Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
12.07.2023 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на четвърти юли, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 141 по описа на съда за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по жалба на Н.Ф.М. ***
Тошево, подадена чрез адв.Т.Г.-***, срещу Решение № 7/13.02.2023 г. на
директора на ТП на НОИ -Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане №
**********/10.11.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ-Добрич.
Жалбоподателката не
е съгласна с оспореното решение. Счита, че отговаря на изискванията за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване
на заявлението по реда чл.68, ал.3 от КСО. Твърди, че през целия си трудов
период е работила само на едно място в „Обувна фабрика“ - Ген.Тошево като
шивачка, където постъпила на работа на 10.10.1973 г. и е работила непрекъснато
там до 02.03.1990 г. Твърди, че има непрекъснат трудов стаж от 16 години, 4 месеца
и 13 дни. Счита, че нейните твърдения се доказват от представената от нея
трудова книжка. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
заявява, че решението е неправилно и необосновано в частта, с която не е
признат като действителен осигурителен стаж периода от 01.07.1980 г. до
31.01.1985 г., както и за м.март 1990 г. Според данните в трудовата книжка,
нямало основания този стаж да не бъде зачетен. Трудовата книжка била оформена
надлежно - подписана от директор и гл.счетоводител, така както изисква закона.
Оспорва посочените в УПИ данни, описаните в решението на директора на ТП на НОИ
Добрич. Практиката сочела, че в издадените удостоверения от архива много често
се посочвало, или че архивът не е предаден в Държавен архив, или че не се
съхранява правилно, или че лицето не може да бъде намерено за посоченият
период. Поддържа жалбата, моли решението да бъде отменено, а преписката да се
върне за ново произнасяне и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна -
Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт
А.М., оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че решението на
директора е правилно и законосъобразно. Заявява, че периодът на майчинството за
двете деца, от които първото е родено 1974 г., а второто през 1977 г. изцяло са
зачетени. Служителите на НОИ-Добрич нямали вина за новопостъпилата информация
за процесния период, през който не е зачетен стажа. Предвид новопостъпилите по
делото данни, жалбоподателката имала право на пенсия.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По повод заявление
за отпускане на пенсия с вх. № 2113-24-1201 от 06.08.2022 г., подадено чрез
Турския осигурителен институт от Н.Ф.М., е издадено Разпореждане № **********
от 10.11.2022 г., с което ръководителят на "Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Добрич е отказал да отпусне
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по реда на чл.68, ал.3 от Кодекса
за социално осигуряване, поради това, че заявителката нямала изискуемият
осигурителен стаж от 15 години, а само 11 години, 5 месеца и 4 дни. Длъжностното
лице е отказало да зачете вписан в трудовата книжка на заявителката
осигурителен стаж за периода от 01.07.1980 – 31.01.1985 г. и за м. март 1990
г., поради обстоятелството, че в Удостоверение
с изх. № 18-03-5977/31.10.2014 г., издадено от началник на отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Силистра, този стаж не бил
включен. Разпореждането е обжалвано и по жалбата директорът на ТП на НОИ-Добрич
е постановил оспореното в настоящото производство Решение № 7/13.02.2023 г., с
което е приел, че отказът е правилен и законосъобразен. Постановявайки
решението си, ответникът е изложил констатации, че заявлението за отпускане на
пенсия е второ по ред и че по предходно заявление от 07.08.2017 г. за отпускане
на пенсия бил постановен отказ с разпореждане от 04.12.2017 г. При повторно
направеното искане от 16.08.2022 г. жалбоподателката представила същите
документи, които не установявали нещо различно от фактите, установени при
постановяване на първия отказ.
Няма данни
жалбоподателката да е обжалвала постановения първоначален отказ от 04.12.2017 г.
за отпускане на пенсия.
Процесният
непризнат период на трудов стаж е вписан в надлежно оформена и представена по
делото в оригинал трудова книжка.
С определение от
23.05.2023 г. по делото бе изискано служебно от отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Силистра издаването на ново
удостоверение за трудов и осигурителен стаж на жалбоподателката за процесния непризнат
период, в който е била в трудово правоотношение с Обувна фабрика гр.Генерал
Тошево, но посочен по месеци.
В изпълнение на определението началникът на отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Силистра представя Удостоверение
с изх. № 5526-18-102/27.06.2023 г., в което, след проверка на данните в
предадените в архива ведомости за заплати и други трудово-правни документи, се
установява осигурителен стаж на жалбоподателката за процесния период, т.е. от
01.07.1980 – 31.01.1985 г. като се сочи, че няма данни за такъв за м.март 1990
г.
Установения в
пенсионното производство осигурителен стаж от 11 години 5 месеца и 4 дни,
прибавен към установения в съдебното производство осигурителен и трудов за
периода 01.07.1980 – 31.01.1985 г., според данните в Удостоверение с изх. №
5526-18-102/27.06.2023 г. на НОИ – Силистра, налагат извод за изпълнение на условията
на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема жалбата за основателна.
Оспореното решение
и разпореждане са постановени при съществени процесуални нарушения, неспазване
на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, довели до неизясняване на действителната
фактическа обстановка, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон.
Отказът за
отпускане на пенсия е основан на актове, издадени от друг административен
орган, но също в системата на НОИ, който освен, че е издаден през 2014 г., е и
с непълно съдържание. При постановяване на настоящото решение е допуснато
нарушение и на чл.36, ал.4 от АПК, който задължава административните органи да
осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информацията и
документите, които са налични при тях. Независимо, че в случая цялата
информация за осигурителен и трудов стаж за жалбоподателката е била налична в
НОИ – ТП на НОИ Силистра, данните за действителния осигурителен стаж не са били
надлежно събрани, поради което е постановен оспорения отказ за отпускане на
пенсия.
Оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени на основанието по чл.146, т.3
и т.4 от АПК, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се върне на
административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване със
събраните по делото доказателства за осигурителен стаж и възраст.
Основателна, при
този изход на спора, е претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените в производството разноски. Такива са доказани в размер на 600 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна защита и
съдействие, серия Д № 0043953 от 27.02.2023 г.
Водим от горното и
на основание чл. 118, ал. 2 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. 2 , чл.173,
ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд - Добрич, V състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Ф.М.
*** Тошево РЕШЕНИЕ № 7/13.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ -Добрич, с което
е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/10.11.2022 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Добрич, като
ИЗПРАЩА преписката
на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на
Национален осигурителен институт - Добрич за ново произнасяне по заявление за
отпускане на пенсия с вх. № с вх. № 2113-24-1201 от 06.08.2022 г., подадено
чрез Турския осигурителен институт от Н.Ф.М..
ОПРЕДЕЛЯ 14
(четиринадесет) дневен срок за произнасяне по заявлението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ -
Добрич да заплати на Н.Ф.М., ЕГН ********** сумата от 600 лв. (шестстотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до
Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: