от събраните доказателства освен подс. П*, ищещ по
гражданското дело е бил и нейния съпруг- Д*** П***, който по думите на
свидетеля- адвокат Р. Р*** му е предоставил процесните документи, за да
бъдат представени същите пред Районен съд. В тази връзка в обвинителния
акт не се сочи защо е било прието, че именно подс. П* е употребила на
19.04.2019 г. процесните документи пред Районен съд, за да докаже, че
съществува правно отношение/което не е било описано в диспозитивната част
на обвинителния акт/. Документите са били предадени с цел да бъдат
представени и използвани не от подс. П*, а от друго лице също ищец по
делото, което е било заинтересовано да докаже, че съществува правно
отношение. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че тезата на
прокуратурата, че подс. П* е употребила процесните документи остава
недоказана, а обвинението и в тази насока силно разколебано.
Предвид всичко изложено съдът намира, че в случая е налице,
субективна и обективна несъставомерност на деянието. От доказателствата
приложени по делото не може да се изведе извод за умисъл и съзнание на
подсъдимата П* за неистинността на документите. Не може да сеп докаже и
обстоятелството, че същата ги е и употребила. В обвинителния акт са изказани
единствено голословни твърдения и предположения за умисъла на П*, за
обстоятелството, че същата е употребила процесните документи без нито едно
от тези твърдения да е подкрепено с доказателства.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и
изложените правни съображения, настоящия състав на съда прие, че
9

обвинението срещу подсъдимата П* не е доказано по несъмнен начин,
каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъде призната за виновна и
конкретно, че преди всичко не е установено безспорно да е осъществила
състава на престъпление по чл.309 ал.1 от НК в който случай, съгласно чл.304
от НПК, следва да бъдe призната за невинна и Я ОПРАВДАВА.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,
направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Водим от горното съдът постанови решението
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10

Номер на акта:	75
Дата:	6 март 2025 г. (в сила от 1 август 2025 г.)
Съдия:	Мария Бончева

Дело:	20233110202261
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 май 2023 г.

Присъда по дело №2261/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите