**32
гр. Варна, 17.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадеС.и ноември през две хиляди двадеС. и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20233100101281 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:21 часа се явиха:
Ищците Б. А. Г. и Н. А. К., редовно призовани за съдебно заседание, явяват се
лично, представляват се от адвокат К. М. и от адвокат Я. С., и двамата от АК – Варна,
редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Ответниците Х. Д. М. и С. Д. А., редовно призовани за съдебно заседание, не се
явяват, представляват се от адвокат Д. А. от АК – Варна, редовно упълномощена и приета
от съда от преди.
Ответниците Д. В. П., К. И. Д. и Р. Н. Д., редовно призовани за съдебно заседание,
не се явяват, представляват се от адвокат Д. П. от АК – Варна, редовно упълномощена от
по-рано и приета от съда от днес.
Вещото лице В. Г. У., редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ СЛУЖЕБНО ПРОВЕРИ И КОНСТАТИРА, че вещото лице е депозирало
заключението в срока по чл. 199 от ГПК.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА: Делото е във фазата на съдебното дирене. Съдът е допуснал да
се изготви съдебно-техническа експертиза.
1
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 32628/11.11.2025 г. от адвокат Д. А., с
която представя Нотариален акт **3, том VI, рег. № 9711, дело № 1021/06.11.2025 г., като по
този начин твърди, че производството против С. Д. А. следва да бъде прекратено, тъй като
същата вече не е собственик на процесния имот. Представя скица за поземлен имот с
идентификатор **** на СГКК и призовка от 11.08.2025 г. по гр. дело № 12493/2024 г.
СЪДЪТ ВРЪЧИ препис от молба вх. № 32628/11.11.2025 г. на ищцовата страна.
АДВ. М.: Считам, че молбата е неоснователна. Известно е, че по смисъла на чл. 226
от ГПК, при прехвърляне на спорното право, производството по делото продължава между
същите страни. Освен това ние не даваме съгласие за замяна на ответника С. А. с нейните
правоприемници. Моля да оставите искането без уважение.
По повод на изявлението на колегата А. в молба от 18.06.2025 г. и признанието, което
тя съдържа, че сключената сделка от майка й С. А. с нотариален акт № 79/2018 г. е
преюдициален, т. е. с нея се прехвърлят права, които приобретателят се задължава по-късно
обратно да върне на своя праводател, на основание чл. 209 от ЗЗД, във връзка с чл. 152 от
ЗЗД, тази сделка е нищожна, поради противоречие със закона и аз Ви моля да допълните
Вашия доклад с това наше възражение, което правим сега, тъй като едва днес имаме такава
възможност, с оглед изявлението на процесуалния представител на страната.
АДВ. А.: Не мисля, че сделката е нищожна затова, защото, факт е, че Р. и К. ми
дължаха адвокатско възнаграждение, което те нямаха възможност да ми изплатят и затова се
прехвърли тази 1/5 на моята майка, като моята майка беше поела ангажимента в момента, в
който те ми изплатят адвокатското възнаграждение отново да им прехвърля собствеността
върху тази 1/5, което всъщност е и направено с тази сделка. В тази връзка считам, че по
никакъв начин интересите на ищците не се засягат, тъй като не е прехвърлен имота на трето
лице и тук изобщо не става въпрос за замяна, а става въпрос за увеличаване дяловете на Р. и
на К.. Т. е. тук нямаме трето лице, което да не е конституирано в настоящото производство и
с което биха били увредени интересите на ищците. По никакъв начин техните интереси не са
увредени.
СЪДЪТ, по отношение на направеното възражение намира, че дължи произнасяне по
въведеното възражение с окончателния си съдебен акт.
Тъй като в съдебно заседание на 17.09.2025 г. не е даден ход на делото, то съдът
намира, че направеното възражение е в срок, поради което следва да допълни доклада по
делото, като приеме направеното възражение, с което се твърди, че договорът,
обективиран в Нотариален акт № ** по описа на Служба по вписванията е нищожен на
основание чл. 209, във връзка с чл. 152 от ЗЗД.
СЪДЪТ, по направеното искане за прекратяване на производството по отношение на
С. Д. А. намира същото за неоснователно. Съгласно нормите на ГПК при прехвърляне на
спорното право между страните в хода на производството, то продължава между
първоначално конституираните страни. В този смисъл, производството следва да продължи
така, както е заявено, независимо от прехвърляне на права по реда на частното
правоприемство.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДОПЪЛВА доклада по делото, в следния смисъл:
ПРИЕМА направеното възражение, с което се твърди, че договорът, обективиран в
Нотариален акт № ** по описа на Служба по вписванията е нищожен, на основание чл. 209,
във връзка с чл. 152 от ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно, искането на адвокат А. за
прекратяване на производството по настоящото дело по отношение на С. Д. А..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. №
2
31832/04.11.2025 г. по допуснатата съдебно-техническа експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице В. Г. У.: 68 годишен, българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по
чл. 291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. У.: Поддържам представената от мен експертиза.
АДВ. М. към вещото лице: На страница 5 сте посочил, че достъпът до процесния
имот се осъществява през имота на Г. Г. с идентификатор ***. Този достъп свободен ли е
или контролиран?
В. Л. У. отговаря: Не. Свободен достъп до процесния имот от път до път няма. Няма
нито по кадастралната карта, нито на място. Достъпът е контролиран, има огради. Ние от
там минахме, като ни допусна една жена.
АДВ. М. към вещото лице: В приложение № 3 към експертизата сте дал със син
цвят оградата на ***. В червено сте отбелязал процесния имот. Имотите, които са между
оградата на *** и процесния имот какво представляват?
В. Л. У. отговаря: Представляват гора.
АДВ. М. към вещото лице: Изследвал ли сте как е била отразявана тази местност,
тази гора по кадастралните планове? Тя, като гора, отразява ли се в кадастралния план?
В. Л. У. отговаря: Да.
АДВ. М. към вещото лице: Как е била отразена?
В. Л. У. отговаря: С условни знаци – иглолистни и широколистни.
АДВ. М. към вещото лице: Чия собственост са?
В. Л. У. отговаря: Няма собственост. По кадастралния план от 1950 г. за имот **,
мисля, че беше, няма отразена собственост.
АДВ. М. към вещото лице: По кадастралната карта този имот, който завършва с
номер 50, на кого е записан?
В. Л. У. отговаря: Общинска гора.
АДВ. С. към вещото лице: Говорим за имот ***. Този имот на кого е собственост?
В. Л. У. отговаря: Планоснимачен номер ** в разписен лист е записан като борова
гора, държавна собственост. Това е към плана от 1968 г.
АДВ. М. към вещото лице: А сега, по кадастралната карта, която от 2008 г.?
В. Л. У. отговаря: Пише, че имотът е гора, общинска собственост.
АДВ. С. към вещото лице: Категоричен сте за имот ***?
В. Л. У. отговаря: Категоричен съм. На юг и на запад от имотите. Това е записано по
кадастралната карта. По разписен лист пише борова гора, 1968 г. По кадастъра се води, че е
гора, общинска собственост.
АДВ. М. към вещото лице: Вашият извод, че процесния имот не граничи с *** или
имот на ***, отразява ли се по някакъв начин на извода Ви, че процесният имот е идентичен
с част от този, който е бил предмет на делбата от 1974 г. и с имотите, които са предмет на
3
нотариалните актове 1954 г. и 1970 г. за дарение в полза на ищците? Казал сте, че имотите,
които са дарени 70-та година в полза на Н. и Б. от техния дядо, са идентични с процесния
имот.
В. Л. У. отговаря: Да, това е имот **.
АДВ. М. към вещото лице: Направил сте извод, че имот ** е всъщност имота, който
е бил предмет на делбеното производство от 1974 г.
В. Л. У. отговаря: Да. От скицата, подписана от съда се вижда, че това са имотите.
Използвана е основана на кадастралния план от 1968 г.
АДВ. М. към вещото лице: Този Ваш извод по някакъв начин променя ли се от
обстоятелството, че не сте могъл да идентифицирате като граница на процесния имот, имот
на ***? Променя ли се по някакъв начин?
В. Л. У. отговаря: *** е далеч от тези имоти. Не граничи.
АДВ. М. към вещото лице: Това, че не граничи *** с процесния имот, според Вас,
променя ли по някакъв начин извода Ви за идентичност или Вие сте категоричен?
В. Л. У. отговаря: Написал съм, че не. Не променя моя извод.
АДВ. М. към вещото лице: Третата граница на имота по Нотариален акт № ** г. не
сте могъл да идентифицирате, а тази гора явява ли се граница на този имот?
В. Л. У. отговаря: Да, защото в него пише граница „дере“, „път“ и няма трета
граница, но попада в имот **. Той е закупен на база представен нотариален акт при сделката
- № **, но попада в имот **. Според мен е така.
АДВ. М. към вещото лице: Всъщност тази гора ли е третата граница?
В. Л. У. отговаря: Там няма гора.
Там са описани по два начина границите - по време на продажбата и по сегашни
граници, по едно издадено удостоверение от Градски народен съвет.
АДВ. С. към вещото лице: В това удостоверение са описани като актуални граници
***?
В. Л. У. отговаря: Точно така. В предното, когато е била сделката, през 1934 г., в
него нотариален акт няма граница ***.
АДВ. С. към вещото лице: В извода Ви относно това, че *** се намира далече и сте
посочили граница, това е границата на застроения имот с граница на ***. Така ли да
разбирам?
В. Л. У. отговаря: Да. Тази граница се вижда.
АДВ. С. към вещото лице: Проучвали ли сте в предприятието на фабриката
включени ли са били и други имоти, които да не са застроени, но да са за други цели на
фабриката?
В. Л. У. отговаря: Проучвал съм, да. Има пет или шест, но те са далеч от процесния
имот.
АДВ. С. към вещото лице: Запознахте ли се с документите, които сме представили
от Държавен архив - В.
В. Л. У. отговаря: Да.
4
АДВ. С. към вещото лице: Сред тези имоти, които са описани в документите и в
описа на *** към 1945 г. няма имоти, които да попадат в тази гора. Така ли?
В. Л. У. отговаря: Не. Значи съм гледал разписния лист от 1950 г., лист по лист и
няма имот, който ..
АДВ. С. към вещото лице: Говоря за документите от Държавен архив, които са
приложени по делото, на Фабрика „**“, която после става ***. Включително е приложен
опис към 1945 г., когато навлизат управляващи от Държавата във фабриката. Тогава се прави
един опис на имотите. В този опис на имотите има описани редица имоти. Сред тези имоти,
проверявали ли сте дали попада гората?
В. Л. У. отговаря: По нотариални актове – да, но като номера на имоти – няма. То
няма как да има, защото първият кадастрален план за местността е 1950 г. Тези описи са
преди това.
АДВ. С. към вещото лице: Да, но те са описани по граници. Т. е. съобразно
границите можем да се ориентираме къде се намират те.
В. Л. У. отговаря: Не мога да отговаря на този въпрос.
АДВ. М. към вещото лице: Обследвал ли сте дали на територията на гората има
подземни комуникации?
В. Л. У. отговаря: Не. Не са отразени в кадастралните планове, които съм изследвал.
Нямал съм такава задача и не съм го обследвал. В Община В. в служба „Кадастър и
регулации“ има отдел подземен кадастър, където би следвало, ако има нещо отразено, да е
там.
АДВ. П. към вещото лице: На страница 6, там, където пишете че в разписният лист
към кадастралния план, за собственици на имот ** са записани К., Н. и Б.. Въпросът ми е в
делбата, която е извършена от праводателите на ищците, този имот ** посочен ли е като
номер на делбения имот?
В. Л. У. отговаря: Не. Не е посочен, но е използвана основата от плана от 1968 г.
Върху тази основа всичко е минало през съда с тази делба.
АДВ. П. към вещото лице: Как вещото лице е отишло и е решило, че точно тази
основа трябва да вземе?
В. Л. У. отговаря: Не мога да кажа. Два пъти е ходил там от данните по делото.
Вторият път потвърждава, че тези 470 кв. м., които ги владее неправомерно, те са още …
дори в кадастралната карта имотът е по тази граница. От данните по тази съдебна делба,
това е заключението категорично.
Въпросът ми е процесния имот спрямо съдебната делба отговаря ли. Това ми е
въпросът. Да, по нотариалните актове няма посочени номера за имоти след 1950 г. и след
1968 г.
АДВ. П. към вещото лице: В разписния лист към плана от 1968 г., посочено ли е и с
какъв номер на документ за собственост фигурира?
В. Л. У. отговаря: Не е посочено.
АДВ. П. към вещото лице: Можете ли да кажете по плана от 1950 г. имот ** с каква
приблизителна площ е бил?
В. Л. У. отговаря: Мисля, че беше 4,440 дка.
АДВ. П. към вещото лице: Това е имота, който пишете, че по разписен лист е
записан на Х., съгласно Нотариален акт № **.
5
В. Л. У. отговаря: Да.
АДВ. П. към вещото лице: С който той е продал на Н. 1.500 дка.
Тогава въпросът е може ли да се твърди, че имотът, който е продаден на Н. П. от Х.
съставлява част от този имот **, който по-късно К. купува от С. К.?
В. Л. У. отговаря: Да. По данните, записани в разписния лист от 1950 г. и
нотариалния акт, с който е изповядана сделката, в разписен лист пише „нотариален акт №
**“ и в сделката цитират същия нотариален акт 1.500 дка. С. е баща на Х.. Там има нещо, за
мен, дублирано, защото е 4.500 дка и 1.500 дка. Този имот е бил 4.500 дка тогава с имоти **
и ** на север. Това е по разписния лист и по кадастралния план от 1950 г. – имот **.
АДВ. П. към вещото лице: Да разбирам ли, че или Н. е нямало как да купи 4.500
дка или К. е нямало как да си купи 4.500 дка?
В. Л. У. отговаря: Има данни за двете страни, че са купили.
АДВ. М.: Вещото лице няма такива задачи да обследва този въпрос.
В. Л. У.: В разписния лист от 1950 г., лист по лист съм гледал имот по имот дали С.
или Х. имат имоти във **. Освен този имот, който е записан № ** с нотариален акт № **,
друг запис за тези двамата няма. Това е единственият имот, за който има данни, че са
притежавали.
Ясно се вижда, че С. и Х. са баща и дете. Няма други нотариални актове в делото, от
които да видя, може би този нотариален акт № **, ако го имаше, щеше да даде яснота. Той е
от 1934 г. Той е само по граници. Имоти няма.
Имотът е 4.500 дка, оставете тези 50 кв. м., на онова време всички са работили с
пергели по всички сделки. На 4.500 дка К. купува 4.500 дка и Н. купува 1.500 дка от същия
имот. Т. е. имотът става 6 дка, а той е 4.500 дка.
АДВ. А. към вещото лице: С. К. и Х. К. как решихте, че са баща и син?
В. Л. У. отговаря: По фамилията, по нищо друго.
Документи, които да удостоверяват това не съм виждал. Нито съм имал задача, нито
съм обследвал. От 50 години работа с Кадастъра, мога да направя някакъв извод, а дали е
верен – това е друг въпрос.
АДВ. М.: Да се приеме заключението на вещото лице.
Оспорваме заключението в частта му, касаеща границите на процесния имот и по-
конкретно заключението на вещото лице, че имотът не граничи с имот на ***. В тази връзка
ще представя нови доказателства - нотариален акт, с който е извършена сделка от сина на А.
Н. с този ** и ще поставя допълнителна задача на вещото лице.
Тази експертиза може да се приеме, но допълнителната задача ще бъде съобразено с
новите доказателства.
Моля да приемете нотариалния акт и справката от Имотния регистър. Представям
справката за колегите. Нотариалния акт го нямам наличен за колегите.
АДВ. С.: Нотариалният акт е написаният на последна страница от справката акт от
2003 г., с която М. А. Н. – сина на А. Н. прехвърля редица имоти, сред които е имот, който е
бил със стар № **, в който имот е включен имот ***, който имот е граничен на процесия
недвижим имот. Тази широколистна гора е собственост на М. А. Н., който е наследникът на
А. Н. (собственикът на фабрика „**“, която става ***). Т. е. твърдението ни е, че имотите,
включително и този имот, от който след това е образуван актуалния имот ***, че тези имоти
са били собственост на А. Н. и съответно са били включени в предприятието на фабриката
6
му, т. е. на имота границата му е ***.
АДВ. М.: Записът е направен на ***, тъй като имотът е бил на А. Н..
Освен това Ви молим да изискате или да се снабдим чрез съдебно удостоверение с
преписката по реституцията на този имот. Там ще видим какви документи са представени.
АДВ. А.: На нас не ни е представен акт. Моля да ни дадете възможност, тъй като не
ни се представят никакви документи, освен разписния лист, да се запознаем с акта, да видим
какви доказателства са приложени към него и съответно да направим наши насрещни
искания.
АДВ. П.: Аз също в момента не мога да изразя становище по отношение на
допълнителната задача и по отношение на приемането на този нотариален акт. Той беше
представен само на съда.
АДВ. А.: Може ли физическото лице да е ***? Нито е представено правоприемство,
нито нищо. Това е физическото лице А. Н..
АДВ. П.: По отношение на искането за повторна експертиза – абсолютно
неоснователно е искането. Считам, че няма данни и доказателства за такава
правоприемственост, за която се твърди. Представя се един нотариален акт, който няма
никакво касателство по отношение на предмета на делото.
СЪДЪТ предоставя на адвокат А. и адвокат П. да се запознаят с представения от
процесуалните представители на ищците нотариален акт.
АДВ. А.: „**“ е известна местност от 30-те години.
АДВ. П.: Тези лица не става ясно имат ли и каква е връзката им с ***.
АДВ. М.: Връзката е посочена на стр. 1 от справката, която ответниците вече имат и
номерът, който е посочен по кадастралната карта като граница на този имот е имотът, който
е принадлежал на А. Н., затова връзката е повече от очевидна в случая, затова вещото лице
следва да отговори на поставените въпроси относно това граничи ли процесния имот с
имота, който е отразен в нотариалния акт, който представихме в тази справка. Считам, че
това е от съществено значение за изясняване на фактите по делото.
АДВ. П.: Ще конкретизирате ли въпроса си за какъв период търсите този отговор –
за конкретен период или сега, към днешна дата?
Вещото лице отговаря на страниците 6, 7 и 8, че като е отворил разписните листи, се
е водило общинска гора. Смятам, че вещото лице, за процесния период е отговорило на този
въпрос. Вярвам, че тези данни ги е взел от документация, а не си ги е измислил.
АДВ. М.: Въпросът е дали имотите в днес представения нотариален акт, в точка 9,
представляват граница на процесния имот.
АДВ. П.: Има един отговор, който не се харесва на ищцовата страна и се опитва с
неясни искания, доказателства и документи днес да усложнява процеса, само и само да се
домогне да накара вещото лице да каже, че има граници с ***, като вещото лице с
категоричност каза, че в близост такива имоти няма.
7
АДВ. А.: Това, което виждам от този нотариален акт е, че се прехвърля имот, който е
на наследниците на А.. Това пише. Не пише, че това е имот на ***. Т. е. ако ищците искат
нещо да докажат, следва да докажат, че тази гора е била на ***, а не на фабриканта А.,
който е физическо лице, а не юридическо лице. Никъде в актовете не пише, че граница е А..
Поддържам искането си за запознаване с този нотариален акт.
АДВ. П.: Аз също правя искане да ми се даде възможност да изразя становище.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствения материал по
делото заключението на вещото лице.
Ищците в днешно съдебно заседание са представили писмени доказателства и са
поискали допускане на допълнителна задача към вещото лице.
Те основават задачата си към вещото лице (допълнителната), въз основа на
представения в днешно съдебно заседание нотариален акт, с който се домогват до докажат,
че една от границите на процесния имот е *** (която е търпяла промени в годините, с оглед
национализация, реституция и други промени), като по този начин се домогва да
индивидуализира имота, предмет на иска. Това се налага, с оглед заключението на вещото
лице, че в нотариалният акт, предмет на обследване, граница с *** няма.
В този смисъл, съдът намира, че поисканата допълнителна задача е относима,
съотносима, допустима и следва да я допусне.
В тази насока съдът следва да даде възможност на ответниците в тридневен срок,
считано от днес да се запознаят с представения нотариален акт и да направят своите
възражения, които съдът ще цени по съществото на правния спор.
Съдът следва да определи окончателно възнаграждение на вещото лице по
изготвената и депозирана в днешно съдебно заседание съдебно-техническа експертиза в
размер на 1131 лева. По делото първоначално съдът е определил депозит в размер на 500
лева. Съдът следва да предупреди ответниците, в седмичен срок, считано от днес, да
довнесат сумата от 150 лева, както и да укаже на страните да внесат, както следва: 240 лева
от ответниците и 480 лева от ищците, в седмичен срок от днес за разликата.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 31832/04.11.2025 г. на вещото лице В. Г. У..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице по изготвената експертиза
в общ размер на 1131 лева, съобразно представената справка-декларация.
ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице от наличния депозит по делото в размер
на 350 лева. /издаден РКО в общ размер на 350 лева/
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна в едноседмичен срок, считано от днес да внесе
допълнително възнаграждение за вещото лице в размер на 480 лева.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна в едноседмичен срок, считано от днес да внесе
допълнително възнаграждение за вещото лице в общ размер на 390 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение срещу тях
ще бъде издаден изпълнителен лист за сумата.
ДОПУСКА допълнителен въпрос към СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА:
вещото лице, след като се запознае с представения в днешно съдебно заседание нотариален
акт № ** г. да отговори на въпроса дали имотите, в точка 9 от същия, представляват граница
на процесния имот.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносими от ищцовата страна в
едноседмичен срок от днес, с представяне на доказателства за внасянето им в същия срок.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да депозира писмено заключение в срока по чл. 199 от
ГПК.
8
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците в тридневен срок, считано от днес да се
запознаят с представения нотариален акт и да направят своите възражения, които съдът ще
цени по съществото на правния спор.
АДВ. А.: Моля да ни дадете и на нас възможност, когато се запознаем с акта, с
изразяване на становището, да допълним задачите на вещото лице и да направим
съответните доказателствени искания.
АДВ. М.: Моето искане е към задачата на вещото лице да се включи и задача да се
обследва Подземния кадастър и да се даде заключение налице ли са данни за подземни
комуникации и обслужват ли те *** или наречена по друг начин.
АДВ. С.: Може ли вещото лице да уточни дали може да направи по някакъв начин и
да се установи тези имоти, които са гора, управлявани ли са от ***. Дали са включени в
имотите, които управлява директора на ***, която е функционирала и към 1950 и към 1954 г.
АДВ. А.: Възразяваме срещу това искане.
АДВ. С.: Бидейки те прилежаща територия към фабриката, директорът на фабриката
отговаря за тях.
СЪДЪТ, по отношение на искането за поставяне на допълнителен въпрос към
допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза намира, че същият е
неоснователен и следва да го остави без уважение.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от процесуалния представител на ищеца
искане за допускане на допълнителен въпрос към допуснатата допълнителна задача на
съдебно-техническата експертиза, като неоснователно.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ищеца в
съдебно заседание от 30.04.2025 г. писмени доказателства: копие от удостоверение изх. №
АУ028189АС/29.02.2024 г. – 2 листа; копие от нотариален акт за покупко-продажба ** г.;
копие от нотариален акт за покупко-продажба № 1** г.; копие от приходни квитанции №№
71264, 71263, 71265, 35807, 35809, 35808; квитанции 4315, 4314, 206922/10.11.2005 г.;
206921/10.11.2005 г.; копие от преводно нареждане/вносна бележка от 07.04.2009 г. за сумата
от 66,43 лв.; копие от преводно нареждане/вносна бележка от 07.04.2009 г. за сумата от
135,52 лв.; копие от платежно нареждане от 22.04.2014 г. за 93.22 лв.; копие от платежно
нареждане от 22.04.2014 г. за 190.14 лв.; копие от разписка № 0400008882775751/12.04.2019
г.; копия от приложения към разписки – 5 броя (2 листа); копие от разписка от 20.04.2023 г. –
3 листа; копие от разписен лист с посочени номера на имоти **, 2***, **, 2155.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от АГКК с вх.
№ 18749/19.07.2024 г. писмени доказателства: копие от скица № 15-730720-17.07.2024 г. на
СГКК – Варна – 2 листа; пощенски плик.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от АГКК с вх.
№ 18749/19.07.2024 г. писмени доказателства: копие от скица № 15-730720-17.07.2024 г. на
СГКК – Варна – 2 листа; пощенски плик.
АДВ. П.: Бих искала да представя писмено доказателство, което е във връзка със
заключението на вещото лице и именно заключението му наложи издирване на още
информация. Това е по отношение на административния адрес – ул. „**“ **, където ищците
твърдят, че се намира имотът им, че той е бил идентичен с процесния; че за него са плащали
данъци от години. Представям един нотариален акт за една продажба за съседен парцел на
процесния, от който се вижда, че улица ** съответства на поземлен имот с идентификатор
**. Той се намира през един или два имота. Представям го, за да оборим твърденията на
ищците, че административния адрес, на който са се регистрирали, за този адрес – „**“ ** със
същия административен адрес е и друг имот във „**“, през един от техния.
9
АДВ. М.: Това искане се прави в абсолютна преклузия. Това не е във връзка със
заключението на вещото лице. Още с отговора е поддържано подробно възражение, че
страната е можела да представи доказателства. Следователно днес представеното се явява
недопустимо и моля да го оставите без уважение.
АДВ. П.: Пояснявам, че за пръв път в заключението на вещото лице прочетохме, че
този имот се води на името на Г. и К. Р., което всъщност ни наведе на мисълта да потърсим
допълнително информация, тъй като сме категорични, че процесният имот не е с адрес ул.
„**“ **. Той и в Общината, отдел „Местни данъци и такси“ се води по идентификатор,
който завършва на **. В тази връзка издирихме още информация, затова считам, че няма
преклузия. Ето, например, това са два документа, от които е видно, че моите доверители
заплащат също данъци, както и Б., само че ги заплащат по партида на процесния имот и като
административен адрес е вписан самият идентификатор. Бележките, които Б. е представил са
по партида, която е записана по административен адрес „**“ **, а това са две различни неща,
очевидно от документа, който Ви представих днес – от нотариалния акт. Т. е. „**“ **
отговаря на имот с идентификатор, завършващ на **.
Те твърдят, че имот с идентификатор ** се намира на имот с административен адрес
„**“ **. Аз Ви представям доказателство, от което се вижда, че „**“ ** се намира на имот с
друг идентификатор и това е видно в този нотариален акт.
АДВ. М.: Нали е категорично, че имотът не стои на път. Няма път до него. Няма как
да има друг административен адрес, собствен. Той е записан и така са плащали данъците на
имот на „**“ **. Там са записани други физически лица – роднините.
Ние считаме, че искането е преклудирано.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме и приобщи представените в днешно съдебно
заседание от процесуалния представител на ответника писмени доказателства, като по тях
ще се произнесе с окончателния си съдебен акт.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАКА по делото представените в днешно съдебно заседание от
процесуалния представител на ответниците писмени доказателства: копие от нотариален акт
за продажба на недвижим имот № ** г.; копие от скица № 15-258844-01.06.2016 г. от СГКК –
Варна; копие от приходна квитанция от 14.03.2025 г.; копие от таблица с хронология на
задължения и плащания по партида към 10.11.2025 г. на К. И. Д. – 1 лист; копие от скица $
15-258846-01.06.2016 г. на СГКК – Варна.
СЪДЪТ, по тяхната доказателствена стойност и материална доказателствена сила,
ще се произнесе с окончателния си съдебен акт.
АДВ. М.: Имаме допуснати свидетели.
Ответниците не представиха писмено доказателство, на които се позовават - един
предварителен договор. Ние, в нашето становище по повод този договор сме оспорили
съществуването и сме направили искане за представяне на оригинала. Липсата на оригинал
означава и молим съда на това основание да го изключи от доказателствата по делото, както
и да заличите допуснатия свидетел, който е допуснат за установяване на датата на договора.
АДВ. А.: Този договор го няма и затова просто не могат да го намерят бившите ми
клиенти. Най-вероятно някъде се е изгубил по времето, където са водени предходните дела.
Къде е изгубен не мога да кажа, но така или иначе вещото лице Е. А. е дал заключение по
отношение на идентичността на подписа. Освен това считам, че не е пречка да бъде
разпитан свидетел, който да установи кога е бил сключван този договор. Това не е пречка
това да бъде установено. Това не е пречка да си доказваме давността.
АДВ. М.: Има допуснат свидетел отделно за датата на договора. Аз Ви моля него да
заличите (съгласно протокол от 30.04.2025 г., стр. 9).
АДВ. А.: Ние водим двама свидетели за давността.
СЪДЪТ, по отношение на предварителния договор:
Задължението на страната по реда на чл. 183 от ГПК не е обременено с преклузивен
10
срок. Това означава, че в днешно съдебно заседание, при поискване от страна на ищците,
ответниците са задължени да представят в оригинал предварителния договор, за което те
твърдят, че не го притежават като такъв.
В този смисъл, на основание чл. 183 от ГПК следва да задължи същите да представят
в следващо съдебно заседание в оригинал предварителния договор, като ги предупреди, че
при неизпълнение на това им задължение, същото ще бъде изключено от доказателствения
материал по делото.
По отношение на допуснатия свидетел за удостоверяване на датата на сключения
договор, като свидетелстващ елемент от диспозитивния такъв, съдът следва да отложи
разпита му, с оглед произнасяне по неговата допустимост, след произнасянето и
представянето от страна на ответниците на предварителния договор в оригинал.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ЗАДЪЛЖАВА ответниците да представят в следващо съдебно заседание, в оригинал,
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.1999 г., на
основание чл. 183 от ГПК
ПРЕДУПРЕЖДАВА същите, че при неизпълнение на това им задължение, това
доказателство ще бъде изключено от доказателствения материал по делото.
ОТЛАГА произнасянето си по допускане до разпит на свидетел от страна на ответниците за
удостоверяване на датата на сключения договор, след произнасянето и представянето от
страна на ответниците на предварителния договор от 10.09.1999 г. в оригинал.
АДВ. М.: Водим свидетели.
АДВ. А.: Водим свидетели.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Т. Д. К..
В залата влиза свидетелят Т. Д. К..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Т. Д. К. – 74 г., разведен, неосъждан, български гражданин, с адрес – **. Без родство и
други връзки на заинтересованост със страните по делото. Желае да свидетелства.
Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯТ К. отговаря на въпроси на адв. П.: Познавам К. и Р. Д.и като
комшии. Р. и К. живееха в имота на баща им. Една улица ни делеше само. От малък го
познавам. Това беше в **. Ние живеем на „**“, а те са на „**“, ама къщите са една срещу
друга. От там се познавам. Познавам лицето Д. Т.ов П.. Той е зет в **, с него също сме
комшии. Той се ожени и заживя с жена си на ул. „**“, като там продължават да си живеят.
Имаме се, въпреки че той е по-голям от мен. Помагаме си каквото можем. Р. и К. навремето
закупиха един имот в местност „***“, така му казваме ние, местност „**“ – **. Там го
закупиха. Грижиха се там за него, с цел да строят, защото стари и млади не могат да живеят.
Купиха го около 2000 г. от Д.. Имотът беше на Д. на дядо му, той го прехвърли на дъщеря си
и така. Дядо В. - на жена му бащата, го даде на дъщеря си. Дъщерята на бай В. е съпруга на
Д..
Аз съм израснал в боровата гора на **, то е най-високото. Там играехме като
младежи. Мястото беше лозе около 2.5 – 3 дка. От двете страни е гората, от другата страна
беше заградено с бодлива тел и дървени колове, която гледа към морето. За други имоти, на
време оно, нямаше. Нямаше път до там, ние през гората минавахме по пътеките.
Морето се пада на юг. На север имаше гора. Като застана с гръб към морето, от
дясната ми страна е гора и срещу мен е гора. От лявата страна беше заградено с тази
11
бодлива тел и това-онова. Ако кажем, че от изток и от север има борова гора, от юг беше
заградена с дървени колове и бодлива тел.
Това лозе се работеше от бай В.. Аз знам, че той го даде на дъщеря си, защото сме
близки с тях и те са ми споделяли. Дал го е като баща на дъщеря.
Аз съм ходил много пъти до този имот през годините. До имота се стига от **,
боровата гора, излизаме на платото горе и от долу е мястото, по пътека всичко беше. Имам
предвид горска пътека. Отгоре няма как, то иначе остава в ниското имота. Горе не може да
се мине. Имаше една пещера. Ние минавахме по тези пътеки, впоследствие един водоем
имаше там отдолу и се качвахме нагоре и това е. Дядо В. ходеше до имота си от горе. Тогава
го нямаше този път за кола и каруца. Сега има такъв път до половината, преди имота и пак
пътека има, един водоем има и от водоема се качва на нагоре. Дядо В., когато е работил
имота, го нямаше този път долу. От горе минаваше. И ние минавахме от горе. Стигал е по
горска пътека.
Р. и К. купиха имота от Д. и К. - жена ми. Той дядо В. беше починал. Тогава
каруцарски път имаше до половината и в дясно, една пътека, стръмничка горе-долу,
качвахме се нагоре и това е - водоема и отгоре пътеката. Р. по тази пътека е стигал до имота.
Аз присъствах на почистването на имота. Р. ме ангажира да го почистя. Р. като купи имота,
започнахме да го чистим и аз му помагах. Това чистене се изразяваше в изрязване и
хвърляне на израстъци, тръни, гора, дръвчета. Лозето беше занемарено. Д. го работеше, но
той вече като мина с времето, мина му мерака да го работи. Там съм ходил да му помагам.
Мястото стана около 3 дка някъде. Формата на мястото беше нещо около правоъгълна,
квадратна, нещо от този род, не мога да преценя. Имаше прави граници. На тези граници
имаше колове с бодлива тел, а от другата страна беше гората. Там не сме ги питали, те си
стоят от време оно.
Р. извика хора да набиват колчета. Наби от тези червените колове, които са за
трасиране. След месец, може би, отиваме - няма колчета, няма нищо. Втори път извика да
трасират - след време пак ги нямаше коловете и дървените колове ги нямаше. Не мога да
кажа кога Р. трасира имота, през 2015-2016 г. да е било. Не му стигнаха парите да строи. Той
щеше да строи жилище да живее сам. Като не му стигнаха парите, той замина за чужбина да
работи. Сега той е тук, но тогава, две-три години го нямаше. През тези години, когато го
нямаше, жена му беше тук. Те само ми казаха, че спрели да ходят, защото някакви дела се
водели. Не познавам хора с имена Г. К., Г. Г. и К. Г.. Други хора, освен Р. и К. не съм виждал
да поддържат този имот и да го ограждат. Може би, него като го нямаше, два-три пъти да
съм минавал от там, но не съм забелязал нищо - както го оставихме, така си беше -
буренясало. Не познавам К. Г. И., А. К., Н. А. и Б. А.. То никой не живееше там наоколо.
Мисля, че той ми беше споделил, че там, някой си бил подал някакви претенции за имота.
Това е било след 2000 г.
СВИДЕТЕЛЯТ К. отговаря на въпроси на адв. М.:
Когато за първи път поС.их имота, собственик беше Д.. Година едва ли ще си спомня.
Д. почина миналата година.
Знам, че имотът е бил на В., защото бащата на Д.вата жена, той беше най-известният
дядо тогава, беше тапицер на коли и сме комшии. Аз съм минавал от там и съм виждал дядо
В.. С дядо В. бяхме комшии и се имахме. Знам кой е имотът на В., защото той е един-
единствен имот на високото. От Д. знам, че ходиха там да правят нещо – да сеят, лозето да
режат. От Д. знам. Освен лозе в този имот нищо друго не съм виждал, ако са сяли два корена
домати.
Откакто знам, че Д. има този имот, съм го посещавал често, защото ние сме приятели
и съм ходил да му помагам. Аз имам много приятели.
Сега се стига до имота от този път, който е вече до половината направен, стига до
един имот от един приятел, И. се казва. Той отстъпи няколко метра на Р., за да влиза през
него имот и да минава.
СЪДЪТ предявява на свидетеля скицата, приложена към исковата молба на лист 24
/гръб/ и лист 58 от делото.
СВИДЕТЕЛЯТ К. отговаря на въпроси на адв. М.: Не мога да се ориентирам къде
12
е имота, за който говоря. Съседите на имота бяха: един приятел В., който му е отдал да мине
през имота; за други - има и други постройки, но хората не ги познавам. Има къща, но те са
малко по-надолу, не много - няколко метра -10-15 метра. Достъпът до този имот сега се
осъществява през имота на В., който му е отстъпил. Имотът на В. се намира от долната
страна на къщите. Той е малко по-нависоко. Този имот, който му е отстъпен да влиза е по-
надолу. То в мястото има изпадали дървета и той влиза от там. Знам, че в момента имотът е
на Р.. Аз съм присъствал, когато Р. с долари плати на Д.. Не мога да кажа дали Р. и жена му
са прехвърляли части от имота на други хора. Не са ми споделяли. Имотът граничи с гора.
Гората е борова. В годините назад гората е била държавна.
Процесният имот казах, че граничи с имоти, които са застроени към настоящия
момент. Не знам от кога са тези сгради. Не са от сто години. Сградите са построени по
демокрацията.
СВИДЕТЕЛЯТ К. отговаря на въпроси на ищцата Н. К.: Това място, от време-оно
имаше една чешма, в която вече няма вода, а водоемът е с течаща вода отгоре, която се
събираше и от там вземаха вода да поят животните. Гьолът се намира долу, под имота.
Покрай този водоем върви пътеката и се качва горе на имота. Сега пътеката не е действаща.
В имота характерното е, че там имаше една барака, нещо като постройка.
Не мога да кажа дядо В. от къде го има този имот.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Т. Д. К..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: П. Н. У..
В залата влиза свидетелят П. Н. У..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
П. Н. У. – 75 г., разведен, неосъждан, български гражданин, с адрес – **. Без родство и
други връзки на заинтересованост със страните по делото. Желае да свидетелства.
Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯТ У. отговаря на въпроси на адв. П.: Познавам В.. Х. Д. М. не го познавам.
С. Д. А. не я познавам. К. И. Д. не я познавам. Р. Н. Д. го познавам. Н. и Б. не ги познавам. Р.
го познавам от много години. Ние сме от квартала, близо живее до нас. Баща му познавам.
Съкварталци сме. Р. има съпруга. Тя се казва К.. Познавам К. И. Д.. Р. и К. имат имот в „***“
и къща в **. Те имот имота в „***“, защото са го закупили. Не мога да кажа от кого са го
купили. Знам преди години на кого е бил. Бил е на един В., авто-тапицер. Като деца сме
ходили там през боровата гора. Пътят, който е успореден сега на този път за болницата, има
друг, който е в гората. Като вървиш по него до края, свършва пътя, едно деренце плитко и
отсреща се вижда този имот. Той представляваше лозе с площ долу-горе три декара, не мога
да преценя. Имотът беше с неправилна форма. Като свърши равното, започва лек баир
нагоре, има денивелация. От тази страна, от където аз съм ходил, беше вършина хвърлена,
свършва пътя. Отгоре е гора. Отдясно е гора. От ляво е низина, надолу се вижда дере. Преди
дерето е този имот. Деренцето има каптаж на вода. На времето имаше чешма долу. Този
имот се работеше от В. тапицерът. След него го работеха наследниците му. Мисля, че зет му
Д. го работеше после. Не знам какво се е случило с имота. Р. мисля, че го купи имота от В.,
от баща му, не знам подробности. Р. не знам да е ходил да работи имота. Скоро не съм ходил
в имота, от двадеС. години не съм ходил приблизително, не знам.
Въпрос на адв. П. към свидетеля: Знаете ли дали Р. е ограждал имота?
АДВ. М.: Не може такъв подвеждащ въпрос. Въпросът съдържа отговор.
СВИДЕТЕЛЯТ У. отговаря на въпроси на адв. П.: Когато съм ходил, не съм виждал
ограда в имота. По този път, по който аз съм ходил имаше лозе отпред и това плитко
деренце. Нямаше ограда. Имаше вършина по пътя.
СВИДЕТЕЛЯТ У. отговаря на въпроси на съда: Не знам имотът да е ограден. Не е бил
13
ограден по него време, когато аз съм ходил. След това може да са го оградили. Аз от 40-50
години не съм ходил, от юноша, когато го е работил В., като дете, през 1962-1963 година. Аз
за тогава говоря.
Въпрос на адв. П. към свидетеля: В близост до имота имало ли постройки някакви?
СВИДЕТЕЛЯТ У. отговаря на въпроси на адв. П.: По него време се виждаше само една,
която беше леко в лява къща някаква. Понеже ние сме на високо, тя е на ниско, от лявата
страна. Не знам на кого е била тази къщичка.
Въпрос на адв. П. към свидетеля: Познавате ли там, в района да са живели хора на име Г.,
Г., К., К.?
СВИДЕТЕЛЯТ У.: Не. Знам хора, които са живели около чешмата, по-надолу.
СВИДЕТЕЛЯТ У. отговаря на въпроси на адв. М.: В. съм го виждал в имота като съм бил
малък. Разбрах, че Р. е купил имота преди седем-осем години. Знам, защото пихме кафе и си
приказвахме, от него го знам. Не знам дали той има други имоти.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В. П. К..
В залата влиза свидетелят В. П. К..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
В. П. К. – 45 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка, с адрес - *** “**” № 11.
Без родство и други връзки на заинтересованост със страните по делото. Предупредена за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛКАТА К. отговаря на въпроси на адв. М.: Познавам Б. Г. и Н. К.и. Те са
първи братовчеди на наша комшийка. Познаваме се, защото там сме играли в тях.
Комшийката ми се казва К.. Тя е майка на М.. Те живеят над нас в имот над моята къща, по-
нагоре по един баир, в близост до гората в района на “**” в кв. **. Аз съм на номер 11.
Братовчедите на Б. и Н. не съм сигурна точно на кой номер живеят. Познавам бащата на Б. и
Н. - дядо А.. Знам кой е. Познавам родата. Дядо А. не мога да се С.я дали има брат. Помня
дядото, който беше в този имот, за който говорихме. Самите имоти нямат граница. Трябва да
се мине през имота на леля К., за да се стигне до тях. Там имаше една постройка и съм
виждала там дядото. Това е много назад в годините. Б. и Н. имат имот в **, до гората около
**. Този имот, за мен, е доста голям. Той е може би повече от три декара, към четири ли, не
знам точно. Формата на имота не е особено правилна, неправилна е формата. Имота няма
точно определена форма. Имотът не е застроен. На изток граничи с един друг имот; на запад
и на север е гора; на юг граничи с имотите на леля К., на дъщеря й М. и на тяхната баба Г..
Имотът не е ограден, а граничи с гората нагоре. На изток граничи с гората. На север е с
гората и тук има едно дере в тази страна, а надолу, на юг е с имотите на К., М. и баба Г..
Съдът предявява на свидетелката скицата, находяща се на лист 58 от делото.
СВИДЕТЕЛКАТА К. отговаря на въпроси на адв. М.: Горе-долу се ориентирам по
скицата. На изток са имотите на Г., К. и М.. Това е пътя на един голям баир. Тук си има
ограда на техните имоти, а ето тук, това трябва да е техния имот. Имот ** е на Б. и на Н..
Тук, насам е дере. Това е гора. Тя е непроходима гората. Ако някой пеша се опита да мине,
там вече е много голяма хавра. Ние като деца сме играли и сме ходили. Това под номер ** е
всичкото гора. Пътят е ето това. Няма друг път до там. За да се мине през този имот, трябва
да се мине през имот **. Няма как да се мине от там свободно. Тук си има ограда на тези
имоти. Достъпът не е свободен. То си е частен имот, няма как да се влезе.
Аз имам куче, което е голямо и разхождам много често там. Няма как да се стигне до
там.
Ние, като деца, понеже моите родители и родителите на М. - нейният баща, покойният
Х. и майка й К., с тях сме много близки приятелски семейства, а в нашата махала нямаше
много деца, които да си играят, ние сме на малко различна възраст с неголяма разлика в
годините, но ни събираха много често. Те едно време си купонясваха. Та така. Аз имам
спомени много от там, защото сме се събирали и сме си играли като деца през летата.
Възрастният дядо А., за когото става въпрос имаше постройка там и си гледаше човека, беше
14
си засадил овошки, череши, лозе - което върви на тази почва. Аз сега съм на 45 години.
Значи тогава съм била на 6-7 г. Да речем, че това е било преди 38 години, нещо такова. От
тогава до сега ние често се виждаме с М.. Децата ни растат заедно. Заедно сме си отглеждали
децата. С нея всяка събота и неделя си пием кафе. Друг в този имот не съм виждала. Освен
сега, не съм чувала друг да им оспорва собствеността.
Дядо А. почина преди моето дете да се роди. То се роди 2008 г., а той почина няколко
години преди това, може би три или четири. След като почина дядо А., освен братовчедите
Б., Н. и техните деца не съм виждала друг в имота. Те идваха да поддържат имота. Лятото
идват и си го поддържат, и се занимават. Хората са от София. Като дойдат си почистват и
плевят. Това е поддръжката. Друго не са правили. От М. се вижда имота. М. и К.мир не са ми
казвали, че други хора са ползвали имота. Ако дойдат други хора, то ще се види. Освен това,
ако чужд човек стъпи в нашата махала, той веднага се разпознава и се сигнализира. Там има
една такава “мафия”, надзорник.
Там гората е на Н.. Този човек почина. Това е човекът, който е направил фабриката за
платове долу; урбанизирал е цялото място, целия квартал; създал е работни места на много
хора. Дори е направил детската градина, в която нашите деца ходеха. Между имота на М. и
този имот няма ограда. Към гората имотът няма ограда.
В квартала не съм чувала да има лица, които да се казват В. Н. Г. и Д. Т.ов П..
СВИДЕТЕЛКАТА К. отговаря на въпроси на адв. П.: За първи път стъпих в имота
преди 38 години. Последно бях там миналата събота. Тогава пихме кафе в имота на М.. Не
съм ходила сега там. То е от тук до там, какво да ходя. То има горски пътеки, но точно там,
до това място няма горска пътека. Няма горска пътека. В близост до имота няма чешми и
водоеми. Съседите на имота са били същите, които са и в момента. Нямам спомен в района
да е живял човек на име В.. Не съм го чувала. Нямам спомен и да съм го чувала, дори това
име.
Дядо А. е пребивавал там. Аз съм го виждала редовно там. Той си щъкаше, плевеше
си, копаеше си, черпеше ни с череши, праскови, с това, което изкарваше от дърветата. Не
съм го виждала там през всички сезони, защото аз не съм ходила всички сезони там. За
първи път съм го виждала там, когато съм била на 6-7 години. Последният път, когато съм го
видяла, не мога точно да си спомня кога е било, защото аз като започнах да уча беше по-
различно. Може би последно някъде към 2000 г. съм го виждала там. Може да бъркам
годините, но преди доста време е. За да го започна толкова дълго време, означава, че е траен
спомен.
Съдът предяви на свидетелката скицата, приложена на лист 58 от делото.
СВИДЕТЕЛКАТА К. отговаря на въпроси на адв. А.: Този имот № *** знам, че е
на М.. Не съм сигурна. Вижте сега. За да отговоря на този въпрос може и да подведа, тъй
като аз знам, че това всичкото нещо е тяхно, т. е. на М., К., баба Г., братовчедите й, дядо А.,
Б., Н.. Знам, че това са техни имоти, но кое точно на кого е не мога да кажа. Дядо А. съм го
виждала в този имот.
Съседният имот не знам на кого. Нов комшия е, не знам. Това е на М., пак, ако не
бъркам. Говоря за имот **. Не съм сигурна. (Свидетелката посочва номер ** и 152 от
скицата).
Няма ограждения в имота на дядо А.. Няма ограждения и между имотите на М., леля
К. и баба Г. няма ограждения помежду им. Това са роднини, които не са си оставили ограда
помежду си. Долу си има огради на имотите, където е пътя, но между тези имоти няма
огради. Има си подстъпи, стълби, защото е трасирано, от там се минава, но ограда няма. Не
съм виждала в имота набити колчета.
СВИДЕТЕЛКАТА К. отговаря на въпроси на адв. М.: Постройката, където живее
баба Г. е изградена откакто се помня.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля В. П. К..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М. Х.ВА Р..
В залата влиза свидетелят М. Х. Р.
15
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
М. Х. Р.– 48 г., неомъжена, неосъждана, българска гражданка, с адрес - **, ул. “**” **,
кв. “**”. В роднинска връзка с ищците. Желае да свидетелства. Предупредена за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. отговаря на въпроси на адв. М.: Познавам Б. и Н.. Те са на
майка ми първи братовчеди. Аз живея на адрес *** “**” ** от повече от 40 години. Родом
съм от Тервел, но някъде около 5-6 годишна възраст вече съм във В.. В съседство с моята
къща, около нас живееше, той почина, чичо А., дядо А.. Той е на моят дядо неговия брат, от
на майка ми страната. Г. се казваше дядо ми. Моята баба живее близо до мен. Тя се казва Г.
И.. Б. и Н. имат имот близо да моята къща. Доколкото знам от майка ми, това са
наследствени имоти от техните дядовци. Имотът на Б. и Н. е около 3000 кв. м. Голям е
имотът. От там, където аз живея, имотът се вижда. По-скоро на този етап, от няколко години
имотът е обрасъл с горска растителност, тъй като ако въпросът е преди години какво се е
случило, въпросният дядо А. го обработваше и имаше човек, който се грижеше там. Дядо А.
имаше една къщичка, която се събори впоследствие, но винаги сме си го приемали така или
иначе. Ако е нощувал в неговата къща, той е оставал. Ние сме на двадеС. метра. Имотът на
Б. и Н. не е ограден. Между моя и техния имот няма ограда. Между моя имот и техния имот
път официално няма. Ако трябва да се стигне до техните места, трябва да се мине или през
въпросната баба Г. или през имота на майка ми К., където аз живея в непосредствена
близост. За да осигурим достъп, тъй като за това място, за което говоря, то се пада зад нас, т.
е. ние понеже сме си роднини и не сме сметнали за необходимо на този етап да има път.
Мисля, че на юг имотът на Н. и Б. граничи с гора; на север е пътят, от който се стига до
нашите имоти. Всъщност на север е моята баба, където е нейният имот. Източно е майка ми.
Южно и западно е гора. Тази гора, но не само тази гора, районът е на така нареченият
фабрикант Н.. ** е била негова и тогава той купува от там терените, за да може да осигурява
достъп и къщи за неговите работници. В годините назад други хора, освен Б. и Н. не съм
виждала. Чужд човек, страничен от нашите не съм виждала. Ако някой беше дошъл нещо да
прави, аз щях да го видя от моя имот. Теренът е трудно достъпен, така че, ако някой трябва
да мине, трябва да мине, пак казвам, или през имота на баба ми или през майка ми. Познавам
В. К. П.. Ние отдавна си поддържаме много добри взаимоотношения с нея, съседи сме. При
мен специално тя е идвала в седмицата, събота, неделя - зависи. Да, идва често. На този етап
в имота е обрасло. Преди, когато още дядо А. беше жив, там имаше праскови, череша,
кайсии и основно лозе, тъй като няма вода и няма как да има насаждения, които да изискват
повече грижи.
Съдът предяви на свидетелката скицата, приложена на лист 58 от делото.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. отговаря на въпроси на адв. М.: Имотът на Б. и Н. е с № **,
на Г. е имот с № **. Имот № * е на майка ми К.. Това е пътят, за който говорихме, че трябва
да се мине, че да се стигне. Оградата е под пътя. Имот № **02 би следвало да е гората.
Там няма пътеки, то е обрасло. Няма живот.
Освен през имота на Г. и нашия имот, друг път - освен през гората да мине някой.
(Свидетелката посочва имот на скицата) Този имот е на съседът ми - доктор Д. К.. Той
на скоро го купи. Преди доктор К., мисля, че собственикът на имота се наричаше В. В.в. В.в
си го знаехме.
(Свидетелката посочва имот на скицата) Този имот е на майка ми. Там няма гора.
Оградите са ето тук. Ние, между нас си, нямахме огради. Ние винаги си знаем, че границата
е отзад.
Дядо А. почина през ** г, може би.
След като почина дядо А., Б. и Н. са идвали, но по-рядко. А. идваше по-често.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. отговаря на въпроси на адв. А.: А. имаше една къща в този
терен, но тя се събори, защото той вече беше много възрастен. Той е живял в София. Той
основно там живееше, но летата, да кажем от април до октомври месец си беше в гр. Варна.
Зимите си ги караше в София.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. отговаря на въпроси на адв. П.: Б. и Н. и те живяха в София.
Те идваха на месеца по веднъж, да кажем. Зимата пътуването София - Варна е малко по-
деликатно, но да кажем през летата по-често са идвали.
16
От ** г. до 2014 г. те идваха всяка година и отсядаха при нас, защото тогава вече
нямаше постройка. Виждала съм ги да си берат плодове от имота. Плодовете са в зависимост
от сезона. Зимата идваха само да се видим и да си видят имота. Да си отидат до там, да си
видят какво искат да направят. Основно в имота бяха наС.и лозички. Б. и Н. поне веднъж в
годината идваха да си огледат имота, но това е минимумът.
Този имот не е трасиран. В района имаше кладенец, който е пресъхнал много, много
отдавна. Около имота или в имота, там не, там никога не е имало вода. Има чешма в центъра
на махалата.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. отговаря на въпроси на адв. М.: Брат ми, който живее в
Германия, по някаква случайност попада на сайт, брокерски. Даже първо се чухме и той ме
попита защо братовчедите продават. Месец преди това, аз бях в София служебно и останах в
А., в на Н. синът й. Обадих се на А. и му казах “А.е, ние се видяхме наскоро, но ти нищо не
каза...” Той ми каза, че няма такова нещо. Аз тогава доста притеснена му изпратих снимка от
брокерския сайт и тогава вече те се задействаха, тъй като те не го продават. А и ние живеем
в непосредствена близост. Дори ако са решили да го продадат, те ще ни уведомят по
отношение на това, че ние трябва да посрещнем брокери, да сме наясно, че имотът се
продава. И все пак съседите е добре да се познават, когато се закупи някое място.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля М. Х. Р.
АДВ. М.: Моля да бъде издадено съдебното удостоверение, по силата на което да се снабдя
от Общинска служба по земеделие с исканите документи.
СЪДЪТ, по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗГОТВИ И ИЗДАДЕ на ищците съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабдят с преписката от Общинска служба по земеделие и гори по отношение на
реституцията на имота, описан в точка 9 от нотариалния акт, представен от ищците в
днешно съдебно заседание, след представяне на доказателство за заплатена държавна
такса в размер на пет лева.
АДВ. П.: Моля да ни дадете възможност първо да се запознаем с този нотариален акт.
АДВ. А.: Моля да ни дадете възможност първо да се запознаем с този нотариален
акт.
СЪДЪТ, като взе предвид възраженията на ответниците
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА произнасянето си по направеното искане от ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
Съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание, след становището на
ответниците и след запознаването им с представения от ищците нотариален акт.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 18.02.2026 г. от 14:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
17
Да се изготви копие от нотариалния акт за ответниците.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:47 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
18