РЕШЕНИЕ
№ 6025
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110171891 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу К. И. Б. и И. Я. Г., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца разделно при равни квоти /по 1/2 за всеки
ответник/ следните суми: сумата от 6420,68 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ
се в гр. София, ул. Цар Иван Асен II № 1, вх.Б, ет.2, апартамент, аб.№26887, ведно със
законната лихва от 10.09.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 1286,13 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г., сумата от 61,70
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.09.2021г. до изплащане на
вземането и сумата от 12,55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.10.2018г. до 01.09.2021 г. върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
52880/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила
ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
1
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат
сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по
общи фактури. Сочи, че в сградата се извършва услугата дялово разпределение съгласно чл.
139 ЗЕ. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с
които заявяват, че не оспорват доставката на топлинна енергия за имота и периода, оспорват
дължимостта на сумите от ответниците, както и обхванатата от погасителна давност част.
Ответниците оспорват между тях и ищеца да е налице правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за процесния имот и период, липсвали доказателства
ответниците да са собственици или вещни ползватели на имота. Правят възражение за
непоискана доставка съгласно чл. 62 ЗЗП. Оспорват претенциите за мораторна лихва като
правят възражение за неизискуемост на вземанията поради липса на публикуване на
фактурите. Правят възражение за недължимост на цената на услугата дялово разпределение,
тъй като услугата била предоставена от трето лице. Правят възражение за изтекла
погасителна давност за процесните вземания. Молят съдът да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
С молба от 07.11.2022г. третото лице-помагач „Т.“ ЕООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за
основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото
разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата,
че процесният имот е топлоснабден и ищецът е доставил за процесния период и имот
топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
2
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая, за установяване собствеността върху процесния имот са ангажирани следните
писмени доказателства. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
23.08.1961г. се установява, че Георги Иванов Чернев и Фроса Костова Чернева са придобили
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.
София, ул. „Цар Иван Асен II“, № 1, вх. 2, ет. 2. От нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 16.05.1975г. се установява, че Георги Иванов Чернев е дарил на дъщеря си
Ефросина К. Георгиева 1/4 идеална част от правото на собственост върху същия апартамент.
От приетото удостоверение за наследници на Ефросина К. Б.а се установява, че същата е
починала на 29.09.1999г. и е оставила за наследници ответниците И. Я. Г. и К. И. Б. като
нейни преки низходящи. Прието е и удостоверение за родствени връзки на Ефросина К. Б.а.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.06.2021г. се установява, че
ответникът К. И. Б. е продал на ответника и негов съсобственик И. Я. Г. собствената си 1/2
идеална част от правото на собственост върху същия апартамент. Приети са и молби-
декларации за откриване на партида за имота, подадени от Ефросина К. Б.а на 03.10.1997г. и
от ответника И. Я. Г. от 15.07.2002г.
От така приетата доказателствена съвкупност се установява, че през процесния по
делото период от м.05.2017г. до м.04.2020г. ответниците К. И. Б. и И. Я. Г. са били
съсобственици на процесния топлоснабден имот, поради което са били потребители на
доставената от ищеца топлинна енергия за имота въз основа на неформалното
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия. Не се установява, обаче, твърдението на ищеца, че ответниците са били
потребители при равни квоти от по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота. На
първо място, от нотариалния акт от 23.08.1961г. се установява, че Георги Иванов Чернев е
придобил собствеността върху имота заедно с Фроса Костова Чернева и при липса на други
данни следва да се приеме, че квотите им в съсобствеността са равни. Относно Фроса
Костова Чернева не са представени документи, удостоверяващи универсално или частно
правоприемство с двамата ответници, а от справката за родствени връзки на Ефросина К.
Георгиева се установява, че Фроса Костова Чернева не е възходящ роднина на ответниците.
3
Следователно за тази 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента ищецът не е
ангажирал доказателства.
На следващо място не се установява по делото и каква е съдбата на останалата 1/4 ид.ч.
от правото на собственост върху имота, принадлежала на Георги Иванов Чернев по силата
на покупко-продажбата от 1961г., която част не е била дарена на Ефросина К. Б.а през
1975г. Дори да се приеме хипотетично, че през 1961г. имотът е придобит от Георги Иванов
Чернев по време на брака му с Добрина Васева Чернева /баба на ответниците съобразно
удостоверението за родствени връзки/, то последната е починала на 15.09.2018г. - по време
на процесния по делото период, и е оставила като низходящи не само ответниците /по
заместване на Ефросина К. Б.а/, но и своята дъщеря Мария К. Чернева, която е починала на
24.02.2021г. – след края на процесния период. За такова правоприемство, обаче, също
липсват доказателства, доколкото не е представено удостоверение за наследници на
Добрина Васева Чернева, нито удостоверение за граждански брак с Георги Иванов Чернев.
Удостоверение за наследници на самия Георги Иванов Чернев също липсва.
Обстоятелството, че на 24.06.2021г. /датата на последната покупко-продажба/
ответникът К. Иванов Б. е бил носител на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота е
без значение за изхода от спора, тъй като от нотариалния акт не се установява кога и на
какво основание той е придобил останалите идеални части над наследствената му половина
от 1/4 ид.ч., дарена на майка му Ефросина Георгиева по силата на нотариалния акт от 1975г.
Следователно наличието на права на ответника К. Б. върху 1/2 ид.ч. от апартамента към
24.06.2021г. по никакъв начин не означава, че той е бил титуляр на този обем от права и
през периода от 2017г. до 2020г. Подаването на молби-декларации от Ефросина К. Б.а и
впоследствие от И. Я. Г. е без правно значение в настоящата хипотеза, тъй като
облигационното правоотношение между страните произтича от правата им в
съсобствеността, респективно от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Подаването на молба-
декларация от един от съсобствениците и откриването на партида на негово име не поражда
правоотношение единствено с него, нито доказва, че същият има повече права в
съсобствеността от тези, установяващи се от документите за собственост.
Ето защо съдът намира, че единствените права на ответниците за процесния период
върху топлоснабдения имот, които ищецът е доказал пълно и главно, касаят 1/4 идеална част
от имота, която е била дарена на Ефросина К. Б.а по силата на нотариалния акт от
16.05.1975г. След смъртта й на 29.09.1999г., идеалната част е наследена при равни квоти от
двамата ответници като нейни синове. Следователно ответниците отговарят за процесните
по делото задължения до размера от по 1/8 част всеки, а предявените искове за разликата до
пълните претендирани размери от по 1/2 част за всеки следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
На следващо място, както беше посочено, доставката на топлинна енергия за процесния
период и имот на посочената в исковата молба стойност е безспорна между страните. Освен
безспорния й характер, тя се установява и от представените от третото лице-помагач
отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и от
4
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, съобразно което стойността
на топлинната енергия за периода се равнявана 6420,68 лева, което отговаря на
претендирания размер. Вещото лице е установило, че липсват плащания на процесната по
делото сума, а с изравнителите сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън
процесния период. Релевираните от ответниците възражения за наличие на непоискана
доставка на топлинна енергия съгласно чл. 62 ЗЗП са неоснователни по мотивите, изложени
в Тълкувателно решение № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Т.“
ЕООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за
дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани. Вземането на ищеца за цена на тази услуга се основава на
възлагането на ищеца, по силата на сключения договор между него и третото лице като
фирма за дялово разпределение на основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.08.2018г. до м.
04.2020г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 61,70 лева,
какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните фактури за периода от м.05.2017г. до
м.04.2020г. са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1
ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава
ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено
върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а
не върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания, а възражението им, че не било доказано публикуването на
фактурите на интернет-страницата на ищеца, е неотносимо към приложимата в случая
редакция на общите условия. Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната
5
лихва за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021г. върху главница за топлинна енергия от
6420,68 лева равнява на 1286,13 лева, какъвто е и претендираният общ размер на лихвата.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените срещу ответниците искове за
разделно заплащане на общата сума от 12,55 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021г. следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
На последно място, релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /10.09.2021г./ е погасено по давност вземането за цена
на доставена топлинна енергия по месечни фактури за периода от м.05.2017г. до м.04.2018г.
включително. Вземането за м.04.2018г. е станало изискуемо на 14.06.2018г. с изтичане на
45-дневния срок считано от 01.05.2018г., и тригодишната давност за него е следвало да
изтече на 14.06.2021г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни,
през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че
6
давностният срок изтича на 23.08.2021г. – преди датата на заявлението. Ето защо вземането
за м.04.2018г. и за всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия
месец – м.05.2018г. е станало изискуемо на 15.07.2018г. и давността за него е следвало да
изтече на 15.07.2021г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на
22.09.2021г. – след датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.05.2018г. и
за всички следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за
обхванатите от давността месеци се установява по размер едва след приключване на
съответния отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45-
дневния срок за плащане на общата фактура от 31.07.2018г., следователно давността за него
не е изтекла. Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на
обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия от давността
период се дължи сумата от 1900,31 лева, следователно за необхванатия от давността период
от м.05.2018г. до м.04.2020г. се дължи сумата от 4520,37 лева /6420,68-1900,31/. Съобразно
изложените по-горе съображения, всеки от двамата ответници дължи по 1/8 част от тази
сума или по 565,05 лева за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., до който размер исковете
следва да бъдат уважени. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от по
3210,34 лева за всеки ответник и за периода от м.05.2017г. до м.04.2018г. исковете следва да
бъдат отхвърлени.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, мораторната лихва върху
главницата по общата фактура от 31.07.2018г., включваща погасените по давност месеци, се
равнява на 631,35 лева. Пропорционално на погасената по давност част от главницата по
общата фактура, погасена по давност се явява и мораторната лихва в размер на 556,38 лева.
Следователно за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021г. лихвата върху непогасената по
давност главница се равнява на 729,75 лева /1286,13 – 556,38/. Всеки от двамата ответници
дължи по 1/8 част от тази сума или по 91,22 лева, до който размер исковете следва да бъдат
уважени, а за разликата до пълния претендиран размер от по 643,06 лева от всеки ответник,
исковете следва да бъдат отхвърлени.
На последно място, към датата на подаване на заявлението /10.09.2021г./ и при
съобразяване на периода на спиране на давността, няма погасени по давност вземания за
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г. Всеки от
ответниците дължи по 1/8 част от общото задължение от 61,70 или по 7,71 лева всеки. За
разликата до пълния претендиран размер от по 30,85 лева срещу всеки ответник, исковете
следва да бъдат отхвърлени. Както беше посочено по-горе, исковете за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
7
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 205,62 лева. С оглед уважената част от исковете, всеки от
ответниците дължи на ищеца разноски в заповедното производство в размер на по 17,55
лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
155,61 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 380 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева, или общо
635,61 лева. С оглед уважената част от исковете, всеки от ответниците дължи на ищеца
разноски в исковото производство в размер на по 54,24 лева. Ответниците не са сторили
разноски, но са били представлявани безплатно в заповедното и исковото производство на
основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв както следва: К. И. Б. е бил представляван от адв. И. А. Н., а И.
Я. Г. е бил представляван от адв. С. К. К.. С отхвърлената част от исковете, на адв. И. А. Н.
следва да бъде присъдено възнаграждение в заповедното производство в размер на 248,80
лева, а в исковото производство – в размер на 331,73 лева. Същите възнаграждения следва
да бъдат присъдени и на адв. С. К. К..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. И. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ул. „Цар И А “ № , вх. , ет. , дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: , с адрес на управление: гр. С, ул. Я“ № Б, сумата от 565,05 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С, ул. Цар И А № , вх., ет.,
апартамент, аб.№26887, ведно със законната лихва от 10.09.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 91,22 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г.
до 01.09.2021 г., сумата от 7,71 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
10.09.2021г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52880/2021г. по описа на
СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна
енергия за разликата над 565,05 лева до пълния претендиран размер от 3210,34 лева и за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., предявения установителен иск за мораторна лихва
върху тази главница за разликата над 91,22 лева до пълния претендиран размер от 643,06
лева, предявения установителен иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата
над 7,71 лева до пълния претендиран размер от 30,85 лева и предявения установителен иск
за сумата от 6,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до
01.09.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Я. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ул. „Цар И А “ № , вх. , ет. , дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: , с адрес на управление: гр. С, ул. Я“ № Б, сумата от 565,05 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С, ул. Цар И А № вх., ет.,
апартамент, аб.№26887, ведно със законната лихва от 10.09.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 91,22 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г.
до 01.09.2021 г., сумата от 7,71 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
10.09.2021г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52880/2021г. по описа на
СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна
енергия за разликата над 565,05 лева до пълния претендиран размер от 3210,34 лева и за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., предявения установителен иск за мораторна лихва
върху тази главница за разликата над 91,22 лева до пълния претендиран размер от 643,06
лева, предявения установителен иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата
над 7,71 лева до пълния претендиран размер от 30,85 лева и предявения установителен иск
за сумата от 6,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до
01.09.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. И. Б. и И. Я. Г. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 17,55 лева всеки, представляваща разноски в заповедното
производство и по 54,24 лева всеки, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес: гр.
Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
248,80 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство на К. И. Б. в
заповедното производство и сумата от 331,73 лева, представляваща възнаграждение за
безплатното му представителство в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес: гр. С,
ул. „В“ № , ет. , офис , на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 248,80 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство на И. Я. Г. в заповедното
производство и сумата от 331,73 лева, представляваща възнаграждение за безплатното му
представителство в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Т.“ ЕООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9