№ 708
гр. Варна, 10.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900452 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:03 часа се явиха:
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „ВАЛДЕС 19“ ООД, уведомено
в предходно съдебно заседание, явява се управителят Р.Р., представлява се от
адвокат Д. Г., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК “ИЕС“ ООД, уведомено в
предходно съдебно заседание, явява се управителят И.Д., представлява се от
адвокат Т. Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. Г.: При проведената процедура по медиация не успяхме да постигнем
съгласие, тъй като имаме драстично разминаване на претенциите.
АДВ. Т.: Въпреки че ние смятаме, че всички претенции са погасени по
давност, бяхме така добри да предложим сумата от 41 000 лева, което не беше
прието.
АДВ. Г.: За разговори не е отпаднала възможността, но не мисля, че ще се
споразумеем извънсъдебно.
АДВ. Т.: Ние още сме отворени за това предложение.
АДВ. Г.: Ние предложихме сумата, която е само главницата, без лихвите,
но това също не беше прието.
УПР. Д.: Склонен съм към провеждане на разговори за постигане на
евентуално споразумение.
УПР. Р.: Считам, че това е загуба на време и моля, да гледаме делото.
1
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и
след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора като поканва страните да изразят становище
по проекта за доклад на делото.
АДВ. Г.: Поддържам исковата молба.
АДВ. Т.: Оспорвам исковата молба, като поддържам отговора и
допълнителните молби.
АДВ. Г.: Запозната съм с доклада и нямам възражения по същия.
АДВ. Т.: Запозната съм с доклада и нямам възражения по същия.
СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за
спогодба в днешно съдебно заседание, на основание чл. 145, ал. 3, пр.
последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в
смисъла, в който е докладван с Определение № 911/20.06.2025 година:
Производството е образувано по искова молба на „Валдес 19“ ООД, ЕИК
********* срещу „Иес“ ООД, ЕИК *********, с която, след постановяване на
влязло в сила на 10.01.2024 год. Решение № 103/21.03.2022 год. по т. д. №
1314/2020 год. на ВОС, с което предявените от „Валдес 19“ ООД срещу „Иес“
ООД частични искове са уважени частично, се предявяват последващи
частични искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните
суми:
53 946,56 лв. - частичен иск от сумата от 75 241,98 лв., последната
съставляваща 2/3 от общо направените разходи в размер на 107 090 лв. за
извършени съгласно приложение № 2 и 3 към сключения между страните
2
договор за наем от 12.08.2019 год. подобрения, с която се е увеличила
стойността на наетия имот, описани в т. 1-16 от молба с вх. №
10282/09.04.2025 год. по делото на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД;
26 923,73 лв. – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
сумата от 54 359,02 лв., за периода от 09.06.2020 год. – датата на
прекратяване на договора за наем, в евентуалност датата на връчване на
нотариалната покана на ответника до 23.08.2024 год., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД;
4 268,86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 26 438,13 лв., присъдена с Решение № 103/21.03.2022 год. по т.
д. № 1314/2020 год. на ВОС за периода от 09.06.2021 год. до 09.01.2023
год. – датата на образуване на ИД № 9/2023 год. на ЧСИ, рег. № 711 в
КЧСИ, в което сумата е събрана принудително, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД;
7 388,98 лв. – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
главницата от 27 179,51 лв. – представляваща ½ от 54 359,02 лв. (втората
1/3 от дължимата сума) за периода от 09.06.2022 год. до 23.08.2024 год. –
датата на депозиране на исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
претендирана в условията на евентуалност в случай че бъде прието, че
изискуемостта на вземането за втората 1/3 от разходите за подобрения
настъпва не от поканата за плащане, получена от ответника на 09.06.2020
год., а от изтичането на уговорения в договора за наем двугодишен срок
за заплащане на втората 1/3 от разходите, съответно при отхвърляне на
иска за сумата от 26 923,73 лв.;
4 462,82 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 27 179,51 лв. – представляваща ½ от 54359,02 лв. (третата
1/3 от дължимата сума) за периода от 09.06.2023 год. до 23.08.2024 год. -
датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
претендирана в условията на евентуалност в случай че бъде прието, че
изискуемостта на вземането за третата 1/3 от разходите за подобрения
настъпва не от поканата за плащане, получена от ответника на 09.06.2020
год., а от изтичането на уговорения в договора за наем тригодишен срок
за заплащане на третата 1/3 от разходите, съответно при отхвърляне на
иска за сумата от 26 923,73 лв.;
както и законна лихва върху сумата от 75 241,98 лв., считано от датата на
3
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че подобренията,
описани по вид и стойност в т. 1-16 от молба с вх. № 10282/09.04.2025 год. по
делото, не са извършени в наетия имот съобразно приложение № 2 и 3 към
договора за наем, се отправя искане за присъждане на исковата сума от 53
946,56 лв., представляваща разходи, извършени в наетия обект със знанието и
без противопоставянето на ответника, описани по пера в т. 1-16 от молба с вх.
№ 10282/09.04.2025 год. по делото, на основание чл. 59 ЗЗД.
В условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че подобренията,
описани по вид и стойност в т. 1-16 от молба с вх. № 10282/09.04.2025 год. по
делото са извършени в наетия имот без знанието и съгласието на ответника, се
отправя искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца исковата сума
от 53 946,56 лв., включваща описаните по пера в посочената молба разходи, на
основание чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба, ищецът твърди, че на 12.08.2019 год. между него, в
качеството му на наемател, и ответника, в качеството му на наемодател, е
сключен договор за наем за срок от 3 години относно недвижим имот с
кадастрален идентификатор № 10135.2516.4765.1, построен в поземлен имот с
кадастрален идентификатор № 10135.2516.4765, находящ се в гр. Варна, с. о.
„Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“. Сочи се, че имотът е следвало
да се използва за търговска цел. Според чл. 23 от договора наемателят има
право да извършва трайни подобрения и реконструкции в имота със
съгласието на наемодателя. Същите са били описани в приложение № 2 и № 3,
биващи неразделна част от договора. Според чл. 24 от съглашението,
наемодателят поема задължение да заплати на наемателя в тригодишен срок
всички направени инвестиции, описани в приложение № 2 в случай на
предсрочно прекратяване на договора. Онези, описани в приложение № 3 е
уговорено, че са за сметка на двете страни поравно и се приспадат от
дължимата наемна цена. Пояснява се, че и в двете приложения страните
уговарят, че наемодателят се задължава в края на всяка година да покрива 1/3
от направените първоначални разходи.
Ищецът излага, че е осъществявал търговска дейност до момента на
обявяване на извънредното положение в страната поради разпространение на
4
COVID-19 – 13.03.2020 г. Твърди, че на 09.05.2020 г. получава от наемодателя
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, с изрично упоменати
в него основания за това. В едноседмичен срок ищецът е възразил срещу
прекратяването. На 09.06.2020 г. е отправил покана до ответника, в която
освен че отново е възразил срещу прекратяването, доколкото е изправна
страна по договора и счита, че наемодателят няма право да го прекратява
едностранно, е поискал да му бъде заплатена сумата от 160 000 лв. – стойност
на направените разходи и сумата от 150 000 лв. – обезщетение за пропуснати
ползи за периода 09.06.2020 год. – 12.08.2021 год. Ищецът твърди, че на
10.06.2020 г. е получил от ответника имейл, в който последният го уведомява,
че забранява достъпа му до обекта. „Валдес 19“ ООД счита, че за
прекратяването ответната страна се е позовала неправомерно на чл. 16 от
договора за наем, доколкото не са настъпили предвидените в клаузата
обстоятелства.
Ищецът сочи и че е предявил частичен иск за заплащане на 1/3 от
дължимите разходи за направените по недвижимия имот подобрения съгласно
приложение № 2 и № 3, като е било образувано т. д. № 1314/2020 год. по
описа на ВОС, решението по което е влязло в сила на 10.01.2024 год. С него
съдът е присъдил на ищеца сумата от 25 896,65 лв. за разходите по
приложение № 2 и 541,48 лв., представляващи 1/2 от дължимата 1/3 за
извършени разходи по приложение № 3, на основание чл. 79 ЗЗД.
В настоящия случай претендира общо 53 946,56 лв. като част от 75
241,98 лв. По пера, сумата е описана в т. 1-16 от молба с вх. №
10282/09.04.2025 год. по делото – л. 205. Пояснява се, че разходите по т. 1, 2, 4,
7, 8, 9, 10, 15 и 16 са включени в приложение № 2, а тези по т. 3, 5, 6, 11, 12, 13
и 14 – в приложение № 3.
Във връзка с разхода по т. 13, включен в приложение № 3 към договора,
в молба с вх. № 27139/29.10.2024 год. ищецът пояснява, че претендира цялата,
а не половината сума, тъй като тя не е била приспадната от ответника от
дължимата му наемна цена. Наред с това, уговорката за приспадане по чл. 24
от договора, счита, че е приложима само при ползване на наетия обект и
съответно при дължимост на възнаграждението, което не е налице в
конкретния случай, поради едностранното прекратяване на договора.
Поддържа се, че всички подобрения в имота са били направени със
5
знанието и съгласието на наемодателя, като същият ги е приел без възражения.
В случай че бъдело установено, че той се е противопоставил на
осъществяването на каквито и да е подобрения без неговото съгласие, освен
на обикновени поправки по смисъла на чл. 231, ал. 1 ЗЗД, ищецът счита, че ще
са налице визираните в чл. 230, ал. 2 и чл. 231 ЗЗД хипотези или тази по чл. 61,
ал. 3 вр. чл. 59 ЗЗД.
Ищцовата страна желае присъждането и на законна лихва в размер на 26
923,73 лв. върху претендираната главница от 54 359,02 лв. за периода
09.06.2020 год. - 23.08.2024 год. Началният момент се обвързва с датата на
прекратяване на договора, а в евентуалност и със съвпадащата с нея дата на
получаване на нотариалната покана от ответника. Крайната дата пък се сочи,
че е датата на депозиране на исковата молба.
В условията на евентуалност, ищецът претендира и заплащането на
сумата от 4 268,86 лв., представляваща законна лихва за забава върху общия
размер на сумите присъдени с решението по т. д. № 1314/2020 год. на ВОС –
26 438,13 лв. за периода 09.06.2021 год. – 09.01.2023 год. Началния момент
ищецът базира на дължимостта на сумата една година след прекратяване на
договора за наем, а крайния – на датата на образуване на ИД № 9/2023 год.
В евентуалност се претендира присъждането законна лихва за забава в
размер на 7 388,98 лв. върху главницата от 27 179,51 лв. – представляваща ½
от 54 359,02 лв. (втората 1/3 от дължимата сума) за периода 09.06.2022 год. –
23.08.2024 год. Началния момент ищецът обвързва с дължимостта на сумата
една година след прекратяване на договора за наем, а крайният – с датата на
депозиране на исковата молба, с която е сезиран настоящият състав.
Процесуалното условие със сбъдването на което ищецът обвързва
разглеждането на този евентуален иск е приемането, че изискуемостта на
вземането за втората 1/3 от разходите за подобрения настъпва не от поканата
за плащане, получена от ответника на 09.06.2020 год., а от изтичането на
уговорения в договора за наем двугодишен срок за заплащане на втората 1/3 от
разходите, съответно при отхвърляне на иска за сумата от 26 923,73 лв.
В евентуалност се претендира присъждането законна лихва за забава в
размер на 4 462,82 лв. върху главницата от 27 179,51 лв. – представляваща ½
от 54 359,02 лв. (третата 1/3 от дължимата сума) за периода 09.06.2023 год. –
23.08.2024 год. Началния момент ищецът свързва с дължимостта на сумата
6
две години след прекратяване на договора за наем, а крайният – с датата на
депозиране на исковата молба, с която е сезиран настоящият състав.
Процесуалното условие при сбъдването на което желае да бъде разгледан този
евентуален иск сочи, че е приемането от съда, че изискуемостта на вземането
за третата 1/3 от разходите за подобрения настъпва не от поканата за плащане,
получена от ответника на 09.06.2020 год., а от изтичането на уговорения в
договора за наем тригодишен срок за заплащане на третата 1/3 от разходите,
съответно при отхвърляне на иска за сумата от 26 923,73 лв.
В депозирания в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба,
ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените искове като
недопустими и неоснователни. На първо място се признава наличието на
влязло в сила между него и ищеца решение по т. д. № 1314/2020 год. на ВОС,
като изхождайки от съдържанието му ответникът поддържа, че е изпълнил
всичко дължимо по договора. Цитира се релевантна казуална и тълкувателна
практика относно принципа за непосредственост и последиците от
произнасянето на съда по частичен иск. Възразява се, че част от претенциите
са погасени по давност. Признава се наличието на сключен с ответника
договор за наем от 12.08.2019 год. Излага се, че към него е бил сключен и
анекс от 22.11.2019 год., оформен като споразумение. Поддържа се, че ищецът
никога не е заплащал дължимата на ответника наемна цена с оглед занижаване
на действително реализирания от него финансов резултат, а освен това и че е
представил и съответните протоколи за финансовите отчети със забава от
четири месеца. В тази връзка се твърди, че с това свое виновно поведение
ищецът е станал повод за надлежното предсрочно прекратяване на договора за
наем. Поддържа се, че е стореното приспадане на разходи за извършени
строително довършителни ремонтни дейности от дължимия наем. Бланкетно
се оспорват всички извършени в имота подобрения и разходи. Отделно от това
се твърди, че ищецът е изпълнил трайни подобрения и реконструкции,
упоменати в отговора (л. 58), без неговото съгласие и въпреки изричното му
противопоставяне, както и без разрешение на надлежните административни
органи, с което му е причинил сериозни вреди. Всичко това е послужило като
допълнително основание за предсрочното прекратяване на договора.
Пояснява се, че подобренията и реконструкциите са негодни за обикновеното
и предвиденото в договора предназначение. Възразява се, че ищецът не е
изпълнявал задълженията си по чл. 20 от договора за наем за полагане на
7
грижата на добрия стопанин или търговец относно наетите помещения,
спазвайки изискванията на Закона за туризма, противопожарни и хигиенни
правила и др., като в отговора се излагат подробни аргументи. Това виновно
неизпълнение на ищеца, ответникът счита, че е било още едно основание за
законосъобразното прекратяване на договора. Поддържа се, че е налице
цялостно неизпълнение на поетите от ищеца задължение по сключения към
договора за наем анекс от 22.11.2019 год. – допълнително основание за
предсрочното прекратяване на договора за наем. Излага се, че в противоречие
с поетото в приложение № 2 към договора задължение на ищеца да изгради
слънцезащитна тента, той е изградил, без знанието и съгласието на ответника,
трайно прикрепен павилион, с който възпрепятствал достъпа и ползването на
терасата, лишило го от възможността да ползва имота си в пълен обем. Сочи
се, че ищецът е бил поканен по нотариален ред да премахне съоръжението, но
това не е било сторено. Ответникът излага, че на 15.07.2020 год. е сключил с
трето лице договор за наем на същия недвижим имот, който обаче е бил
прекратен поради невъзможност на наемателя да ползва имота вследствие
бездействието на ищеца да демонтира съоръжението. Твърди се, че отново по
нотариален ред ответникът е поканил ищеца, в срок до 30.11.2020 год., да му
заплати сумата от 7 200 лв., представляваща разноски, сторени за
премахването на павилиона от терасата на недвижимия имот, за почистване на
отпадъците и извозването им, както и за съхранението на съответни остатъци,
вкл. металната конструкция, в склад. Ответникът се противопоставя и срещу
претенцията за заплащане на разходите на ищеца, свързани с осъществяване
на евентуалната му търговска дейност – за реклама, електронни съобщителни
услуги и др., без те да имат връзка с прекратеното облигационно
правоотношение. Исковете се оспорват и като недоказани по размер с оглед
съдържанието на посочените в исковата молба и уточнителните молби към
нея фактури.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в
която ищецът на първо място излага подробни аргументи във връзка с
възражението на ответника за липсата на плащане на наемно възнаграждение
поради занижаване на месечния му финансов резултат и възраженията,
свързани с неполагането на грижата на добрия търговец и стопанин относно
наетия обект. Поддържа се, че слънцезащитното съоръжение е изградено със
знанието и съгласието на ответника. Възразява се, че представеният договор за
8
наем е бил съставен за целите на настоящото производство.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК по допълнителната искова молба е
постъпил отговор, с който ответникът поддържа становището си за
неоснователност на исковете на база изложените в първоначалния отговор
доводи, като попълва част от тях с допълнителни пояснения. Поддържа и
формулираните доказателствени искания.
По уточнителна молба с вх. № 10282/09.04.2025 год. на ищеца, от
ответника постъпва молба с вх. № 13492/13.05.2025 год., с която оспорва
ищцовото твърдение за получаване от ответника на нотариална покана за
плащане на 09.06.2020 год.
УКАЗВА на ответника за датата на съдебно заседание да конкретизира
направеното в срок възражение за погасяване на част от претенциите по
давност като конкретизира по отношение на кои от предявените искове твърди
да е налице настъпила погасителна давност.
С оглед влязлото в сила Решение № 103/21.03.2022 год. по т. д. №
1314/2020 год. на ВОС, УКАЗВА на страните, че със сила на пресъдено нещо
са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
По главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже исковете си в заявените в
настоящото производство размери, връчването на нотариална покана на
ответника на 09.06.2020 год.; образуването на ИД № 9/2023 год. по описа на
ЧСИ, рег. № 711 в КЧСИ на 09.01.2023 год.; постигането на уговорка за
заплащане от ответника в полза на ищеца на 1/3 от направените
инвестиционни разходи в края на всяка година;
Указва на ответника, че следва да докаже правопогасяващите и
правоотлагащите си възражения.
9
По евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже извършването на подобрения в
наетия обект, излизащи извън уговореното в приложение № 2 и 3 към
договора за наем и знанието на ответника за извършването им.
В тежест на ответника е доказването на противопоставянето си срещу
въпросните подобрения.
По евентуалния иск с правно основание чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже извършването на подобренията
и разходите за тях, упоменати в т. 1-16 от молба с вх. № 10282/09.04.2025 год.,
равняващи се на 53 946,56 лв.
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже, отсъствието на свои знание
и съгласие с извършването на въпросните подобрения, както и всички други
свои правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за
очертаване на основанието на иска, както и че са ангажирали допустими
доказателствени средства за твърдените от тях факти и обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за:
размера на исковете за извършените дейности по приложение № 2 и 3
към договора за наем. В тази връзка следва да бъде съобразено, че с оглед
принципа за непосредственост на гражданското съдопроизводство, не
могат да бъдат използвани експертни заключения от други производства;
връчване на нотариалната покана за плащане на дължимите суми за
подобрения на 09.06.2020 год.
АДВ. Г.: Моля, да приемете като доказателство по делото представените
с исковата молба писмени документи.
С оглед разпределената доказателствена тежест, представям
доказателства за връчена нотариална покана на 09 юни, която е връчена по
електронната поща от пощата на ищцовото дружество до електронната поща
на ответното дружество.
По отношение на указанията за представяне на доказателства за
образувано изпълнително дело, за да не пълним делото с писмени документи,
видях, че с отговора на исковата молба са представени ПДИ и копие на
изпълнителен лист по изп. № 9/2024 г., като ще се ползваме от тях.
10
Също така, моля, да ни допуснете до разпит двама свидетели при
условията на водене, които ще установяват наведените в исковата молба
обстоятелства, а именно: извършени в имота на ответното дружество
подобрения от ищцовото дружество със знанието и съгласието на ответника в
периода 2019 г. – 2020 г.
Моля, да допуснете съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице след като се запознае с материалите по делото, след като извърши оглед
на място и справка с приобщеното търговско дело № 1314/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, да даде заключение за:
Стойността на извършените от ищеца подобрения по приложения № 2 и
№ 3 към договора за наем;
Стойността на подобренията, описани в т.1 до т. 16 от исковата молба;
Каква е увеличената стойност на имота, в следствие на извършените
подобрения.
АДВ. Т.: Моля, да приемете като доказателство по делото представените
с отговора на исковата молба писмени документи.
На първо място, този лист, според мен не е нотариална покана, нито пък
е покана. Оспорвам този лист, като считам, че това не е нито частен, нито
официален документ по смисъла на ГПК и не е получаван такъв документ на
електронната поща на представляваното от мен дружество.
На второ място, поддържам искането за допускане на свидетели. В
настоящото съдебно заседание не водя такива, въпреки че ми е указано,
защото свидетелят е в чужбина по трудов договор, за което представям както
договора му, така е самолетен билет за справка, от който е видно, че пътува. С
поисканите от мен гласни доказателства, на първо място ще опровергават
твърденията в исковата молба, че в имота, собствен на ответното дружество
надлежно са осъществени трайни подобрения и реконструкции и че същите са
осъществени със знанието на ответното дружество и без противопоставяне; на
второ място за доказване на твърденията за изрично противопоставяне от
страна на управителя на търговско дружество „Йес“ ООД, както и че
осъщественото е явно негодно за обикновеното и предвиденото в договора
предназначение; на трето място, за причинените вреди в резултат на негодните
конструкции; на четвърто място за липса на изпълнение на договорните
11
задължения от страна на ищеца, за липса на спазване на грижата на добрия
търговец, липсата на спазване на хигиенни, противопожарни процедури, което
е довело до предсрочно прекратяване на договора по вина на ищеца.
На следващо, трето място, считам, че искането за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, това искане е несвоевременно направено.
Доста пъти делото е оставяно без движение, като ищецът е имал възможност
да заявят това. В крайна сметка, позовавам се на чл. 127 и чл. 159 от ГПК, но
ако не възприемете тази моя теза, моля, да ми дадете възможност да се
запозная по-подробно с исканите задачи и съответно и аз да формулирам
такива.
СЪДЪТ като взе предвид направените доказателствени искания от
страните намира, че представените с исковата молба, отговора на исковата
милба и допуснати до приемане писмени документи следва да бъдат приети
като доказателство по делото.
СЪДЪТ констатира, че не е изпълнено определението на съда, в частта
за изискване на търговско дело № 1314/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, поради което същото следва да бъде изискано.
Исканията на ищцовата и на ответната страна за събиране на гласни
доказателства чрез разпита на по двама свидетели, следва да бъдат уважени за
датата на следващо съдебно заседание.
Доказателственото искане за назначаване на съдебно-техническа
експертиза следва да бъде уважено. Доводите за нейното назначаване не се
споделят от настоящия състав на съда, с оглед обстоятелството, че искането е
направено във връзка с разпределената доказателствена тежест и дадените
указания за неангажиране на доказателства в посочения смисъл.
По изложените съображения на ответната страна следва да бъде дадена
възможност, в едноседмичен срок, считано от днес, след запознаване с
поставените задачи от ищцовата страна, с писмена молба, да допълни същите.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
12
исковата молба писмени документи.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
молба вх. № 27139/29.10.2025 г. писмени документи: договор за наем от
12.08.2019 г., приложение № 2 инвестиционни разходи, приложение №
оперативни разходи.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
отговора на исковата молба писмени документи: договор за наем от
12.08.2019 г., приложение № 2 инвестиционни разходи, приложение №
оперативни разходи, допълнително споразумение за реконструкция на басейн
от 22.11.2019 г., едномесечно уведомление за прекратяване на договор
09.05.2020 г., нотариална покана № 162, том I, рег. № 2112/27.04.2023 г.,
нотариална покана № 49, том II, рег. № 4036/15.07.2020 г., нотариална покана
№ 81, том II, рег. № 4448/04.08.2020 г., нотариална покана № 72, том III, рег. №
7427/08.12.2020 г., приемо-предавателен протокол № 10.08.2020 г., приемо-
предавателен протокол от 14.08.2020 г., протокол от 09.07.2020 г., договор от
25.09.2020 г., раходен касов ордер № 8/10.01.2021 г., квитанция към приходен
касов ордер № 9/15.02.2021 г., запитване, покана за доброволно изпълнение
изх. № 697/09.01.2023 г., изпълнителен лист № 174/28.11.2022 г. по ВТД №
290/2022 г. по описа на АпС – Варна, платежни нареждания – 9 бр., протокол
за определяне на месечен финансов отчет от 14.01.2020 г., финансов отчет за
м. януари 2020 г. на „Валдес“ ООД разход/приход, финансов отчет ца м.
януари 2020 г. на „Валдес“ ООД разход/приход, финансов отчет за м. февруари
2020 г. на „Валдес“, финансов отчет за м. март 2020 г. на „Валдес“,
констативен протокол от 24.01.2020 г., констативен протокол от 13.02.2020 г.,
констативен протокол от 20.02.2020 г., констативен протокол от 20.02.2020 г. –
2бр., констативен протокол от 08.03.2020 г., констативен протокол от
12.03.2020 г., писмо рег. № АУГП2000077ЗПР_001ПР, издаване на разрешение
за поставяне на преместваем обект, заявление за издаване на разрешение за
поставяне на преместваеми обекти, копие на решение № 270/28.09.2023 г. по
ВТД № 135/2022 г. по описа на ВАпС, копие на решение № 103/21.03.2022 г.
по ТД № 1314/2020 г. по описа на ВОС.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото електронно
писмо от 08.06.2020 г.
ДА СЕ ИЗИСКА търговско дело № 1314/2020 г. по описа на Окръжен
13
съд – Варна.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна за датата на следващо
съдебно заседание да се ползва от показанията на двама свидетели при режим
на водене за установяване на наведените в днешно съдебно заседание
обстоятелства: извършени в имота на ответното дружество подобрения от
ищцовото дружество със знанието и съгласието на ответника в периода 2019 г.
– 2020 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна за датата на следващо
съдебно заседание да се ползва от показанията на двама свидетели при режим
на водене за установяване на наведените в днешно съдебно заседание
обстоятелства, като същите ще опровергават твърденията в исковата молба, че
в имота, собствен на ответното дружество надлежно са осъществени трайни
подобрения и реконструкции и че същите са осъществени със знанието на
ответното дружество и без противопоставяне; за доказване на твърденията за
изрично противопоставяне от страна на управителя на търговско дружество
„Йес“ ООД, както и че осъщественото е явно негодно за обикновеното и
предвиденото в договора предназначение; за причинените вреди в резултат на
негодните конструкции; за липса на изпълнение на договорните задължения от
страна на ищеца, за липса на спазване на грижата на добрия търговец, липсата
на спазване на хигиенни, противопожарни процедури, което е довело до
предсрочно прекратяване на договора по вина на ищеца.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна, в едноседмичен срок,
считано от днес, с писмена молба, да изрази становище по поставените в
днешно съдебно заседание задачи към съдебно-техническата експертиза, като
формулира задачи, евентуално за нейното допълване.
След изтичане на срока или след постъпване на становище от ответната
страна СЪДЪТ ще се произнесе в закрито заседание по назначаване на
съдебно-техническата експертиза.
За събиране на допуснатите гласни доказателства и за изготвяне,
изслушване и приемане на заключението по съдебно-техническата експертиза
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 24.02.2026 г. от 10:30
часа, за което ищцовата и ответната страни уведомени в днешно съдебно
заседание.
14
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:25
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15