№ 14651
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110138290 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „....“ ЕАД срещу А. С. В., с която са
предявени искове за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 40,02 лева – незаплатена цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г., до имот с адрес: гр. ...., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.09.2023 г. до окончателното плащане, и сумата от 12,71 лева –
мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
14.09.2023 г. – част от суми, за които по ч.гр.д. № 52590/2023 г. по описа на СРС, 24
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба и уточняващата молба се навеждат твърдения, че
ответницата, в качеството на собственик на топлоснабдения имот е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са
обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното
дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна
топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия.
Поддържа, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по
местонахождение на имота – „....“ ЕАД. Посочва, че ответницата не е изпълнила
задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия
период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата
след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, на 03.02.2025 г. чрез ЕПЕП, е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, в който оспорва
предявения иск при твърдението, че претендираната сума за главница е погасена по
давност, а на основание чл. 119 ЗЗД недължима е и мораторната лихва. Наред с това се
1
твърди, че в имота не се потребява ТЕ за отопление, както и ТЕ за битова гореща вода,
не се ползва и топлинна енергия за общите части на сградата, тъй като отоплителните
тела във входа били демонтирани преди исковия период. Наред с това заявява, че
поддържа и наведените във възражението си по чл. 414 ГПК съображения. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач „...“ ЕООД не оспорва предявените искове и намира
същите за основателни.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими. На 06.11.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52590/2023г. по описа на СРС, 24-ти състав в полза на
„....“ ЕАД срещу А. С. В. за следните вземания: сумата в размер на 540,02 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ..., аб. № ... за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 26.09.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 88,46 лв., представляваща мораторна лихва върху
задълженията за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 14.09.2023 г., сумата в
размер на 31,94 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 26.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 6,91 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение за
период от 16.10.2020 г. до 14.09.2023 г. В срока по чл. 414 ГПК длъжника – сега
ответницата А. В. е депозирала възражение срещу дължимостта на сумата от 40,02
лева – незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. –
31.07.2020 г. и сумата от 12,71 лева – мораторна лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 14.09.2023 г., като за останалата част от
вземанията по издадената заповед е ангажирала доказателства за заплащането на
сумата от 650 лв. по сметка на „....“ ЕАД. Исковата молба е депозирана в
едномесечния срок за оспорените вземания.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през
исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията
за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
2
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица,
свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства –
Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 30.09.2011 г., с
нотариална заверка на подписите на нотариус Е. Е., нотариус с район на действие
СРС, вписан под № 367 на НК, който договор е вписан в СВ при СРС се установява,
че ответницата получава в дял и става изключителен собственик на апартамент № 58,
находящ се в гр. ...
Наред с това от приобщеното по делото ч.гр.д. № 52590/2023г. по описа на
СРС, 24-ти състав е видно, че ответницата е заплатила на ищеца по издадената заповед
за изпълнение сумата от 650 лв. в срока по чл. 414 ГПК, което обстоятелство се
признава от „....“ ЕАД. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че по делото е
безспорно установено, че през исковия период ответницата в качеството й на
собственик на процесния имот е потребител на ТЕ по силата на закона, поради което и
се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество.
От ангажираните по делото доказателства извлечение от сметка, индивидуална
справка за отопление и документ за годишен отчет от 08.05.2021 г. се установява, че
сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период е била
топлоснабдена.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответницата да се възползвала от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между А. В. и ищеца съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „....” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите.
Доказва се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения
имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с третото
лице помагач на ищеца – „...“ ЕООД. От анализа на писмените доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна, че партидата с аб. №... се води на името на
А. С. В.. Съдът приема за доказано, че от ищеца е била начислявана топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация на сградата, в която се намира процесният имот,
видно от представените от третото лице-помагач документи, неоспорени от
ответницата.
3
Ето защо съдът намира, че се установява по делото вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода 05.-07.2020 г. в размер на 40,02 лв.
Основният спор, формиран между страните е относно дължимостта на
процесните суми с оглед възражението на ответницата за погасяването им по давност.
Ответницата своевременно, още в срока по чл. 414 ГПК е навела възражение
по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните от ищеца със заявлението вземания, а именно за периода 05.-07.2020 г.
в размер на 40,02 лв.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл. 111, буква „в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на
общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след
изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради
което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от
деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1
ЗЗД започва да тече и погасителната давност.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната
сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за
отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Ето защо давността за
фактурираните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след
изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнася задължението. Ищецът е заявил
претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., като е
подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 27.09.2023 г.
Следователно при съблюдаване на горните правила (чл. 33 ОУ от 2016 г.) погасени по
давност са всички вземания станали изискуеми преди 27.09.2020 г., т.е. месечната
фактура за задължения за ТЕ за м. 07. 2020 г. е с падеж 45 дни след изтичането на м.
07.2020 г., т. е. 15.09.2020 г. Поради това настоящият съдебен състав приема, че
погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. т.е.
давността за процесното вземане е изтекла преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 29.09.2023 г.
По изложените по-горе съображение съдът намира за основателно
възражението на ответницата относно погасяването па давност на вземанията на
ищеца, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен, поради погасяването
по давност на вземането на ищеца.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за потребена топлинна енергия не се
дължи мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД. В случая, доколкото ищецът не се
легитимира като кредитор на вземане за топлинна енергия, поради погасяването му по
давност, то на основание чл. 119 ГПК погасено е и акцесорното му вземане в размер на
4
12,71 лева – мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 14.09.2023 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответницата. Същата
претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за исковото
производство и 300 лв. за заповедното производство в частта на оспореното вземане,
като представя доказателства, че същите са изплатени в брой, съгласно приложените
договори за правна помощ. Ищецът своевременно е заявил възражение за
прекомерност на същото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът с оглед размера
на предявените искове, липсата на фактическа и правна сложност на делото,
положените от адвоката процесуални усилия, доколкото делото е приключило в едно
заседание, без събирането на гласни доказателства или приемането на експертизи в
исковото производство, намира за неоснователно досежно претендираното адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
По отношение на претендираното възнаграждение за заповедното
производство настоящият състав намира, че такива на длъжника не се присъждат в
случай на развило се исково производство по реда на чл. 422 ГПК. Ето защо съдът
намира, че по заповедното производство не е налице акт по смисъла на чл. 81 ГПК,
приключващ делото, и не е налице основание за присъждане на разноски в полза на
подалия възражение длъжник. Настоящият съдебен състав намира, че следва да
възприеме съдебната практика, обективирана в Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.
т. д. № 236/2020 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС,
ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г. и др., в които е прието следното: заповедното
производство е уредено като едностранно, като защитата на длъжника в рамките на
това производство се осъществява чрез подаване на възражение в срока по чл. 414
ГПК, което е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният
съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422
ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на
материалноправната защита на длъжника. Ето защо, когато заповедното производство
е прераснало в исково, разноски за подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се
дължат. Освен това възмездяването за дублираща се адвокатска защита – по подаване
на възражение по чл. 414 ГПК и по защита срещу исковете по чл. 422 ГПК, е в разрез с
принципа за добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При тези съображения съдът счита, че на
ответника не се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „....“ ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. ..., срещу А. С. В., ЕГН **********, адрес: гр.
..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 40,02 лв., представляваща незаплатена цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г., до имот с адрес: гр. ...., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.09.2023 г. до окончателното плащане, и сумата от 12,71 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 14.09.2023 г., представляващи част от суми, за които по ч.гр.д. №
52590/2023 г. по описа на СРС, 24-ти с-в е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „....“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на А. С. В., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
5
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „...“ ЕООД на
страната на „....“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6